Решение № 179 от 25.05.2021, Окръжен съд - Благоевград

РЕШЕНИЕ

№ 179 гр. Благоевград , 21.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на девети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Катя Бельова

Лилия Масева

Анета Илинска при участието на секретаря Здравка Янева като разгледа докладваното от Катя Бельова Въззивно гражданско дело № 20201200501144 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

Образувано е въз основа на въззивна жалба, подадена от адв.Г.С.Я, в качеството си на особен представител на С.Р.Б., ЕГН **********, с адрес: гр.Б., кв. С, бл., вх., срещу Решение №3807 от 13.05.2020 г., постановено по гр.д.№104/2018 г. по описа на РСБлагоевград в частта, с която, на основание чл.415 от ГПК, съдът е признал за установено по отношение на ответника С.Р.Б. с ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. Б, кв.С, бл., че дължи на "А за с на в" ЕАД, със седалище и адрес на управление: гр.С, бул. Д-р П.Д. №, представлявано от Н.Т.С и М.Д.Д, чрез пълномощника юрк. Б.Н.Р, частично следните суми, предмет на издадената заповед за изпълнение, постановена по ч.гр.д.№2268/2017 г. по описа на Районен съд-Благоевград, произтичащи от Договор за паричен заем с №2277786, сключен на 30.03.2015 г. между "И.А.М" и С.Р.Б., прехвърлено от страна на "И.А.М" по силата на Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010 г. в полза на "А за с на в" ЕАД, както следва: сумата от 550 лв. (петстотин и петдесет лева), представляваща неизплатена главница, ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в Районен съд-Благоевград (31.08.2017 г.) до окончателното изплащане на задължението.

Едновременно с това, с атакуваното решение ответницата С.Р.Б., ЕГН ********** е осъдена да заплати на "А за с на в" ЕАД, ЕИК, сторените от последната разноски в заповедното производството в размер на 27, 98 лв. и в исковото производство в размер на 294, 55 лв., 1 съобразно уважената част от предявения иск.

Във въззивната жалба се поддържа, че атакуваното решение е недопустимо в обжалваната част, а по съществото си е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че решението (в обжалваната част) е постановено в отклонение от принципа на диспозитивното начало в процеса и при съобразяване на невъведени в процеса факти от страната, релевантни за квалифициране на претендирани права, в резултат на което се поддържа, че съдът се е произнесъл по предмет, с който не е сезиран. В тази връзка се навежда, че в настоящото производство се претендират вземания, които се твърди, че са възникнали от валиден договор за потребителски кредит, чиято предсрочна изискуемост е настъпила. Именно това бил и предметът на издадената заповед за изпълнение на парично задължение, както и на установителния иск по чл.422 ГПК. Т.е. ищецът се е позовал на договорен източник на твърдяното от него облигационно отношение. Ответникът не е въвел като предмет на делото заплащане на „чистата стойност на кредита“ по смисъла на чл.23 ЗПК, което представлявало извъндоговорен източник на облигационни отношения.

Поддържа се, че съдът не може да служебно да присъжда чистата стойност на кредита, без ищецът да е направил такова искане. Твърди се, че в настоящия случай, съдът се е произнесъл по предмет, който не е въведен от ищеца нито с депозирането на заявление за издаване на заповед за изпълнение, нито чрез предявения установителен иск по чл.422 ГПК.

Ето защо се поддържа, че решението в атакуваната част е недопустимо, поради което се моли за обезсилването му в тази част, с която е уважен частично искът по чл.422 ГПК.

На следващо място, в жалбата се излагат и съображения, че атакуваното решение е неправилно поради необоснованост, противоречие с материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила поради следното. На първо място, поддържа се, че съдът неправилно е приел, че ответникът е надлежно уведомен за сключен договор за цесия с предмет процесните вземания. Твърди се, че в случая нямало данни цедентът "И.А.М" да е съобщил на С.Б., че прехвърля своите вземания на трето лице.

