Решение № 191 от 07.04.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно търговско дело 977/2024
- Вид
- Решение № 191
- Подписан
- 07.04.2025
- Състав
- Даниела Дончева, Капка Павлова, Величка Борилова
Цитирани разпоредби
- чл.248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 613 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 633 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.99, ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.99,ал.4 · Закон за задълженията и договорите
- чл.608, ал. 1 · Търговски закон
- чл. 608, ал.1, т.2 и 3 · Търговски закон
- чл. 608, ал.1, т.2 и 3 · Търговски закон
- чл.625 · Търговски закон
- чл.625, ал.1 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 191 гр. София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 15-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Даниела Дончева
Членове:
Величка Борилова
Капка Павлова при участието на секретаря Невена Б. Георгиева като разгледа докладваното от Капка Павлова Въззивно търговско дело № 20241001000977 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК във вр. чл. 613 а, ал. 1 ТЗ.
Образувано по повод въззивна жалба, подадена от „Защита и сигурност“ ЕООД против решение № 1085 от 31.07.2024г. по т.д.№ 1643/2023г. по о писа на СГС, с което е отхвърлена молбата на дружеството за откриване на производство по несъстоятелност по отношение на дружеството „Смарт трейдинг“ ЕООД.
Излагат се доводи, че първоинстанционното решение е неправилно поради необоснованост на правните изводи на съда относно факта на получаване от страна на длъжника на сумите, за които се твърди, че са дадени в заем над осчетоводения от самия длъжник размер.
Съдът не съобразил, че при направено от длъжника възражение, че сумата по анекс 114 за увеличаване на размера на заема не е реално предадена, в негова тежест било да докаже основателността на същото, а именно- липсата на реално предадени суми от заемодателя над осчетоводения размер. Позовава се на практика на ВКС по реда на чл.290 от ГПК съгласно която в тежест на оспорващия реалното предаване на сумите е да установи отрицателния факт на неполучаването. В случая такова доказване не било проведено, поради което и възражението, че сумите над осчетоводения от длъжника размер не са дължими останало недоказано и съответно -се явявало неоснователно.
На следващо място се изтъква, че при съобразяване на пълния размер на твърдяната като дължима сума финансовите показатели на длъжника ще бъдат различни, тъй като 1 стойността на краткотрайните активи на ответника през този период нямало да бъде достатъчна да покрие краткосрочните му задължения. Дори да се вземела предвид цялата стойност на активите на длъжника отново тяхната стойност нямало да може да покрие всички краткосрочни задължения и това щяло да е основание да бъде прието, че дружеството е изпаднало в свръхзадълженост.
Моли се обжалваният съдебен акт да бъде отменен и въззивният съд да постанови нов, с който да бъде уважена молбата с правно основание чл.625, ал.1 от ТЗ.
Претендират се разноски.
Ответното дружество е подало писмен отговор, с който оспорва жалбата и моли обжалваното решение като правилно и законосъобразно да бъде потвърдено.
Акцентира се на обстоятелството, че в договора за заем, от който се твърди, че произтича вземането на длъжника е уговорено заемната сума да бъде преведена по банков път в двадесетдневен срок от сключване на договора.
„Смарт трейдинг“ ЕООД от своя страна обжалва постановеното в производството по чл.248 от ГПК определение № 3497 от 13.09.2024г., с което е отхвърлена като неоснователна молба му за присъждане на сума в размер на 34 940 лв. разноски за адвокатско възнаграждение. Прави се оплакване, че съдът не е обсъдил изложените от дружеството доводи в молбата за допълване на решението. Атакуваният съдебен акт бил постановен в противоречие с практиката на ВКС по въпроса, съгласно същата посочените в НМРАВ размери на адвокатските възнаграждения не са обвързващи за съда, но могат да служат за ориентир при определянето им, като дължимият размер на възнаграждението се определял от съда с оглед вида на спора, спецификите на производството, интереса , видна и количество на извършената работа / конкретните извършени процесуални действия/, както и фактическата и правна сложност на делото. СГС не изложил мотиви, в които да е съобразил тези критерии при определяне на дължимия размер на адвокатското възнаграждение.
