Решение № 179 от 16.07.2019, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш

Е Н И Е №179

Гр.Варна, 16.07.2019г.

В И

М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Варненският апелативен съд, търговско отделение в публичното съдебно заседание на трети юли през двехиляди и деветнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИЛИЯН ПЕТРОВ

ЧЛЕНОВЕ: ДАРИНА МАРКОВА

МАРИЯ ХРИСТОВА

При участието на секретаря Ели Тодорова

Като разгледа докладваното от съдията Дарина Маркова в.търг.дело № 265 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно, образувано по жалба на Д.К.С., С.Х.Н. и Х.С.Н., срещу решение № 9 от 17.01.2019г. по търг.дело № 38/16г. по описа на Силистренски ОС, с което са отхвърлени предявените от тях срещу „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София иск с правно основание чл.167 ал.3 от ЗЗД за установяване на недействителност на ипотечен договор, сключен на 24.10.2007г., обективиран в нотариален акт № ХХХ, том ХХХІ, рег.№ ХХХХ, дело № ХХХХ/ХХг. по описа на нотариус № 307 НК, поради подписването му без участие на един от собствениците на имота – Община Силистра, и предявеният в отношение на евентуалност иск на основание чл.171 във връзка с чл.107 ал.1 изр.2 от ЗЗД за установяване че не дължат, присъденото по заповедното ч.гр.дело № 2713/10г. на РС – Силистра задължение, тъй като то е такова след подновяване спрямо тях на обезпечения дълг, за което подновяване не са давали съгласие и което подновяване не е вписано към ипотечния договор в имотния регистър и отделно, тъй като присъденото задължение не съответства на обезпеченото от тях задължение.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния и процесуалния закон.

Оспорва изводите на съда, че не е доказана собствеността на Община Силистра върху имота с идентификатор *** и че към датата на сключване на договора за ипотека – 24.10.2007г. същият имот е държавен, защото е описан като такъв в нотариалния акт. По отношение на евентуалния иск оспорва извода на съда, че не е налице новация по договора за ипотека от 24.10.2007г.

Излагат, че ипотекираната масивна жилищна сграда, находяща се в с.Айдемир, е построена по учредено през 1992г. право на строеж върху държавно тогава дворно място.

Сочат че след установяване на два вида обществена собственост – държавна и общинска, всички застроени парцели и имоти частна държавна собственост, отредени за жилищно строителство, от 01.07.2006г. преминават в собственост на общините /§ 42 от ЗИД ЗОС/. Твърдят че по силата на закона земята под процесната ипотекирана къща, представляваща имот с идентификатор *** е станала общинска собственост. Твърдят че към 24.10.2007г., когато е сключен договора за ипотека, община Силистра като собственик на земята и съответно на частта от къщата, която е построена извън даденото право на строеж е следвало да даде съгласие за учредяване на ипотека върху къщата, а липсата на това съгласие води до извод за основателност на предявения от тях иск.

Твърдят че по второто искане в евентуалния иск за установяване на нетъждественост на присъденото задължение с обезпеченото задължение съдът не се е произнесъл.

Твърдят, че не е взето предвид и новото обстоятелство, че вземането на банката не е прието в производството по несъстоятелност на „Рашка Трейдинг“ ЕООД, от което правят извод, че банката е лишена от право на принудителното му събиране както по специалния ред по ТЗ спрямо несъстоятелния длъжник, така и по общия ред на ГПК спрямо него, поради което и ипотекарните длъжници не дължат.

Оспорват извода на съда за липса на новация, обоснован с липса на поемане на нови задължения от кредитополучателя в анекс № 1. Твърдят, че съда не сочи каква е разликата в задълженията по новия погасителен план по анекс № 1 и по стария и какво е наложило нов погасителен план, както и каква е разликата с описания в договора кредит.

Молят съда да отмени решението на първоинстанционния съд и да постанови друго, с което да уважи предявените от тях в условията на евентуалност искове, претендират направените по делото разноски. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител, поддържат жалбата и молят съда да я уважи.

