Решение № 24 от 23.03.2023, Районен съд - Елин Пелин

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. Елин Пелин, 23.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ НАКАЗАТЕЛНИ

ДЕЛА, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Административно наказателно дело № 20231820200007 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Постъпила е жалба от „ФАР Петролиум” ЕООД, ЕИК ...... с управител С.Б.Н. с адрес: гр.Елин Пелин, Софийска област, ул. ...... против наказателно постановление № 53-00-308/11.03.2022 г. издадено от главен юрисконсулт на ОПУ София при АПИ ОПУ – София, с което на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата му е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 /три хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за пътищата. В жалбата се твърди, че наказателното постановление е незаконосъобразно, поради допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон. Моли съдът изцяло да го отмени.

Излагат се аргументи в тази насока.

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Административно-наказващият орган А „ПИ“ – ОПУ-София редовно призовани, представляват се от главен юрисконсулт Н., който оспорва жалбата и счита същата за неоснователна, поради което моли издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Жалбоподателят „ ФАР Петролиум” ЕООД се представлява от 1 пълномощника си адв.Йосифова, която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено.

РП Елин Пелин редовно призовани не вземат становище по жалбата.

Съдът, като провери законосъобразността на атакувания административен акт и обсъди събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намери за установено следното от фактическа страна:

Видно от обжалваното Наказателно постановление № 53-00308/11.03.2022 г. издадено от главен юрисконсулт на ОПУ София при АПИ, със същото на жалбоподателя „ФАР Петролиум” ЕООД на основание чл.54, ал.1 вр. чл.53, ал.1 от Закона за пътищата е наложена имуществена санкция в размер на 3000.00 лева за извършено нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б. „в“ от Закона за пътищата, за това че: „На 07.10.2021 г. /съгласно констативен протокол/ е извършено нарушение, за това, че без разрешение за специално ползване на пътищата от администрацията на Агенция „Пътна инфраструктура“ – ОПУ – София, управляваща АМ „Тракия“ км. 15+300“ /дясно/, експлоатира рекламно съоръжение“.

Наказателното постановление е издадено въз основа на АУАН № 19/15.12.2021 г. съставен от И. П. М. на длъжност главен специалист в отдел ИРД - ОПУ София в присъствието на свидетелите А. И. Х. и Я. Й. И. срещу „ФАР Петролиум” ЕООД и връчен на 13.01.2022 г.. Актът за установяване на административно нарушение е съставен за нарушение разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, буква „в“ от Закона за пътищата, за това, че: „На 07.10.2021 г. след извършен оглед на място бе установено, че изграденото рекламно съоръжение е без валидно разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на АМ „Тракия“ км. 15+300“.

От събраните по делото гласни доказателства се установява следното: Свидетелят И. П. М. - служител на Областно пътно управление твърди, че с колегата му А. Х. извършили обход на рекламните съоръжения на АМ „Тракия“ и на км.15+300 посока Бургас било установено рекламно съоръжение, което нямало валидно разрешение за експлоатация. Свидетелят М. изпратил писмо до собственика на съоръжението „ФАР Петролиум“, с указания, че съоръжението подлежи на премахване или ще последват наказания съгласно Закона за пътищата. Писмото обаче било върнато като неполучено. До дружеството било изпратена и покана за съставяне на АУАН, 2 но управителя отново не се явил. АУАН бил съставен в отсъствието на нарушителя, поради което бил изпратен за връчване чрез Община Елин Пелин. Писмото било върнато с отбелязване, като отказано да се разпише АУАН. Свидетелят сочи, че при извършена проверка на документите установил, че в регистъра за съоръженията за тази табела няма разрешение и не е подавано заявление за изграждането на тази табела. В последствие е изградено законно рекламно съоръжение, но към момента на проверката такова не съществувало.

Свидетелят А. И. Х. присъствал на проверката също сочи, че с колегата му М. констатирали наличието на незаконно изградено съоръжение, поради което бил съставен процесния АУАН. АУАН бил съставен в Областно пътно управление, в отсъствието на представител на дружеството.