Формално било посочено ,че е съобразена фактическата и правна сложност на спора без да бъдат обсъдени изложените в молбата по чл.248 доводи. Било отбелязано, че „в хода на делото не са направени възражения от страна на молителя, оспорвания на доказателства и др., които да налагат допълнителни правни действия по процесуална защита“. Частният жалбоподател оспорва този извод като изтъква, че както в становището от 01.12.2023г., така и в молбата от 21.05.2024г. и в проведените по делото открити съдебни заседания, процесуалните представител на „Смарт трейдинг“ ЕООД са направили редица и множество правно мотивирани възражения и оспорвания, включително и доказателствени искания. Това дали същите са довели до „допълнителни правни действия на процесуална защита или не“ в конкретната хипотеза зависело от процесуалното поведение на молителя по делото , който носел доказателствената тежест за установяване на релевантните за спора факти, което по никакъв начин не се отразявало на вида на спора, спецификите на производството, интереса, вида и качеството на извършената работа от процесуалните представители на „Смарт трейдинг“ ЕООД.
2
Не било ясно от къде съдът е извел принципа на пропорционалност на разноските на двете страни, за който било посочено, че е съобразен при постановяване на атакувания съдебен акт.
На последно място се изтъква, че уговореният размер на възнаграждението е помалък от половината от размера, предвиден в НМРАВ и че същият е съобразен изцяло с вида на спора и конкретиката на случая, която изисквала изследването на активната легитимация на кредитора и състоянието на неплатежоспособност на длъжника, което предполагало повисока правна сложност на спора.
„Защита и сигурност“ ЕООД не е подало отговор на частната жалба.
Софийският апелативен съд извършвайки проверка на обжалваното решение по повод въззивната жалба излага следните съображения:
„Сигурност и защита“ ЕООД е подало молба с правно основание чл.625 от ТЗ с искане да бъде открито производство по несъстоятелност по отношение на „Смарт трейдинг“ ЕООД
Излагат се твърдения, че молителят има по отношение на длъжника изискуемо вземане, което произтича от търговска сделка, а ответното дружество не е в състояние да изпълни същото.
Вземането било придобито от молителя с Договор за продажба на вземане от 05.06.2023г., сключен с лицето И. А. А.. Последният имал вземане към ответника по молбата , което произтичало от Договор за търговски заем от 21.05. 2003г., изменен с Анекси към него с номера от 1 до 14, като последният анекс е от 27.09.2012г. Общата сума на отпуснатите в заем средства бил 1 713 000 евро, ведно с дължимата върху тях законна лихва за забава до деня на окончателното плащане. Към момента на подаване на молбата дължимата сума от 1 713 000 евро не била изплатена от длъжника, поради което молителят се явявал кредитор на длъжника като вземането му произтичало от търговска сделка.
Поддържа се също, че ответното дружество е неплатежоспособно, тъй като същото има задължение към молителя в значителен размер, което не е в състояние да изпълни.
Предвид размера на задължението, молителят смята, че затрудненията на ответника по молбата са трайни. Такъв извод следвал и от данните в последния обявен в ТР годишен счетоводен отчет на дружеството, от който било видно, че същото е в невъзможност да изпълнява изискуемите си парични задължения към кредиторите чрез наличните краткотрайни и реално ликвидни активи. му
Освен това, като се вземе предвид,че съгласно този отчет всички притежавани от длъжника активи са на стойност 3 396 000 лв., а осчетоводените задължения са 2 634 000 лв. и като се прибави и задължението към молителя, което е 3 350 337 лв., то ответното дружество било и в състояние на свръхзадълженост.
Ответникът по молбата „Смарт трейдинг“ ЕООД е подало писмено становище, с което оспорва същата.
3
Поддържа, че молителят няма качеството на негов кредитор с ликвидно парично вземане, тъй като задължението по договора за заем, за което се твърди, че е придобито въз основа на договора за цесия е било погасено към първоначалния кредитор преди съобщаване на цесията.
