Решение № 2672 от 23.04.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 2672 гр. София, 23.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-16 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Елена Маврова при участието на секретаря Невена П. Гаврилова като разгледа докладваното от Елена Маврова Гражданско дело № 20231100110883 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. с чл. 439 ГПК.

Ищецът М. Р. М. твърди в исковата молба, че срещу него е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22900/2011 г. на СРС, 74 състав, по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК, по силата на който, е разпоредено за заплати на „БАНКА ДСК“ АД следните суми: главница в размер на 14027,39 евро, ведно със законна лихва от 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2631,14 евро и разноски по делото в размер на 1427,43 лв.

Поддържа, че изпълнително дело № 4809/2011 г. по описа ЧСИ М.Б., рег. № 838 на Камарата на ЧСИ, е образувано от взискателя „БАНКА ДСК“ АД срещу М. М. и още две лица, за събиране на вземанията, предмет на ч.гр.д. № 22905/2011 г. по описа на СРС, 52 състав. Сочи, че на тримата са изпратени покани за доброволно изпълнение. Впоследствие взискателя е представил по вече образуваното изпълнително дело, изпълнителният лист, издаден по ч.гр.д. № 22900/2011 г. на СРС, 74 състав (предмет на настоящия отрицателен установителен иск) и изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 22902/2011 г. на СРС.

Ищецът сочи, че относно вземанията по тези два изпълнителни листа не са извършвани никакви изпълнителни действия, освен изпращането на поканите за доброволно изпълнение. Поддържа, че вземанията по делото са прехвърлени от „БАНКА ДСК“АД на „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, с договор за покупкопродажба на вземания от 26.03.2012 г., като цесионерът е конституиран като взискател 1 по изпълнително дело № № 4809/2011 г. по описа ЧСИ М.Б..

Ищецът сочи, че е направил само едно плащане по делото, на сумата в размер на 280 лв., с платежно нареждане от 31.08.2011 г., с което частично е погасено вземането по ч.гр.д. № 22905/2011 г. на СРС, 52 състав. Поддържа, че „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е поискал изпълнителни действия спрямо ищеца само веднъж, с молба от 11.09.2015 г., след която дата кредиторът не е искал извършването на изпълнителни действия.

Поддържа, че съгласно приетото в ТР № 2 от 26.06.2015 г. на ОСГТК на ВКС, след като спрямо ищеца не са предприемани никакви изпълнителни действия, погасителна давност спрямо него е започнала да тече от 11.09.2015 г. – датата на последната молба на взискателя за извършване на изпълнителни действия.

Следователно вземането спрямо него, е погасено след изтичането на пет години, а именно на 11.09.2020 г. С постановление на ЧСИ М.Б. обаче изпълнителното дело е прекратено едва на 15.04.2022 г., поради настъпила перемция по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

С уведомление за прехвърляне на вземания изх. № 9336/07.04.2023 г. М. Р. М. е уведомен, че с договор за покупко-продажба на вземания от 22.03.2023 г., „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД вземането си, за което е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 22900/2011 г. на СРС, 74 състав.

Ищецът сочи, че на 27.06.2023 г. чрез пълномощника адв. Г. В., е изпратил заявление по електронна поща до ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, с което е поискано вземането да бъде заличено от Централния кредитен регистър, като погасено по давност. На 14.07.2023 г. е получил становище изх. № М11864/07.07.2023 г. от ответното дружество, че задължението предмет на настоящия иск не е погасено по давност и отказват да го заличат в Централния кредитен регистър.

Ето защо, М. Р. М. сочи, че за него е налице правен интерес от предявяване на настоящия отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, във вр. чл. 439 ГПК, за приемане за установено, по отношение на ответника К. И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, че не съществуват задълженията на ищеца, предмет на изпълнителен лист, издаден по ч.гр.д. № 22900/2011 г. по описа на СРС, 74 състав, както следва: главница в размер на 14 027,39 евро, ведно със законна лихва от 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2631,14 евро и разноски по делото в размер на 1427,43 лв., защото са погасени по давност.

Ответникът „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД оспорва исковата молба като неоснователна, като вземанията не са погасени по давност. Поддържа, че съгласно ППВС № 3/18.11.1980 г. по време на изпълнителното производство давност 2 не тече. Поддържа, че след 26.06.2015 г., когато съгласно ТР 2/2013 г. на ОСГТК е започнало да тече давност, същата е прекъсвана неколкократно. Сочи, че по изпълнително дело № 4809/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б., са извършени следните действия, а именно: на 15.07.2011 г., спрямо длъжниците по делото, включително и ищеца, са наложени запори върху вземания им по банкови сметки и са запорирани трудовите им възнаграждения; на 31.08.2011 г. са постъпили 280 лв. от длъжникаищец, които са били доброволно внесени от същия; на 19.09.2011 г. до е ищеца е изпратена ПДИ с насрочена дата за опис; на 13.07.2012 г. „ОТП Факторинг България“ ЕАД се конституира в качеството на нов взискател, като в молбата са изискани извършването на редица действия.

Ответникът поддържа, че по изпълнителното дело на 11.09.2015 г. е входирана молба от взискателя за налагане на възбрана върху имот, находящ се в община Перник.

През 2022 г. изпълнителното производство е прекратено от ЧСИ М.Б..

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на събраните по делото доказателства, съобразно чл. 235 ГПК, намира за установено следното:

Изпълнително дело № 4809/2011 г. по описа на ЧСИ М.Б. е образувано на 13.07.2011 г., въз основа на изпълнителен лист от 14.06.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 22905/2011 г. по описа на СРС, 52 състав, впоследствие с молба от 16.09.2011 г. и изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 22900/2011 г. на СРС, 74 състав, по заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК /само срещу М. Р. М. и касаещ процесното вземане/, по молба на „БАНКА ДСК“ ЕАД срещу М. Р. М., Е.Ц.

