Решение № 82 от 04.07.2024, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 82 гр. Велико Търново, 02.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ТРЕТИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАЛЯ МАРИНОВА

Членове:

МАЯ ПЕЕВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИРЕНА КОЛЕВА Въззивно търговско дело № 20244001000061 по описа за 2024 година за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ЗАД „ОЗК-ЗАСТРАХОВАНЕ“, ЕИК 121265177, със седалище и адрес на управление град София, ул. „Света София“ № 7, ет.5, чрез АД „Х., Т. И.“, представлявано от адвокат Т. Т., срещу Решение № 132/15.12.2023г. по т.д. № 67/2023г. по описа на Окръжен съд-Плевен в частта, в която е уважен предявения от И. М. Г. срещу дружеството иск с правно основание чл.432 КЗ за сумата над 10 000 лв. до присъдената от 50 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди в резултат от настъпило на 06.03.2022г. ПТП по вина на застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответното дружество, ведно със законната лихва от 05.06.2022г. до окончателното изплащане. Жалбоподателят излага доводи за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната част, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и поради необоснованост.

Счита, че размерът на присъденото обезщетение е неоснователно завишен, не кореспондира с реално претърпените от ищеца неимуществени вреди и не е съобразен с практиката на съдилищата по аналогични случаи. Намира за неправилен извода на първостепенния съд, че не е налице принос на пострадалия за реализиране на вредоносния резултат поради непоставен предпазен колан. Прави искане за отмяна на решението в обжалваната част и вместо това постановяване на друго, с което исковата претенция за сумата над 10 000 лв. до присъдената от 50 000 лв., ведно със законната лихва върху тази част, бъде отхвърлена.

Претендира направените по делото разноски.

В законоустановения срок по чл.263 ал.1 ГПК насрещната страна И. М. Г., чрез 1 пълномощника си – адвокат Р. Р., е подал отговор на въззивната жалба. В същия заема становище за нейната неоснователност и моли за потвърждаване на първоинстанционното решение в обжалваната част. Претендира адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за оказаната безплатна правна помощ във въззивното производство.

В съдебно заседание страните, чрез своите процесуални представители по пълномощие, поддържат в писмен вид позициите си по спора, както и претенциите си за разноски, въззивникът съгласно представен списък по чл.80 ГПК.

Въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, против обжалваем съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.

Съобразно правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд следва да извърши служебна проверка относно валидността и допустимостта на обжалваното решение. Съдът намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем. Не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, след анализ на събраните по делото пред първата инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, в предметните предели на въззивното производство, очертани в жалбата, достигна до следните правни изводи:

Не е било спорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите”, сключена с ответното застрахователно дружество за управлявания от В. Л. В. товарен автомобил „Мерцедес“ с рег. № ОВ 54**** към датата на събитието, както и че по образуваната пред застрахователя щета на ищеца не е било заплатено застрахователно обезщетение.

Не се спори и се установява от събраните писмени доказателства, че на 06.03.2022г. в село Българене, област Плевен, на кръстовище, образувано от ул.“Васил Априлов“ и ул.“Пирин“, настъпило ПТП между застрахования при ответното дружество товарен автомобил с водач В. Л. В. и л.а. „Сеат Леон“ с рег. № ЕН 30****, управляван от ищеца, при което пострадал последния. От приложения по делото заверен препис на Решение № 30/02.05.2023г., постановено по НАХД № 67/2023г. на Районен съд-Левски, добило законна сила, се установява, че водачът на т.а. „Мерцедес“ с рег. № ОВ 54**** е признат за виновен в това, че на посочените по-горе дата и място, при управление на същото МПС, нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл.20 ал.2 от ЗДвП и чл.21 ал.1 от ЗДвП, и по непредпазливост причинил средна телесна повреда на И. М. Г., изразяваща се в счупване на базата на първа костица на дланта на дясна ръка, довело до трайно затрудняване на движението на дясната ръка - престъпление по чл.343 ал.1 б.“б“ вр. чл.342 ал.1 от НК, като на основание чл.78а от НК е освободен от наказателна отговорност и му е наложено административно наказание. Налице са елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане по смисъла на чл. 45 от ЗЗД, като съгласно чл. 300 от ГПК постановеното по НАХД № 67/2023г. по описа на Районен съд-Левски влязло в сила решение по чл.78а от НК е задължително за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието по отношение факта на извършеното деяние, неговата противоправност и виновността на дееца. Съгласно т.15 от ТР № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, решението по чл. 78а НК, с което наказателният съд освобождава подсъдимия от 2 наказателна отговорност и му налага административно наказание, е приравнено по значение на влязла в сила присъда. Вследствие на това противоправно поведение на водача на т.а.

„Мерцедес“, чиято отговорност е предмет на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ с ответното дружество, на ищеца са били причинени вреди, поради което ответникът дължи заплащането на застрахователно обезщетение за същите.

Формираните по тези въпроси правни изводи не са предмет на подадената от ответника въззивна жалба. Пред настоящата инстанция жалбоподателят релевира оплаквания относно справедливия размер на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди и относно изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия поради непоставен предпазен колан.

