Решение № 3531 от 27.02.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 3531 гр. София, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 78 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИЯ СТ. ТАНЕВА при участието на секретаря РУМЯНА Д. Г.А като разгледа докладваното от МАРИЯ СТ. ТАНЕВА Гражданско дело № 20231110116479 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът , твърди, че в качеството му на застраховател по имуществена застраховка „Товари по време на превоз“ е заплатил на застрахования „Алтерко Роботикс“ ЕООД сумата от 25 885,40 лв., представляваща обезщетение за вреди на товар – 2 881 броя липсващи електронни компоненти, настъпили по време на извършен от ответника „,015“ ЕООД превоз на товара от пристанище Пирея, Гърция до гр. София, България в периода от 07.09.2021г. до 14.09.2021г., констатирани в 31 броя кашони с нарушена външна опаковка, срязано прозрачно тиксо по дължината на капаците на кашоните и повторно облепени. Поддържа, че на 08.01.2021г. ответникът е приел за превоз товар, предназначен за получателя „Алтерко Роботикс“ ЕООД, представляващ 400 кашона ел. релета и синтетични камъни на стойност 331 382,80 USD, за които е съставена международна товарителница с код С132015/07.09.2021 г., и 121 кашона с ел. крушки на стойност 28 143,10 USD по издадена отделна товарителница с код С132017/07.09.2021 г. Излага доводи, че стоката е била предадена от превозвача в склада на получателя в гр. София, България на 14.09.2021г., като намясто бил извършен оглед от авариен комисар от „Българска сървейорска компания“ ЕООД, при който е установена липсата на 2 881 броя електронни компоненти, чиято стойност е определена на 14 782,46 USD. Ищецът поддържа, че при него постъпило уведомление от получателя „Алтерко Роботикс“ ЕООД за настъпилата щета и на 1

21.03.2021 г. той платил застрахователно обезщетение в размер на 25 885,40 лв.

(левовата равностойност на 14 782,46 USD) на застрахования „Алтерко Роботикс“ ЕООД. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 2 777,28 лв. – частичен иск от 25 885,40 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Товари по време на превоз“ на увреденото лице по щета № 0700077527, ведно със законната лихва от предявяване на иска – 30.03.2023 г. до окончателното плащане, както и лихва за забава в размер на 201,35 лв. за периода от 12.07.2022 г. до 29.03.2023 г. Претендира разноски.

Ответникът „,015“ ЕООД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове. Твърди, че в деня на приемане на товара, стоките са приети без забележки, като единственото, което е отбелязано в пункта на доставка от получателя е, че „има отворени кашони“. Поддържа, че предявяването на рекламацията на щети на товара не е извършено от правоимащо лице съгласно чл. 30 и следващите CMR, като ответникът е научил за претенцията за липса едва след като е бил уведомен от застрахователя. Релевира възражение за погасителна давност на основание чл. 32, ал. 1, б. „а“ CMR. При условията на евентуалност се позовава на разпоредбата на чл. 23, ал. 3 CMR, регламентираща лимит на отговорността на превозвача, определен в стойност за килограм тегло на липсваща стока. Моли съда да отхвърли предявените искове.

По иска с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, вр. чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки /CMR/:

За основателността на иска в тежест на ищеца е да докаже наличие на следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който са настъпили имуществени вреди на товара /под формата на липси/, за които отговаря превозвачът, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение.

От представените по делото застрахователна полица по застраховка „Товари по време на превоз“ № 30700100002950 от 19.08.2020 г., застрахователен сертификат № 069/20.07.2021 г., застрахователен сертификат № 077/12.08.2021 г., апликация № 077/12.08.2021 г. към нея, както и от общите условия за застраховка „Товари по време на превоз“ /л.14-22/ се установява, че между ищеца и „Алтерко Роботикс“ ЕООД е било налице валидно застрахователно правоотношение по договор за имуществено застраховане със срок на застрахователно покритие за времето на превоза по посочения в застрахователния договор маршрут чрез морски и автомобилен транспорт, считано от 20.07.2021 г. по отношение на 121 броя кашони с крушки, съответно – от 12.08.2021 г. с предмет 400 броя кашона с товар ел. релета и синтетични камъни.