Поддържа се, че макар и ищецът да е представил уведомително писмо за извършено прехвърляне на вземания, същото не било връчено на С.Б.. Навежда се, че уведомителното писмо не следва да се счита, че е връчено и с исковата молба, защото не било налице съгласие на особения представител на ответницата С.Б. да му бъде връчено съобщение за цесията, както и одобрение на съда. Прави се извод, че не е налице надлежно уведомяване за сключения между "А за с на в" ЕАД и "И.А.М" договор за цесия, поради което се поддържа, че същият не е произвел действие спрямо ответника. На следващо място, в жалбата се твърди, че нищожността на договора за кредит влече нищожност и на договора за цесия, доколкото последният се оказва сключен при невъзможен предмет. Това било така, т.к. с него цедентът „прехвърля“ на цесионера едно несъществуващо вземане. Договорът за цесия не обхващал и вземания с извъндоговорен характер, като това по чл.23 ЗПК.

Независимо от изложеното, особения представител счита, че в хода на 2 първоинстанционното производство ищецът не е осъществил пълно и главно доказване на твърденията, изложени в исковата молба, включително, че ответникът е бил страна по процесния договор, че е бил обвързан от същия, че са спазени изискванията относно защитата на потребителите при договора за потребителски кредит, че ответникът е получил заемната сума, че е бил сключен договор за прехвърляне на вземания, че процесиите вземания са били прехвърлени върху ищеца, че последното с било надлежно съобщено на ответника. На основание изложените съображения се прави искане за отмяна на атакуваното решение в атакуваната част и отхвърляне на уважения иск. Моли се за отмяна на решението и в частта за разноските.

По реда на чл.263, ал.1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на жалбата от въззиваемата страна – "А за с на в" ЕАД, чрез юр.к.М.Ц.. В него се поддържа, че атакуваното решение е правилно и законосъобразно, а изложените в жалбата оплаквания са неоснователни, с оглед на което се моли за потвърждаване на атакуваното решение (в обжалваната част). Моли се и за присъждане на сторените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение.

В проведеното пред въззивния съд открито съдебно заседание, не се явява особения представител на жалбоподател, не се явява също така и представител на въззиваемото дружество. И двете страни са депозирани становища преди откритото съдебно заседание, в които поддържат процесуалните си позиции и претендират присъждане на разноските по делото.

Благоевградският окръжен съд, след като съобрази материалите по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба отговаря на изискванията на чл.259 и сл. ГПК, същата е подадена в законоустановения срок от страна по делото, която има правен интерес от обжалването на постановеното от районния съд решение в частта, с която искът е уважен, поради което съдът я намира за допустима и следва да се разгледа по същество.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. По отношение правилността на първоинстанционния съдебен акт, съгласно разпореждането на чл.269, ал.1, изр.2-ро от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания, като съгласно указанията, дадени в т.1 от ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, служебно следи за приложението на императивни правни норми.

Обжалваното решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е допустимо в обжалваната част, като постановено при наличието на положителните и липса на отрицателните процесуални предпоставки. Неоснователно е повдигнатото с жалбата оплакване, че решението в обжалваната част е недопустимо, защото съдът не можел служебно да присъжда чистата стойност на кредита по чл.23 ЗПК, без 3 ищецът да е направил такова искане. Тук следва да се чл.23 ЗПК посочва, че когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, като за приложението на тази разпоредба не се изисква изрично искане от страна на ищеца. Първата инстанция се е произнесла съобразно предмета на делото, поради което решението в атакуваната част не е недопустимо. Изложените в тази връзка доводи от особения представител са неоснователни.

Съдът намира, че атакуваното решение в обжалваната част е и правилно, а жалбата е неоснователна, по следните съображения:

Фактическата обстановка е изяснена от първоинстанционния съд правилно, поради което съдът препраща на основание чл.272 ГПК към изложената от него фактическа обстановка.

