Решение № 14935 от 25.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14935 гр. София, 25.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА при участието на секретаря ЙОАНА П. ПЪРВАНОВА като разгледа докладваното от ЦВЕТИНА В. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20251110141174 по описа за 2025 година

Производството е образувано въз основа на подадена от С. Н. К. срещу „***“ ООД искова молба.

Ищцата С. Н. К. твърди, че на 31.07.2024г. е сключила с ответника „***“ ООД Договор за паричен заем №***, по силата на който й била отпусната сума в общ размер на 2 500 лева, при следните параметри: годишен лихвен процент в размер на 39,96%, годишен процент на разходите /“ГПР“/- 48,048%, брой погасителни вноски-17, размер на месечната погасителна вноска- 194,96 лева /без неустойка/ и 350 лева /с неустойка за непредоставено обезпечение/. Обосновава, че сключеният договор има потребителски характер, с оглед на което спрямо него намират приложение императивните разпоредби на ЗПК. Твърди, че същият не е съставен по ясен за потребителя начин, както и че приложимите към него общи условия не са подписани на всяка страница от нея. Поддържа, че приложената към договора таблица, озаглавена „Погасителен план“ не отговаря изискването за наличие на подробен погасителен план, регламентирано в чл.11, ал.1, т.11 и т.12 ЗПК. Сочи, че от същата е видно, че кредиторът изначално приема, че ще й начисли неустойка за непредоставено обезпечение, доколкото претендира сума в размер на 5 950 лева при чиста стойност на кредита от 2 500 лева. Твърди, че в нарушение на чл.11, ал.1, т.20 ЗПК в договора не е уговорен и лихвен процент на ден. Не на последно място, счита, че начинът, по който е регламентиран ГПР не съответства на законовите изисквания, доколкото не е посочена 1 методиката за неговото изчисляване. Намира, че с него се заобикаля и закона, доколкото при формирането му не е отчетена като разход предвидената неустойка за непредоставяне на обезпечение. Поддържа, че уговореният размер на възнаградителната лихва противоречи на добрите нрави. Счита, че неустойката за непредоставяне на обезпечение представлява скрита лихва или такса по договора и с нейното уговаряне се цели заобикаляне на фиксирания в закона таван на ГПР. Намира за нищожна и клаузата, с която се уговаря при обявяване на предсрочна изискуемост на кредита потребителят да дължи връщане и на остатъка от начислената неустойка.

Излага подробни съображения относно недействителността на посочените клаузи. С оглед на изложеното намира за недействителен сключения договор, а в условията на евентуалност отделни негови уговорки. Навежда твърдения, че след сключване на договора за потребителски кредит е поискала да погаси предсрочно заема, като ответникът й издал Удостоверение за активен кредит с изх.№11780, с което я е уведомил, че дължимата от нея сума е в размер на 5 950 лева, като ако погаси предсрочно задълженията си до 09.09.2024г. същата ще бъде в размер на 2 885,09 лева.

Заявява, че на 02.09.2024г. е превела на ответника посочената сума чрез системата на ИзиПей. Предвид недействителността на договора за потребителски кредит, намира, че платената от нея над главницата сума е недължимо задържана от ответника и следва да й бъде върната.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявените искове като неоснователни. Не оспорва обстоятелството, че между ищцата и „***“ ООД е сключен Договор за паричен заем №***/31.07.2024г. за сумата от 2 500 лева, която е получена от кредитополучателя, както и уговорената в него неустойка за непредоставяне на обезпечение. Заявява, че по така сключения договор е получил плащания в размер на 1 475,12 евро. Излага подробни съображения относно действителността на договора и съответствието му с изискванията на закона. Поддържа, че посоченият в него ГПР е изчислен съобразно разпоредбата на чл.19 ЗПК, като в същия не следва да бъде включван размерът на неустойката, която по своята същност съставлява разход, който потребителят следва да заплати поради неизпълнение на задължението си за предоставяне на обезпечение по договора за заем. Оспорва уговореният размер на възнагардителната лихва да противоречи на добрите нрави, тъй като същият не надхвърля петкратния размер на законната лихва. Поддържа, че предвидената в договора неустойка за непредоставяне на обезпечение съставлява разход, който заемателят заплаща при неизпълнение на задълженията си за предоставяне на надеждно обезпечение на договора и счита, че като индивидуално договорена между страните същата не противоречи на разпоредбата на чл.146, ал.1 ЗЗП. Твърди, че ищцата е била запозната с последиците от непредоставяне на обезпечение, като е могла да влияе върху неустойката, тъй като тя е уговорена само при непредоставяне на обезпечение. Заявява, че неустойката 2 обезпечава изпълнението на задължението на кредитополучателя за предоставяне на обезпечение, а не представлява допълнителна печалба към възнаградителната лихва, като отбелязва, че ищцата е разполага с възможност да се откаже от договора, в случая че не е съгласна. Оспорва с клаузата за неустойка да се заобикалят изискванията на закона, като твърди, че същата не се намира в противоречие с добрите нрави. Въз основа на изложеното моли предявените искове да бъдат отхвърлени Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, както и наведените от страните доводи и възражения, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен от С. Н. К. срещу „***“ ООД иск с правно основание по чл.26, ал.1, предл.1 вр. чл.22 ЗПК за признаване за установено между страните, че Договор за паричен заем №** от 31.07.2024г. е нищожен поради противоречие със закона, а в условията на евентуалност- искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожността на отделни клаузи от него, а именно- чл.3, т.7, уреждащ месечен лихвен процент в размер на 3,33%, чл.6 и чл.8, превиждащ обезпечение на кредита и дължима сума при неговото непредоставяне и чл.7, ал.2, съгласно който ако кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем, кредитополучателят ще дължи и непогасената част от неустойката, както и кумулативно съединен с тях осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 196,89 евро /385,09 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за паричен заем №*** от 31.07.2024г.

