Решение № 403 от 21.09.2026, Районен съд - Пещера

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 403 гр. Пещера, 21.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕЩЕРА, II ГР. СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Велина Ив. А.ова при участието на секретаря Тодорка Т. Даракчиева като разгледа докладваното от Велина Ив. А.ова Гражданско дело № 20265240100306 по описа за 2026 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е иск по чл.55 от ЗЗД във вр.с чл.26,ал.1 от ЗЗД.

Постъпила е искова молба от Б. А. Г. от гр.Брацигово ,чрез адв.М. против ответника „ И. А. МЕНИДЖМЪНТ“АД с ЕИК 131576434 със седалище и адрес на управление:гр.София,ж.к Люлин № 7,бул.“**“ № 28,ет.2,представлявано от управителя А. М. и против ответника

„ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ЕООД с ЕИК 202513690 със седалище и адрес на управление:гр.София,бул.“**“ № 28,ет.2,ап.40 46,представлявано от управителя П. Д. ,в която твърди,че на 31.05.2023 година между ищцата по настоящото дело и „И. А. М.“АД е бил сключен Договор за паричен заем №4814956 от 31.05.2023 година, по силата на който на ищцата е била заета сумата от 1000 лева или 511.29 евро, с начин на издължаване чрез 26вноски.Сочи още ,че страните са уговорили ГЛП да е от 35% ,а ГПР да е в размер на 41,17%.Във връзка с чл.4 от договора ищцата е сключила договор за предоставяне на гаранция с „Файненшъл България“ЕООД , с който да бъде обезпечен сключения договор за паричен заем.Сочи още ,че по този договор за предоставяне на гаранция ищцата е следвало да заплати възнаграждение в размер на 966.16лева или 493,99евро.Сочи още ,че по договор за паричен заем ищцата в качеството й на кредитополучател е заплатила сумата от 1000 лева 1 или 511,29евро ,представляваща главница по договора и сумата от 55 евро ,представляваща лихва , а по договор за гаранция от същата дата е заплатила сумата от 400 евро.Счита ,че договорът за паричен заем № 4814956 от 31.05.2023 година ,сключен с ответното дружество „И. А.

Мениджмънт“АД е нищожен на основание чл.26,ал.1 от ЗЗД във вр. с чл.11,ал.1,т.10 и чл.19,ал.4 от ЗПК вр. с чл.22 от ЗПК.Твърди ,че в посочения договор не са спазени изискванията на чл.11,ал.1,т.10 от ЗПК тъй като неставало ясно за потребителя какво се включва в общите разходи.Сочи ,че заплащането на възнаграждението по договора за гаранция следва да бъде разглеждано като елемент от общия разход по кредита за потребителя ,тъй като е пряко свързано с договора за потребителския кредит.В случая на кредитополучателят е заета сума от 1000 лева или 511.29 евро ,а възнаграждение по договора за гаранция е в размер на 966.16лева или 493,99евро ,с което се накърнява принципа на „добрите нрави“ тъй като се достига до значителна нееквивалентност на насрещните престации по договорно съглашение, и до злепоставяне на интересите на ищцовата страна с цел извличане на изгода за кредитор и поръчител.Твърди още ,че сключването на договор за предоставяне на гаранция срещу възнаграждение от свързано с кредитодателя лице е способ за заобикаляне на императивната разпоредба на чл.19,ал.4 от ЗПК.В настоящия случай дължимото по договора за предоставяне на поръчителство възнаграждение не е било включено при изчисляването на ГПР в предвид обстоятелството ,че двата договора за паричен заем и за предоставяне на поръчителство са били сключени в един и същи ден,при което разходите за гарант са били известни на кредитора към датата на сключване на договора за кредит.В тази връзка кредиторът е нарушил императивното правило на чл.19,ал.1 от ЗПК и незаконосъобразно не е включил възнаграждението за гарант в размера на ГПР,което водило до нищожност на договора като цяло.Счита ,че договорът за предоставяне на гаранция е нищожна ,поради противоречие с императивните изисквания на ЗЗД и ЗПК.В случаите когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връщал само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита.