Подробно е описано развитието на отношенията с първоначалния кредитор като се посочва, че към датата на падежа на задължението му по договора за заем – 21.05.2023г. съгласно изрично писмено признание на кредитора от 30.03.2023г. размерът на задължението на „Смарт трейдинг“ ЕООД е бил 572412 евро или 1 119 540,56лв. Това задължение било погасено с банкови преводи по сметка на заемодателя, която същият изрично посочил. Последното плащане било извършено на 06.07.2023г. Към датата, посочена в договора за цесия непогасения остатък от задължението на „Смарт трейдинг“ ЕООД към И. А. А. бил в размер на 62 000 евро съгласно изричаната му писмена декларация
Страната оспорва договора за цесия с твърдението, че същият е симулативен и е съставен единствено за целите на настоящия процес. Дори обаче да се приемело, че договорът е действителен, то „Защита и сигурност“ ООД можело да стане титуляр на вземане, което не надхвърля размера от 62 000 евро, а не този упоменат в договора за цесия – 1 713 000 евро.
И. А. като кредитор на „Смарт трейдинг“ ЕООД не уведомил последното преди завеждане на делото за извършеното прехвърляне на вземането по договора за заем от 21.05.2003г. Отправеното уведомление било получено от длъжника с получаването на преписа от молбата по чл.625 от ТЗ. Преди получаване на препис от тази молба и доказателствата, част от които е и уведомлението по чл.99,ал.4 от ЗЗД била погасена и последната част от сумата по договора за заем,като плащането било извършено към предишния кредитор.
Предвид на тези съображения, ответникът счита, че не са налице предпоставките за уважаването на молбата за обявяване на неплатежоспособност.
Молителят „Защита и сигурност“ ЕООД обосновава материалноправната си легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност на ответника с Договор за продажба на вземане от 05.06.2023г., сключен между И. А. А. като цедент и „Защита и сигурност“ ЕООД като цесионер, с който твърди, че е придобил вземане към „Смарт трейдинг“ ЕООД в размер на 1 713 000 евро.
В този договор е записано, че И. А. А. продава на „Защита и сигурност“ ЕООД вземането си към „Смарт трейдинг“ ЕООД в размер на 1 713 000 евро, което произтича от Договор за търговски заем от 21.05.2003г. и анекси с номера от 1 до14 към него срещу заплащане на 1 541 700 евро, от които 171 300 евро, платима при подписване на договора и 1 370 000 евро, платима към датата на окончателното събиране на вземането от длъжника.
Представено е и уведомление до длъжника от И. А. А. по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД с дата 05.06.2023г. Няма данни същото да е връчено на „Смарт трейдинг“ ЕООД, а такъв факт 4 не се и твърди.
С молбата за откриване на производство по несъстоятелност е представен договор, наречен Договор за търговски заем с дата 21.05.2003г. В същия е уговорено, че И. А. А. предоставя в заем на „Смарт трейдинг“ ЕООД сумата от 45 000 USD / четиридесет и пет хиляди щатски долара/, която ще бъде предоставена в 20 дневен срок от датата на подписване на договора чрез банков превод.
Срокът на договора е 5 години.
С анекси с номера от 1 до 7, подписани между страните в периода 23.06.2003г.14.04.2005г. сумата на заема е увеличена с 449 000 щатски долара и 148 000 евро. Във всеки един от анексите е посочено, че освен размера на заетата сума, всички други клаузи на договора за заем остават непроменени.
С анекс № 8 от 23.06.2005г. срокът на договора е удължен на 10 години.
Кредитополучателят се е задължил да върне заетата сума до 21.05.2013г. еднократно, но не по-рано от 31.12.2007г.
Освен това страните са се споразумели върху предоставени заем да не се начислява лихва.
С анекси с номера от 9 до 13, подписани в периода от 17.04.2008т. до 10.12.2009г. е постигнато съгласие размерът на заетите средства да бъде увеличен с още 1 600 000 евро.
Така сборът на сумите по всички анекси заедно със сумата по договора става 494000 щатски долара и 1 748 000 евро.
С анекс № 14 е уговорено, че срокът на договора се удължава на 20 години, считано от датата на подписването, като предоставения заем трябва да бъде върнат до 21.05.2023г. еднократно.
Отново е вписана уговорката, че върху предоставените в заем суми няма да се начислява лихва.
Ответното по молбата дружество от своя страна представя писмени доказателства относно размера на дължимите суми по отпуснатия заем и тяхното погасяване.