По предявените установителни искове за нищожност с правно основание чл.26, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. чл.22 ЗПК в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че между нея и ответника е възникнало облигационно отношение Договор за паричен заем №*** от 31.07.2024г. със соченото в исковата молба съдържание, включително и на оспорените клаузи, както и релевираните в исковата молба основания за недействителност.

По кумулативно съединения с тях иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД в тежест на ищцата е да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е предоставила, а ответникът е получил процесната сума от 196,89 евро /385,09 лева/.

При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже наличие на основание за получаване на платената от ищцата сума, а именно- валидно обвързващи страните договорни клаузи, които са били отговарят на императивните законови разпоредби.

С Определението по чл.140 ГПК съдът е обявил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че същите са сключили Договор за паричен заем №*** от 31.07.2024г. със соченото в исковата молба съдържание, както и че в посочения в 3 него размер на ГПР не е включена уговорената в него неустойка за непредоставено обезпечение. Наличието на облигационно правоотношение между страните се потвърждава и от представените по делото доказателства, от които се установява, че със сключения от тях Договор за паричен заем №**** от 31.07.2024г. същите са уговорили предоставянето на заем при следните параметри: главница в размер на 2 500 лева, срок за нейното връщане- 17 месеца, брой вноски- 17, ГПР- 48,048%, месечен лихвен процент- 3,330% и обща сума за плащане- 3 314,39 лева. При липсата на твърдения, а също и доказателства предоставената сума да е използвана от ищцата за търговска дейност, съдът намира, че сключеният от нея договор за заем представлява по своето естество договор за потребителски кредит, спрямо който приложение намират предвидените в разпоредбите на чл.10, ал.1 ЗПК, чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 ЗПК и чл.12, ал.1, т.7-9 ЗПК изисквания относно неговата форма и съдържание, неспазването на които съгласно императивната норма на чл.22 ЗПК води до недействителност на договора. Съгласно чл.11, ал.1, т.10 ЗПК част от задължителното съдържание на договора за потребителски кредит е посочването на годишния процент на разходите /“ГПР“/. В §1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии, в случаите когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.

В случая в чл.6, ал.1 от процесния договор за кредит страните са уговорили задължение за предоставяне от заемателя на едно от следните обезпечения: гарант/и, отговарящ/и на строго определени в чл.10, ал.2, т.1 от Общите условия към договора за заем изисквания, както и по негов избор още едно обезпечение– ипотека върху недвижим имот съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Общите условия, особен залог върху движимо имущество съгласно чл.10, ал.1, т.2 от Общите условия, банкова гаранция съгласно чл.10, ал.1, т.3 от Общите условия или ценна книга, издадена в полза на заемодателя съгласно чл.10, ал.1, т.4 от Общите условия. Съгласно чл.8 от договора в случай че заемателят не предостави договореното в ал.1 обезпечение или същото не отговаря на посочените условия, същият дължи на заемодателя неустойка в размер на 2 635,61 лева. Видно от приложения по делото погасителен план, нейното заплащане е разсрочено заедно със задълженията по кредита на 16 вноски по 155,04 лева и последна в размер на 154,97 лева.

Анализирайки съдържанието на посочените по-горе клаузи, съдът намира, че отразеният в договора за потребителски кредит ГПР в размер на 48,048% не отразява 4 реалния такъв, тъй като не включва като разход уговорената неустойка, която по своя характер представлява допълнително възнаграждение за кредитора. Този извод следва от основанието, въз основа на което е предвидено нейното начисляване, а именно- при неизпълнение на поетото от длъжника задължение за осигуряване на обезпечение на главното задължение по договора за връщане в срок на предоставената в заем сума.

Съдът намира, че така установеното задължение не може да бъде характеризирано като неустоечна клауза, доколкото не изпълнява присъщите за нея функции за обезпечаване изпълнението на договора и обезщетяване на вредите от неговото неизпълнение. Както бе посочено, задължението за което е предвидена неустойката има вторичен характер, като неговото неизпълнение не рефлектира пряко върху същинското задължение на длъжника по договора за кредит. Вредите, които възникват за заемодателя в този случай са последица от невъзможността на същия да удовлетвори вземането си от обезпечението, в случай че кредитополучателят не плаща задълженията си. От изложеното следва, че неустойката изначално не е обвързана с настъпването на каквито и да било вреди за заемодателя и се дължи независимо от това дали такива биха могли реално да настъпят или не. Не може да бъде пренебрегнат и фактът, че нейният размер е фиксиран, като същият надвишава този на главницата.