Въззиваемата страни „Банка ДСК“ ЕАД със седалище гр.София, в депозиран в срока по чл.263 ал.1 от ГПК отговор, изразява становище за неоснователност на подадената жалба и моли съда да потвърди решението на първоинстанционния съд, претендира направените по делото разноски. В депозирана за съдебно заседание молба от процесуален представител моли съда да потвърди обжалваното решение.

Въззивният съд, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, заедно и поотделно, и съобразно предметните предели на въззивното производство, приема за установено следното:

С обжалваното решение първоинстанционния съд е отхвърлил искове за установяване на недействителност на ипотечен договор, сключен на 24.10.2007г., обективиран в нотариален акт № NNN, том VІІІ, рег.№ 9777, дело № NNNN/NNг. по описа на нотариус № 307 НК, поради подписването му без участие на един от собствениците на имота – Община Силистра, и предявеният в отношение на евентуалност иск на основание чл.171 във връзка с чл.107 ал.1 изр.2 от ЗЗД за установяване че не дължат, присъденото по заповедното ч.гр.дело № 2713/10г. на РС – Силистра задължение, тъй като то е такова след подновяване спрямо тях на обезпечения дълг, за което подновяване не са давали съгласие и което подновяване не е вписано към ипотечния договор в имотния регистър и отделно, тъй като присъденото задължение не съответства на обезпеченото от тях задължение.

Производството по търг.дело № 38/16г. по описа на СОС е образувано по реда на чл.118 ал.2 от ГПК като определен надлежен съд по иска след влизане в сила на решение № 25 от 06.02.2015г. по гр.дело № 1019/13г. по описа на РС – Силистра, с което производството по предявения в отношение на евентуалност установителен иск, че не дължат присъденото в заповедното производство по ч.гр.дело № 2713/19г. по описа на РС – Силистра задължение, тъй като то е такова след подновяване на обезпечения дълг, за което подновяване не са давали съгласие и което подновяване не е вписано в ипотечния договор. Актът за изпращане на родово компепентния съд определя и предметните предели на съдебното производство пред ОС – Силистра, които са сведени единствено до недължимост на дълга от ипотечните гаранти, поради погасяването му чрез новация. В хода на производството пред ОС – Силистра ищците са въвели в предмета на спора множество, по съществото си нови претенции, чрез които е постигнат ефекта на последващо обективно съединяване на искове. Законът /чл.210 и чл.372 ал.2 от ГПК/ предвижда изменение на вече предявен иск, а не последващо обективно съединяване на искове чрез въвеждане на нови такива. Последващо обективно съединяване на искове законът допуска само в хипотеза на инцидентен установителен иск или насрещен иск и то в кратки процесуални срокове. С оглед на така изложеното, съставът на въззивния съд намира, че с решението по отношение на два от исковете – че ипотечното право не съществува поради сключване на ипотечния договор без участие на един от собствениците на имота – Община Силистра, и поради това че присъденото задължение не съответства на обезпеченото от тях задължение съдът се е произнесъл по не надлежно въведени в процеса искове и същите са недопустими. Още повече, че с влязлото в сила решение на РС – Силистра е отхвърлена претенция за прогласяване на недействителност на ипотечния договор поради липса на тъждество на обезпеченото вземане с присъденото вземане като размер и срок за внасяне. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван на основание чл.299 ал.1 от ГПК. Поради което и обжалваното решение в тези части следва да бъде обезсилено и производството по тези искове прекратено.

След направени уточнения от страна на ищците, въззивният съд намира че е сезиран с отрицателен установителен иск, че обезпеченото с договорната ипотека вземане не съществува като погасено поради новиране и че ипотечното право не съществува като погасено след новиране на обезпеченото задължение без тяхно съгласие.

Макар и с известна неточност при формулирането на диспозитива, окръжният съд е разгледал именно твърденията на ищците за недължимост на дълга от ипотекарните гаранти поради новация, за която те не са дали съгласие, поради което и обжалванато решение в тази част е допустимо.

