Решение № 52 от 08.03.2023, Районен съд - Ихтиман
- Съд
- Районен съд - Ихтиман
- Дело
- Гражданско дело 581/2022
- Вид
- Решение № 52
- Подписан
- 08.03.2023
- В сила
- 16.11.2023
- Състав
- ДИМИТЪР ГЕОРГИЕВ ЦОНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 172 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 10, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 11, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 12 и сл. · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 15, ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 16, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 20 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 21, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 2, ал. 1 и ал. 2 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 1 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3, т. 1 и т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 1 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 1, т. 5 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 5, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 7 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 8 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 9, ал. 3 · Закон за защита от домашното насилие
- чл. 3 · Тарифа за държавните такси, събирани от съдилищата по Гражданския процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 52 гр. Ихтиман, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ИХТИМАН, ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Димитър Г. Цончев при участието на секретаря НИКОЛЕТА Г. КУЗЕВА като разгледа докладваното от Димитър Г. Цончев Гражданско дело № 20221840100581 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 12 и сл. от ЗЗДН.
Образувано е по молба по чл. 8 ЗЗДН, подадена от Б. Б. К., действащ лично и в качеството на законен представител на малолетните си деца К. Б. К. и Р. Б. К., в качеството на лица, пострадали от насилие, осъществено от бившата му съпруга и майка на двете молителки – ответницата К. Л. И..
Твърдят се извършени от ответницата спрямо молителите акт на психическо и емоционално насилие, изразили се в употреба на обидни изрази по отношение на молителя в К. в присъствието на децата.
Процесуалният представител на ответницата адв. Й.ова оспорва основателността на молбата. Твърди, че не е извършила акт на домашно насилие, такъв е осъществен от молителя К., който е нарушил съдебно решение относно режима на лични отношения с децата Р. и К. К.и. Поддържа, че не е осъществено нарушение на Заповед за незабавна защита № 7 от 10.06.2021 г., освен това дори да е налице такова деяние, то юридическата му оценка не е от компетентността на настоящия съд.
По допустимостта на молбата:
Молбата е подадена в преклузивния едномесечен срок по чл. 10, ал. 1 ЗЗДН. Ответницата е бивша съпруга на молителя Б. К. и майка на 1 молителките К. и Р. К., поради което съдът, приема че е подадена от лица, които има право да търсят защита по реда на ЗЗДН, съгласно чл. 3, т. 1 и т. 5 ЗЗДН, срещу лице, което има право да отговаря по молбата. Искането надлежно ангажира компетентността на сезирания съд, с оглед разпоредбата на чл. 7 ЗЗДН и удовлетворява изискванията за редовност и срочност на същата по смисъла на чл. 9 и чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН. Представена е изискуемата декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН. Ето защо производството се явява допустимо и съдът дължи произнасяне по съществото на спора.
По основателността:
Съобразно легалната дефиниция, дадена в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, всеки акт на физическо, емоционално и психическо насилие спрямо лицата по чл. 3 ЗЗДН представлява такъв на домашно насилие. Съгласно чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗДН домашно насилие е всеки акт на физическо, сексуално, психическо, емоционално или икономическо насилие, както и опитът за такова насилие, принудително ограничаване на личния живот, личната свобода и личните права, извършени спрямо лица, които се намират в родствена връзка, които са били в семейна връзка или във фактическо съпружеско съжителство. В закона липсва легална дефиниция на понятията „психическо и емоционално насилие“, но наложеното в съдебната практиката разбиране е, че се касае за засягането на психологическата неприкосновеност на дадено лице чрез принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, сплашване, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети.
То може да доведе до намаляване самочувствието на жертвата на насилието и до засягане на нейното достойнство, да предизвика у нея уплаха, тревожност, стрес и др. неприятни изживявания, накърняващи психологическото добруване, чиито аспекти са гарантирани и от чл. 3 от ЕКЗПЧОС, провъзгласяващ правото на защита от унизително и нечовешко третиране.
Преценката за наличие на психическо и емоционално насилие е винаги конкретна и следва да бъде извършена не само с оглед на индивидуално сочен от молителя акт, взет изолирано, а след съобразяване на сложените между страните взаимоотношения във времето, както и с оглед преценката дали се отклонява от житейски приемливото поведение.