Не се оспорва, а и от приетите по делото като писмени доказателства 2 товарителница № SZP/SOF/00753, товарителница № SZP/SOF/00755, международна товарителница с код С132015/07.09.2021 г. и международна товарителница с код С132017/07.09.2021 г. се установява, че на 06.08.2021 г. изпращачът Бродуел Технолоджи Ко. ООД е натоварил на кораб № THALASSA NIKI (0561-036W) 400 броя кашона с ел. релета и синтетични камъни, с бруто тегло 3 776,60 кг., както и 121 броя кашона с ел. крушки, с брутно тегло 1 015 кг., адресирани до получател „Алтерко Роботикс“ ЕООД, които превози е следвало да се извършат чрез морски транспорт от превозвача „ЕКУ Уърлдуайд“ от Женшен, Китай до пристанище Пирея, Гърция, след което от Гърция до София, България чрез сухопътен транспорт с камион, рег. № СВ3775РТ/С2110ЕС от българския превозвач „,015“ ЕООД. Не е спорно между страните обстоятелството, че товарите са пристигнали в склада на получателя в гр.

София, България на 14.09.2021 г., както и че към момента на получаване на стоките е констатирано наличието на отворени кашони.

Видно от представения авариен протокол № 5155/29.09.2021 г., издаден от „Българска сървейорска компания“ ЕООД по възлагане на „Флекс Карго България“ ООД, след извършения оглед на 400 бр. колети /картонени кашони/, 3 776,60 кг. бруто и при сравнение с представените документи са констатирани липси в 30 бр. кашони, съдържащи по 192 броя артикули всеки – с липсващ горен ред от всеки кашон (по 96 броя), тоест 2880 броя + 1 брой от друг кашон, или общо 2881 броя. Посочено е, че контейнерът доставил стоката (като част от групажна пратка) е деконтейнеризиран на територията на пристанище Пирея, Гърция, след което същата е превозена по шосе с товарен автомобил, рег. № СВ3775РТ/С2110ЕС, с товарителница /CMR/ № С132015, като при нейното разтоварване са констатирани отворени кашони. Предвид липсата на забележка в тази товарителница, отразена от страна на превозвача при приемане и натоварване на стоката, е направен изводът, че същата е била приета от него „без забележки“ по нейния външен вид, количество и състояние. Установено е, че всичките 31 бр. кашони са били с нарушена външна опаковка, срязано прозрачно тиксо по дължина на капаците на кашоните и повторно презалепено много прецизно, почти неразличимо с просто око. Стойността на установените липси съобразно представените документи е определена на сумата от 14 782,46 USD – без други такси и ДДС, а като причина за щетите е посочено кражба от съдържанието на 31 бр. картонени кашони по време на транспорта и трансфера на стоката.

Следва да се посочи, че обсъденият авариен протокол е частен свидетелстващ документ, който е съставен без да присъства представител на ответника превозвач, нито носи негов подпис, поради което не се ползва с обвързваща съда доказателствена сила по отношение на удостоверените в него факти и обстоятелства – че вероятно липсите са настъпили по време на транспорта и трансфера на стоката, като последните твърдения подлежат на доказване в хода на съдебния процес с допустимите в закона доказателствени средства, което в процесния случай е изпълнено.

3

От показанията на разпитания в хода на делото свидетел Г. М. – шофьор при ответното дружество, се установява, че същият е натоварил каргото от фирма „Сигъл“, от квартал Аспропирго, Атина и е доставил стоката на летище София, България.