Не е спорно че въззивниците са ипотекарни гаранти, учредили в полза на банката договорна ипотека върху собствения си недвижим имот за обезпечение на вземането на „Уникредит Булбанк“ АД срещу „Каладан“ ООД, към момента с наименование „Рашка Трейдинг“ ЕООД в несъстоятелност, по договор за кредит от 24.10.2007г. за оборотни средства в размер на сумата 180 000лв. като главница, както лихви и евентуално разноски по принудителното му събиране. Като доказателства по делото са представени договора за кредит от 24.10.2007г. и анекс № 1 от 24.10.2018г., сключени между страните по кредитното правоотношение.

С договора за кредит от 24.10.2007г. „Банка ДСК“ ЕАД е предоставила на „Каладан“ ООД кредит в размер на

180 000 евро при годишен лихвен процент, образуван от сбора на базовия лихвен процент на банката и допълнителна надбавка съответно в размер на 9 % със срок на погасяване на кредита – 24.10.2009г. съгласно погасителен план, неразделна част от договора за кредит. С анекс № 1 от 24.10.2008г. страните са приели нов погасителен план за периода от м. октомври 2008г. до м.октомври 2009г., както и кредитополучателят е поел допълнителни задължения – да не ползва банкови кредити и банкови гаранции, да не гарантира дългове и да не отпуска кредити на трети лица, да не се преобразува, придобива или слива с друго дружество, без предварително писмено съгласие от страна на банката, да поддържа коефициент на обща ликвидност минимум 1 и да извършва разплащания и насочвания на постъпление по сметки, разкрити в банката, пропорционално на кредитната си задлъжнялост.

Въззивният съд намира, че с така подписаното споразумение с анекс № 1 от 24.10.2012г. между кредитодателя и кредитополучателя, не е налице подновяване на задължението и споразумението в анекса не представлява обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. В същите липсва воля за погасяване на старото задължение и за възникване на ново задължение, тъй като размерът на отпуснатия кредит не е променян. С подписания нов погасителен план се променя месечния размер на частта от главницата, която следва да бъде връщана на 25-то число на месеца. В новия погасителен план няма посочен размер на дължимата всеки месец лихва, но същата е определяема месечно, съобразно непогасения остатък от главницата и уговорките за дължима лихва в чл.9 от договора за кредит.

Допълнително поетите задължения от кредитополучателя са свързани със запазване на финансовото му състояние и платежоспособност.

Съдът намира, че договорът и анексите към него следва да бъдат тълкувани съобразно правилото на чл.20 от ЗЗД, като се търси действителната обща воля на страните, отделните уговорки следва да се тълкуват във връзка едни с други, и всяка да се схваща в смисъла, който произтича от целия договор, с оглед целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Поради което и съдът намира, че уговорките в анекса не променят вида на договора, сключен между страните, като поетото задължение от кредитополучателя продължава да бъде за връщане на получената в заем сума, която към датата на анекса е с дължим усвоен остатък на главницата в размер на 145 000лв., ведно с договорени лихви и лихвите за забава, като е налице промяна единствено в размера на месечната погасителна вноска на кредитополучателя. В случая не е налице воля на страните за погасяване на поетите задължения по договора за кредит и за поемане в замяна на тях на ново задължение, различно по основание или предмет. Поради което и въззвният съд намира, че в анекс № 1 страните по договора за кредит не са изявили воля за погасяване на стария дълг и за заменянето му с нов, различен дълг и не е налице обективна новация по смисъла на чл.107 от ЗЗД. Поради което и задължението на кредитора, обезпеченото с ипотека не е погасено поради новиране, съответно и поетото от въззивниците задължение по договора за учредяване на договорна ипотека за обезпечение на задълженията на кредитополучателя по договор за кредит не е погасено на основание чл.171 от ЗЗД във връзка с чл.107 от ЗЗД. Предвид на това и предявеният установителен иск е недоказан и неоснователен и следва да бъде отхвърлен.