Решение № 4684 от 19.10.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4684 гр. София, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 93-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА при участието на секретаря КАМЕЛИЯ Б. МИХАЙЛОВА като разгледа докладваното от ПЕТЯ Д. ПЕТКОВА Административно наказателно дело № 20231110203222 по описа за 2023 година

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ,93 с-в, в публично заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и трета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ ДАНАИЛОВА при участието на секретаря К.Михайлова, като разгледа докладваното от съдията НАХД № 3222 по описа за 2023 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на В. Н. А. срещу Наказателно постановление № 22-4332008668/ 12.05.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на В. Н. А., ЕГН-**********, са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200 (двеста) лева –на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП и по т.2- за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 1 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1 от ЗДП е наложено адм. наказаниеглоба в размер на 10 лева.

Жалбоподателят-редовно призован, не се явява лично; ползва проц. представителадв.И. Ю. от САК, който пледира за отмяна на НП по изложените в жалбата съображения.

Излага аргументи за недоказаност осъществяването на нарушението и допуснати съществени процесуални нарушения при издаване на НП. Моли за присъждане на нправените по делото разноски. В жалбата са изложени аргументи за отмяна НП поради 1 неясно изложена фактическа обстановка относно нарушенията съобразно въведената правна квалификация.

Въззиваемата страна ОПП-СДВР, редовно призована за съдебно заседание, не изпраща представител.

СРС, след като разгледа жалбата, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 02. 05. 2022 г. бил съставен АУАН от акт. Д. Т.- мл.автоконтрольор към СДВР, на жля В. Н. А.. В акта било отразено, че на същата дата-02.05.2022г. в 09.00ч. ж-лят В. А. е управлявал МПС-л.а “Опел Виваро“ с рег. № **** собственост на ф-ма „*** в гр. София, по ул.“Самоковско шосе“ от Околовръстен път към гр. Самоков и срещу спирка на МГТ във вилна зона „Китка“ поради движение със скорост несъобразена с пътните условия-хлъзгав асфалт, е реализирал ПТП със скала отдясно, след което се обърнал на лявата си страна. В акта било отразено, че не носи контролен талон към СУМПС.

На сочената в акта дата на мястото на произшествието била изготвен Протокол за ПТП от св. И. Х. и скица от полицейските служители на ОПП-СДВР. Попълнена била декларация от ж-ля В. А., в която отразил, че на пътната настилка има камъни и разлята течност, което е и причината за ПТП-то. След реализироното ПТП на мястото на произшествието бил св. *** и св. ***, които възприели наличието на голямо тъмно петно на шосето.

В АУАН актосъставителят приел, че жалбоподателят е извършил нарушение на разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДП. АУАН бил подписан от жалбоподателя и впоследствие били депозирани възражения.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение е издадено обжалваното наказателно постановление.

Така изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото доказателства и доказателствени средства, а именно: показанията на свидетеляакт.Д. Т., св. И. Х., *** и ***; справка картон на водач; Заповед № 8121з-1632/02.12. 2021 г. на министъра на вътрешните работи; Заповед № 8121к-13180; Протокол за ПТП и скица ; декларация от водач;Пълномощно и др.

НП е издадено от оправомощен за това орган. В този смисъл по делото е приложена Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи. Видно от Заповед № 8121з-1632/02.12.21 г. на министъра на вътрешните работи служител на длъжност "младши автоконтрольор" в О"ПП" при СДВР е компетентен да издава актове за установяване на нарушения на ЗДвП.

По делото като свидетел е разпитан актосъставителят Д. Т. и колегата му Ил.Х., които дават данни за посетеното ПТП, положението на автомобила, състоянието на пътя и направените констатации. От изложеното от тях се установява, че пътната насатилка е била мокра и хлъзгава. От изложеното от с*** и св. Нейков се установява освен 2 местоположението на управлявания от жалбоподателя автомобил и обстоятелството, че на пътното платно в участъка, по който е минавал автомобила, е имало разлята течност. Съдът кредитира показанията както на актосъставителя и колегата му, извършили служебната проверка, и на останалите посочени свидетели като ги намери за ясни, логични и последователни, както и съответни на приложените писмени доказателства.

При така очертаната фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Относно нарушението по т. 1 на НПСъдът намира, че в хода на административно-наказателното производство, не бе доказан по безспорен начин, че ж-лят М.Х. е осъществил вмененото му нарушение, като от събраните доказателства прие, че е реализирал ПТП, но без да са установени обстоятелствата, довели до произшествието. Разпоредбата на чл.20, ал.2 от ЗДП предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението. АНО е приел, че жалбоподателят е реализирал ПТП със скорост, несъобразена със състоянието и лелефа на пътя, в препятствия на пътя/неравност на пътната настилка/. От обективна страна нито в акта, нито в НП е посочено каква е неравността и какво е препятствието, довели да произшествието. Нещо повече, по делото от показанията на актосъставителя бе установено, че пътната настилка не е имала неравност, а е била паваж, поради което е изведен извод за „неравност“. За преценка съставомерността на деянието, която се дължи с оглед формалната констатация за осъществяване на състава, доколкото АНО е изложил всички обективни признаци, възпроизвеждайки текста на нормата,е следвало да бъдат описани и анализирани фактическите данни, свързани с конкретните условия на движение - състоянието на пътярелефа, атмосферните условия, интензивността на движение, с които нарушителят не се е съобразил, избирайки скоростта си на движение, с които не се е съобразил и които са повлияли на способността му да спре и да избегне препятствието. По тези съображения съдът счита, че непълното описание на нарушението и на всички обстоятелства, при които то е извършено, освен че нарушават императивните изисквания на чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, са довели и до неяснота на административното обвинение. С оглед на това, НП по пункт 1 следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно и издадено при накърняване правото на защита на санкционираното лице.

