Решение № 83 от 13.05.2026, Окръжен съд - Враца
- Съд
- Окръжен съд - Враца
- Дело
- Въззивно гражданско дело 97/2026
- Вид
- Решение № 83
- Подписан
- 13.05.2026
- Състав
- Евгения Георгиева Симеонова, Мира Руменова Джонева, Катя Николова Гердова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 201 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38 · Закон за адвокатурата
- чл. 22 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 68д · Закон за защита на потребителите
- чл.10 · Закон за потребителския кредит
- чл.10, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл.11 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.2 · Закон за потребителския кредит
- чл.19, ал.4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 21, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал.1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т.1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 83 гр. Враца, 13.05.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, I-ВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Евгения Г. Симеонова
Членове:
Катя Н. Гердова
Мира Р. Джонева при участието на секретаря Красимира Ив. Вълкова като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно гражданско дело № 20261400500097 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивни жалби на „Юробанк България“ АД и на „Кардиф – Общо застраховане“ АД и „Кардиф Животозастраховане“ АД против Решение № 188/03.12.2025 г. на Районен съд – Оряхово, постановено по гр. д. № 561/2025 г., с което са уважени предявените от Г. Г. Х. искове за прогласяване нищожността на Договор за потребителски паричен кредит PLUS‑18875461 от 12.10.2021 г., сключен между нея и „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., чийто правоприемник е „Юробанк България“ АД, както и на свързаните с него застрахователни договори „Защита на плащанията“ и застраховка по кредитна карта.
С обжалваното решение първоинстанционният съд е приел, че договорът за кредит е нищожен на основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 22, вр. чл.
11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради непосочване на действителен годишен процент на разходите (ГПР) и невключване на застрахователната премия в общите разходи по кредита, а застрахователните договори – като сключени без основание поради недействителността на кредита и в нарушение на добрите нрави.
Въззивната жалба с вх. № 5165/22.12.2025 г. на „Юробанк България“ АД, подадена чрез юрисконсулт И. Б., поддържа, че решението е неправилно, необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Навежда се, че съдът неправилно е приел несъответствие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е изискал в договора да бъде посочена методика 1
/математически алгоритъм/ за формиране на ГПР, каквато законът не предвижда, и като е включил застрахователната премия в общия разход по кредита. Посочва се, че в договора и в Стандартния европейски формуляр са посочени ГПР 13,63%, общата сума, дължима от потребителя, както и взетите предвид допускания, а ГПР е формиран от възнаградителна лихва и такса ангажимент, подробно описани като размер, цел и начин на удържане.
Банката твърди, че не е отпускан кредит за финансиране на застрахователната премия, а застраховката „Защита на плащанията“ е допълнителна, незадължителна услуга, която не е поставена като условие за отпускане на кредита или за получаването му при договорените условия.
Позовава се на клаузи от договора, СЕФ и Общите условия по застраховката, вкл. правото на застрахования едностранно да прекрати застраховката без последици по кредитното правоотношение, както и на представени по делото три аналогични договора за кредит PLUS, по които не е сключена застраховка, като от това извежда, че застраховането не е задължително условие, а застрахователните премии не съставляват „общ разход по кредита“ по смисъла на § 1, т. 1 ДР ЗПК.
Оспорват се изводите на първата инстанция, че застрахователната премия представлява „печалба“ за кредитора, че потребителят е бил заблуден относно ГПР и че договорът накърнява добрите нрави, като се поддържа, че няма доказателства за икономическа облага на банката от премията, за заблуждение или за значително неравновесие между страните. Твърди се, че не отговаря на фактологията изводът на съда, че дружеството след оценка на кредитоспособността на ищцата е преценило за необходимо да бъде сключена застраховка, като поддържа, че ищцата е направила доброволен, информиран избор да сключи застраховка, а плащането й чрез кредитора представлявало търговски механизъм, който не трансформира автоматично застраховката в задължителен елемент на кредита. В обобщение се твърди, че първостепенният съд е направил множество необосновани изводи, за които липсват доказателства по делото, включително, че в нарушение на процесуалните правила и материалния закон възложил в тежест на банката доказването на отрицателен факт – това, че застраховката не е задължителна.
