Определение № 452 от 25.06.2024, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 452 гр. Ловеч, 25.06.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА

Членове:

ПОЛЯ ДАНКОВА

ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно частно гражданско дело № 20244300500364 по описа за 2024 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството с правно основание чл. 413, ал. 2 ГПК.

Подадена е частна жалба вх.№ 2738/23.05.2024 г. от „Профи кредит България“ ЕООД, с ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление: ***, чрез юрисконсулт Е. К., срещу Разпореждане № 514/14.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 330/2024 г. на Районен съд – Троян, с което е отхвърлено заявлението му за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу длъжника Г. С. А. с настоящ адрес: ***, тъй като не отговаря на изискванията на чл.410 ГПК и заявителят не е отстранил нередовностите в предоставения му 3-дневен срок, както и поради противоречието му със закона и добрите нрави.

Посочва, че заповедният съд не разполага с правомощия на този етап от производството да се произнася по валидността на договора за потребителски кредит или отделни негови клаузи поради противоречие със закона или добрите нрави, като посочва съдебна практика на окръжни съдилища в тази насока. Изтъква, че заповедният съд не е изследвал представените доказателства и подвел под нормата на чл. 143 от ЗЗП, за да направи извод за обоснована вероятност за неравноправната клауза в договора. На следващо място счита, че ТРС неправилно е отчел разпоредбата на чл.145, ал.2 от ЗЗП, че преценяване наличието на неравноправна клауза не включва определянето на основния му предмет, както и съответствието между цената или възнаграждението, от една страна, и стоката и услугата, която ще бъде доставена или извършена в замяна, от друга страна, при условие че тези клаузи на договора са ясни и разбираеми.

Оспорва изводите на заповедния съд за отхвърляне на вземането за договорно възнаграждение. Счита, че процесният договор отговаря на всички 1 законови императивни изисквания, като в него подробно са описаните всички параметри, задължения като основание и размер на разбираем и достъпен език, като кредитополучателят е бил уведомен за тях. Излага доводи, че в договора за кредит ясно е посочена методиката на формирания годишен процент на разходите и в случая е спазена разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. В него ясно е посочен ГЛП и ГПР, както и точния размер на дължимите суми от длъжника. Твърди, че уговорените ГЛП и ГПР не противоречат на закона и добрите нрави, като излага подробни съображения в тази насока. Счита, че уговореното договорно възнаграждение не противоречи на добрите нрави, същото е уговорено в съответствие с принципа за добросъвестност и еквивалентност между предоставения кредит /главница/ и неговата цена и в съответствие със законовите ограничения и изисквания.

На следващо място изтъква, че кредиторът има право да получи възнаграждение за ползването на кредита извън уговорения за това срок, както и обезщетение в размер на законната лихва върху просроченото плащане. Сочи, че лихвеният процент по кредита не е обезщетение за забава, а за ползването на парите за повече време от уговорената дата на плащане и той се начислява само върху невърната част от главницата във вноската.

Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното Разпореждане, с което е отхвърлено заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК против длъжника Г. С.

А., като вместо него постанови да бъде издадена Заповед за изпълнение относно всички обжалвани вземания от „Профи кредит България“ ЕООД, претендирани със заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК и му се присъдят направените разноски за платена ДТ в размер на 15.00 лв. и 50.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.

Съгласно разпоредбата на чл. 413, ал. 2 ГПК, препис от жалбата не е връчен на насрещната страна.

Частната жалба е подадена в законоустановения срок от легитимирано лице, което има правен интерес от обжалването и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.

Ловешкият окръжен съд, като взе предвид доводите в частната жалба, събраните по делото доказателства и нормативната уредба, намира следното:

От доказателствата, приложени по ч.гр.д. № 316/2024 год. на ТРС се установява, че производството по делото е започнало по заявление на от „Профи кредит България“ ЕООД с искане за издаване заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника Г. С. А. с ЕГН **********, за следните парични вземания: 548.65 лв. неплатена главница, ведно със законната лихва от подаване на заявлението до изплащането й, 108.00 лв. – договорно възнаграждение за периода от 05.05.2023 г. до 05.02.2024 г., неплатено договорно възнаграждение 74.60 лв. за периода 15.05.2023 г. до 15.01.2024 г., 2 неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга „Фаст“ в размер на 218.18 лв., дължимо до 05.02.2024 г., неплатено възнаграждение за закупена услуга „Флекси“ в размер на 327.27 лв., дължимо до 05.02.2024 г., неплатени такси по тарифата за извънсъдебно събиране на вземания в размер на 30.00 лв., начислени на 20.05.2023 г., неплатени такси по Тарифа за извънсъдебно събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по договора за кредит в размер на 400.00 лв., начислени на 04.08.2023 г., лихва за забава от 06.05.2023 г. до 05.02.2024 г. в размер на 140.67 лв., законна лихва от 37.74 лв. дължима от 05.02.2024 г. – датата на изтичане на погасителния план до 28.04.2024 г., разноски за ДТ в размер на 36.21 лв., юрисконсултско възнаграждение в размер на 180.00 лв. и 80.00 лв. за подготовка на документи на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 13, ал. 2 от НЗПП.

С Разпореждане № 449 от 30.04.2024 г., Троянският районен съд е оставил заявлението без движение и дал на заявителя конкретни указания за отстраняване на констатираните нередовности, а именно: да посочи размера на отпуснатия кредит, като индивидуализира размера на претендираните вземания за главница, договорно възнаграждение, пакет допълнителни услуги, такса за извънсъдебно събиране на и обезщетение за забава; да посочи какви погасителни вноски е направила А. и на кои дати; да посочи отделно, без да се включва претенцията за допълнителни услуги и разходи и такси за извънсъдебно събиране на задължението, каква част от главница, договорно възнаграждение и лихва за забава са погасени с направените вноски.