Конкретно във връзка с атакуваната част от решението се установяват следните факти:

От материалите по делото се установява, че между "И.А.М" и въззивника С.Р.Б. е сключен договор за паричен заем №2277786 от 30.03.2015 г., по силата на който в полза на последната кредиторът е предоставил в заем сумата от 1500 лв., при подробно уговорените условия, вкл. в погасителен план, неразделна част от договора. С чл.3 страните изрично са посочили, че с подписването на договора заемателят удостоверява, че получил от заемодателя изцяло и в брой заемната сума, като договорът има силата на разписка за предадената, съответно получена заемна сума. Договорът е сключен за срок от 8 месеца (чл.2, т.3), като в същият са уговорени още договорни лихви (чл.2, т.4 и 7), неустойки (чл.4, ал.2) и такси.

С рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания(цесия) №35-00-20/16.11.10 г.

"И.А.М" цедира на "А за с на в" неизпълнените, но ликвидни и изискуеми вземания по договорите за потребителски кредити с физически лица, които вземания ще се индивидуализират в Приложение№01, неразделна част от цесионния договор (чл.2.1).С цитираната клауза страните договарят реда, начина, формата и съдържанието на акта при прехвърлянето на нови вземания.

В съответствие с горните уговорки с приложение №1/01.02.16 г. под №1621 са цедирани вземанията към въззивника по процесния договор, възлизащи към 01.02.16 г. на 2235, 42 лв., в т.ч. и 44, 10 лв. лихви.

Видно от двете пълномощни на л.л.20 и 21 стария кредитор упълномощава новия да уведоми от негово име всички длъжници с цедирани вземания за цесията, с оглед изпълнение законовите изисквания на чл.99, ал.3 ЗЗД.

В тази връзка е изготвено уведомително писмо изх.№УПЦ-Ц-ИАМ/2277786 от цесионера с изискуемото се от цитираната норма съдържание до въззивника С.Р.Б.. Като доказателство за връчване на горното писмо е приложена към исковата молба обратна разписка към 4 товарителница №67576228, издадена от куриерска фирма "Л е", с подадтел: С.Р.Б. и получател "А за с на в" ЕАД, подписано на дата 20.12.2017 г. в частта относно куриера.

Служебната справка в ТР действително сочи въззиваемото дружество за правоприемник на цесионера.

Според съдебно-счетоводната експертиза остатъкът от задължението на С.Р.Б. по процесния договор за паричен заем от 30.03.2015 г. към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК (31.08.2017 г.) е в размер на 2422, 30 лв., в това число: 1161,04 лв. – главница, 139,16 лева – договорна лихва за периода от 29.04.2015 г. до 25.11.2015 г., 864,12 лева – неустойка по чл.4, ал.2 от договора за периода от 24.04.2015 г. до 25.11.2015 г., 27,00 лева – неустойка по чл.8, ал.1 от договора за периода от 28.07.2015 г. до 25.11.2015 г., 44,52 лева – неустойка по чл.8, ал.5 от договора за периода от 29.06.2016 г. до датата на цесията – 31.01.2016 г., /вкл./, и 186,45 лева – законна лихва за забава от 01.02.2016 г. до 31.08.2017 г. Посочено е по отделни пера задълженията относно главница, договорна лихва, неустойка по чл.4, ал.2 от Договора, неустойка по чл.8, ал.2 от договора, както и законната лихва за забава. Посочено е по отделни пера, а именно дължима сума 3372,30 лева, платена сума 950,00 лева и остатък за плащане 2422,30 лева. В заключението се посочва, че в счетоводството на ищеца са отразени две плащания от страна на ответника, на обща сума в размер на 950,00 лева, от която сума 433.40 лева са отнесени към месечните вноски, 498.60 лева са отнесени за погасяване на неустойка по договор за заем, 18,00 лева са отнесени към такса разходи по чл.8, ал.1 от договора.