Решение № 2619 от 29.06.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 2619 гр. Варна, 29.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело № 20253110113197 по описа за 2025 година

За да се произнесе взе предвид следното :

Производството по делото е образувано въз основа на предявена искова молба от ищеца А. И. И., ЕГН ********** , с адрес : ***, чрез адв.С. К. от ВАК със съдебен адрес *** против ответното дружество „С. - К. „ АД , ЕИК *** със седалище и адрес на управление в ***, представлявано и управлявано от С. Н. Т. . Исковата молба е надлежно уточнена с допълнителни молби.

Отправеното до съда искане е да бъде постановено съдебно решение, по силата на което съдът да признае за установено в отношенията между страните, че сключения между тях договор за паричен заем № 1097135 от 21.06.2024 г. е нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД

Ищецът основава исковата си молба на следните твърдени факти и обстоятелства :

Ал.И. твърди, че на 21.06.2024 г. между страните по делото е сключен ДПК № 1097135 по силата на който на кредитополучателя била предоставена главница от 700 лева.

Съгласно условията на договора заемателят дължал неустойка за непредставяне на обезпечение по заема.

Ищецът намира ДПК за нищожен поради противоречието му със закона, на основание чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. с чл. 11 , ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК. Възложеното било в тежест на заемателя да предостави обезпечение по кредита в срок от 3 дни от сключването , като при неизпълнение кредитополучателят дължал неустойка. Тази клауза на ДПК според ищеца представлявала скрито оскъпяване на договора или лихва , разход за длъжника и възнаграждение за кредитора. Посочените изисквания за потребителя на практика били неосъществими . Т.е. според ищеца , поставяйки изначално неизпълними условия към потребителя , кредиторът не предоставял избор на длъжника .

Ищецът се позовава на разпоредбата на чл. 11, ал.1 , т.10 от ЗПК съгласно която договорът следва да съдържа ГПР по кредита и обща стойност , дължима от потребителя , изчислени към момента на сключване на договора за кредит / т.е. следвало да се посочат взетите предвид допускания , използвани при изчисляване на ГПР/ . В случая, твърди ищецът, че кредиторът се задоволил да посочи размер на ГПР , но без да поясни как е определен и какви допускания съдържа.

1

Според ищеца, в настоящия случай неустойката представлявала разход който следвало да бъде включен в ГПР , което не било сторено . При положение, че неустойката бъдела включена в ГПР , то тогава счита ищеца , че нормативно установения в чл. 19 , ал.4 ЗПК максимален размер на ГПР ще бъде надвишен. Т.е. клаузата за неустойка била израз на стремежа на кредитора да заобиколи нормата на чл. 19, ал.4 ЗПК, а неустойката категорично представлявала разход по кредита.

Твърди се от ищеца, че по посочения по-горе начин ищецът - потребител бил поставен в категорично неравностойно положение спрямо кредитора , като препраща към Решение на СЕС по дело С -714/22 г.вкл. и практика на ВКС.

Твърди се от ищеца, че общата заплатена от заемателя сума по процесния ДПК е в размер на 700 лв., като представя разписка от „ *** „ АД.

Ищецът се позовава на чл. 23 ЗПК като сочи, че когато ДПК е обявен за недействителен , потребителят връща само чистата стойност на кредита, без да дължи лихва или други разходи и именно с оглед на нищожността, потребителят следвало да върне само чистата стойност на кредита, което вече направил и не дължал никакви лихви, такси и разноски по кредита .

С оглед горното и ищецът е обосновал правния си интерес от избраната форма на искова защита , отправил и искането до съда по чл.127, ал.1 т.5 ГПК и направил и искания за събиране на доказателства . Ищецът желае плащане на всички сторени от него разноски като посочва и банкова сметка.

В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответника „ С. - К. „АД, чрез процесуален представител - адвокат Х. М. от САК с надлежно приложено пълномощно към отговора на искова молба.

Ответникът оспорва исковете като твърди , че исковата молба е неоснователна, излагайки следните аргументи :

За неоснователни намира ответника претенциите на ищеца за обявяване на недействителност на договора за кредит поради противоречие с разпоредбите на ЗПК и ЗЗД.

