Решение № 1058 от 04.11.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 1058

Монтана, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - I състав, в съдебно заседание на тридесет и първи октомври две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

МАРИЯ НИЦОВА

РЕНИ СЛАВКОВА

При секретар ПЕТЯ ВИДОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СОНЯ КАМАРАШКА канд № 20257140600330 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН), във вр. с чл. чл. 227, ал. 1, вр. с чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Предмет на касационното административнонаказателно производство е Решение с рег. № 185 от 03.07.2025 г. постановено по АНД № 20251320200356 по описа на Районен съд – Видин, с което е потвърдено Наказателно постановление № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, с което на Х. Д. Д. от [населено място], [жк], № 243, ет. 6 , ап. 17, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 182, ал. 5, вр. ал. 2, т. 4 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 600,00 лева /шестстотин/ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца, за извършено административно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП. В касационната жалба Х. Д., чрез надлежно упълномощения адв. В. П. П. от АК Пловдив се твърди, че оспореното решение е необосновано и е постановено при съществени процесуални нарушения и нарушение на материалния закон. Твърди се, че съдът не се е произнесъл по направените доказателствени искания, изложени както в жалбата срещу наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., така и в становището му от 02.06.2025 г., както и че не е обсъдил всички доказателства в тяхната взаимовръзка. Счита, че решаващият съд е нарушил принципите на правораздаването по чл. 12, 13, 14 и 18 от НПК, приложими субсидиарно по чл. 84 от ЗАНН. Твърди се, че въззивният съд не е разгледал доводите за нищожност на наказателното постановление, тъй като е издадено от лице без надлежна компетентност. Според него не са представени доказателства, че към датата на издаване на НП – 09.03.2023 г., издателят И. Й. е заемал длъжността „началник група“ в Сектор „Пътна полиция“ – Видин, поради което актът е издаден от некомпетентен орган. Навежда се и възражение, че съдът не е обсъдил представения договор за продажба на автомобила, с който се доказва, че към датата на нарушението – 25.12.2022 г., собственик е бил лизингодателят, а не Х. Д.. Посочва се, че АУАН е издаден и връчен в нарушение на чл. 188 ЗДвП, тъй като не е бил връчен на тогавашния собственик или на ползвателя. Касаторът поддържа, че неправилно е приета за годно доказателствено средство декларацията по чл. 188 ЗДвП, попълнена от него на 18.01.2023 г. – в момент, когато не е бил нито собственик, нито ползвател на автомобила. Декларацията не била подписана от длъжностно лице, не съдържала преписка или място на извършване на нарушението и не можела да бъде обвързана с конкретния случай, поради което не представлява официален документ и не може да се ползва като доказателство. По същество касаторът счита, че съдът е нарушил материалния закон, като е потвърдил наказателното постановление. Поддържа, че в него неправилно е посочена правна квалификация по чл. 21, ал. 2 от ЗДвП, която не установява задължения на водачите, поради което деянието е несъставомерно. Освен това трите предходни електронни фиша, на които се позовава наказващият орган, са влезли в сила на една и съща дата – 01.07.2022 г., поради което липсва системност по смисъла на § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП. Оспорва извода на съда относно наличието на „системност“, като сочи, че позоваването на съдебни актове на ВКС и ВС от 1971 и 1999 г. е неправилно, тъй като те са постановени по наказателни дела и преди действието на действащия ЗДвП. Според касатора понятието „системно“ следва да се тълкува съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП, като при едновременно влизане в сила на три електронни фиша не може да се приеме системност, а само повторност по смисъла на § 6, т. 33 от ДР на ЗДвП. Навеждат се доводи, че при това положение евентуалното нарушение би могло да бъде само „повторно“, но не и „системно“, а и понятието „повторно“ визира единствено предходни наказателни постановления, не и електронни фишове. Изтъква, че по аналогия не може да се обосновава административна отговорност, поради забраната на чл. 46, ал. 3 ЗНА. Касаторът счита още, че дори да се приеме повторност, наложеното наказание „лишаване от право на управление“ не е предвидено в чл. 182, ал. 4 ЗДвП, поради което наказателното постановление е явно незаконосъобразно. Изтъква, че съдът не е изложил мотиви защо е постановил решение, противоречащо на друго решение на същия съд по аналогичен казус – АНД № 915/2023 г., при който наказателното постановление е било отменено. В заключение касаторът моли съдът да се отмени изцяло решение № 185/03.07.2025 г. на Районен съд – Видин и наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., издадено от началника на група при ОДМВР – Видин, Сектор „Пътна полиция“, както и да му се присъдят сторените по делото разноски по реда на чл. 63д ЗАНН.

В съдебно заседание Х. Д. Д. от [населено място], [жк], № 243, ет. 6 , ап. 17 и пълномощника му адв. В. П. П. от АК Пловдив, редовно призовани не се явяват. Сочената за уважителна причина от пълномощника за отлагане на делото е без липса на представени доказателства за отсъствието му, като такива не са ангажирани и от Х. Д..

Ответника по касационната жалба Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин не взема становище по касационната жалба. В съдебно заседание, редовно призован, не се явява, не се представлява и не взема становище по жалбата.

Окръжна прокуратура – Монтана, конституирана в настоящето производство в защита на значим обществен интерес на осн. чл.217, ал.3 АПК във вр. чл.16, ал.1, т.3 АПК, чрез представителя си в съдебно заседание, дава мотивирано заключение, че жалбата е неоснователна, а атакуваното решение следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

С определение № 9268/07.10.2025 г. по адм. дело № 9373/2025 г. по описа на ВАС, по реда на чл. 133, ал. 6 от АПК, делото е изпратена за разглеждане на Административен съд – Монтана.