В жалбата се съдържат оплаквания и срещу приетата съдебно‑счетоводна експертиза, като се твърди, че вещото лице е излязло извън компетентността си, правейки правни изводи относно включването на застрахователните премии в ГПР и използвайки методология, водеща до изкуствено завишаване на ГПР. На основание чл. 201 ГПК „Юробанк България“ АД прави доказателствено искане за назначаване на повторна съдебно‑счетоводна експертиза от друго вещо лице с оглед проверка на правилността на изчисленията на ГПР.
С въззивната жалба № 5197/29.12.2025 г. на „Кардиф – Общо застраховане“ АД, чрез „Кардиф Общо Застраховане, клон България“ КЧТ, и 2
„Кардиф Животозастраховане“ АД, чрез „Кардиф Животозастраховане, клон България“ КЧТ, подадена чрез адв. Е. М., се поддържа, че решението е неправилно и необосновано. Твърди се, че съдът неправилно е приел, че сключването на „Застраховка 1“ (Застраховка „защита на плащанията на кредитополучателите на потребителски паричен кредит, предоставен от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, клон България“ и Допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International“, във връзка с която е издаден Сертификат № PLUS – 18875461 от 12.10.2021 г.) и „Застраховка 2“ (застраховка „Сигурност на плащанията по кредитни карти“ и „Над 66 г.“ за картодържателите на кредитни карти, издадени от банката, във връзка с която е издаден Сертификат № CARD – 18875461/12.10.21 г.) е задължително условие за получаване на кредита, съответно неправилно е приел, че застрахователната премия следва да се включи в ГПР и че застрахователните договори са без основание поради нищожността на договора за кредит. В жалбата се излага, че в договора за кредит и в СЕФ липсват клаузи, обвързващи отпускането на кредита със сключване на застраховка, в стандартния формуляр е посочено, че за получаване на кредита при предложените условия не се изисква застраховка, а по делото са представени други договори PLUS без застраховка, които съдът не е обсъдил.
Излага се, че поради неплащане на застрахователна вноска за месец март 2024 г. Застраховка 1 е прекратена, считано от 15.05.2024 г, което е станало автоматично, а не поради анулиране от страна на банката, както неправилно съдът бил възприел. Подчертава се, че застраховките са самостоятелни договори, покриващи рискове, свързани с живота и работоспособността на застрахованото лице, като обезщетението се изплаща и в полза на самата застрахована ищца или нейните наследници, поради което действието им не е автоматично обусловено от действието на договора за кредит и евентуалната нищожност на кредита не води до нищожност на застраховките. Застраховатет на покритите рискове и груповия характер на застраховката, и че цената на услугата сама по себе си не може да обоснове нищожност поради накърняване на добрите нрави. Искат отмяна на решението и отхвърляне на исковете, присъждане на разноски и правят възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на въззиваемата.
Въззиваемата Г. Г. Х., чрез пълномощника си адв. М. М., е подала писмен отговор по чл. 263, ал. 1 ГПК с вх. № 779/18.02.2026 г., с който счита въззивните жалби за допустими, но по същество неоснователни и моли да бъдат оставени без уважение, а решението – потвърдено. В отговора по жалбата на „Юробанк България“ АД се поддържа, че застрахователната премия представлява разход по кредита, който е следвало да бъде включен в ГПР съгласно чл. 19 ЗПК, § 1, т. 1 ДР ЗПК и дефиницията за „общи разходи по кредита“ в Директива 2008/48/ЕО, тъй като застраховката е била условие за получаване на кредита при конкретните условия и е сключена с цел обезпечаване на вземанията на банката. Позовава се на заключението на съдебно‑счетоводната експертиза, от което се установява, че при изчисляване 3 на ГПР са взети предвид само възнаградителната лихва и таксата ангажимент, но не и застрахователните премии, както и на съдебна практика на ВКС относно задължението за включване на премиите в ГПР, когато застраховката е условие за кредита. Ищцата поддържа, че включването на застрахователната премия в погасителния план и в раздел „Параметри и условия“ на договора, както и обстоятелството, че застраховката служи за обезпечение в полза на кредитора, показват, че тя е част от условията по кредита и „общ разход по кредита“; твърди, че посочването на по‑нисък от действителния ГПР представлява невярна информация и заблуждаваща търговска практика по смисъла на Директива 2005/29/ЕО и чл. 68г и чл. 68д ЗЗП, водеща до неравноправност на клаузата за общия размер на дължимата сума и недействителност на договора по чл. 22 ЗПК, вр. чл. 26, ал. 1 ЗЗД.
