Определение № 3007 от 05.10.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3007 гр. София, 05.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 13-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Христо Лазаров

Членове:

ЯНКО ЯНЕВ

Жана Ив. Маркова като разгледа докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно частно гражданско дело № 20261000502770 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр. чл. 95 ГПК и чл. 130 ГПК и е образувано по частна въззивна жалба вх. № 24568/01.09.2026 г. от Е. Д. М., ЕГН ********** срещу Определение № 16587/04.08.2026 г., по гр.д.

№ 13488/2025 г., на СГС, ГО, I-12 с. в частите, с които е оставено без уважение искането за правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат и е върната исковата молба вх. № 143371/28.11.2025 г., като е прекратено производството по делото.

Жалбоподателят атакува определението като незаконно, поради което следва да бъде отменено. Счита, че предявения от него иск е редовен.

Прекратяването на делото било злоупотреба с власт, не била налице идентичност с други дела. Прокуратурата на РБ му дължала обезщетение за неразследване по пр.пр. 23846/2025 г. на СГП.

Предвид етапа на производството и липсата на конституирана насрещна страна, препис от частната жалба не е бил връчват.

Въззивната частна жалба е подадена в срок, предвид наличните данни за съобщаване на атакуваното определение на 17.08.2026 г., от легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

След запознаване с данните по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Софийски Апелативен Съд намира частната жалба за частично основателна, по следните съображения:

Производството е образувано по искова молба от Е. Д. М. срещу Прокуратурата на Република България, с която е предявен иск по чл. 2в ЗОДОВ за заплащане на сумата от 7000000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди, в резултат на незаконното му лишаване от свобода.

Вредите се твърди да са настъпили от това, че прокурор от СГП прекратил преписка № 23846/2025 г., образувана по жалба на ищеца и отказал да 1 образува досъдебно производство, без да бъде извършено разследване и без жалбоподателя да бъде разпитан. С посоченото прокурорът от СГП злоупотребил с власт и използвал правосъдието за цели, различни от защита на закона.

С Разпореждане № 13971/15.05.2026 г. съдът дал указания за отстраняване на нередовности на исковата молба. В границите на предоставения срок е постъпила уточнителна молба вх. № 86082/24.06.2026 г., в която са изложени допълнителни твърдения във връзка с дадените указания и е направено искане за предоставяне на правна помощ – назначаване на служебен адвокат, както и е направено искане за отвод на съдебния състав.

С атакуваното Определение 16587/04.08.2026 г. съдът оставил без уважение искането за предоставяне на правна помощ и върнал исковата молба, прекратявайки производството по делото. При произнасянето съдът е извършил преценка, че дадените указания по редовността на исковата молба не са били изпълнени с депозираната молба № 86082/24.06.2026 г. Още е прието, че предявеният иск е процесуално недопустим, с оглед разпоредбите на чл. 126 ГПК и чл. 130 ГПК, вр. чл. 3 ГПК (злоупотреба с право). По искането по чл. 95 ГПК съдът изложил в мотивите си, че предоставянето на правната помощ е неоправдано, съгласно чл. 24, т. 2 ЗПП, с оглед приетата недопустимост на предявения иск, а съгласно чл. 24, т. 2 от ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 2 и 3 не се предоставя, когато претенцията е очевидно недопустима.

Произнасянето се преценява като правилно отчасти. Споделя се и от настоящата инстанция, че предоставянето на правна помощ, състояща се в осигуряване на безплатна адвокатска защита, се извършва по реда на чл. 95 от ГПК и при условията и наличието на предпоставките, уредени в Закона за правната помощ. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал. 2 ЗПП, същата обхваща и процесуалното представителство на физически лица, които поради имотното си състояние нямат възможност да ползват такава и, когато това е в тяхна полза. Законът не задължава съда да предостави тази помощ безусловно, а дава възможност за преценка, доколко това би било от полза за молителя и доколко заявената претенция е допустима, обоснована и вероятно основателна. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗПП, правна помощ не се предоставя, когато тя е неоправдана от гледна точна на ползата, която би донесла на кандидатстващото лице и, когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима. С разпоредбата на чл. 24, т. 2 ЗПП е предоставена възможност на органа, който ръководи процесуалните действия, да прецени целесъобразността на поисканата правна помощ.

