Решение № 27 от 12.02.2024, Апелативен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 27 гр. Бургас, 09.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Румяна Ст. Калошева Манкова

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Петя Ефт. Помакова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20232000500394 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е по реда на чл. 258 ГПК и сл. ГПК.

Със съдебно решение № 790 от 03.07.2023г.,постановено по гр.д.

№1058/2022г.по описа на БОС съдът е ОСЪДИЛ ПРОКУРАТУРАТА на Република България, с адрес гр. София, бул. „Витоша“ № 2, Булстат 121817309, да заплати на Г. Н. Н. с ЕГН-********** от гр. Б., ул. “В. Т.“ № ** сумата от 4000 лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди,вследствие на образувано срещу ищеца наказателно производство,след прекратяването му с влязъл в сила съдебен акт,налагане на мярка за неотклонение „задържане под стража“ и изтърпяването и в лоши условия,ведно със законната лихва,считано от 15.07.20222г.до окончателното изплащане,като Е ОТХВЪРЛИЛ иска за разликата над уважения размер от 4 000 лева до предявения размер от 26 000 лева,както и претенцията за лихва за периода от 07.02.2018г.до 14.07.2022г.

Недоволен от така постановеното съдебно решение в

ОТХВЪРЛИТЕЛНАТА му част е останала ищецът Г. Н.,който е депозирал въззивна жалба в законоустановения срок,като е обжалвал решението в частта,с която е отхвърлен предявеният от него иск над уважения размер от 4 000 лева до размера от 10 000 лева,както и в частта,с която е отхвърлена претенцията за присъждане на законна лихва за периода от 07.02.2018г.до 14.07.2022г.

Недоволна от така постановеното съдебно решение е останала и 1 ответната Прокуратура на Република България,която е депозирала въззивна жалба срещу решението на БОС в частта,с която искът е уважен и е поискала съдът да НАМАЛИ размера на обезщетението за неимуществени вреди,без да посочи конкретен размер.

С въззивната си жалба,подадена чрез пълномощника адв. П. В. ищецът Г. Н. е оспорил решението на БОС в отхвърлителната му част,в неуважения размер от 6 000 лева/разликата над уважения размер от 4 000 лева до размера от 10 000 лева/,като неправилно и незаконосъобразно. Счита,че по делото са били ангажирани доказателства,че ищецът е претърпял вреди по-големи от обичайните такива,а същите са „специфични“ като:конкретно увреждане на здравето,нетипични смущения в личната сфера на обвинения и др. Изразено е несъгласие и с отхвърлителната част на решението досежно присъждане на законна лихва за периода от 07.02.2018г.до 14.07.2022г.,като се сочи,че в тази част решението не е съобразено с ТР №3 от 22.04.2004г.на ОСГК на ВКС.

Моли се за отмяна на решението на БОС в обжалваната отхвърлителна част и постановяване на решение от въззивната инстанция,с което исковата претенция да бъде уважена до размера от 10 000 лв. Няма доказателствени искания,претендират се разноски.

С представения писмен отговор ПРБ е оспорила основателността на въззивната жалба на ищеца Н.,като е изразила становище за неоснователност на твърдението,че ищецът е претърпял вреди,по-големи от обичайните.Изтъква се,че прокуратурата не носи отговорност за условията в ареста,както и че съдът не е отчел установените по делото обстоятелствакратък срок на пребиваване в ареста в изпълнение на мярката за неотклонение „задържане под стража“,кратък срок на приключване на досъдебното производство,недоказана причинна връзка между заболяването-алергичен дерматит и условията в ареста,проведено лечение и др.Моли въззивната жалба на Г. Н. да бъде оставена без уважение.

Във въззивната жалба на Прокуратурата на Република

България,подадена чрез прокурор Манол Манолов от БОП като неин представител,съдебното решение на БОС е оспорено като неправилно досежно размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди.Изразено е становище,че размерът на присъденото обезщетение е необосновано завишен и не съответства на претендираните вреди,икономическия стандарт в страната и на съдебната практика ,размерът не е съобразен и с принципа на справедливост съгласно чл.52 ЗЗД.Изложено е становище за необоснованост и неправилност на изводите на съда,като е направен и анализ на доказателствата по делото. Моли решението на БОС да бъде изменено,като се намали размера на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Няма доказателствени искания.

В съдебно заседание въззивникът-ищец Г. Н. не се явява,редовно призован. Представлява се от адв.В.,който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ПРБ.Не сочи нови доказателства,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник Прокуратура на Република България,редовно призован,се представлява от прокурор Ханджиев,който поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца Н. Не сочи 2 нови доказателства.

При служебната проверка по реда на чл.269 ГПК въззивният съд намери обжалваното съдебно решение за валиден и допустим съдебен акт.

По основателността на въззивните жалби и съществото на спора от фактическа и правна страна, съдът намери следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.2 ал.1 т.3 предл.първо от ЗОДОВ.

Съгласно разпоредбата на чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето или деянието не е престъпление.Съгласно нормата на чл. 7 от ЗОДОВ искът за обезщетение се предявява срещу органите, от чиито незаконни актове, действия или бездействия са причинени вредите.

Не е спорно между страните,че ищецът Н. на 23.07.2017г. е бил привлечен като обвиняем по досъдебно производство №199/2017г. по описа на РУ гр.Созопол за извършено престъпление по чл.325 ал.2 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК.

С постановление на Районна прокуратура гр.Бургас Н. е задържан за срок от 72 часа по реда на чл.64 ал.2 НПК, с оглед довеждането му пред съда и внасяне на искане за определяне на мярка за неотклонение задържане под стража.