Свидетелката Я. Й. И. твърди, че не е присъствала на проверката на обекта, а е свидетел по съставянето на АУАН.

Фактическата обстановка съдът приема за безспорно установена и въз основа на събраните в хода на съдебното следствие доказателства: Акт за установяване на административно нарушение № 19 от 15.12.2021 г. на Областно пътно управление - София, Агенция „Пътна инфраструктура", Наказателно постановление № 53-00-308 от 11.03.2022 г. издадено от Областно пътно управление - София Агенция „Пътна инфраструктура" и пощенски плик на „Български пощи" ЕАД, писмо изх. № 53-00-1744 от 13.10.2021 г. на Областно пътно управление – София Агенция „Пътна инфраструктура" и известие за доставяне, писмо изх. № 53-00-2016 от 26.11.20.21 г. на Областно пътно управление-София Агенция „Пътна инфраструктура" и известие за доставяне, писмо изх. № 53-00-1914 от 15.11.2022 г. на Областно пътно управление - София Агенция „Пътна инфраструктура" и известие за доставяне, заповед № РД-11-118 от 04.02.2022 г. на Председател на УС на Агенция „Пътна инфраструктура", писмо до Община Елин Пелин от 05.12.2022 г., писмо изх. № 53-00-80/21.01.2022 г. по описа на АПИ и писмо изх. № 53-00-1914/ 15.11.2022 по описа на АПИ.

Представените от жалбоподателя доказателства - разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация на рекламно съоръжение № РСПП-95/14.04.2022 г. издадено от АПИ и констативен протокол № 2/30.03.3033 г. издаден от АПИ касаят поставянето на рекламно съоръжение 3 от «ФАР Петролиум» ЕООД на място съгласувано с протокол за предварителен оглед № 7/08.07.2021 г. и съгласуван проект с писмо изх. № 53-00-5798/16.06.2021 г. – а именно км. 14+620 дясно и км. 15+600 дясно и въвеждането му в експлоатация.

При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл.59, ал.2 от ЗАНН от активнолегитимирано лице, поради което е процесуално допустима, по следните съображения:

АНО излага доводи, че жалбата е просрочена съгласно чл.59 от ЗАНН и като такава се явява недопустима, тъй като наказателното постановление е връчено по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН. В издаденото наказателно постановление е отразил, че същото е влязло в законна сила на 29.03.2022 г., тъй като нарушителя не е открит на посочения от него адрес. Представено е известие за доставяне от Български пощи, в което е отбелязано, че пратката е непотърсена, поради което е върната с пощенско клеймо 05.04.2022 г..

Според ЗАНН уведомяването на нарушителя за изготвените наказателни постановления е регламентирано в чл.58 от ЗАНН, а чл.64 от ЗАНН изброява хипотезите, при които наказателното постановление влиза в сила. От друга страна разпоредбата на чл.84 от ЗАНН препраща към прилагане на НПК, в случаите, в които липсват особени правила за връчване на призовки и съобщения

В чл.58, ал.1 от ЗАНН е предвиден начина на връчване на наказателните постановления – само срещу подпис, с цел гарантиране правото на нарушителя да узнае в какво е обвинен и да може да обжалва издадения административен акт, което в случая не е изпълнено. В алинея втора на същата норма е предвидена възможност за връчване на издаденото наказателно постановление, в случаите, когато нарушителят не е открит на посочения от него адрес, а новият му адрес не е известен. В тези случаи наказващият орган отбелязва това върху наказателното постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването. Законодателят е предвидил кумулативно изискуеми предпоставки в хипотезата на правната норма, за да може да се прояви фактическия състав по чл.58, ал.2 от ЗАНН – а именно, за 4 да се приеме за редовно връчено наказателното постановление, е необходимо не само нарушителят да не е намерен на посочения адрес, но и същият да е променен и новият му адрес да не е известен.