Ответникът твърди, че не е налице недействителност по смисъла на ЗПК. Според ответника в настоящия случай намира приложение чл.26, ал.4 ЗЗД поради което и ако се приеме , че клаузата за неустойка е недействителна, то това не води до недействителност на целия договор . Валидността на договора за ответника произтичала от това, че основните параметри - главница и лихва били валидно уговорени в изискуемата форма. Отделно от това били покрити всички изисквания на ЗПК , регламентирани в чл. 10 , ал.1 , чл.11 ал.1 т.

7-12 и 20 ал.2 ЗПК .

Спирайки се на фактическите твърдения изложени в исковата молба, ответникът намира, че ищецът е имал 14 дни в които да упражни правото си на отказ от договора по чл.29 ЗПК, но не е сторил това, въпреки че получил информация за правото на отказ от договора още преди сключването . Твърди се от ответника , че чрез правото на отказ от договора в най-голяма степен са охранени правата на потребителя.

С оглед горното ответникът моли за отхвърляне на иска като неоснователен и желае присъждане на разноските по делото за което сочи, че ще представи допълнително списък по чл.80 ГПК.

В проведеното по делото първо и единствено открито съдебно заседание от 29.05.2026 г. , обективирано в протокол рег. № 3668/03.06.2026г. , ищецът не се явява, представлява се от адв.С. К. от ВАК. В хода на спора по същество адв.К. моли съда да установи, че процесният договор за потребителски кредит е нищожен поради противоречието му със закона.Процесуалният представител на ищеца отбелязва, че в приетата справка от ЦКР отново се доказва наличието на облигационно отношение между страните ( обявено с доклада по делото за безспорно ).Адв.К. обръща внимание , че в справката, в която се подават данни само от финансовата институция, БНБ не коригира данните, като само за месец върху главницата било начислено оскъпяване, посочено в графа балансова експозиция 1243,85 лв. Това било почти 100%, главницата била 700 лв., като оскъпяването било за срок от само 30 дни. Т.е. , ако се умножи по 12, за да се получи годишният процент на разходите, ще се получи резултат, който надвишава десетки пъти допустимия ГПР. В тази връзка и във връзка с доказателствените искания, които били направени в исковата молба и срещу които имало подробни възражения, адв.К. излага следното съображение – доказателствното искане по чл. 190 от ГПК да бъде представен договорът за кредит, било оставено без уважение и към момента договор за кредит с 2 точното му съдържание няма в настоящото производство. След като ищецът доказал наличието на облигационно отношение, опитът на финансовата институция да избегне тежестта на доказване счита адв.К., че не следва да се толерира от съдилищата, макар да го виждал често в практиката. Причината била, че при доказано потребителско отношение по договор за потребителски кредит валидността му е в тежест на финансовата институция, тоест във всеки такъв казус липсата на договор, СЕФ, погасителен план или общи условия водела до липса на реквизит от договора, което автоматично водело до пълната нищожност на правоотношението. В тази връзка счита процесуалният представител на ищеца, че този тип възражения са неоснователни. С оглед горното адв.К. моли за уважаване на иска ведно с присъждане на сторените по делото разноски от ищеца съгласно списъка по чл. 80 ГПК.

В проведеното открито съдебно заседание ответното дружество не е изпратило представител .С молба с вх.рег.№ 40067/20.05.2026 г. от ответното дружество, чрез пълномощника адв. М., ответникът поддържа отговора по чл. 131 от ГПК, както и представените с него доказателства. По същество ответната страна желае отхвърляне на предявените искове срещу дружеството, като неоснователни, съобразно подробните разсъждения, изложени в отговора по чл. 131 от ГПК, ведно с присъждане на сторените разноски съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК. Касателно поисканите от ищеца разноски, процесуалният представител на ответника оспорва да са налице предпоставките за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за безплатна правна помощ, като в тази връзка обективира доказателствени искания. Прилага актуална съдебна практика по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

СЪДЪТ, след запознаване със становищата на страните , на бада събраните доказателства , приложимия закон и нормите на чл. 235 и чл. 236 ГПК приема за установено и доказано по делото следното от ФАКТИЧЕСКА И ПРАВНА СТРАНА :

РС Варна е сезиран с предявен от ищеца Ал.И. против отв. С. К. АД установителен иск с правна квалификация чл.26, ал.1, предл.1-во ЗЗД, вр. с чл. 11 , ал.1 т.9 и т. 10 от ЗПК.