По жалбата на застрахователните дружества въззиваемата възразява, че застраховката е сключена като обезпечение в полза на кредитора и е част от условията по договора за кредит, поради което премията следва да бъде включена в общите разходи по кредита, а липсата на ясна и разбираема информация за действителния ГПР и икономическите последици от договора обуславя недействителност на договора за кредит и, поради липса на основание, и на застрахователните договори. Иска се потвърждаване на решението и присъждане на разноски за въззивната инстанция, включително адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В откритото съдебно заседание въззивниците не се представляват.
Въззиваемата се представлява от адв. М., която оспорва жалбите и моли да й се присъди адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от ЗА.
Съдът намира, че жалбите са процесуално допустими, тъй като са подадени от лица с правен интерес, в рамките на законоустановените срокове и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След преценка на събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените от страните доводи и възражения, по същество съдът намира за установено следното:
Районният съд е бил сезиран с искова молба на Г. Х., в която се твърди недействителност на сключените от нея договори за потребителски кредит PLUS-18875461/12.10.2021 г, и договор за застраховка „Защита на плащанията“ и застраховка за защита на плащанията по кредитни карти. От представения по делото Договор за потребителски паричен кредит PLUS18875461/12.10.2021 г., сключен между „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България“ като кредитор и Г. Г. Х. като кредитополучател, се установява, че кредиторът е отпуснал на ищцата кредит в размер на 5500 лв. Договорено е заплащането на застрахователна премия в размер от 1956,60 лв., такса ангажимент в размер от 110 лв., като лихвеният процент е 11.95. Уговорено е заемът да се погаси посредством 60 броя равни вноски, всяка в размер от 154,95 лв.. Общата стойност на плащанията е посочена в размер от 9297 лв., като годишният процент на разходите е посочен в размер от 13,63. Налице е 4 погасителен план с посочване на падеж на всяка вноски от 154,95 лв. и оставащата сума от главницата.
Приложени са условията по договора за кредит, договор за застрахователно посредничество, както и Сертификат № PLUS-18875461, удостоверяващи, че застрахователите "Кардиф Животозастраховане, Клон България" и "Кардиф Общо застраховане, клон България" срещу заплащане на застрахователна премия се задължават да застраховат съгласно Общи условия на застраховка "Защита на плащанията" ищцата Х. по пакети "Стандарт" и "Комбинирана защита" и ползващо се лице по допълнителна медицинска услуга „Второ медицинско мнение“, предоставена от MediGuide International.
Приложени са Общите условия, при които се посочва, че се сключва договора за застраховка. Представен е и Сертификат № CARD-18875461 и ОУ на застрахователна програма "Сигурност на плащанията по кредитни карти".
От заключението на допуснатата и изслушана пред районния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че по силата на процесния договор ответникът е предоставил на ищцата сумата в размер на 5500,00лв..
Вещото лице е изчислило въз основа на направените допълнителни справки в „Юробанк България“ АД, че от уговорената фиксирана месечна вноска в размер от 154.95 лв., сумата на застрахователната премия е 32,61 лв., като останалата част е главница и възнаградителна лихва. При усвояването на кредита са удържани 110,00 лв. такса ангажимент, като ищцата е получила ефективно 5390 лв. в заем. Вещото лице е установило, че сумата, използвана за изчисляване на ГПР, е 7340,40 лв., които при уговорения брой месечни вноски, водят до месечна вноска в размер от 122.34 лв. Изхождайки от действителната обща сума за връщане, посочена в договора – 9297,00 лв. (с включена застрахователна премия), експертът е констатирал, че ГПР би бил 25,55 %. Установено е, че от направените плащания в общ размер от 4467,64 лв. сумата, заплатена за застраховките, възлиза на 919,45 лв.
Разпечатката съдържа 32 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8726469-da46-460c-9eb1-06882c3fcdc0