Моли се съдът да постанови решение, с което да бъде осъдено ответното дружество „И. А. М. „АД да заплати на ищцата сумата от 55 евро , недължимо платена по недействителен договор за паричен заем 2

№4814956 от 31.05.2023 година ,ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 09.02.2026 година до окончателното изплащане.

Моли да се постанови решение ,с което да бъде осъдено ответното дружество „Файненшъл България“ЕООД да заплати на ищцата сумата от 400 евро, недължимо платена по недействителен договор за гаранция № 4814956 от 31.05.2023 година, ведно със законната лихва върху тази сума ,считано от 09.02.2026 година до окончателното изплащане. Претендират се разноски.

Ангажирани са доказателства. Правят се доказателствени искания.

В указания от съда срок ответникът „И. А. М. „АД е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявеният иск със становището ,че процесният договор за паричен заем е валиден ,като е сключен при спазване на всички изисквания на ЗПК.Моли да се отхвърли предявения иск като не сочи доказателства.Претендира присъждане на разноски.

В срока за отговор ответникът по делото „Файненшъл България“ ЕООД е депозирал писмен отговор,в който оспорва предявените искове с твърдението ,че договорът за гаранция е валиден и законосъобразен.Моли да се отхвърлят исковете с присъждане на сторените по делото разноски.

С определение № 321от 09.09.2026година на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на иска срещу ответника „И. А. М.“АД от 55 евро на 81,20 евро, недължимо платени по недействителен договор за паричен заем № 4814956 от 31.05.2023 година като със същото определение и на основание чл.214 от ГПК е допуснато увеличение на иска срещу ответника „Файненшъл България“ ЕООД от 400 евро на 493.74 евро ,недължимо пратена сума по недействителен договор за гаранция № 4814956 от 31.05.2023 година.

Въз основа на събраните по делото доказателства преценени поотделно и в тяхната съвкупност във връзка с твърденията ,възраженията и доводите на страните и при съобразяване с разпоредбите на чл.235 и сл.от ГПК, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

От събраните по делото писмени доказателства:договор за паричен заем № 4814956 от 31.05.2023година; договор за предоставяне на гаранция №№ 4814956 от 31.05.2023 година се установява ,че на дата 31.05.2023 година между „И. А. МЕНИДЖМЪНТ“ АД, в качеството му на кредитор и Б. А.

Г. с постоянен адрес:гр.Стамболийски, в качеството й на кредитополучател е 3 сключен писмен договор за потребителски кредит №№ 4814956 от

31.05.2023година ,по силата на който заемодателят предоставя на заемателя в заем сумата от 1000 лева за срок от 52 седмици и издължаване чрез 26бр.вноски при договорен ГПР от 41.17% и Фиксирана годишна лихва от 35% .Съгласно клаузите на договора заемателят се задължава в срок до 3 дни,считано от датата на сключване на договора за паричен заем да предостави на заемодателят едно от следните обезпечения:1./две физически лица-поръчители,които да отговаря на следните условия: да представят служебна бележка от работодател за размера на трудовото си възнаграждение като нетния размер следва да е не по –малък от 1000 лева;да работи по безсрочен трудов договор;да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем сключен с кредитодателя;да няма неплатени осигуровки за последните две години;да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има то кредитната му история в ЦКР на БНБ една година на зад да е със статус период не по-лош от „Редовен“ ; 2./ банкова гаранция или 3./ одобрено от заемодателя дружество-гарант,което да предоставя гаранционни сделки.Установява се още ,че на същата дата 31.05.2023година между „Файненшъл България“ЕООД в качеството му на гарант и Б. А. Г. в качеството й на потребител е сключен писмен договор №№ 4814956 от 31.05.2023година ,съгласно който потребителят възлага,а гаранта „Файненшъл България“ЕООД се задължавал да издаде гаранция за плащане(за изпълнение на парично задължение) в полза на „И. А. М.“ АД с цел гарантиране на изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали по договор за паричен заем и за всички последици от неизпълнение на задълженията на потребителя ,за което последният дължи на гаранта възнаграждение в размер на 966.16лева ,платимо разсрочено на вноски ,всяка от които в размер на 37.26лева като е договорено още ,че потребителят заплаща възнаграждението по начините установени в договора за паричен заем.

