Определение № 17 от 13.01.2025, Окръжен съд - Хасково

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 17 гр. ХАСКОВО, 13.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, VI-ТИ СЪСТАВ , в закрито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА Д. ПЕТЕВАГЕОРГИЕВА

Членове:

ДАНИЕЛА К. НИКОЛОВА

ГЕОРГИ К. МИЛКОТЕВ като разгледа докладваното от МИЛЕНА Д. ПЕТЕВА-ГЕОРГИЕВА Въззивно частно наказателно дело № 20255600600004 по описа за 2025 година Производството е по чл.243 ал.7 от НПК.

Образувано е по протест на прокурора от Районна прокуратураХасково против постановеното на 15.11.2024 г. Определение № 203 по НЧД № 927/2024 г. на Районен съд-Хасково, с което е отменено Постановление от 31.07.2024 г. на прокурора от РП-Хасково за прекратяване на наказателното производство, водено като ДП № 85/2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково.

В протеста, който е подаден в срок, се излагат доводи за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди се, че по делото били извършени всички възможни действия и в резултат на тях били събрани всички необходими за разкриването на обективна истина доказателства.

Последните обаче не били в състояние да аргументират категоричен и несъмнен извод за виновността на Е.М.Р., който в разпита си като свидетел потвърдил, че бил само физически преносител на стоките, оформени като пратка, а тя предназначена за известни нему получатели, подчертава още прокурорът в подкрепа на застъпената теза, според която били изпълнени условията за преустановяване на наказателния процес. В контекста на това е и отправеното в протеста искане – да бъде отменено атакуваното определение и постановено друго, с което постановлението за прекратяване на наказателното 1 производство да се потвърди.

Писмени възражения против протеста не са постъпили.

Съдът, след като се запозна с доказателствата, събрани по ДП № 85/2018 г. по описа на ОД на МВР-Хасково и с изложените в протеста доводи, намира за установено следното:

Досъдебното производство е образувано с първото действие по разследването, извършено в условията на неотложност – оглед на местопроизшествие, чието съдържание сочи, че на 18.09.2018 г. в помещение, използвано от куриерска служба „******“ и намиращо се на ул.“П.ш.“ № * в гр.Х., са били намерени 12 на брой кашони, върху които се наблюдавали надписи на латиница, а също и на български език, един от който името „Е.Е.М.“. Кашоните са били доброволно предадени от свидетеля Ц-Н.Ц.

(служител в куриерското учреждение) на същата дата, на която са били установени и лицата-изпращачи: свидетелите Е.М.Р. и А.В.С.. Първият от тях пък е предал доброволно на разследващия полицай 12 броя товарителници, подробно описани в съставения протокол, в който предаващият собственоръчно е записал, че документите /товарителници/ му били предоставени от „Е.“, за да ги изпрати по „***** за И.“. Макар съдържанието на така приобщените по делото кашони да е било огледано след повече от пет месеца след практическото им изземване /огледът е извършен на 08.02.2019 г.

– л.118 т.1/, още на 19.09.2018 г. предметът на разследване по делото е бил уточнен – престъпление по чл.172б ал.1 от НК, вероятно единствено заради дадените от свидетеля Ц. показания относно съдържащите се в пратката стоки (текстилни изделия, носещи известни търговски марки), доколкото разпит на полицейски служители, непосредствено наблюдавали състоянието и изгледа на стоките да не е провеждан, а първоначалният оглед на местопроизшествието (л.30 т.1), дори допълнен с приложения към него фотоалбум, да не предоставя каквато и да било информация относно характеристиките на намерено в куриерската фирма. Все пак огледът от 08.02.2019 г. е установил белезите на поставените в 12-те кашона текстилни изделия, както и това, че те носят изображения и надписи на защитени търговски марки – „Adidas“, „Nike“, „Phillip Plein“, „Louis Vuitton“, „New balance“, „Gucci“ и „Puma“. Именно в тази връзка са били призовани и 2 разпитани националните представители на дружествата, разполагащи с изключителните права върху тези марки, разяснени са правата им като пострадали в процеса, а в дадените пред разследващия орган показания всички те са отрекли предоставянето на права за използването на марката от лицето (или лицата), в чието държане стоките са били открити. Всъщност кой е бил действителният държател на стоките е въпросът, върху който разследващият с основание е концентрирал своето внимание, доколкото Е.Р. – безспорният фактически експедитор на пратката, в проведения на 18.09.2018 г. разпит е окачествил себе си само като превозвач на кашоните и като лице, което по указание на неизвестния му „Е.“ (впоследствие оказал се негов син) и с помощта на свидетеля А.С. (чийто разпит от 18.09.2018 г. не е подписан от нито един от участниците в следственото действие) получил въпросните кашони в гр.Х. от неизвестен нему шофьор на бял автомобил със син надпис.