В случая процесното наказателно постановление е изпратено на адреса по седалище на търговското дружество, като пратката е върната с отбелязване, че е непотърсена. Видно от писмо изходящо от Община Елин Пелин, в същото е отбелязано, че за периода 28.11.2021 г. до 28.11.2022 г. в Община Елин Пелин не са постъпвали за връчване наказателни постановления, а само АУАН №№ 16,17,18 и 19 от 15.12.2021 г. съставени от ОПУ София, които са връчени на дружеството „ФАР Петролиум“ ЕООД и оформените екземпляри са върнати към ОПУ София и получени от административния орган на 17.01.2022 г.. От така установеното е видно, че предпоставките за връчване по реда на чл.58, ал.2 от ЗАНН не са били налице, тъй като очевидно административно-наказващият орган не е положил необходимите усилия за връчване на административния акт. Ето защо съдът намира, че извършеното по този ред връчване се явява в протИ.речие с нормите предвидени в ЗАНН, а депозираната жалба следва да се приеме, че е в срок и е процесуално допустима, поради което подлежи на разглеждане.

Относно допустимостта на жалбата жалбоподателят излага доводи за нарушения на процедурата по връчване на наказателното постановление произтичащи от неправилно прилагане на чл.5 и чл.14 от Общите правила за условията за доставяне на пощенските пратки и пощенските колети на Комисията за регулиране на съобщенията и Общите условия на договора с потребителите на универсалната пощенска услуга и пощенски парични преводи, извършвани от „Български пощи“ ЕАД, които настоящият състав намира за основателни, тъй като поставените на пратката пощенски печати отразяващи дата на получаване от пощенска станция Елин Пелин - 16.03.2022 г. и датата на връщане на писмото в пощенската станция в гр.София – 05.04.2022 г. очевидно сочат, че сроковете предвидени за посещение на адреса най-малко два пъти, процедурата по оставяне на съобщение и пазене на писмото в пощенската станция за получаване не са спазени.

Разгледана по същество депозираната жалба е основателна, като атакуваното наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено по следните съображения:

5

На първо място е налице нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която наказателното постановление следва да съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено. В случая наказващият орган не е описал точно и пълно нарушението, обстоятелствата при които е извършено и доказателствата, които го установяват, което представлява съществено процесуално нарушение, тъй като са лишили наказаното лице от възможността да разбере в извършването на точно какво нарушение е обвинен и по този начин адекватно да организира защитата си.

От описанието на нарушението в наказателното постановление не става ясно в какво конкретно се състои то. Според нормата на чл.26, ал.2, т.1 букви „б“ и „в“ от Закона за пътищата, ал.2 - За дейности от специалното ползване на пътищата без разрешение се забраняват: т.1. в обхвата на пътя и ограничителната строителна линия: б) изграждането на рекламни съоръжения; в) експлоатацията на рекламни съоръжения. В процесния АУАН се сочи, че „изграденото рекламно съоръжение е без валидно разрешение за специално ползване на пътищата чрез експлоатация“, докато в издаденото въз основа на акта наказателното постановление се сочи, че нарушението извършено от дружеството се изразява в следното: „експлоатира рекламно съоръжение“ и липсва констатация жалбоподателят да е изградил рекламно съоръжение. Изложеното сочи, че се касае за описание на различни нарушения – изграждане и експлоатация посочени в АУАН и само експлоатация - посочено в наказателното постановление. Така в издадения АУАН са вменени две административни нарушения, а в издаденото въз основа на този АУАН наказателно постановление, административнонаказващият орган е приел, че е извършено само едно деяние. Допуснатото нарушение е от категорията на съществените такива, като води и до невъзможност на съда да извърши адекватна преценка относно законосъобразността на наказателното постановление и винаги има за последица незаконосъобразност на крайния акт. Не става ясно защо в наказателното постановление наказващият орган е приел, че установените обстоятелства от актосъставителя – изграждане на рекламно съоръжение не счита да са извършени от нарушителя. Констатираните протИ.речия водят до протИ.речие и в повдигнатото обвинение и не позволяват да бъде извършена преценка относно вмененото нарушение.