Решение № 339 от 04.07.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 339 гр. Пловдив, 04.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Радка Д. Чолакова като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело № 20225001000410 по описа за 2022 година

Производство по реда на чл. 25 от ЗТРРЮЛНЦ.

Постъпила е жалба вх. 13658/23.05.2022 г. от ЗЛ. А. А. – управител на дружеството в процес на учредяване „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А., чрез пълномощника му адв. А.Д., със служебен адрес: **** против Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А..

Иска се обжалваното решение да бъде отменено като незаконосъобразно, а по същество постановено друго, с което да бъде отменен отказа на длъжностно лице към А.В. като бъдат дадени указания за извършване на вписването на дружеството в търговския регистър.

Постъпил е отговор от А.В., с който се изразява становище за неоснователност на жалбата. Направено е искане за присъждане на разноски пред въззивната инстанция.

1

След преценка на представените по делото доказателства, както и на изложените доводи, съдът намира за установено следното:

Жалбата на ЗЛ. А. А. – управител на дружеството в процес на учредяване „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А., е допустима. Същата е подадена от легитимирана страна в едноседмичен срок от връчване на съобщение за постановеното решение.

С Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., е потвърден отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А.. Съдът е намерил, че обжалваният отказ на длъжностно лице към А.В. за вписване относно първоначалната регистрация на посоченото дружество, е законосъобразен, тъй като избраното фирмено наименование – предвид сходството му с фирмата на друг регистриран търговец - би могло да доведе до заблуждение на третите добросъвестни лица.

Приел е, че макар и графично да не е налице съвпадение, такова е налице при фонетичното изговаряне на наименованието. С този аргумент той се е произнесъл по същество по жалбата против обжалвания акт на длъжностното лице към А.В. като го е потвърдил.

Наведеният в жалбата довод за незаконосъобразност на постановеното решение, потвърждаващо акта на длъжностното лице, е погрешна преценка на съда за идентичността на двете наименования – това на вече регистрирания търговец и това на настоящия заявител. Посочва, че буквения състав на двете фирмени наименования е различен, което намира за достатъчно за индивидуализацията и уникалността на фирмата, така че двете дружества да бъдат отличавани от третите заинтересовани лица.

Фирменото наименование – фирмата, под която търговецът осъществява дейността си – е един от неговите индивидуализиращи белези.

Съгласно чл.7 ал.2 от ТЗ освен предписаното от закона необходимо съдържание, фирмата може да включва означение на предмета на дейност, участващите лица, както и свободно избрана добавка. Фирмата трябва да отговаря на истината, да не въвежда в заблуждение и да не накърнява 2 обществения ред и морала. По аргумент от ал.4 на чл.7 от ТЗ фирмата не трябва да е идентична или сходна с регистрирана по-рано фирма.

Фирменото наименование на дружеството заявител е „Й.Т.“ ООД. В търговския регистър вече е вписан друг търговец с фирма „Й.Т.“ ООД. В случая фирмата отговаря на истината не накърнява обществения ред и морала. Поставя се въпроса обаче дали не би могла да заблуди третите лица с оглед сходството при изговарянето на наименованието. На този въпрос следва да се даде положителен отговор. Вярно е, че не се касае до идентична фирма с такава, регистрирана по-рано. Касае се обаче до много сходно фирмено наименование. Това – по аргумент от чл.7 ал.4 от ТЗ представлява пречка да се впише дружеството в Търговския регистър с конкретното избрано наименование. Подобно сходство би могло да доведе до заблуждаване на третите лица. Независимо от обстоятелството, че дружестВ. биха били с различен ЕИК, който ще бъде изписван в писмената им кореспонденция, фирмата на търговеца е отделен, самостоятелен индивидуализиращ признак и предпоставките, на които тя трябва да отговаря не могат да бъдат игнорирани, защото дружеството ще има и други индивидуализиращи белези.

В случая сходството във фирменото наименование с това на вече регистриран друг субект представлява основание за отказ за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****.

С оглед на изложеното обжалваното Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А., се явява правилно и следва да бъде потвърдено. Жалбата против него като неоснователна следва да се остави без уважение.

От страна на А.В. е направено искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В случая обаче не се касае за спорно съдебно производство. В него А.В. не участва като страна, а като орган, постановил обжалвания отказ. Ето защо тя нито дължи разноски, нито на нея се следват такива. Производството има едностранен характер. Затова и 3 разноски на страната, в чиято полза е разрешен правния спор, не се дължат и не следва да се присъждат. Разпоредбата на чл.25 ал.6 от ЗТРРЮЛНЦ не е съобразена с така очертания характер на производството и е в противоречие с нормата на чл.541 от ГПК, която регламентира, че разноските в охранителното производство са за сметка на единствената страна в това производство – молителя. В този смисъл е и становището в съдебната практика – Определение № 60480 от 20.12.2021г. по ч.т.д . №2562/2021г. на ВКС, ТК, II т.о.

Ето защо съдът намира за неоснователно искането за присъждане на разноски на А.В. за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив. Като такова то следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №177 от 11.05.2022г., постановено по т. д. № 271/2022г. по описа на О.С.-П., с което е потвърден отказ № ************** от 26.04.2022г. на длъжностно лице към А.В., постановен по заявление рег.№ ************** за вписване на първоначална регистрация на дружество с фирмено наименование „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на А.В. - С. за осъждане на ЗЛ.

А. А. – управител на дружеството в процес на учредяване „Й.Т.“ ООД, със седалище и адрес на управление: ****, представлявано от управителя З.А. за заплащане на разноски за юрисконсулско възнаграждение в производството пред Апелативен съд – Пловдив, като неоснователно.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

4

1. _______________________

2. _______________________

5