В дадените три години по-късно показания Е.Р. е потвърдил първоначално казаното, а присъствието на името на сина му Е.Е.М. в надписа върху товарителниците е обяснил с объркване на предоставения в куриерския офис личен документ, който случайно той носел у себе си – факт, който справката на л.14 т.4 от ДП е опровергала, а повторните показания на А.С. – от 04.01.2022 г. и 28.02.2022 г., също не са потвърдили, макар въпроси в тази насока очевидно да не са били задавани, а разпитът принципно вярно, макар и очевидно закъсняло, да е бил ориентиран към пътуването от Република Т., използвания за това автомобил и намиращия се в него товар, за който разбираемо както С., така и Р. са отрекли да е включвал въпросните 12 кашона. Описаните дотук следствени действия, към които следва да бъдат добавени приложената на л.123 т.2 от ДП справка относно броя на експедираните от Е. М. пратки (който по неизвестно процесуално основание на 19.06.2019 г. е отказал да дава показания), заключението на патентната експертиза и разпита на свидетелите Р.М. и Г.Р.Т. (относно записания в товарителниците телефонен номер) са кореспондирали с основния поставен пред разследването въпрос – авторството на деянието, и в немалка степен са допринесли за получаване на неговия отговор при вярна и съответна на действителното им съдържание интерпретация, както и при адекватни на нея последващи процесуални стъпки, които биха довели до установяването на всички фактически елементи от реализираната на територията на страната ни дейност от лицата, превозили с лек автомобил марка „Фолксваген Траспортер“ 3 с рег.№ ******** опакованите в кашони текстилни изделия до куриерското предприятие с цел трансграничното им пренасяне в друга държава-член на Европейския съюз. Вместо да задълбочи процесуалните усилия именно в този фактически спектър и да ги анализира в светлината на дадените в ТР № 1/2013 г. на ОСНК разрешения, на 11.10.2019 г. (повече от година след деянието) разследващият е предприел действия, целящи установяването на получателите на пратката, като след установения адрес на един от тях (гражданин на С.) по указания на прокурора е била изготвена и ЕЗР, в която е било формулиране искане за призоваване и разпит на това лице – с имена М.К.Ч.. Последният съвсем очаквано не е бил открит на посочения от испанските полицейски власти адрес, поради което и заповедта за разследване не е била изпълнена.

По-същественото обаче е друго: абсолютно неясно е какъв именно факт прокурорът е целял да установи чрез разпита на това лице и как този факт (какъвто и да е той) би спомогнал за изясняване на предмета на доказването, след като изпращачът на стоките е установен – от съдържанието на товарителниците; след като е безспорно кои са били фактическите държатели на тези стоки непосредствено преди предаването им на куриерския администратор и след като е също така несъмнено доказано какви са били отношенията между формалния наредител на трансграничния пренос /Е.Е.М./ и лицата или поне едното от тях, които са предали вещите в извършващото експедицията предприятие и то с ясното съзнание за тяхното местоназначение, както сочат дадените от тях показания. В тази връзка следва да се отбележи, че в проведения на 30.08.2021 г. разпит Е.Р. на практика е обозначил себе си не само като физически приносител на текстилните изделия, а и като формален наредител на пратката, след като е посочил, че предоставянето пред служителя в „*****“ на чужд личен документ се дължи на объркване, а не на собствената му дистанцираност от експедиционната дейност, още повече че още в хода на първоначалните следствени мероприятия – при предаването на 12-те товарителници, той е обявил мястото на доставката, а и лицето, по чиято заръка е ползвал куриерската услуга.

