Решение № 1591 от 17.03.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1591 гр. София, 17.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Наталия П. Лаловска

Членове:

Петър Ив. Минчев

Добромир Ст. Стефанов при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20241100509388 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД, чрез юрк. И., срещу решение № 11939/18.06.2024г., постановено по гр. дело № 56810/2021г. по описа на СРС, 63-и състав, с което са уважени предявените от ищеца И. Ц. П. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението на П., извършено със заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, и по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225 КТ за сумата 9 273.24 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа в резултат от незаконното уволнение за периода от 13.08.2021г. до 12.02.2022г., ведно със законната лихва считано от 01.10.2021г. до окончателното изплащане.

Жалбоподателят намира, че обжалваното съдебно решение било неправилно и необосновано. Изводите на съда били формирани при превратна интерпретация на доказателствата, същите били вътрешно противоречиви и не съответствали на събрания по делото доказателствен материал. При обсъждането на показанията на св.

В. съдът приел същите за противоречиви, а същевременно водещ аргумент да приеме дисциплинарното нарушение за неизвършено съдът извел от тези показания.

Показанията не били правилно ценени от съда – св. В. посочила, че останала с убеждение, че плаща сумата на „Топлофикация София“ ЕАД, че ищецът ще се отчете пред дружеството, че действа от името на дружеството. Отделно фактът, че свидетелят 1 получила парите си обратно с поднесено извинение и признание за извършено от ищеца нарушение свидетелствал за извършеното от него неправомерно действие както от обективна, така и от субективна страна. На следващо място СРС се позовал, че с длъжностната характеристика на ищеца не му било вменено задължение по монтаж и демонтаж на отоплителни тела, деянието извършил в извънработно време, поради което деянието му било несъставомерно и извършеното не съставлявало злоупотреба с доверието на работодателя. Установено било умишлено извършено от ищеца нарушение и то в работното му време. Дисциплинарното наказание на ищеца било наложено в рамките на законовоустановения срок по чл. 194 КТ с мотивирана писмена заповед. Спазена била процедурата по чл. 193 КТ. Установявало се и извършеното от ищеца нарушение на трудовата дисциплина. Моли обжалваното решение да бъде отменено, а вместо това – предявените от ищеца искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ да бъдат отхвърлени като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът И. Ц. П., чрез адв. О., депозира писмен отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна.

Първоинстанционният съд, съобразно фактическата обстановка, достигнал до правилни и обосновани изводи, че вмененото на ищеца П. нарушение не можело да се квалифицира като такова по чл. 187, ал. 1, т. 8 КТ. Нито в трудовия договор, нито в длъжностната характеристика на ищеца, нито във вътрешните актове на работодателя, се предвиждала забрана ищецът да не осъществява друга дейност в извънработно време, а и дружеството признало, че не предлагало услугата демонтаж. Свидетелят В. изложила, че потърсила ищеца като специалист, а телефонния му номер получила от съседи, а не от дружеството. Правилно съдът не кредитирал личните впечатления и усещанията на свидетеля, които не представлявали установени факти. Обясненията на ищеца за извършената дейност след работно време не били опровергани от никое от доказателствата. Отделно с обжалваната уволнителна заповед на ищеца били вменени и нарушения, за които работодателят не му поискал обяснения в процедурата по чл.

193 КТ – неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за въртрешния трудов ред, в колективния трудов договор или определени при възникването на трудовото правоотношение, разпространение на поверителни сведения за работодателя. Излага, че за да бил изпълнен признакът „злоупотреба с доверието“ било необходимо да се използва служебното положение, а за „уронване на доброто име“ било необходимо да се действа от името на работодателя. Мотивите на СРС били подробни и ясни, обжалваното решение било подредено хронологично и логично и не страдало от визираните в жалбата пороци. Моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

2

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира следното:

Страните по делото не са формирали спор и от представените по делото писмени доказателства – трудов договор № 415/07.05.1996г. и допълнителни споразумения съм същия по делото се установява, че страните били обвързани от валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника „Топлофикация София“ ЕАД длъжността „монтьор, топлофикационни съоръжения“.

Страните не спорят и от писмените доказателства по делото се установява, че трудовото правоотношение с ищеца било прекратено от ответника с процесната заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД, с която на ищеца И. Ц. П. било наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за това, че извършил демонтаж на 2 бр. радиатори в жилище на адрес гр. София, ж.к.

