Решение № 21 от 14.05.2026, Районен съд - Радомир

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Радомир, 14.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ при участието на секретаря М.Д.М. като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ

Административно наказателно дело № 20261730200078 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

С наказателно постановление № . г. началникът на РУ – Радомир е наложил на жалбоподателката Т. П. К. административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ, на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл.

461, т. 1 КЗ.

Недоволна от така наложеното ú наказание, жалбоподателката, по изложените в жалбата и в съдебно заседание от адвокат – пълномощника си правни доводи, моли съда да отмени атакуваното наказателно постановление като неправилно и незаконосъобразно.

Административнонаказващият орган, редовно и своевременно призован, не е изпратил представител в съдебно заседание.

Радомирският районен съд, като взе предвид становищата на страните и като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл. 14 и чл. 18 НПК, приема за установено следното:

Жалбата изхожда от легитимирано и заинтересовано лице да оспори пред съда законосъобразността на горепосоченото наказателно постановление. Подадена е в законоустановения срок, предвиден в чл. 59, ал. 2 ЗАНН, поради което следва да бъде разгледана по същество.

От фактическа страна:

В АУАН, серия GA №. г., е описано от фактическа страна, че на 11.03.2026 г., около 1

11:44 ч., в гр. Радомир, на ул. „Райко Даскалов“, като собственик на лек автомобил, марка и модел „Н. К.“, с рег. № ., жалбоподателката е предоставила същия на лицето И. К. К.. След извършена проверка било констатирано, че автомобилът е без сключен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В изпълнение на служебните си задължения, Ж. Р. Ж., на длъжност „мл. полицейски инспектор“ в РУ - Радомир, съставил процесния АУАН, в присъствието на свидетеля П. Й.

Ц..

В срока по чл. 44, ал. 1 ЗАНН не е постъпило писмено възражение от жалбоподателката.

Въз основа на така съставения

АУАН, след като е разгледал административнонаказателната преписка, административнонаказващият орган е издал атакуваното в настоящото производство НП № . г., като е приел, че жалбоподателката Т. П.

К. е извършила административно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ и на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ ú е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро.

От правна страна:

Като въззивна инстанция, настоящият съдебен състав следва да провери обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност. Съдът намира, че същото страда от съществени пороци, касаещи задължителното му съдържание, поради което е незаконосъобразно и следва да бъде отменено само на формално основание. В разглеждания случай съдът намира, че в АУАН процесното нарушение е квалифицирано като такова по чл. 259, ал. 1, т. 1, без посочване на конкретен нормативен акт, докато със съставеното въз основа на него НП, жалбоподателката е наказана за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ. В конкретния случай са нарушени разпоредбите на чл. 42, т. 5 и чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН, което е достатъчно основание за отмяна на процесното НП. За да предизвика целените с издаването им правни последици, АУАН и наказателното постановление, като писмено обективирани волеизявления, следва да съдържат отнапред определен в закона минимален обем информация. Данните, фактите и обстоятелствата, които безусловно следва да обхваща АУАН и наказателното постановление, са посочени в чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Тези от тях, посочени в 42, т. 3 и 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, доказателствата, които го потвърждават, както и законните разпоредби, които са били нарушени виновно, съставляват мотивите – фактическите и правни основания, от които следва постановеният от административнонаказващия орган резултат. В този смисъл следва да е налице и съответствие, на първо място между описаното в АУАН и НП от фактическа и правна страна административно нарушение и на следващо място - между описаното от фактическа страна нарушение и посочените в АУАН и НП нарушени законови разпоредби. Съгласно чл. 36, ал.

2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за 2 установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52, ал. 1 от същия закон наказващият орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок.

Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадените му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се „повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване, правна квалификация. От този момент за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение и именно в тази връзка ЗАНН поставя като абсолютно условие за законосъобразното издаване на НП, АУАН да е бил редовно връчен на нарушителя.

В този смисъл е недопустимо, макар и при същата фактическа обстановка, с НП лицето да бъде наказано за административно нарушение, с правна квалификация, различна от тази, дадена в АУАН, тъй като в случая административнонаказващият орган допуска съществено процесуално нарушение, което е основание за отмяна на обжалваното НП.

По изложените съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление № . г., издадено от началника на РУ – Радомир, следва да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

На основание чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 1 АПК на жалбоподателката следва да бъдат присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

От страна на последната е доказано извършването на разноски в размер на 250,00 евро за адвокатско възнаграждение, което предвид фактическата и правна сложност на делото и направеното възражение за прекомерност от въззиваемата страна, се явява завишено и следва да бъде намалено на 204,52 евро.

Водим от изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ наказателно постановление № . г., издадено от началника на РУ - Радомир, с което на Т. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К. А. Б.“, бл. ., вх. „.“, ап., на основание чл. 53 ЗАНН и чл. 638, ал. 1, т. 1, вр. чл. 461, т. 1 КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 127,82 евро, за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 КЗ.

ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР - Перник, с адрес: гр. Перник, ул. „Самоков“ № 1 да заплати на Т. П. К., с ЕГН: **********, с адрес: гр. П., ул. „К. А. Б.“, бл. ., вх. „.“, ап.. сумата от 204,52 евро (двеста и четири евро и 52 цента), представляваща направени разноски по делото.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд Перник в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

3

Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________

4