С определение на Районен съд гр.Бургас от 25.07.2017г. спрямо ищеца е била взета мярка за неотклонение задържане под стража,потвърдена след обжалване с определение на БОС от 31.07.2017г.

На 10.08.2017г. Г. Н. е подал искане за изменение на мярката му за неотклонение в по-лека,образувано е било ЧНД 3921/2017г. по описа на БРС и съдът с Определение № 1504 от 22.08.2017г.по нчд № 3921/2017г. е изменил МНО от задържане под стража в парична гаранция в размер на 1000 лева.

По досъдебното производство са извършени множество процесуалноследствени действияразпити на обвиняемите и на свидетелите,разпознавания.

С постановление за частично прекратяване на БРП от 07.02.2018г. досъдебното производство по отношение на Г. Н. е прекратено,по съображения,че извършването на деянието,в което е бил обвинен е недоказано.

Г. Н. не е осъждан,видно от приложената по ДП справка за съдимостта му,а към момента на привличането му като обвиняем е бил на 25 години.

По начало наличието на отрицателни стресови преживявания, притеснения и напрежение по време на водене на наказателно производство, настъпва несъмнено винаги при лица с нормална психика и не се нуждае от специално доказване,в какъвто смисъл е и дългогодишната утвърдена съдебна практика.

По отношение определянето на справедливия размер на обезщетението 3 в утвърдената съдебна практика на ВКС по чл.290 ГПК е възприето становище,че съдът следва да извърши преценка на всички относими факти и обстоятелства,релевантни за определяне по справедливост на размера на обезщетението за причинени неимуществени вреди по искове с правно основание чл.2 ал.1 т.3 ЗОДОВ,както и да посочи какво е тяхното значение за определяне на обезщетението по справедливост.Така,в Решение № 50073 от 22.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3257/2022 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Николай Иванов по чл.290 ГПК е направено обобщение на съдебната практика на касационната инстанция по въпроса кои са правно релевантните обстоятелства за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди по тези искове. ВКС е приел,че такива обстоятелства са : 1/тежестта на повдигнатото обвинение, дали то е за едно или за няколко отделни престъпления – умишлени или по непредпазливост; 2/дали ищецът е оправдан по всички обвинения или по част от тях, а по други е осъден;

3/продължителността на наказателното производство, включително дали то е в рамките или надхвърля разумните срокове за провеждането му; 4/вида на взетата мярка за неотклонение, другите наложени на ищеца ограничения в рамките на наказателното производство; 5/по какъв начин последното се е отразило на ищеца – има ли влошаване на здравословното му състояние, ако да – в каква степен и от какъв вид, конкретните му преживявания;6/съдебното минало на ищеца. Освен това съдът следва да извърши преценка на цялостното отражение на предприетото срещу лицето наказателно преследване върху живота му – семейство, приятели,професия и професионална реализация,обществен отзвук и пр. Обезщетението за неимуществени вреди от деликта се определя глобално за всички претърпени неимуществени вреди. При определяне размера на обезщетението, съдът е длъжен да установи и връзката между стандарта на живот в страната и начина, по който незаконното наказателно преследване е засегнало неимуществената сфера на увреденото лице. Размерът на присъденото обезщетение също така не може да служи като източник за неоснователно обогатяване за пострадалия.

При постановяване на решението си БОС е обсъдил всички горепосочени правно релевантни факти и обстоятелства,установени в конкретика по делото,като е достигнал до обоснован,законосъобразен и правилен извод,че исковата претенция е частично основателна- до размера от 4 000 лв. Правилно е съобразил съдът,че обвинението не е за тежко умишлено престъпление,а досъдебното производство е приключило в разумен срок. Съдът е отчел и факта,че спрямо ищеца е взета мярка за неотклонение задържане под стража с продължителност един месец,през който период Н. е търпял неудобства и притеснения,включително и такива от битов характер поради лошите условия в ареста.Съгласно т.13 от ТР №3 /2004г.на ОСКГ на ВКС претенцията за обезщетяване на вреди от незаконно задържане се квалифицира по чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ само когато мярката за неотклонение е отменена като незаконна,без оглед какво е развитието на наказателното производство. Съобразени са и установените по делото факти за медийното отразяване на случая и отражението им върху емоционалното състояние на ищеца, данните за влошаване на здравословното му състояние по време на престоя му в ареста и последиците по отношение на трудовата му 4 ангажираност. При определяне размера на обезщетението БОС е отчел всички т.нар.“специфични вреди“ ,претърпени от ищеца и установени по делото,като е определил обезщетение за неимуществени вреди в размер от 4 000 лв.,който е съобразен и със социално-икономическите условия в страната към момента на увреждането. Неоснователни в тази връзка са оплакванията на въззивникаищец,че размерът на присъденото му обезщетение е нисък и не съответства на критериите за справедливост.

Неоснователни са и оплакванията на ПРБ,че размерът на обезщетението е завишен и следва да се намали. Както се посочи по-горе,обезщетението за неимуществени вреди правилно и в съответствие със закона,постановките в ТР №3/2004г.на ОСГК на ВКС и съдебната практика по чл.290 ГПК е определено от съда глобално,при съобразяване и на вредите,претърпени от ищеца през периода на задържането му под стража.Следва да се отбележи също,че ищецът не е претендирал обезщетение за имуществени вреди в резултат на загуба на пчелни семейства от пчелните му кошери,поради което неоснователен е и доводът на ПРБ,че такъв факт е останал недоказан по делото.

По гореизложените съображения въззивният съд достигна до извод,че така определеният размер на обезщетението за неимуществени вреди – 4000 лв. съответства на критериите за справедливост и не са налице основания нито за увеличаването му,нито за намаляването му.