Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 14316 от 23.08.2023, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30223/2022
Вид
Решение № 14316
Подписан
23.08.2023
Състав
ГЕРГАНА ВЕЛИКОВА НЕДЕВА

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.172 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 180 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.235, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
  • чл.94, ал.3 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането
  • чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
  • чл.412, ал.3 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 14316 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. НЕДЕВА при участието на секретаря ЕВА ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело № 20221110130223 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 411 от КЗ и чл.86 от ЗЗД.

Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от ..., ЕИК ..., срещу ..., ЕИК ..., с която моли от съда ответникът да бъде осъден да заплати сумата от 1109,19 лв., представляваща регресна претенция по застрахователно обезщетение, изплатено по застрахователна полица „Каско“ № ..., валидна към датата на ПТП, с включени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв., ведно със законната лихва върху претендираната сума, считано от 07.06.2022 г.- датата на подаване на исковата молба, до окончателното й изплащане, както и сумата от 499,94 лв., представляваща мораторна лихва от 01.12.2021 г. до 06.06.2022 г. Претендира разноски.

Ищецът ..., ЕИК ..., твърди, че на 16.09.2021 г. в гр. София, ж.к. „...“, при предприемане маневра „десен завой“ при ..., водачът на лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., удря спрелия лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ..., в резултат на което му нанася материални вреди на предна лява част, за които при ищеца имало сключена имуществена застраховка „Каско“, обективирана в застрахователна полица № ..., валидна към датата на ПТП. За процесното ПТП бил изготвен Двустранен констативен протокол от 16.09.2021 г., подписан от участниците в него. Към датата на ПТП отговорността на водача на лек автомобил „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., била покрита по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответното дружество. Сочи, 1 че за обезщетяване на причинените вреди на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № ..., при ищеца е била заведена Щета № ..., като срещу издадена фактура № .../15.10.2021 г. на 28.10.2021 г. било изплатено застрахователно обезщетение в размер на 1094,18 лв. на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от процесния автомобил. Поддържа, че във връзка с извършените огледи и определяне размера на обезщетението по застрахователната преписка са били направени обичайни ликвидационни разноски в размер на 15 лв. С изплащане на застрахователното обезщетение ищецът встъпил в правата на собственика на увреденото МПС срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ на причинителя на вредата и виновен за процесното ПТП, водач. Ищецът е предявил регресната си претенция в размер на 1109,19 лв. срещу ответното дружество, като последното е отказало плащане на процесната сума. Ищецът е представил писмени доказателства и е посочил други относими и допустими доказателствени средства, в т.ч. изслушване на автотехническа експертиза във с връзка механизма на ПТП, вида и степента на процесните вреди, причинно-следствена връзка на последните с твърдяното в исковата молба ПТП, и определяне стойността по пазарни цени на имуществените вреди, които са приети в хода на съдебното дирене.

Ответникът ..., ЕИК ..., подава отговор в срока по чл. 131 ГПК, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва наличието на валидна към датата на ПТП задължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., при него.

Поддържа, че исковата молба е нередовна, поради липса на ясно и точно описание на обстоятелствата около настъпване на процесното ПТП. Оспорва механизма на ПТП и наличието на вина на водача на тежкотоварния автомобил за настъпването му. Поддържа, че увреденият лек автомобил е бил неправилно паркиран, в резултат на което е създал опасност за останалите участници в движението. Посочва, че в съставения ДКП участниците в ПТП постигнали съгласие, че виновен за настъпване на ПТП-то бил водачът на лек автомобил „Мицубиши“, с рег. № .... Твърди наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на л.а. „Мицубиши“, с рег. № ..., поради това че към момента на удара е бил неправилно паркиран. Оспорва размера на иска като необосновано завишен. Поддържа, че заплатената стойност на ремонта не отговаряла на средните пазарни цени, при които е могло да бъдат отремонтирани вредите. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между материалните вреди и процесното ПТП. Поддържа, че процесните вреди са причинени при предходно ПТП без участието на застрахованото при ответника МПС. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен. Претендира присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави искане за постановяване на неприсъствено решение.