Освен това, дадените от свидетелите Г.Т. и Р.М. /баща и дъщеря/ показания са потвърдили получената от мобилния оператор информация относно титуляра на записания върху товарителниците телефонен абонатен номер, като свид. М. не е отрекъл познанството си с Е.Р., макар разбираемо да е отхвърлил възможността Р. да е ползвал с негово съгласие този номер, както и самият той 4 да го е съобщавал като средство за контакт при доставки чрез куриер. Така разкритата фактическа картина няма как да не бъде допълнена и с обстоятелството, че в периода 01.01.2018 г. – 15.11.2018 г. Е. М. и Е.Р. няколкократно са посещавали страната ни, пътувайки съвместно с автомобила, с който и на 18.09.2018 г. вторият от тях, заедно с А.С. е преминал държавната ни граница с Т. и то непосредствено /няколко часа/ преди 12-те кашона да бъдат отнесени в куриерската служба. Вероятно базирайки се именно на тези факти, на 15.01.2021 г. разследващият е предприел действия по издирването на Р. на територията на страната ни, а на 22.02.2021 г. производството за пореден път е било спряно с мотиви, толкова неясни, колкото и тези, предизвикали възобновяването, макар да е вероятно, че процесуалната дейност е била подновена поради откриването на Р., както сочи съставеният на 30.08.2021 г. протокол за разпита му като свидетел, непосредствено след който /на 31.08.2021 г./ е последвало поредно искане за удължаване на срока за разследване и то с цел евентуално привличане на обвиняем /не се сочи на кое лице/. Изминали са още седем месеца преди това процесуално намерение да бъде реализирано след поредното издирване на Е.Р.

/предполага се потенциалният обвиняем/, спрямо когото, но отново с неоткриваема сред досъдебните материали категоричност е било преценено, че вече се събрани достатъчно доказателства за виновно участие в инкриминираната дейност.

Постановление за привличане на Р. към наказателна отговорност в крайна сметка е било съставено. То носи датата 15.03.2022 г., но нищо друго, което е можело да предизвика конституиране на лицето в това процесуално качество. Постановлението е съставено в отсъствието на обвинения Е.Р. и е подписано единствено от разследващия орган. И ако за т.нар. задочно привличане би могло да се приеме, че основания са налице /документирана е предхождаща издирвателна и проучвателна дейност/, то липсва каквото и да е обяснения за грубото погазване на разпоредбата в чл.94 ал.1 т.8 от НПК, изискваща задължителното присъствие на защитник /упълномощен или назначен/ при повдигане на обвинението в отсъствието на обвиняемия. В този смисъл, макар привличане да е документирано, логичен е въпросът – възникнала ли е действително фигурата на обвиняемия и после - какви са били юридическите основания в заключителния си акт прокурорът да третира Р. като придобил такъв процесуален статут, след като нормата в чл.219 ал.8 от НПК очевидно не е 5 могло да бъде спазена, а възможността за упражняване на каквато и да е защита е била изцяло елиминирана, най-малкото заради това, че предявяване на постановлението не е осъществено. Атакуваният прекратителен акт не дава отговор на този въпрос, но по-важното е, че той не дава отговор на нито един от съществените за предмета на доказване въпроси и съвсем естествено поражда констатираното и от първоинстанционния съд недоразумение относно фактическите и правни аргументи за преустановяване на процеса спрямо Р. – дали те се състоят в неоткриването му на територията на страната /макар разследващият орган сам да е предизвикал тази процесуална обстановка/ или пък в липсата на достатъчно доказателства за неговата виновност, при все че „привличането“ е било извършено при доказателствена съвкупност, напълно идентична с наличната и към момента на съставяне на постановлението от 31.07.2024 г. Що касае съображенията, според които лицето, което действително е използвало в търговската си дейност защитените марки не могло да бъде разкрито, поради липсата на сведения за получателя на пратката, то поради явната им несъстоятелност и липсата на каквато и да е кореспонденцията със задължителните указания в ТРОСНК № 1/2013 г. относно възможните форми за нерегламентирано използване на регистрирана марка (част от които са съхраняването на стоките с цел пазарната им реализация, а също и вносът и износът на такива) не се налага да бъдат подлагани на подробен коментар, какъвто и самият прокурор не е намерил за необходим, въпреки задължението за ясна, всеобхватна и достъпна за страните мотивираност на решението да бъде сложен край на наказателния процес.