Относно нарушението по т.2 на НПНормата на чл. 161, т. 3 от ЗДП указва, че :“ Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е издадено, когато е придружено от легализиран превод на български език. Съдът прие, че към момента на извършване на проверката (след подаване на сигнала за ПТП и установеното управляване на 09.05.21г. на л.а“БМВ“ от жалбоподателя), 3

СУМПС на жалбоподателя **** не е било придружено с легализиран превоз на български език. Следвало е обаче да бъде съобразено, че водачът на МПС-то е български гражданин, а действащата норма на чл. 162, ал.1 от ЗДП регламентира, че българските граждани могат да управляват моторни превозни средства на територията на РБ с чуждестранно национално свидетелство, когато то не е издадено от държава - членка на Европейския съюз, или от друга държава - страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или от Конфедерация Швейцария в срок до три месеца от датата на влизането им в страната.

Пооради това е задължително установяването от обективна страна(за доказване съставомерността на деянието) на датата на влизане на територията на страната на водача.

Административно-наказващият орган е следвало служебно да събере доказателства за това, кога той е влязъл в страната и ако това е станало преди повече от три месеца от извършване на нарушението да наложи наказание на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП.

Въз основа гореизложеното се налага извод, че наказателно постановление следва да бъде изменено в санкционната му част по т.2.

Относно нарушението по т.3 на НП- Настоящият състав счита, че жалбоподателят *** не бе доказано да е осъществил от обективна и субективна страна състава на чл. 100, ал. 1, т.

3 от ЗДвП. Сочената разпоредба вменява задължение на водачите на моторни превозни средства да носят документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите за моторното превозно средство, което управляват, и за тегленото от него ремарке. Видно от показанията на актосъставителя В. Костов бе установено, че автомобилът на ж-ля М. Х. е бил на репатрак, когато е отишъл в кв“Витоша“.

По делото няма данни водачът да е бил спрян към момент на управление на лекия автомобил и да е констатирано непредставянето на задължителна застраховка“ГО“ на автомобилистите на твърдяното място-„В.Априлов“ и кръстовището с ул“В.Търново“.

Същевременно са изнесени твърдения от актосъставителя, че автомобилът е бил на репатрак и то на друго място, както и че има сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. Доколкото липсват доказателства на водача да е извършена проверка на твърдяното в акта и в НП място, при която да не е представил документа, а не следва да се презумира управляването на л.а“БМВ“ с рег. № *** доколкото водачът **** е изнесъл твърдения в тази насока, но не е проверен на място в качеството на водач на автомобила, съдът приема, че нарушението е недоказано.Поради това и неправилно ж-лят е бил санкциониран на основание чл. 183,ал.1, т.2 от ЗДП предвиждащ глоба в размер на 10 лева за водач, който не носи документ за сключена задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, ако водачът е изпълнил задължението си по чл. 100, ал. 3....“.

С оглед изложеното, наказателното постановление следва да бъде отменено и относно нарушението по т.3 на НП.

По тези съображения съдът намира и че веществените доказателства, отразени в съставения АУАН, следва да бъдат върнати на правоимащото лице,след влизане в сила на обжалвания акт,независимо липсата на произнасяне от страна на АНО с издаване на НП.

4

С оглед изхода на настоящото производство, искането на жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява основателно на основание чл.63д,ал.1 от ЗАНН. Видно от приложените по делото договор за правна защита и съдействие, списък с разноски и платежни нареждания, жалбоподателят е заплатил за настоящото съдебно производство адвокатско възнаграждение на адв.*** от САК, възлизащо на сума в размер на 360 лева. Предвид изложеното, сторените разноски, следва да бъдат възложени в тежест на въззиваемата страна - СДВР.

Воден от горното, Съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 22-4332-011067/ 16.06.2022г., издадено от Началник група към СДВР, отдел „ПП” при СДВР, с което на ****ЕГН-********** са наложени адм.наказания, както следва: по. т. 1-за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата е наложено наказание “глоба” в размер на 200/двеста/ лева –на основание чл. 179, ал.2 от ЗДП; по т. 2- за нарушение на чл. 161, т. 3 от ЗДП, на основание чл. 177, ал.1, т. 2 от ЗДП е наложено адм. наказание- глоба в размер на 100 /сто/ лева и по т.3за нарушение на чл. 100, ал.1, т. 3 от ЗДП, на основание чл. 183, ал. 1, т. 2 от ЗДП е наложено адм. наказание-глоба в размер на 10 лева, като след влизане в сила на НП следва да бъдат върнати на правоимащото лице СРМПС и два броя регистрационни табели с номер ***** ОСЪЖДА на основание чл. 63д, ал. 3 във вр. с ал. 1 от ЗАНН, СДВР да заплати на жалбоподателя Б. Х.,ЕГН-********** направените съдебни разноски в размер на 360 лева, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.