М.а и А.Й.Г..

След образуване на изпълнителното дело са изпратени покани за доброволно изпълнение и запорни съобщения до „СИБАНК“ АД, „Първа инвестиционна банка“ АД и „Алианц Банк България“ АД, „УниКредит Булбанк“ АД и др. търговски банки, за вземаните по първия изпълнителен лист.

От страна на длъжника М. М. по изпълнителното дело са постъпили следните суми с платежни нареждания, както следва: на 30.09.2011 г. сумата от 250 лв.; на 07.11.2011 г. сумата от 280 лв.; на 07.02.2012 г. сумата от 314 лв.; на 01.03.2012 г. сумата от 125 лв.; на 22.05.2012 г. сумата от 314,50 лв.

По изпълнителното дело е постъпила молба на 13.07.2012 г. за конституиране на нов взискател – „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, в качеството на цесионер по договор за покупко-продажба на вземания от 06.03.2012 г.

С молба от 11.09.2015 г. /находяща се на л. 178 от изпълнителното дело/, от страна на взискателя е поискано налагане на възбрана върху имот в община Перник, във връзка с удовлетворяване на вземанията по отношение на М. Р. М..

На 24.11.2021 г. е депозирана молба от „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал.1, т. 8 ГПК.

Производството по изпълнително дело № 4809/2011 г. е прекратено на 15.04.2022 г. с постановление на ЧСИ М.Б., поради перемция.

Видно от уведомление изх. 9336/07.04.2023 г. ищеца е уведомен, че с договор за покупко-продажба на вземания от 22.03.2023 г., „ОТП ФАКТОРИНГ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД е прехвърлило на „КРЕДИТ И. ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД вземането си, предмет на договор за кредит № 11000000005474227, сключен на 17.04.2008 г. между 3

„БАНКА ДСК“ ЕАД и М. Р. М., което първоначално е прехвърлено на „ОТП ФАКТОРИНТ БЪЛГАРИЯ“ ЕАД.

Представен по делото от ответника е и договора за цесия от 22.03.2023г., както и договора за цесия от 06.03.2012 г., от който се установява пасивната легитимация на същия, в качеството му на кредитор на процесното вземане.

Видно от писмо с изх. № М-11864/07.07.2023 г. на „КРЕДИТ И.

ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ответникът сочи, че вземането предмет на договор № 11000000005474227 от 17.04.2008 г. с „БАНКА ДСК“ ЕАД не е погасено по давност, предвид предприетите изпълнителни действия по изпълнително дело № 4809/2011 г. на ЧСИ М.Б., което обуславя наличието на правен интерес спрямо ищеца от настоящето производство, касателно наличието или не на изпълняемо вземане по отношение на кредитора.

Съгласно разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Тази давност е приложима и по отношение на процесното парично вземане, изпълнителният лист за което е издаден след проведено заповедно производство.

Настоящия състав съобрази, че действително в решение № 37 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на ВКС, I V Г.О., е прието, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, след като перемцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно чл. 116, б. „в“, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Считано от 11.09.2015 г. /видно от изпълнителното дело, тогава е извършено последното изпълнително действие спрямо ищеца/, са изтекли пет години, в които взискателят не е предприел ново изпълнително действие по отношение на длъжника е изтекла предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД, поради което петгодишна погасителна давност за процесните вземания, обективирани в изпълнителния лист от 01.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 22900/2011 г. на СРС, 74 състав е изтекла на 11.09.2020 г. Ирелевантно в случая е последващото прекратяване на изпълнителното производство на основание чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК през 2022 г. от частния съдебен изпълнител.

Следователно вземанията са погасени по давност и предявеният отрицателен установителен иск по чл. 124 ГПК, вр. 439 ГПК, за вземанията, предмет на изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 22900 от 2011 г. по описа на СРС, 74 състав, от М. Р. М. срещу КРЕДИТ И. ИНВЕСТВЪНТС БГ“ ЕАД, е изцяло основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, в полза на ищеца М.

М., следва да бъде присъдена сума в размер на 666,34 евро за внесена държавна такса, както и сумата от 1738,39 евро, за възнаграждение за адвокат /която сума не е прекомерна с оглед правната сложност на делото и извършените процесуални действия/.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА

ЗА

УСТАНОВЕНО, на основание чл. 124, ал.1 ГПК, по

4 предявения отрицателен установителен иск от М. Р. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к. „********, представляван от адв. Г. В., гр. София, ул. „******** срещу „КРЕДИТ И. ИНВЕСТВЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, гр. София, район „Люлин“, бул.

„Панчо Владигеров“ № 21, Бизнес център „********, че ищецът М. Р. М. не дължи на ответника „КРЕДИТ И. ИНВЕСТВЪНТС БГ“ ЕАД, следните вземания, предмет на изпълнителен лист от 01.07.2011 г., издаден по ч.гр.д. № 22900/2011 г. по описа на СРС, 74 състав, както следва: главница в размер на 14 027,39 евро, ведно със законна лихва от 28.05.2011 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 2631,14 евро и разноски по делото в размер на 1427,43 лв., като погасени по давност.

ОСЪЖДА „КРЕДИТ И. ИНВЕСТВЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, гр.

София, район „Люлин“, ***, Бизнес център „********, да заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на М. Р. М., ЕГН **********, гр. София, ж.к.

„********, сума в размер на 666,34 евро за държавна такса и сумата от 1738,39 евро за възнаграждение за адвокат.

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му.