Решение № 94 от 05.05.2023, Районен съд - Разлог

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. Разлог, 05.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАЗЛОГ в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Велина Ив. Полежанова при участието на секретаря Х. Д. П., в присъствието на прокурора, разгледа докладваното от Велина Полежанова, Адм. нак. дело №

20221240200517 по описа за 2022 г.

Производството по делото е образувано по жалба, подадена от Х.А.Ш. от с.К., о.Б., у.

„Е.“№51, чрез пълномощника си адв. А.Г. от САК, срещу НП №2110200223 от 07.09.2022 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което му е наложено адм. наказание: „глоба" от 500.00 лева, за нарушение на чл.9а от Наредба №1 за КОГТ, Заповед ЗАП-142/14.02.2020 г. на Директора на ИАГ-С., чл.211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Жалбоподателят по делото оспорва атакуваното НП, като моли съда да го отмени като неправилно и незаконосъобразно.

Процесуалният представител на РДГ-Б. моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваното НП като законосъобразно.

РП-Б., ТО-Р. не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Жалбата е допустима, предвид обстоятелството, че е подадена от санкционираното лице в законоустановения срок от връчването му на оспореното НП.

След преценка на събрания по делото доказателствен материал, съдът прие от фактическа страна следното:

На 19.05.2021 г. в 13.30 ч. е установено, че на 12.05.2020 г. и на 24.06.2020 г. на място с GPS – координати

41.90360333333333/23.727185000000002;

41.90356166666667/23.727236666666666; 41.90356333333334/23.727185000000002, попадащи в поземлен имот с №*** /Частна собственост/, ТП ДГС-Е., о.Б., жалбоподателят като лице вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение №12583/05.10.2016 г., назначен на трудов договор към о.Б., е издал Превозен билет №3001/00080 от дата 24.06.2020 г. с GPS - координати 41.90360333333333/23.727185000000002; №3001/00063 от дата 12.05.2020 r. с GPS - координати 41.90356166666667/23.727236666666666, №3001/00062 от дата 12.05.2020 г. с GPS - координати 41.90356333333334/23.727185000000002, които са издадени извън временните складове на разстояние въздушно по права линия над 1.30 км. от временните складове на подотдела.

На жалбоподателя е съставен Акт серия Е, №000017/28.06.2021 г. за констатиране на адм. нарушение на разпоредбата на чл.9а от Наредба №1 за КОГТ, Заповед ЗАП-142/14.02.2020г. на Директора на ИАГ – София, чл. 211, ал. 1 от Закона за горите, във вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ. Актът е предявен и връчен на жалбоподателя, като в срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН, не е депозирано писмено възражение.

1

Въз основа на АУАН е издадено и атакуваното НП, с което на жалбоподателя е наложено адм. наказание „глоба" от 500.00 лева, за нарушение на чл.9а от Наредба №1 за КОГТ, Заповед ЗАП -142/14.02.2020 г. на Директора на ИАГ-С., чл.211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

Тази фактическа обстановка се потвърждава и от разпита на свидетелите М.Ш. и А.Г., както и от приложените по делото писмени доказателства. Свидетелите са възприели последователно фазите от развитието на процесния случай. Съдът възприема показанията им, защото разгледани в тяхната съвкупност, дават ясна картина какво точно се е случило и показанията им във взаимовръзката си са подробни, последователни, изчерпателни, логични и кореспондират с установеното по делото.

При съвкупната преценка на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира, че обжалваното НП е незаконосъобразно по следните съображения:

В конкретния казус, административно-наказателната отговорност на жалбоподателя, е ангажирана за това, че в периода на 12.05.2020 г. и на 24.06.2020 г., Х.А.Ш. като длъжностно лице, вписано в регистъра по чл.235 от ЗГ, притежаващ удостоверение №12583/05.10.2016 г., назначен на трудов договор към о.Б., е издал 3 бр. превозни билети №3001/00080 от 24.06.2020 г.;

№3001/00063 от 12.05.2020 r. и № 3001/00062 от дата

12.05.2020 г., извън временния склад на отдел 166„б“, на територията на ТП„ДГС“-Е.“. Така описано деянието е квалифицирано в АУАН и НП като нарушение на чл.9а от Наредба №1/30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии , във вр. със Заповед №142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ-С., във вр. с чл.211, ал.1 от ЗГ и е санкционирано съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1 от ЗГ.

