Решение № 129 от 07.01.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 129 гр. София, 07.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20211110153460 по описа за 2021 година

Производството е образувано по искова молба на /фирма/ срещу /фирма/.

Ищецът твърди, че на 26.06.2020г., на бул. „Владимир Вазов“, в района на бензиностанция „Шел“, представляваща част от общинската пътна мрежа на /фирма/, е настъпило пътно-транспортно произшествие, като л. а. „Ауди А3“ с рег. № ................... преминал през необезопасено и несигнализирано препятствие на пътното платно – дупка. В резултат от това настъпили повреди по автомобила в предния десен фар и облицовката на предната броня. Към датата на събитието за процесния автомобил имало сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищеца. Била образувана преписка по щетата, по която ищецът заплатил обезщетение за отстраняване на имуществените вреди в размер на 1026,50лв. на доверен сервиз. Били извършени и обичайни ликвидациони разноски в размер на 10,00лв. Ищецът поддържа, че ПТП се дължало на виновното и противоправно бездействие на служителите на ответника да ремонтират и поддържат общинските пътища.

Твърди, че с изплащането на обезщетението е встъпил в правата на удовлетворения кредитор срещу причинителя на вредата и възложителя на работата. Посочва, че изпратил извънсъдебна покана за плащане на ответника, но такова не последвало, като същият изпаднал в забава от 12.09.2020г. и дължи и лихва за забава.

Съобразно изложеното моли ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1036,50лв., представляваща регресно вземане за изплатеното застрахователно обезщетение с включени 10,00лв. ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 105,67лв., представляваща лихва за забава върху главницата за периода 12.09.2020г.-14.09.2021г.

1

Ответникът е депозирал отговор, с който оспорва предявените искове.

Оспорва за процесния автомобил да е имало валидно сключена имуществена застраховка „Каско“ с ищцовото дружество към датата на събитието. Твърди, че причина за процесното ПТП не е необезопасена и несигнализирана дупка на пътното платно, а поведението на водача. Евентуално счита, че водачът на превозното средство с поведението си е допринесъл за настъпване на произшествието, като не се е съобразил с пътната обстановка. Посочва, че /фирма/ като стопанин на пътя е положила всички дължими грижи, за да осигури безопасно движение по него, като пътят е бил обект на ремонтни дейности през 2017г. Оспорва иска и по размер, като счита, че изплатеното обезщетение е завишено и не съответства на уврежданията.

Съобразно изложеното се моли за отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ вр. с чл. 49 вр. чл.

45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

В чл. 410, ал. 1 КЗ е уредено едно специално суброгационно право, което възниква в полза на застраховател след изплащане на дължимото застрахователно обезщетение при настъпило застрахователно събитие да встъпи в правата на увредения срещу причинителя на вредата. Когато причинител на вредата е лице, комуто е възложено някаква работа, по силата на чл. 49 ЗЗД вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД отговорност носи и възложителят за вредите, причинени от изпълнителя на възложената работа при или по повод нейното изпълнение.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тази отговорност има гаранционно-обезпечителна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Съгласно задължителните за съда тълкувателни разяснения, дадени в ППВС № 7/1959г., юридическите лица отговарят по чл. 49 ЗЗД за вредите, причинени от техни работници и служители при или по повод на възложената им работа и тогава, когато не е установено кой конкретно измежду тях е причинил тези вреди.

За да възникне регресното притезателно право на застрахователя по имуществено застраховане срещу възложителя за имуществените вреди, причинени виновно от изпълнителя при или по повод на възложената работа, трябва в обективната действителност да бъдат осъществени следните юридически факти: 1) наличие на действително застрахователно правоотношение между увредения и ищеца; 2) за увредения да е възникнало право на вземане на извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата – арг. чл. 45, ал. 1 ЗЗД, т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; 3.) виновното лице да е причинило вредите при или при повод на изпълнение на възложената работа и 4) застрахователят по имущественото застраховане да е изплатил 2 застрахователно обезщетение за настъпилото увреждане на застрахованата вещ.

От представената комбинирана застрахователна полица от 14.06.2019г.

/л. 8/ се установява, че между /фирма/ и ищцовото дружество е сключена имуществена застраховка „Каско“ за л. а. „Ауди А3“ с рег. № ............... с период на действие 03.07.2019г.-02.07.2020г. Отбелязано е, че покритият риск включва клауза „П“ – Пълно каско. Уговорената застрахователна сума е в размер на 35 721лв., а застрахователната премия в размер на 1071,63лв. Видно от представеното свидетелство за регистрация част II на автомобила, същият е собственост на /фирма/.

Ответникът е направил възражение за липса на валиден застрахователен договор по имуществена застраховка „Каско“, което съдът намира за неоснователно. Обстоятелството, че на представения по делото препис от полицата липсва подпис на застрахования, не може да доведе до извод за липса на валидно възникнало застрахователно правоотношение, както изтъква ответника. В т. 2а от ТР № 1/07.03.2019г. по тълк. дело № 1/2018г., ОСТК на ВКС, е дадено задължително за съдилищата разяснение, съгласно което липса на съгласие по смисъла на чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, като основание за нищожност на застрахователния договор н е е налице в хипотезата на неположен подпис на някоя от страните, поради което и правните последици на този вид недействителност няма да настъпят. Наистина формалното отсъствие на подпис в застрахователната полица, като несъобразено с императивното изискване за форма на застрахователния договор, установено с чл. 344, ал. 1 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, респ. чл. 184, ал. 1 КЗ /отм./, може да обективира и липсата на съгласие за неговото сключване, но съобразен характерът на този договор на абсолютна търговска сделка и разпоредбата на чл. 343, ал. 2 КЗ /в сила от 01.01.2016г./, аналогична на чл. 183, ал. 2 КЗ /отм./, дават основание да се приеме, че в сочената хипотеза ще е приложимо общото правило на чл. 293, ал. 4 ТЗ, в който смисъл е и последователната практика на ВКС,ТК.