Пред РС – Видин първоначално е образувано АНД №915/2023г., по което с решение №423 от 20.11.2023г. е отменено НП № 23-0953-000194 от 09.03.2023 г. издадено от Началник сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, след касационно обжалване е образувано КАНД №346/2024г. по описа на АС – Видин, по което постановеното решение е обезсилено и делото е върнато за разглеждане от друг състав на РС – Видин. По върнатото съдебно производство е образувано АНД № 1417/2024 г., по което с решение № 421/06.11.2024 г. е потвърдено процесното НП, като след касационно обжалване е образувано КАНД №548/2024г. по описа на АС – Видин, по което делото е прекратено и изпратено на ВАС за определяне на друг съд, който да разгледа делото поради невъзможност да образува втори касационен състав. С определение № 14015/30.12.2024 г. по адм. дело № 11968/2024 г. по описа на ВАС делото е изпратено за разглеждане на АдмС – Враца, където е образувано КАНД № 4/2025 г., по което с решение № 482/11.03.2025 г. е отменено решение № 421/06.11.2024 г. по АНД № 1417/2024 г. на РС – Видин и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на РС - Видин.

По върнатото съдебно производство е образувано АНД № 356/2025 г. по описа на Районен съд - Видин, предмет на настоящото касационно производство.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна във въззивното производство, за която обжалваното съдебно решение е неблагоприятно, при което същата е допустима.

В настоящото производство не са събрани относими към предмета на делото доказателства по реда на чл. 219, ал. 1 от АПК.

Разгледана по същество и в пределите на касационната проверка по чл. 218 от АПК, във вр. чл. 63в от ЗАНН касационния състав, намира жалбата за НЕОСНОВАТЕЛНА.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните намира за установено следното:

От фактическа страна е прието, че на 25.12.2022 г. около 11:58 часа, на път II-11, при км 21+677, в посока от [населено място] към [населено място], жалбоподателят Х. Д. управлявал лек автомобил „Мазда CX-3“ с регистрационен номер [рег. номер] със скорост 75 км/ч при максимално допустима 40 км/ч, като превишението на скоростта след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача възлизало на 32 км/ч. Нарушението било установено посредством система за видеоконтрол ARM CAM S1 № 120СС6А, която заснемала датата, часа, скоростта и изображението на автомобила. Прието е също, че нарушението е извършено при условията на системност, тъй като за същия водач вече били издадени три електронни фиша – серия К № 4114567, серия К № 4595383 и серия К № 5805522, всички влезли в сила на 01.07.2022 г. След подадена от касатора декларация по чл. 188 ЗДвП от 18.01.2023 г., в която той изрично посочил, че на посочената дата е управлявал процесния автомобил, актосъставителят Т. Б. приел, че е налице административно нарушение и съставил АУАН, който бил изпратен по компетентност за връчване от ОД на МВР – Пловдив. Въз основа на този акт било издадено наказателното постановление № 23-0953-000194/09.03.2023 г., с което на Х. Д., на основание чл. 182, ал. 5 във връзка с ал. 2, т. 4 от ЗДвП, били наложени наказания „глоба“ в размер на 600,00 лв. и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от шест месеца, поради извършено нарушение на чл.21, ал.2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка въззивната инстанция е възприела въз основа на свидетелските показания на актосъставителя Т. Б., дадени в съдебно заседание, на приложените като веществени доказателства фотоснимки, както и на приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства. Съдът е кредитирал показанията на свидетеля Балдахинов, полицейски инспектор в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Видин, като последователни, безпротиворечиви и логични, приемайки, че не са налице данни за предубеденост или необективност, поради което не съществуват основания да се поставя под съмнение тяхната достоверност.

За да потвърди оспореното наказателно постановление, въззивната инстанция е приема, че административнонаказателното производство е проведено законосъобразно, като при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН. Съдът намира, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление съдържат всички изискуеми по чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН реквизити, издадени са в предвидените срокове и от компетентен орган, видно от представената заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-1632/02.12.2021 г. Описанието на нарушението е достатъчно пълно и ясно, поради което на административнонаказаното лице е била осигурена възможност за ефективна защита.

Въззивния съд намира, че от приложената декларация по чл. 188 ЗДвП, разпечатката от автоматизираното техническо средство и фотоснимките безспорно се установява горната фактическа обстановка. Системата ARM CAM S1 е заснела и записала точно дата, час и регистрационен номер, поради което фотоснимките се явяват веществени доказателства по смисъла на чл. 189, ал. 15 от ЗДвП. Въз основа на това съдът е приел, че е доказано виновно нарушение на чл. 21, ал. 2 ЗДвП.

По приложението на материалния закон съдът счита, че е правилно ангажирана отговорността по чл. 182, ал. 2, т. 4 и ал. 5 от ЗДвП, тъй като е налице системност на нарушението. Въззивната инстанция излага мотиви, че съгласно § 6, т. 62 от ДР на ЗДвП „системно“ е нарушение, извършено три или повече пъти в едногодишен срок от влизане в сила на първото наказателно постановление или електронен фиш за същото по вид нарушение.

Въззивният съд не споделя възраженията на жалбоподателя относно приложението на чл. 188 от ЗДвП и компетентността на органите, като приема, че самото деклариране от негова страна, че е управлявал процесното МПС, е достатъчно основание за издаване на акта срещу него. Посочва се, че функционалната компетентност на наказващия орган е надлежно установена, а доводите за липса на такава са неоснователни.