За изясняване на спора от фактическа страна е назначена и изслушана съдебно-икономическа експертиза изготвена от вещото лице Л.Ц. ,което в заключението си сочи ,че по Договор за паричен заем №4814956 от 31.05.2023 година кредитополучателят Г. е заплатила на кредитора главница от 1000.09 лева или 511.34 евро и договорени лихви от 158.81 лева или 81,20 евро,а по договор за гаранция № 4814956 от 31.05.2023 година ответницата е заплатила 4 сумата от 493.74 евро.

Заключението е прието в с.з и не е оспорено от страните.

В настоящия случай страните не спорят ,а това се установява и от писмените доказателства ,че на 31.05.2023 година са били сключени два договора ,като единият е договор за паричен заем ,сключен между „И. А.

Мениджмънт“ АД и Б. А. Г.,по силата на който дружеството в качеството на кредитор предоставя в заем на Г. в качеството й на кредитополучател сумата от 1000лева ,а с втория договор сключен между Г. и „Файненшъл България“ЕООД последното се е задължило да отговаря пред дружеството кредитор за изпълнението на всички задължения на потребителя възникнали по Договор за паричен заем и за всички последици от неизпълнението ,а именно –връщане на предоставената сума по кредита от 1000 лева ,възнаградителна лихва ,задължения за плащане на законна лихва за забава на плащането,разходи за събиране на вземането ,съдебни разноски ,адвокатски хонорари. В случая първоизточник на задълженията е Договорът за паричен заем сключен между ищцата и „И. А. М.“АД като същият има характеристиките на договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал.

1 от ЗПК . Затова неговата действителност следва да се съобрази с изискванията на специалния закон – ЗПК и с общите изисквания за валидност на договорите съгласно ЗЗД. Съгласно чл. 22 от ЗПК във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако не е посочен ГПР по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите.Посочването на размера на ГПР в договора за потребителски кредит е необходимо, защото дава на потребителя ясна представа за реалната цена на финансовата услуга и му позволява да прецени икономическите последици от сключване на договора. Поради това посочването на ГПР е условие за действителността на самия договор за потребителски кредит, а неспазването му има за резултат недействителност на договора съгласно чл. 22 от ЗПК .

Според § 1, т. 2 от ДР на ЗПК "общата сума, дължима от потребителя" представлява сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за 5 потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая страните не спорят,че в ГПР по кредита не е включено поетото от длъжника задължение да заплати на поръчителя възнаграждение ,уговорено в договора за предоставяне на поръчителство.Това допълнително плащане се отнася до разходи ,които оскъпяват кредита и съответно следва да бъдат включени в ГПР доколкото възнаграждението по договора да предоставяне на поръчителство представлява услуга в полза на заемателя,която е задължително условие за отпускане на заем.По делото не се събраха данни това възнаграждение да е било включено в ГПР като липсва яснота как е формиран ГПР по кредита – кои компоненти точно са включени в него и как се формира конкретният размер на разходите по кредита. В случая е налице нелоялна ,заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68г,ал.4 във вр. с чл.68д,ал.1 от ЗЗП,което не позволява на потребителя да прецени реалните икономически последици от сключване на договора.Съгласно клаузите на договора за предоставяне на поръчителство възнаграждението за поръчителство се заплаща на падежа на главното задължение като „И. А.