Заявителят е подал в указания срок молба вх. № 2465/10.05.2024 г., в която уточнява, че общата сума на предоставения кредит е 600.00 лв., дължима на 11 вноски за периода от 05.05.2023 г. до 05.02.2024 г., като е заплатена само първата вноска в размер на 120.22 лв. Посочено е, че във всяка месечна вноска е включено заплащане на главница, договорно възнаграждение и възнаграждението за закупен пакет допълнителни услуги.

Конкретизирано е, че от заплатена вноска в размер на 120.22 лв. е погасено включеното в нея задължение за възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги в размер на 54.55 лв., като съгласно договора определеното възнаграждение за двете услуги е 600.00 лв. Представено е извлечение от сметката към ДПК № 40015965619, в която е отразен размер на всяка погасителна, какво включва и какво е погасено с направената първа вноска.

За да отхвърли заявлението на „Профи кредит България“ ЕООД, в мотивите на обжалваното разпореждане ТРС е приел, че с подадената уточняваща молба от заявителят не са отстранени констатираните нередовности и направена надлежна индивидуализация на претендираните вземания. Приел е, че претенцията наред с главница, лихва за забава и договорно възнаграждение, включва и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 600.00 лв.

3

Посочено е, че съдът следва служебно да извърши проверка дали искането противоречи на закона и добрите нрави, тъй като длъжникът има качеството на потребител и следва да бъде съобразено императивното правило на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, както и разпоредбите на чл.143-148 от ЗЗП. Направен е извод, че уговорката за възнаграждение за допълнителен пакет е неравноправна клауза, тъй като нарушава изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. По отношение претенциите за такси и комисионни в размер на 430.00 лв. е направен извод, че противоречат на чл.10а, ал.2 от ЗПК и тези уговорки са нищожни. За вземането за забава е прието, че не е индивидуализирано и е начислено върху общата сума, включваща главница, договорно възнаграждение и възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги.

Настоящата инстанция споделя изцяло направените от заповедния съд правни изводи. За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл. 127, ал.1 и 3 и чл. 128, т.1 и 2 от ГПК, т.е. да съдържа всички необходими данни с оглед индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както и да се установява изискуемостта му. Освен това разпоредбата на чл.411, ал.2, т.2 от ГПК задължава съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на добрите нрави, а чл.411, ал.2, т.3 ГПК дали се основава на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснова вероятност за това.

В случая от заявителя се претендира вземане, основано на неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит, сключен между „Профи кредит България“ ЕООД и физическо лице. Следователно длъжникът има качеството на "потребител", поради което съдът е длъжен служебно да провери дали договорът съдържа неравноправни клаузи, тъй като тези клаузи не са обвързващи за потребителя, при действието на чл. 6, параграф 1 от Директива 93/13 на ЕИО на Съвета, разпоредбите на която с § 13а, т. 9 от ДР на ЗЗП са въведени в националното законодателство - ЗЗП. В редица свои решения /Решение № 23/07.07.2016 г. по т. д. № 3686/2014 г. на І т.о ; Решение № 232/05.01.2017 г. по т. д. № 2416/2015 г. на ІІ т. о. и др./ ВКС, съобразявайки задължителната практика на СЕС приема, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в потребителските договори.

Настоящият състав също приема, че претендираното възнаграждение за закупен допълнителен пакет услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 600.00 лв. противоречи на закона. В заявлението изрично посочено, че това възнаграждение е неразделна част от договора, а от начина, 4 по който се претендира е видно, че плащането на това възнаграждение е включено в общия размер на вноската по кредита. С нормата на чл.10а, ал.1от ЗПК е дадена възможност на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка с договора. Възнаграждението за предоставен пакет от допълнителни услуги, за което е конкретизирано и какво включва, не представлява допълнителна услуга, която кредиторът предоставя на потребителя във връзка с договора. Нормата на чл.10а, ал.2 от ЗПК изрично забранява събирането на такси и комисионни за дейности, свързани с управлението на кредита. С оглед твърденията на заявителя, че тази сума е уговорена като фиксиран размер и включена в погасителните вноски, тя представлява предварително уговорени задължения на потребителя, с което по същество се цели заобикаляне и на ограничението на чл. 33 от ЗПК и въвеждане на допълнителни плащания, чиято дължимост де факто е изцяло свързана с усвояването и управлението на кредита.

На следващо място следва да се отбележи, че тази клауза противоречи и на добрите нрави. Добрите нрави в обществото биха могли да бъдат накърнени от съглашения, които са несъвместими с общоприетия морал, етични възгледи и правила за поведение, установени в обществото.

Моралните норми от своя страна са неписани правила за поведение, които са се наложили в определен етап от общественото развитие от икономическите условия на живот, възгледите за добро и зло, справедливост и пр. Те заедно с правните норми регулират обществените отношения, и са превърнати, макар и неписани, в допълнителен източник на правото. При действието на чл. 26, ал.1 от ЗЗД грубото им нарушаване при сключване на договори е санкционирано от правото – обявени са за нищожни уговорки, които накърняват добрите нрави. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 411, ал.2, т.2, пр.2 от ГПК. Видно от данните по делото, на длъжника е отпуснат кредит в размер на 600.00 лева, а уговореното възнаграждение за закупен пакет от допълнителни услуги също е в размер на 600.00 лв., което е прекомерно. В този смисъл настоящата инстанция счита, че е налице нарушение на добрите нрави, още повече, че с приемането на разпоредбата на чл. 19, ал.4 от ЗПК тази морална норма за справедливост е получила и правна санкция, като е превърната в правна.

Разпечатката съдържа 30 от 43 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8709b6f-940e-4f46-9e88-75d990d1cbe1