Ответникът поставя допълнителни задачи, на които вещото лице да отговори при изготвяне на заключението по САТЕ , както и да бъде разпитан като свидетел, водачът на застрахования при него автомобил по ЗЗ „ГО“.

Съдът като взе предвид становищата на страните и след съвкупен анализ на приетите по делото писмени и гласни доказателства, намира за установено от 2 фактическа и правна страна следното:

По иска по чл. 411, ал. 1 КЗ:

С доклада по делото, обявен за окончателен без възражения от страните, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните по делото факти, като е указал на ищеца, че следва да установи, валидно застрахователно правоотношение със застрахования, в чиито права твърди, че е встъпил; плащането на застрахователното обезщетение към застрахования или трето лице /автосервиз/; механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите; както и елементите на деликтната отговорност като основание за ангажиране на регресната такава /противоправно деяние, вреди, причинно-следствена връзка между деянието и вредите и вина, като вината се предполага до доказване на противното/.

На ответника, съответно е възложил да докаже че е погасил дълга, както и въведените с отговора на исковата молба правоизключващи, както и да обори презумпцията за вина на водача на л.а. „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., или да установи наличието на твърдяното съпричиняване от водача на увредения л.а. „Митцубиши Аутлендър“.

С доклада, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е обявил за безспорно между страните и ненуждаещо се от допълнително доказване, че на 16.09.2021 г. в гр. София е настъпило ПТП между л.а. „Митцубиши Аутлендър“ с ДКН № ... с водач К. К. и л.а. „БВМ“ модел „320“ с рег. № ..., с водач Я. М.. Към същата дата за лек автомобил марка „Митцубиши Аутлендър“ с ДКН № ..., е имало валидна сключена при ищеца, имуществена застраховка „Каско“, с покритие по клауза „А“ – Пълно каско, обективирана в застрахователна полица № ..., както и че по образуваната пред него Щета № ... г. ищецът е заплатил застрахователно обезщетение в размер на 1094,18 лв. (по фактурна цена) на сервиза, извършил ремонтно-възстановителните дейности по отстраняване на вредите от л.а.

„Мицубиши“, с рег. № .... Към датата на ПТП няма спор, че за лек автомобил марка „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., при ответното дружество е имало сключена валидна за дължителна застраховка по застрахователна полица „Гражданска отговорност на автомобилистите“.

С оглед изявленията на страните и ограничаване на спора до част от възложените в тежест на ищеца обстоятелства, посочени по-горе относно механизмът и причината за настъпване на ПТП, размерът и видът на щетите, както и оспорената вина на водача на „БМВ“, модел „320“, рег. № ..., и твърдяното от ответника съпричиняване на вредоносния резултат от водача, на застрахования при ищеца автомобил, съдът приема, че всички останали въведени с ИМ твърдения от ищеца и възложени в негова тежест, посочени и погоре, са установени от приетите по делото писмени доказателства, поради което не се налага отново тяхното обсъждане и анализ.

От двустранния констативен протокол за ПТП от 16.09.2021г., и от приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че причина за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача Я. М., която при маневра „десен завой“ не контролира непрекъснато управляваното от нея МПС – „БМВ“ с рег. № ..., при което допуснала съприкосновение с 3 престояващия в дясно на патното платно и десния тротоар по ул.“...“ в кв. „...“, л.е.

„Мицубиши“, с рег. № ... , при което му причинила имуществени вреди , представляващи охлузвания по преден ляв калник. Съдът приема за установено противоправното действие на водача на л.а. „БМВ“ - св. М., доколкото същата е в движение, а увредения автомобил е бил в покой, паркиран с десните гуми върху десния тротоар на улицата, при което единствения участник в движението, който е могъл с действията си да предотврати произшествието е именно водача на движещия се автомобил, в случай л.а. „БМВ“ с рег. № .... От събраните по делото доказателства, в т.ч. свидетелските показания на разпитаните като свидетели водачи на автомибилите, участници в процесното ПТП, не се установява виновно поведение у водача на л.а. „Митцубиши Аутлендър“ с рег. № ... – св. К.. Същият е бил в престой, като не е напускал купето на автомобила и е изчаквал в дясно /с лявата си част на пътното платно, а с десните гуми съответно върху тротоара/, като по ул. „...“ в кв. „...“ където е настъпило произшествието не се установява /видно и от заключението на САТЕ/ да има забрана за паркиране на пътното платно или тротоара. От заключението на експертизата става ясно, че на мястото на инцидента няма вертикална или хоризонтална маркировка, указваща такава забрана за престой и паркиране, а показанията и на двамата свидители са категорични, че от лявата страна на пътното платно по посоката на движение на л.а. „БМВ“ е имало паркирани автомобили, които са затруднявали разминаването на движещите се по улицата МПС.