Излага, че по пътя е бил спиран от митниците, от ДАИ, от отдел Кантари и от полицията, като митничарите са отворили 5 кашона, за да видят каква е стоката, без да вземат нищо. Твърди, че извън тях не е виждал други отворени кашони, нито е установил липси. В София стоката била приета без забележки – единствено е отразено, че 5 кашона са отворени, без липси. В последната част от показанията на свидетеля относно броя на кашоните, в които са констатирани липси, съдът намира, че изложеното не се подкрепя от останалия събран по делото доказателствен материал.

Свидетелят В. Й. – мениджър логистика при „Алтерко Роботикс“ ЕООД, излага, че лично е видял липси в два или три кашона, но по инструкции на застрахователя са спрели тяхното отваряне, за да може последният да извърши надлежна проверка. Свидетелят е присъствал и при последвалия оглед от страна на аварийния комисар, който е описал общата бройка.

Съгласно чл. 17, § 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки (CMR) превозвачът е отговорен за цялостната или частична липса или повреда на стоката от момента на приемането за превоз до този на доставянето , както и за забавата при доставянето . В процесния случай ответникът не се позовава на изключващи отговорността му обстоятелства по смисъла на чл. 17, § 2 от Конвенцията, нито ангажира доказателства за оборване на твърденията на ищеца относно констатираните при отварянето на кашоните липси, каквато тежест му указва нормата на чл. 18, § 1 от Конвенцията.

Същевременно, в съдържанието на представената товарителница № SZP/SOF/00753 няма отразени забележки относно товара към момента на разтоварването му на пристанище Пирея, Гърция, а напротив – посочено е, че същият е получен от превозвача във видимо добър вид и състояние, доколкото не е посочено друго. Товарителницата удостоверява условията на договора за превоз и получаването на товара от превозвача до крайния получател.

От друга страна, показанията на ангажираните от ищеца свидетели, които съдът кредитира като обективно изложени от лица преки участници в транспортирането, приемането и проверката на процесните стоки, на база техни лични впечатления, потвърждават, че по време на транспорта са предприети действия по отваряне на част от кашоните с оглед извършената митническа проверка, както и че липсите от товара са констатирани при получаването на стоката в гр. София, България. В този смисъл следва единственият извод, че липсите в действителност са настъпили по време на транспорта и трансфера на стоката от пристанище Пирея, Гърция, където товарът е предаден от фирма „Сигъл“ на шофьора Г. М. /съгласно показанията му, 4 съответстващи на изложените данни в процесната товарителница/, който е превозил същия до склада на получателя в гр. София, България, където е извършен оглед от аварийния комисар, скрепен със снимков материал, който също свидетелства за нарушената цялост по дължината на капаците на част от кашоните. Изложеното обуславя ангажирането на отговорността на превозвача „,015“ ЕООД за констатираните липси, както и основателността на предявения иск.

По повод релевираните в отговора на исковата молба възражения на ответника, съдът намира следното:

Рекламационното производство и свързаните с него искове са регламентирани в глава пета на Конвенцията, в която подробно е описан редът за предявяване на рекламации от получателя на стоката към превозвача. В процесния случай липсата или наличието на валидно проведено такова производство не е основание за изключване на отговорността на ответника, доколкото провеждането на такова производство не е задължителен елемент от фактическия състав на чл. 410, ал. 1, т. 1 КЗ, съответно не е предпоставка за уважаване на предявения от застрахователя суброгационен иск.

Съгласно Конвенцията CMR рекламацията представлява най-често писмено възражение до превозвача относно констатирани липси или повреди по товара или забава при доставянето му. Целта на рекламацията е получателят да направи всичките си възражения относно състоянието на стоката в определен в чл. 30 от Конвенцията срок. Ако не стори това, е предвидена оборимата презумпция, че е получил стоката в състоянието, описано в товарителницата. В хода на делото безспорно се установи нарушената външна опаковка на кашоните, както и липсите в количеството на доставените стоки, тоест презумпцията следва да се счита за оборена, а възражението на ответника за липса на проведено рекламационно производство – за неоснователно.