Решение № 124 от 14.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Пловдив, 14.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надежда Ив. Желязкова

Каличкова

Членове:

Славейка Ат. Костадинова

Красимира Д. Ванчева при участието на секретаря Цветелина Юр. Диминова като разгледа докладваното от Красимира Д. Ванчева Въззивно търговско дело № 20225001000015 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл.258 и сл. от ГПК.

С решение №260382 от 06.10.2021 г.,постановено по т.д.№607/2019 г. по описа на Окръжен съд-Пловдив,IV гр.с.,е отхвърлен като неоснователен предявения от Н. С. Т. с ЕГН ********** против „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** иск с правно основание чл.226,ал.1 от КЗ /отм./ за заплащане на сумата от 100 000 лв. като обезщетение за неимуществени вреди вследствие смъртта на дядо му Н.И.Н.,произтекла при пътнотранспортно произшествие,причинено от А. Р. О. на 06.11.2015 г.,около 23,20 ч. на път ПП I-6,км.280+300 поради нарушаване на правилата за движение по Закона за движение по пътищата при управление на лек автомобил марка „А.“,м.**“,рег.№***,за който е имало сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите със „З.“АД във формата на застрахователна полица №BG22115002517328.

Със същото решение е осъден ищеца Н. С. Т. да заплати на ответника „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** сумата от 385 лв. разноски по производството и сумата от 450 лв. възнаграждение за защита от юрисконсулт.

Решението е постановено при участието на Р. АС. Р. с ЕГН ********** и А.А. Р.а с ЕГН ********** като трети лица-помагачи на страната на ответника „З.“АД-гр.С. с ЕИК 1

***,в качеството им на наследници по закон на А. Р. О..

Горното решение е обжалвано от ищеца в първоинстанционното производство-Н. С.

Т.,подал въззивната си жалба чрез адв. В.Г. като негов пълномощник.В жалбата е изложено становището,че атакуваното решение е неправилно и незаконосъобразно,тъй като противоречи на принципа за справедливост и е постановено в противоречие със събрания по делото доказателствен материал.Развити са доводи за неправилност на извода на първоинстанционния съд,че ищецът не е материално-правно легитимиран по смисъла на ТР №1/2018 г. да получи обезщетение от ответника за неимуществени вреди от смъртта на дядо му.Според жалбоподателя-ищец,по делото е доказано,че между него и дядо му Н.И.Н. е имало създадена трайна и дълбока емоционална връзка,че ищецът е виждал в дядо си човек,на когото може да се довери и да получи от него разбиране и подкрепа.Сочи,че с дядо си са имали чудесни отношения,много хубави моменти заедно,които са допринесли за сплотяването им и са ги направили емоционално привързани един към друг.Жалбоподателят заявява още,че заради силната привързаност и обич към дядо си,а както и заради начина,по който го е загубил-неочаквано и внезапно,е понесъл загубата много тежко / изпаднал е в депресия,плакал е постоянно,не е могъл да спи/ и ще търпи болки и страдания от тази загуба до края на живота си.При тези твърдения счита,че спрямо него са налице очертаните от ТР №1/2018 г. предпоставки,даващи на т.нар. „разширен кръг от лица“ активна материалноправна легитимация за получаване на обезщетение за неимуществени вреди от смърт на друго лице.Счита още,че са налице всички основания за получаване на търсеното обезщетение,т.е. че са налице всички елементи от фактическия състав на предявения осъдителен иск.Намира за сериозен пропуск на първоинстанционния съд това,че не е изследвал въпроса сравними ли са по интензитет и продължителност болките и страданията на ищеца с лицата от най-близкия родствен кръг на починалия.Посочва още,че първоинстанционният съд не е обсъдил и това,че А. Р. О. е бил под въздействието на алкохол,шофирал е с несъобразена скорост и причината за настъпилото произшествие е изцяло по негова вина,а Н.И.Н. е нямал техническа възможност да предотврати настъпването на произшествието.

Жалбоподателят излага и довода,че отричането на правото на обезщетение при реално проявени и доказани неимуществени вреди от загубата на близък човек противоречи на принципа за справедливост по чл.52 от ЗЗД и на гарантираното с чл.6,ал.2 от Конституцията на Република България и с чл.20 и чл.47 от Хартата за основните права в Европейския съюз равенство на всеки пред закона.