В настоящия случай съдът приема за изцяло доказани твърденията на молителите Б. К., действащ в лично качество и като законен и процесуален 2 представител на К. Б. К. и Р. Б. К., че ответницата К. И. е извършила спрямо тях процесния акт на домашно насилие на 05.05.2022 г. около 19.35 часа – 19.40 часа, когато пред дома на молителя Б. К., в присъствието на децата молителките К. и Р. К.и, го е нарекла „мухльо“, и „боклук“.
Изложеното в молбата се подкрепя изцяло декларацията по чл. 9 ЗЗДН, показанията на свид. *** (преценени по реда на чл. 172 ГПК с оглед евентуална заинтересованост) и заключението на съдебно-техническата експертиза. Изброените доказателствени източници са лишени от всякакви противоречия, взаимно допълващи се и от тях несъмнено ес установяват горните обстоятелства. Доказателства, които да внасят съмнение в достоверността на декларацията по чл. 9 ЗЗДН, показанията на свид. *** и заключението на съдебно-техническата експертиза липсват. Ето защо последните следва да се кредитират в цялост.
От събраните в хода на производството писмени доказателства се установяват още няколко релевантни за спора обстоятелства.
Със заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС – *, влязла в сила на 29.01.2020 г. ответницата К. И. е задължена да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо молителите Б. К., К. К. и Р.
К..
Със Заповед за незабавна защита № 7, издадена по гр.д. № 672/2022 г. на РС – Костинброд, на ответницата К. И. е забранено на осн. чл. 18, ал. 1 ЗЗДН да приближава жилището, обитавано от Б. К., неговата месторабота, местата за социални контакти и отдих за срок до издаване на заповедта за незабавна защита.
С Решение № 340/19.12.2022 г. по гр.д. № 672/2020 г. на РС – Костинброд, Заповед за незабавна защита № 7, издадена по делото, е отменена.
С Решение № 66 от 29.06.2020 г. по гр.д. № 512/2019 г. на РС – *, потвърдено с Решение № 260152 от 12.05.2021 г., постановено по в.гр.д. № 20/2021 г. на Софийския окръжен съд, влязло в сила на 04.07.2022 г. с постановяване на Определение № 606 от 04.07.2022 г. по к.гр.д. № 631/2022 г. на ВКС, режимът на лични отношения между молителя Б. К. и дъщерите му Р. и К. К.и е разширен, като бащата има право да взима да взима дъщерите си всеки четвъртък от дома на майката в 17.00 часа и да ги връща същия ден в 3
19.00 часа в дома на майката.
Молителките Р. и К. К.и посещават танцови мероприятия в гр. *.
Понякога те се провеждат в четвъртък и съвпадат частично с времето, в което молителят Б. К. има право да упражнява с тях режим на лични отношения. По този повод между родителите им Б. К. и К. И. била постигната договореност при подобни съвпадения да бъде удължен престоя на децата при бащата с времето на танцовата активност. На 05.05.2022 г. случаят бил такъв, като децата Р. и К. имали репетиция в читалището в гр. * в периода между 17.00 и 18.00 часа. След приключването й молителят К. взел молителките Р. и К. К.и в дома си в гр. *, находящ се на ул. „*“ № 11.
Около 19.35 часа – 19.40 часа пред дома на молителя К. пристигнала ответницата И.. В двора на имота се намирали молителите Р., К. и Б. К.и. Там се била още и свид. Андреева – баба и майка на молителите. Ответницата И. направила опит да отвори портата на имота, но не успяла, защото било заключено. Казала на децата, че трябва да се прибират, след което разменила реплики с молителя К., наричайки го в тяхно присъствие „мухльо“ и „боклук“, изплюла се посока входната порта, качила се автомобила си, натиснала клаксона и си тръгнала.
С оглед изложеното настоящият състав намира, че с употребата от на изразите „мухльо“ и „боклук“ ответницата И. е осъществила акт на психическо и емоционално насилие спрямо молителя К.. Същите представляват обидни квалификации, засягат достойнството на лицето, до което са адресирани и предизвикват неприятно изживяване у последния. В конкретния случай следва да се има предвид, че отношенията между страните са трайно влошени. Деянието е извършено, след като със заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС – *, влязла в сила на 29.01.2020 г. ответницата К. И., е задължена да се въздържа от актове на домашно насилие спрямо молителите Б. К., К. К. и Р. К.. При това положение следва да се приеме, че дори конкретната ситуация да се разглежда като възникнал спор относно упражняване на режима на лични отношения между бащата и децата, поради което да оправдава в известна степен нарушаването на действащата по това време Заповед за незабавна защита № 7, издадена по гр.д. № 672/2022 г. на РС – Костинброд, осъщественото от ответницата несъмнено надхвърля обществено приетото за допустимо поведение, насочено е към засягане на 4 достойнството на молителя К., унизяването му пред неговите дъщери, родители и съседи. Извършено е демонстративно, провокативно, без никаква видима причина за подобен циничен изблик на емоции и поведение сочещо на незачитане личното достойнство на пострадалия. Ето защо процесното деяние съставлява акт на домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН.