Именно това стесняване на активната лента за движение, е принудило водача на л.а.

„Митцубиши Аутлендър“ с рег. № ..., да паркира така, че част от автомобила му да е качен върху тротоара вдясно на пътното платно, което е двупосочно.

От показанията на свидетелите става ясно също, че макар да са попълнили погрешно ДКП за ПТП от 16.09.2021 г., разменяйки местата на превозните средства, вписвайки невиновния за ПТП водач на мястото на превозно средство „А“, при съставянето на протокола същите са нямали спор по отношение на вината за ПТП, което се потвърждава и от показанията на св. М. пред съда. Същата, макар да счита, че другия автомобил е бил паркиран неправилно върху тротоара, по същество не оспорва, че тя е виновна за настъпване на произшествието, като отдава до голяма степен това и на натовареното движение по улицата, паркираните в ляво по нейната посока на движение автомобили, струпването на спрели за престой автомобили по улицата, заради намиращите с в непосредствена близост детска градина и училище, което стеснява прекомерно зсвободната зона за преминаване и разминаване на автомобилите в движение. Свидетелката споделя, че е усетила съприкосновението с автомобила, покрай който е преминала – увредения л.а. „Митцубиши“, както и че доброволно се е върнала на мястото на ПТП за съставяне на ДПК за ПТП /приложен на л.10 от делото/, където лично е видяла следи от своята боя върху другия автомобил. Последното навежда на извод, че описаните от ищеца при огледа щети по л.а.

„Митбуциши“ по левите преден калник, облицовка на предна лява броня и декоритавна вежда на левия калник, са пряка последица именно от настъпилото на 16.09.2021 г., ПТП.

От приложените по делото калкулация към щета, фактура за извършените ремонтни дейности и заключението на САТЕ, се установяват вида на щетите по л.а. „Митцубиши“, 4 като не се установява да има увредени детайли, които да са със степен на увреждане, изискваща подмяната, а болшинството от ремонтните дейности представляват бояджийски и свързани с тях, авто-услуги. Видно от приложената по делото фактура от автосервиза, извършил възстановителните дейности, последните възлизат на сума от общо 1094, 18 лв. и включват разходи за труд и разходи за материали. Заплатената на автосервиза стойност на ремонтните работи, видно и от заключението на автотехническата експертиза, представлява пазарната стойност на ремонтните дейности за възстановяване на л.а. „Митцубиши Аутлендър“ с рег. № ..., тъй като автомобила е отремонтиран в оторизиран за марката „Митцубиши“ сервиз, поради факта, че същия е бил в период на експлоатация от първа регистрация от едва 9 месеца и 22 дни. В официалния сервиз, стойността на труда е почти двойно по-висока от средната за страната /44 лв./час спрямо установената от САТЕ средна цена от 18 лв./час/, но същевременно в официалния сервиз, ремонтните работи са приключили в рамките на 11,6 часа, а според вещото лице, при определяне на средната пазарна цена на същите, необходимите часове труд за възстановяване на автомобила са 16,5 часа. Именно стойността на труда и броя на часовете, необходими за отстраняване на вредите по процесния автомобил, правят разликата между средните пазарни цени и пазарните цени за възстановяване на автомобила, а не както неоснователно твърди ответника от надписани видове ремонтни работи, които нямат пряка причинно-следствена връзка с ПТП от 16.09.2021 г.