Съгласно разпоредбата на чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ, се наказва с глоба от 300.00 до 5`000.00 лв., ако не е предвидено по-тежко наказание, длъжностно лице или лице, упражняващо лесовъдска практика, което съгласува, одобри или издаде документ в нарушение на този закон, на подзаконовите актове по прилагането му или на одобрените горскостопански планове и програми. Нормата на чл.211, ал.1 от ЗГ предвижда, че дървесината се транспортира от временен склад, придружена с превозен билет.

На първо място, в АУАН и НП е налице несъответствие между описанието на нарушението и правната му квалификация. Изпълнителното деяние, за което е наказан жалбоподателя с процесното НП, е не за неиздаване на превозни билети, а за това че издадените превозени билети са извън съответния временен склад. В никоя от цитираните в АУАН и НП норми и правила не е предвидено такова задължение. За пълнота е необходимо да се отбележи още, че разпоредбата на чл.211, ал.1 от ЗГ, регламентира транспортирането на дървесина. Нито в АУАН, нито в НП се сочи, че Ш. е транспортирал дървесина в нарушение на законовите изисквания, което на свой ред отново подчертава липсата на тъждество между словесно описание и правна квалификация на процесното деяние.

На следващо място, в АУАН и НП като нарушена е посочена и разпоредбата на чл.9а от Наредба №1 от 30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии, с която е вменено задължение на лицата, издаващи или попълващи документи по ЗГ или подзаконовата нормативна уредба, да спазват реда и условията за тяхното получаване, попълване, водене, издаване, отчитане и съхранение, определени със заповедите за определяне на съответните образци. С разпоредбата на §37, ал.1 от ПЗР на ЗГ е определено, че ИД на ИАГ утвърждава със заповед образци на документи по закона, ако с нормативен акт не е предвиден друг ред. Образците се публикуват на интернет страницата на ИАГ.

Съответно посредством правилото на §37, ал.2 от ПЗР на ЗГ, е установено, че със заповедта по ал.1 се определят и условията и редът за предоставяне и отчитане на документите, както и документите, които могат да бъдат подавани в електронен вид. Такава за случая се явява Заповед №142/14.02.2020 г. на ИД на ИАГ, но в НП не е посочена конкретна точка от заповедта, която да е била нарушена от ответника при издаването на превозните билети.

Констатираните пропуски в съдържанието на АУАН и НП възпрепятстват също така, 2 правото на защита на дееца, тъй като същият не би могъл да разбере коя правна норма е нарушил, в какво се изразява нарушението, за което му е повдигнато обвинение, за да може да реализира и адекватно да организира защитата си.

Предвид горните доводи извършеното от жалбоподателя деяние не осъществява състав на адм. нарушение и НП като неправилно и незаконосъобразно следва да бъде отменено.

Този изход на спора не дава възможност да се обсъжда въпроса за прилагането на чл.28 от ЗАНН. Последният следва да се приложи само при доказване на съставомерно противоправно деяние от обективна и субективна страна.

Съгласно разпоредбата на чл.63д, ал.1 ЗАНН, страните имат право на разноски по реда на АПК. По делото и двете страни са направили искане за присъждане на разноски. С оглед изхода на делото, в полза на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за процесуално представителство. Направеното възражение от страна на АНО, за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение, съда счита за основателно.

Съгласно разпоредбата на чл.18, ал.2 от НАРЕДБА №1 от 9.07.2004 г., предвижда, че "ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл.7, ал.2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението", а нормата на чл.7, ал.2, т.1 от същата разпоредба гласи, че "за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с интерес до 1`000.00 лева, адвокатско възнаграждение е – 400.00 лева. Следователно при наложената в случая глоба от 500.00 лева, минималното възможно адвокатско възнаграждение, е 400.00 лева, която следва да бъде присъдена в полза на жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ НП №2110200223 от 07.09.2022 г. издадено от Директора на РДГ-Б., с което на Х.А.Ш. от с.К., о.Б., у.„Е.“№51, е наложено адм. наказание: „глоба" от 500.00 лева, за нарушение на чл.9а от Наредба №1 за КОГТ, Заповед ЗАП-142/14.02.2020 г. на Директора на ИАГ-С., чл.211, ал.1 от ЗГ, във вр. с чл.257, ал.1, т.2 от ЗГ.

ОСЪЖДА Директора на РДГ-Б. ДА ЗАПЛАТИ НА Х.А.Ш. сумата от 400,00 лева, представляващи адвокатско възнаграждение.

Решението на съда подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението на страните пред Бл.АС.

Съдия при Районен съд – Разлог: _______________________

3