Предвид горните съображения,жалбоподателят Н. С. Т. /чрез пълномощника си адв.

Г./ моли да бъде отменено обжалваното решение на ОС-Пловдив и да се постанови решение,с което да бъде уважен предявения от него иск,като бъде осъдено ответното застрахователно дружество да му заплати претендираното обезщетение за неимуществените вреди,претърпени в резултат от смъртта на дядо му,ведно със законната лихва върху обезщетението,считано то датата на увреждането.В откритото съдебно заседание,проведено на 16.02.2022 г.,пълномощникът на жалбоподателя-адв. В.Г. е направила искане да й бъде 2 присъдено адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на същия жалбоподател пред въззивната инстанция.

В законния срок по чл.263,ал.1 от ГПК въззиваемият „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** е подал писмен отговор на въззивната жалба чрез процесуалния си представител-юрисконсулт К.А.

/с приложено към делото пълномощно/.Изразява становище,че жалбата е неоснователна,а първоинстанционният съд се е произнесъл правилно,законосъобразно и мотивирано относно предявения иск,и в съответствие с представените и приети по делото доказателства правилно е отхвърлил същия иск като неоснователен.Поддържа още,че са изцяло неоснователни твърденията на жалбоподателя за неправилност на постановения съдебен акт,изложени във въззивната му жалба.Конкретни доводи в тази насока въззиваемият излага в отговора си.Моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като правилно,обосновано и законосъобразно,както и да му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение за производството пред въззивната инстанция.

Третите лица.помагачи на страната на ответното дружество-Р. АС. Р. и А.А. Р.а,не са подали в законния срок писмен отговор по повод на въззивната жалба.В съдебното заседание на 16.02.2022 г. се е явила лично А.А. Р.а и е изразила становище,че жалбата следва да се отхвърли.

Във въззивната жалба е заявено доказателствено искане за допълнителен разпит на разпитания в първата инстанция свидетел И.С.Т.,което искане въззивният съд е оставил без уважение с протоколно определение от 16.02.2022 г.Други доказателствени искания от страните не са заявени пред въззивната инстанция.

Пловдивският апелативен съд,като се запозна с акта,предмет на обжалване,както и с наведените от жалбоподателя оплаквания,а също и със събраните по делото доказателства и доводите на страните,намира за установено следното:

Въззивната жалба е процесуално допустима,тъй като е подадена от лице,имащо правен интерес да обжалва конкретното първоинстанционно решение и при подаването й е спазен двуседмичния срок по чл.259,ал.1 от ГПК.Ето защо въззивната жалба подлежи на разглеждане и преценка по същество.

Извършвайки служебно проверка за валидността на обжалваното решение по реда на чл.269 от ГПК,Пловдивският апелативен съд намира,че същото решение е валиден съдебен акт,тъй като е постановено от надлежен съдебен състав,в пределите на правораздавателната власт на съда,в изискуемата писмена форма,решението е подписано,волята на съда е ясно и недвусмислено изразена,като диспозитива на решението кореспондира изцяло с мотивите му.

Извършвайки проверка по реда на чл.269 от ГПК за процесуалната допустимост на обжалваното решение,Пловдивският апелативен съд намира,че решението се явява процесуално допустимо и в частност-че съдът се е произнесъл именно по иска,с който е сезиран по конкретното първоинстанционно дело,а самият иск счита за допустим.

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК,по въпросите относно законосъобразността 3 и правилността на обжалваното решение,въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата.В тази връзка,преценявайки оплакванията в жалбата и събраните по делото доказателства,Пловдивският апелативен съд приема следното:

По т.д.№607/2019 г. по описа на Пловдивския окръжен съд, IV-ти гр. състав,от Н. С.

Т. с ЕГН ********** против „З.“АД-гр.С. с ЕИК *** е предявен осъдителен иск,основан на разпоредбата на чл.226,ал.1 от КЗ /отм./,с който ищецът е поискал ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 100 000 лв. като застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат от смъртта на дядо му Н.И.Н.,настъпила вследствие на пътнотранспортно произшествие от 06.11.2015 г.,виновно причинено от лицето А.Р.О. при управление на застрахован при ответника лек автомобил.Поискал е и обезщетението да се присъди ведно със законната лихва от деня на увреждането-06.11.2015 г. до окончателното му изплащане,както да му се присъдят и направените по делото разноски.