Действително в разглеждания случай представената по делото застрахователна полица не носи подписа на застрахования, а за застрахователния договор е предвидена писмена форма за действителност. От друга страна разпоредбата на чл. 293, ал. 3 ТЗ установява забраната за позоваване на нищожността на договора по отношение на страната, която с поведението си е демонстрирала зачитане на действието на изявленията по сделката. Поведение, от което може да се заключи, че липсва оспорване, е приемането на изпълнението на насрещната страна по договора, какъвто е именно разглежданият случай. И това е така, доколкото от всички събрани доказателства по делото е видно, че след настъпване на процесното ПТП - в срока на действие на договора за имуществено застраховане, представител на собственика на автомобила е подал до ищцовото дружество уведомление за щета и последното е извършило действия по образуване и завеждане на щетата, като е изготвен и опис на щетите, в който е посочен номерът на застрахователната полица и същият е двустранно подписан. Следователно ищецът, а още по-малко трето за договора лице, каквото е ответникът, не 3 разполага с възражение за нищожност на договора, а в същото време договорът следва да се счита за надлежно сключен предвид последващо извършените действия в писмена форма, потвърждаващи възникването на правоотношението между страните. Ето защо, възражението на ответника е неоснователно.

За установяване точния механизъм на настъпване на произшествието са събрани гласни доказателства чрез разпит на водача на превозното средство, писмени доказателства и е допусната и излушана авто-техническа експертиза.

В своите показания свидетелят П. посочва, че през м. юни 2020г. е попаднала с процесния автомобил в дупка на бул. „Владимир Вазов“, близо до бензиностанция „Шел“. Свидетелят уточнява, че дупката представлява шахта, която била хлътнала и дълбока и която не успяла да избегне и влязла в нея. В резултат от това се чуло силно „изтропване“ и свидетелят видял, че има „една пукнатина както е фара, малко отдолу по бронята“. Разказва, че за дупката е нямало предупредителни табели или сигнализация, а самата дупка била с размерите на шахтата. Посочва, че намалила скоростта при приближаването на дупката, но не успяла да я избегне, поради което влязла в нея, бронята опряла и се получила цепнатината до фара. След това се обадила на шефа си и на застрахователя – /фирма/ и отишла директно в /фирма/ с автомобила.

От изслушаното по делото експертно заключение, което не е оспорено от страните и съдът възприема за обективно и компетентно дадено, се установява, че пътно-транспортното произшествие е настъпило чрез преминаване на автомобила през дупка на пътното платно, като уврежданията в десния фар на лекия автомобил могат да бъдат получени чрез този механизъм на настъпване на ПТП, тъй като долната част на бронята се удря в дупката и се измества нагоре, вследствие на което се уврежда фарът на превозното средство в областта на захватите. Именно такава повреда била отразена и на снимковия материал на л. 29 от делото. Вещото лице уточнява, че дупката следва да е с дълбочина поне 20 см. и лекият автомобил да е в режим на спиране, за да се получи това увреждане, като скоростта на автомобила в случая не е била висока към момента на попадане в дупката, тъй като иначе биха се били увредили гумите, джантите и части от окачването, за което няма данни. Експертът е заключил, че необходимата стойност за възстановяване на повредите по автомобила, изчислена на база средни пазарни цени към датата на ПТП, е в размер на 1288,00лв. с ДДС.

Настоящият съдебен състав приема, че механизмът на настъпване на ПТП е именно описаният от свидетеля и посочен в експертното заключение.

Свидетелят е пряк участник в събитието и като такъв се явява очевидец.

Показанията му са логични, последователни и непротиворечиви, като същите кореспондират и със събраните писмени доказателства, които не са оспорени от ответника нито по отношение на отразените в тях обстоятелства, нито по отношение на датата им на съставяне. Показанията на свидетеля, че същият е посетил застрахователното дружество още същия ден на настъпване на ПТП, се потвърждават от представеното заявление за изплащане на обезщетение и попълнената декларация /л. 14-15 от делото/, които са от дата 26.06.2020г. В тях е описано, че ПТП е настъпило около 10:40ч., което съответства на 4 казаното от свидетеля, че е станало през деня. Също така, при описване на събитието в писмените документи Ж.П. е посочила, че при падане в дълбока дупка фарът се откачил от удара и започнал да се клати. На същата дата – 26.06.2020г. е извършен и опис – калкулация на щетите /л. 20/ между застрахования и застрахователя, а във възлагателното писмо /л. 18/ е посочено, че този опис е от 26.06.2020г. от 12:17ч. Тоест, извършването на описа следва да по време настъпването на ПТП от 10:40ч. и напълно съответства на казаното от свидетеля, че след ПТП е посетил застрахователя.