Видно от приложени по делото фиш за спешна медицинска помощ, искане за образна диагностика – рентгенография на длан и резултат от образно изследване, след настъпилото произшествие ищецът е постъпил в Център за спешна медицинска помощ и му е назначено рентгеново изследване, резултат от което бил фрактура на базата на първа метакарпална кост.

По делото е приложена епикриза, издадена от Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – град Плевен, видно от която ищецът е постъпил в болничното заведение на 18.03.2022г. с оплаквания от силни болки в дясната ръка, травмирана при ПТП. След преглед от ортопед и рьо-графии е насочен за лечение.

Извършена е оперативна процедура на първа метакарпална кост на ръката и поставена гипсова имобилизация за срок от четири седмици. Престоят в клиниката продължил до 20.03.2022г., когато е изписан.

Видно от епикриза на Клиника по ортопедия и травматология при УМБАЛ „Д-р Георги Странски“ – град Плевен, на 19.04.2022г. ищецът отново е постъпил в болничното заведение, където му е била проведена оперативна процедура за отстраняване на остеосинтезните материали – поставените при първата операция 2 бр. К-игли. Насочен е към рехабилитация и изписан на 21.04.2022г.

От заключението на съдебно-медицинската експертиза, изготвена от вещото лице доц. д-р Д. Д., прието и неоспорено от страните, се установява, че вследствие претърпяното на 06.03.2022г. ПТП ищецът е получил счупване на базата /основата/ на първата костица на дланта на дясната ръка и разкъсно-контузна рана на лявото коляно. Според вещото лице, в резултат на получените травми ищецът е имал болки в дясната ръка и левия крак, които са затруднявали функцията на тези крайници без да я отнемат напълно. По тази причина експертът е приел, че за ежедневните битови дейности ищецът не е имал нужда от придружител и ежедневни ежечасни грижи и дейностите, които той не би могъл да извършва в този период са свързани с тежка физическа работа. При нормален оздравителен процес, а в случая липсват медицински документи за усложнения или удължаване на нормалния оздравителен процес, подобни счупвания отшумяват за срок между два и половина и три месеца. Вещото лице пояснява, че на ищеца е извършена ортопедична операция, състояща се от наместване на счупените фрагменти под рентгенов контрол и тяхното фиксиране през кожата с 2 бр. Киршнерови игли /К-игли/. Според вещото лице дали при получената фрактура следва да се поставят К-игли посредством операция или да се приложи консервативно лечение решава лекуващия ортопед, като при първия метод се постига по-добро съчленяване на разместените фрагменти и по-бързо възстановяване на функцията на крайника. Съгласно заключението, съществено влияние върху оздравителния 3 процес не указва обстоятелството, че оперативната процедура е извършена близо две седмици след получаване на травмата. Вещото лице е заключило и че получените от ищеца травми не препятстват процесите на четене, слушане, когнитивен процес, а придвижването също е възможно, макар и съпроводено през първата седмица с болки и накуцване поради раната на коляното.

От представен по делото амбулаторен лист от 15.03.2022г. се установява, че на посочената дата е извършен преглед на ищеца от специалист психиатър поради оплаквания от пристъпи на сърцебиене и страх за живота, подтиснатост, нерешителност, липса на пълноценен сън. Поставена била диагноза остра стресова реакция и назначена медикаментозна терапия.

Заключението на съдебно-психологичната експертиза установява, че вследствие на процесното произшествие ищецът изпитал силен стрес, страх за живота и здравето си.

Впоследствие изпитвал силна тревога от повторен инцидент, довело до временно ограничаване в социалното му функциониране – не излизал от дома си, не желаел да управлява автомобил. Към момента на извършване на психологичния преглед /21.09.2023г./ вещото лице е установило повишена ситуативна тревожност, улеснено провокиране на състояние на безпокойство, по-ниски способности за противодействие и ефективно справяне в ситуации, подобни на преживяното произшествие. Предвид периода и начина, по който е успял да преодолее страха от самостоятелно шофиране, експертът е заключил, че за в бъдеще е възможно да преработи напълно животозастрашилата го психотравмена ситуация.

Събраните гласни доказателства чрез разпит на свидетелката И. М., са установили, че непосредствено след инцидента, когато слизал от линейката, ищецът бил в кръв, посинен, след което в болницата му направили рентгенова снимка на палеца на дясната ръка, който се оказал счупен. Гипсирана била ръката му, По-късно ходил на терапия на пръста, за да го раздвижва. След произшествието не бил същия човек – щастлив и весел, не работел, а преди това ходел да помага като автомонтьор.

Св. М. Г.а, майка на ищеца, установява, че счупването на първа кост на дясната ръка на ищеца било установено веднага след инцидента, но оперативната интервенция с поставяне на две игли била извършена две седмици по-късно поради нуждата от спадане на отока на ръката. На 20.04.2022г. била проведена втората операция за отстраняване на иглите. От катастрофата имал болки по цялото тяло в продължение на около две седмици, рани по коленете, по ръцете, в едната му ръка имало парченца стъкла. След поставяне на гипсовата имобилизация и след операцията ищецът стоял вкъщи, трудно му било да се обслужва сам, като родителите му помагали да се облече, да си сервира храна. Имал много болки, а първите дни не можел да спи, бил много неспокоен от стреса, който преживял. Посетил психолог, който му изписал медикаменти, след които малко се успокоил.