******* по договор с К. В., за което поискал и получил от нея сумата 60 лева.

Последната подала сигнал до национална медия с мотив, че служители на дружеството неправомерно вземали парични средства от абонати, като предоставила и видеозапис на част от комуникацията си със служителя. Публикацията в електронната медия станала обществено достъпна. По този начин служителят П. злоупотребил с доверието на работодателя, като се възползвал от факта, че бил служител на дружеството, с цел извличане на лични облаги. Видно от съдържанието на уволнителната заповед работодателят приел, че П. познавал законодателството в областта на енергетиката, но действията му били и в разрез с нормата на чл. 153, ал. 5 ЗЕ, която забранявала на клиентите да прекратяват топлоподаването чрез фактическото отделяне на отоплителните тела в имотите от сградната инсталация. Ето защо действията му били неправомерни. Публичният имидж и доброто име на дружеството и били уронени от негативната обществена реакция, имало съмнения в законосъобразността на действията на служителите на „Топлофикация София“ ЕАД. При тези обстоятелства дисциплинарнонаказващият орган приел, че ищецът И. Ц. П. злоупотребил с доверието на работодателя и уронил доброто му име. Приел, че с действията на служителя бил изпълнен съставът на чл. 190, ал. 1, т. 4, т. 7 КТ (злоупотреба с доверието на работодателя, други тежки нарушения на трудовата дисциплина), при наличието на който работодателят може да наложи дисциплинарно уволнение, посочил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187, ал. 1, т. 8, т. 10 КТ (злоупотреба с доверието и уронване на доброто име на предприятието, неизпълнение на други трудови задължения, предвидени в правилника за вътрешния трудов ред), вр. чл. 21, т. 9 от 3

Правилника за вътрешния трудов ред – Работниците и служителите са длъжни при изпълнение на възложената работа да бъдат лоялни към работодателя като не злоупотребяват с неговото доверие и не разпространяват поверителни за него сведения, както и да пазят доброто име на дружеството.

Уволнителната заповед, видно от удостоверителния запис върху същата, била редовно връчена на ищеца при отказ на 13.08.2021г., от която дата на основание чл.

195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание се смята за наложено на работника. От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца.

Дисциплинарното наказание „уволнение” се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това. Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

С исковата молба ищецът въвел нарочно възражение, че оспорената заповед не съответствала на изискванията за необходимо съдържание по чл. 195 КТ – липсвали конкретна дата и час, описание на фактическата обстановка, начин на извършване на нарушението, в какво се изразявало нарушението, което препятствало организирането на защитата на служителя и правило невъзможна преценката относно спазването на срока по чл. 194, ал. 1 КТ.

С императивната разпоредба на чл. 195, ал. 1 КТ законодателят въвежда изисквания към съдържанието на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание.

Задължителни реквизити на същата са: имената на наказваното лице - нарушителят, конкретното нарушение на дисциплината, описано чрез обективните и субективните му признаци, времето на извършването му, наказанието и законовата норма за налагането му. Противно на доводите на ищеца това изискване не е за посочване на конкретна дата и час, като индивидуализирането може да стане и по друг начин Решение № 542/07.02.2012г. по гр.д. № 1083/2010г., IV г.о. на ВКС. В случая нарушението е индивидуализирано чрез посочване на посещението на ищеца П. на адреса на В. и лично извършения от него демонтаж на 2 бр. отоплителни тела, за което той двукратно дал обяснения пред своя работодател.

Настоящият съдебен състав намира, че процесната заповед № 13/12.08.2021г. на Изпълнителния директор на „Топлофикация София“ ЕАД е мотивирана в достатъчна степен и съответства на изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ. От съдържанието на 4 заповедта се извлича констатацията на ответника, че наказваното лице – ищецът И. Ц.

П., на длъжност монтьор, топлофикационни съоръжения, извършил нарушение на трудовата дисциплина – злоупотреба с доверието на работодателя и уронване на доброто му име, като възползвайки се от факта, че бил служител на дружеството, извършил демонтажа в дома на В. с цел извличане на лична облага, което обстоятелство станало обществено достояние и имало негативна обществена реакция.

В заповедта за налагане на наказание вмененото на ищеца нарушение е посочено по разбираем за него начин и в отношенията между страните няма съмнение за какво е наложено наказанието. Ето защо изискването на чл. 195, ал. 1 КТ е удовлетворено, а възраженията в противен смисъл са неоснователни.

Страните не спорят и от събраните по делото писмени доказателства се установява, че дисциплинарното наказание било наложено при спазване установената в чл. 193 КТ процедура след изискани във връзка с констатираното нарушение обяснения. Възпроизвеждането в уволнителната заповед на пълния текст на нормите от КТ, по които работодателят квалифицирал нарушението, не налага извод за наказание, наложено и за различни нарушения, за което на ищеца не били искани обяснения. Оплакванията на ищеца в тази връзка, въведени с исковата молба, поддържани и с отговора на въззивната жалба, са напълно неоснователни.

В тежест на носителя на дисциплинарната власт е да установи, че описаното в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание деяние било извършено от наказания служител, и че същото представлява виновно неизпълнение на трудовите задължения, установени с нормативен акт, трудовия договор или законно разпореждане на работодателя.