Видно от неоспорената от жалбоподателя справка, изготвена служебно от съда, заемаща стр. 99 – 226 от делото, е че по жалби и искови молби на настоящият жалбоподател пред СГС и СРС са заведени изключително голям брой граждански дела срещу различни ответници, всички касаещи обезщетения по реда на ЗОДОВ или обжалване на актове постановени в такива производства. Налице е и справка от Затвора – София за насрочените дела в периода 01.01.2024 г. – 05.04.2025 г. и извежданията в периода 01.01.2024 г. – 25.04.2025 г., от която се установява, че в посочения период по причини участие на жалбоподателя в съдебни заседания и запознаване с материали по дела, същият физически е отсъствал от мястото за лишаване от свобода. При съобразяване с правото на всяка страна да търси защита на твърдени накърнени права и законни интереси по най-добрия за нейните 2 интереси начин, СГС е намерил, че установеният брой и характер на инициираните от ищеца съдебни производства, в относително кратък период от време, представлява поведение, което нарушава принципа за добросъвестно упражняване на процесуални права и може да бъде квалифицирано като такова по смисъла на чл. 3 ГПК, както и, че по този начин страната фактически се отклонява от установения режим на изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода", с оглед полаганите усилия от съдилищата да гарантират правото й на справедлив процес. Посоченото се споделя и от настоящият състав, поради което правна помощ не следва да бъде предоставяна, тъй като същата не би донесла полза за кандидатстващата страна.

Относно действието на молбата по чл. 95, ал. 1 ГПК за предоставяне на правна помощ, са постановени определение № 317 от 21.05.2013 г. по гр. д. № 2661/2013 г. на ВКС, IV-то г. о., решение № 177 от 25.02.2011 г. по гр. д. № 918/2010 г. на ВКС, I-во г. о., определение № 424 от 23.09.2015 г. по ч. гр. д. № 3721/2015 г. на ВКС, I-во г. о., и определение № 670 от 30.12.2010 г. по ч. гр. д.

№ 548/2010 г. на ВКС, III-то г. о. Във всички тях последователно се приема, че съдът, пред който е предявено искане за предоставяне на правна помощ, не следва да извършва никакви действия по събиране на доказателства и решаване на делото, докато е висящо това искане. В противен случай същият допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на постановения акт.

В унисон с горното разбиране на практиката на ВКС, при наличие на молба по чл. 95 ГПК съдът е длъжен да се произнесе по нея с надлежен съдебен акт - като уважи или откаже искането за предоставяне на правна помощ. Във втория случай, определението подлежи на инстанционен контрол, съобразно разпоредбата на чл. 95, ал. 5 ГПК. Подаването на молба за правна помощ прекъсва срока за изпълнение на дадените указания (по аналогия на чл.

259, ал. 2 ГПК). Срокът по силата на закона не тече докато молбата се разглежда. Ето защо, със заявяване на искането за правна помощ, обективирано в молба, в границите на срока за отстраняване на констатираните от първоинстанционния съд недостатъци, предоставения за това срок е прекъснат и не тече. Логическото тълкуване на тези разпоредби на ГПК (чл. 95, ал. 3, чл. 259, ал. 2 и 3 ГПК) налага извода, че подаването на молба за правна помощ прекъсва и дадения на ищеца срок за отстраняване на нередовностите на исковата молба, тъй като целта на исканата правна помощ е чрез назначаването на служебен адвокат да се гарантира възможността на страната по делото да подаде редовна искова молба, а когато страната вече е подала нередовна искова молба - да се гарантира възможността й да отстрани нередовностите на тази искова молба със съдействието на назначения й служебен защитник.

В случая при постановен отказ от първостепенния съд да бъде предоставена правна помощ по реда на чл. 95 ГПК, преценка за изпълнение на дадените указания може да бъде извършвана след влизане в сила на това произнасяне, и то след като на страната бъде даден нов срок за изпълнение (така Определение № 101/23.02.2017 г., по ч.гр.д. № 592/2016 г., на ВКС, IV ГО).

С оглед на изложените обстоятелства, правилно и законосъобразно СГС е приел, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 95, ал. 2 ГПК, поради което атакувания акт в тази му част ще следва да бъде потвърден. В останалата част постановеното определение ще следва да бъде отменено.

3

Мотивиран от изложеното, съставът на Софийски Апелативен Съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 16587/04.08.2026 г., по гр.д. № 13488/2025 г., на СГС, ГО, I-12 с. в частта, с която оставено без уважение искането на Е. Д. М., ЕГН **********, за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в безплатна защита от адвокат, на осн. чл. 95 ГПК, обективирано в молба вх. № 86082/24.06.2026 г.

ОТМЕНЯ Определение № 16587/04.08.2026 г., по гр.д. № 13488/2025 г., на СГС, ГО, I-12 с. в частта, с която е върната искова молба вх. № 143371/28.11.2025 г., като е прекратено производството по делото.

В Р Ъ Щ А делото на Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4