В обстоятелствената част на исковата молба са изложени следните основни твърдения,на които се основава предявения иск,а именно:

Твърди се,че на 06.11.2015 г. около 23,20 часа е станало описаното в исковата молба пътнотранспортно произшествие на първокласен път I-6,в зоната на кв.280+300,при което са се сблъскали лек автомобил марка „М.“ с рег.№***,управляван от дядото на ищеца-Н.И.Н.,и лек автомобил марка „А.“ с рег. №***,управляван от употребилия алкохол А. Р. О..Твърди се,че вследствие на настъпилото ПТП водачите на двата автомобила са починали,а виновен за причиняване на произшествието е водача на лекия автомобил марка „А.“-А. О..По случая било образувано ДП №ЗМ 1592/2015 г. по описа на РУ-Казанлък,по което бил направен безспорен и категоричен извод,че смъртта на пострадалите и в частност на водача на лекия автомобил марка „М.“ е в пряка причинна връзка с виновното поведение на А. Р. О.,който нарушил правилата за движение по ЗДвП и че е налице хипотеза на чл.24,ал.1,т.4 от НПК,поради което наказателното производство,водено срещу неизвестен извършител за престъпление по изброените в ИМ разпоредби от НК е било прекратено с влязло в сила определение №131/06.03.2017 г. на Пловдивския апелативен съд.

Твърди се още,че виновен за процесното ПТП е водачът на лекия автомобил марка „А.“ с горния регистрационен номер,който е управлявал същия след употреба на алкохол и наличие на етилов алкохол в кръвта от 1,88 промила,както било установено по воденото ДП с химическа експертиза,а освен това същият управлявал автомобила с превишена скорост от 109 км./ч. непосредствено преди удара.За същия автомобил към момента на настъпилото ПТП,както се твърди от ищеца,е имало валидна застраховка „Гражданска отговорност“ в ответното дружество „З.“АД с полица №BG/22/115002517328,описана в констативен протокол за ПТП с пострадали лица.

На следващо място се твърди,че ищецът и дядо му Н.Н. са преживели заедно много трудни и хубави моменти,че детството на ищеца е минало заедно с дядо му,а последният бил още по-привързан към ищеца и заради обстоятелството,че той бил кръстен на него.Ищецът заявява,че вниманието и любовта,с които неговият дядо го е обграждал,му липсват и ще му липсват завинаги.Твърди,че дядо му го е научил на всичко,което е знаел за 4 земеделие и ремонт на домашни уреди и че ищецът е можел да разчита за всичко на дядо си.Твърди,че отношенията в семейството са били основани на обич,взаимно уважение и подкрепа,като внезапната смърт на Н.Н. е сложила край на тази хармония,а ищецът се чувствал самотен,без да може повече да разчита на материалната и морална опора на дядо си.Твърди се още,че след смъртта на дядо си ищецът се променил-изпаднал в тежка депресия и станал асоциален,а понастоящем изживява стрес, потиснатост, безспокойство,изострена чувствителност,ранимост,вътрешна опустошеност,безсилие и има проблеми със съня-трудно заспива,пробужда се,сънува кошмари. Мъката, страданията и болките,изпитвани от ищеца,не стихвали и нямало да стихнат до края на дните му,както се твърди в исковата молба.Липсата на възможността ищецът да контактува с дядо си,както е било винаги до смъртта на последния,измъчвали ищеца много,а обстоятелствата,при които е загинал дядо му допълнително увеличавали болката от загубата му.Ищецът твърди,че дядо му Н. го е обграждал с внимание и любов,които не може да получи от друг в такъв чист и безусловен вид и тази липса не може да бъде преодоляна през целия му живот.Н.Н. не страдал от никакви хронични и наследствени заболявания,които да са допринесли за настъпването на смъртта,което допълнително обуславяло неочакваността на преждевременна му смърт.Твърди се,че опората,която дядо и внук са чувствали помежду си е била неизмерима,тъй като всички трудни и хубави моменти в живота им са допринесли за сплотяването им и са ги направили емоционално привързани един към друг.