С доклада по делото, обявен за окончателен в о.с.з. на 29.05.2026 г. съдът е разпределил тежестта на доказване между страните както следва : На основание чл. 146, ал.

1, т. 5 ГПК съдът е възложил в тежест на ищеца да докаже твърденията си, че оспорениата от него договорна клаузи за неустойка страда от сочените пороци, водещи до нищожност на сключения между страните договор /противоречие със закона/ .

В тежест на ответника в условията на пълно и главно доказване съдът е възложил да установи и докаже, че в оспорения договор, договорна клауза за неустойка е действителна, че са съобразена със закона, а и индивидуално договорена.

Предвид твърденията на страните, с доклада по делото , съдът на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК е обявил за безспорно, между страните по делото, че : между ищеца и ответното дружество е бил сключен Договор за кредит № 1097135 /21.6.2024 г. по който заемната сума от 700 лв. е получена от ищеца; че договорът е сключен при посочените в исковата молба параметри и че процесния договор е сключен при действието и приложното поле на ЗПФРУ.

Отделно от горното, с доклада по делото, при разпределение на тежестта на доказване, съдът следва изрично е обявил на страните вмененото му служебно задължение по чл. 7, ал.3 ГПК.Обявено е на страните , че с изменението в нормата на чл. 7, ал.3 ГПК (ДВ, бр. 100 от 2019г.) съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. Съдът осигурява и възможност на страните да изразят становището си по тези въпроси. В тази връзка съдът изрично е обявил на страните , че в настоящото производство ще се придържа и към спазване на нормата на чл. 7, ал.3 ГПК, както и практиката на ВКС по реда на чл.290 ГПК : Решение № 59/20.05.2024 г. ТК, Второ т.о., с докладчик съдията Костадинка Недкова по т.д. № 2695/2022 г. ;решение № 23/07.07.2016г. по т. д. № 3686/2014г. на I т.о., решение № 232/05.01.2017г. по т.д. № 2416/2015г. на II т.о, решение № 188/15.12.2017г. по т. д. № 2613/2016г., II т.о., решение № 142/01.08.2018г. по т.д. № 1739/2017г. на II т.о, решение № 87/16.11.2020г. по т.д. № 2165/2019г. на I т.о. на ВКС и др. , както и постановките в решенията на СЕС по дело С243/08 , дело С-397/11 , дело С-168/05 (т.24) , дело С-40/08 (т. 38) , дело № С-618/10 (т.46) , С488/11 и др. вкл. и Тълкувателно решение № 1/2020г. от 27.04.2022г. по тълк. д. № 1/2020г. на ОСГТК на ВКС. С оглед практиката на ВКС съдът е обявил на страните, че ще следи служебно за фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи неравноправност на оспорената клаузата в потребителския договор, като е дал възможност на страните до края на първото открито съдебно заседание да изразят становище и ангажират доказателства във 3 връзка с релевираните от ищцата твърдения за недействителност на оспорената клауза и насрещните възражения на ответника за действителност .

Предвид безспорните по делото факти и обстоятелства, представените от страните писмени доказателства : справка от БНБ - ЦКР с вх.рег.№ 39815/20.05.2026 г. за кредитна задлъжнялост, издадена на основание Наредба № 22 на БНБ за ЦКР, вх.№ БНБ80172/13.05.2026 г.; извлечение от интернет страница с информация за кредит 1097135; разписка № 0300022843026510/05.08.2024 г.; разписка № 0300022882916910/08.08.2024 г.; разписка № 0300022911421296/12.08.2024 г.; разписка № 0300022987207298/20.08.2024 г.; разписка № 0300023027621936/23.08.2024 г.; разписка № 0300023042978295/26.08.2024 г.; разписка № 0300023077854767/29.08.2024 г.; разписка № 0300023138339105/05.09.2024 г.; разписка № 0300023223306704/13.09.2024 г.; разписка № 0300023352765571/27.09.2024 г.; разписка № 0400027130583304/09.10.2025 г.; справка от ЦКР при БНБ за кредитна задлъжнялост на А. И. И./ представени от ищеца / и Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „***” АД и потребителите,съдът намира по същество на спора за доказано следното :