Актът на домашно насилие спрямо молителя К. е извършен в присъствието на К. К. и Р. К. – молители в настоящото производство. С оглед на това и предвид разпоредбата на чл. 2, ал. 2 ЗЗДН извършеното от ответницата К. И. съставлява алт на психическо и емоционално насилие върху децата К. К. и Р. К..
Предвид изложеното в предишните два абзаца не се споделят доводите на процесуалния представител на ответницата, че последната не е осъществила акт на домашно насилие. Не сочи на различен извод обстоятелството, че процесното деяние е възможно да е извършено поради възникнал спор между двамата родители във връзка с режима на лични отношения на бащата с децата. От една страна по делото се установява, че между родителите била постигната договореност молителят К. да компенсира времето, през което децата са били на репетиция, като прекарва повече време с тях, равняващо се на продължителността на заниманието. От друга страна, дори такава договореност да не е била налице, правните, а и житейски средства, за отстраняване на нарушение при изпълнението на съдебно решение са различни от предприетите от ответницата. Подобно поведение е обществено неприемливо, а с оглед действащата заповед за незабавна защита, издадена по гр.д. № 705/2019 г. на РС – *, влязла в сила на 29.01.2020 г., ответницата на още по-силно основание е следвало да съобразява поведението си спрямо молителя К. с изискванията на закона и установените в обществото социално приемливи норми за общуване. Като не го е направила тя явно е демонстрирала както незачитането на достойнството и честта на молителя К., така и нежеланието си да се съобразява с установения правов ред.
Настоящият състав счита, че не следва да обсъжда представлява ли процесното деяние нарушение на Заповед за незабавна защита № 7, издадена по гр.д. № 672/2022 г. на РС – Костинброд, тъй като последното не е от неговата компетентност. Не следва да се обсъжда и дали като едностранно, 5 без съгласието и знанието на молителя ответницата е променила местоживеенето на децата К. и Р. К.и от гр. * в гр. Сандански, тъй като това може да бъде предмет на друго производство, освен това деянието е извършено извън процесния период.
С оглед гореизложеното, съдът прилага спрямо ответника, като извършител на психическо и емоционално насилие, мярката по чл. 5, ал. 1, т.
1 от ЗЗДН, чрез които ще се даде защита на молителите Б. К., К. К. и Р. К..
Съдът не е обвързан от искането и следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН). Същевременно, неизпълнението на мерките ще доведе до влизането в действие на предвидените в чл. 21, ал. 3 от ЗЗДН последици. Доколкото на състава на съда е слъжебно известно, че на територията на гр. Сандански, а и в община Благоевград липсва място, където може да бъде изпълнявана мярката по по чл. 5, ал. 1, т. 5 от ЗЗДН, същата следва да бъде определена като неодходяща в случая, тъй като ефективното й изпълнение би било изключително трудно, а и създава риск за децата К. К. и Р. К., ако се налага тяхната майка да осъществява регулярни пътувания, извън област Благоевград ежеседмично за изпълнение на мярката.
Първоинстанционният съд приема, че мярката по чл. 5, ал. 1, т. 3 ЗЗДН има потенциал да създаде последващи правни спорове между молителя Б. К. и ответницата И., тъй като естеството на отношенията им предполага същите да осъществяват срещи във връзка с разрешаването на общи въпроси относно децата, упражняване на родителски права и лични отношения, ето защо е неподходяща. При определянето й трудно еднозначно би се оценило, включително в ситуации, подобни на настоящата, дали срещата е била с оглед упражняване на родителски права и режим на лични отношения, когато несъмнено не би съставлявала акт на домашно насилие или престъпление, поради липса на обществена опасност или не е в тази връзка, респективно съставлява акт на домашно насилие и противоправно деяние, извършено умишлено и притежаващо обществена опасност.
Разпечатката съдържа 35 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8775b54-dc7d-4765-a214-f0aa8e69faeb