Решение № 413 от 22.01.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 413 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Златка Чолева

Членове:

Красимир Мазгалов

Цветелина Ал. Костова при участието на секретаря Михаела Огн. Митова като разгледа докладваното от Красимир Мазгалов Въззивно гражданско дело № 20241100504759 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №1853 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №32967/2023г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в, ответникът ЗАД„Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК:******* е осъден да заплати на ищеца „А.“ ЕООД, ЕИК:*******, на основание чл.432, ал.1 КЗ сумата от 1000лв.- частичен иск от сума в размер на 3582,86лв., представляваща обезщетение за нанесени щети на л.а., „Дачия Дъстер“ с ДК№******* при настъпило на 20.02.2023г. в гр.Хасково пътнотранспортно произшествие по вина на водача на л.а.„Фолксваген Туран“ с ДК№*******, гражданската отговорност на който е застрахована при ответника по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба 14.06.2023г. до окончателното изплащане на сумата, както и 760лв. разноски по делото.

Срещу така постановеното решение е подадена в законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК въззивна жалба от ответника ЗАД„Д.Б.Ж.И З.”АД. Жалбоподателят поддържа, че не е установен точният механизъм на настъпване на процесното ПТП, не е доказана изключителната вина на водача на застрахованото при ответното дружество МПС, както и че е налице съпричиняване на вредоносния резултат от страна на водача на собственото на ищеца МПС. Претендира отмяна на решението на СРС и отхвърляне на иска изцяло, евентуално- намаляване на застрахователното обезщетение, както и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

1

Въззиваемият ищец „А.“ ЕООД в подадения в срок отговор на въззивната жалба оспорва същата като неоснователна. Излага съображения за правилност на обжалваното решение и моли същото да бъде потвърдено, а въззивната жалба отхвърлена. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция.

Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивните жалби пороци на атакуваното съдебно решение, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми.

Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите във въззивната жалба е необходимо да се добави и следното:

Предявеният иск е с правно основание чл.423 от КЗ.

Съгласно чл.423, ал.1 КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 КЗ.

В случая, противно на посоченото във въззивната жалба, механизмът на настъпване на процесното ПТП, участниците в него, вида и размера на вредите са установени както от представените писмени доказателства и неоспореното заключение на вещото лице по АТЕ, така и от показанията на разпитаните в качеството на свидетели двама водачи на участвалите в това ПТП автомобили. Първоинстанционният съд е обсъдил в обжалваното решение всички представени по делото доказателства и не е допуснато твърдяното процесуално нарушение.

Ответникът, а не ищецът носи доказателствената тежест относно въведеното от него възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, при условията на пълно и главно доказване. В случая и настоящият състав достига до извода, че такова доказване не е проведено от ответника. Докато за водача на застрахования при ответника лек автомобил нарушаването на правилата за движения по пътищата относно предприемането на маневра „обратен завой“ е безспорно установено, включително от безпротиворечивите показания на самия водач, то по отношение на водача на собствения на ищеца лек автомобил не се установява извършването на каквото и да било нарушение на ЗДвП и Правилника за приложението му, включително управляването на автомобила с неразрешена или несъобразена с пътните условия скорост.

Ето защо въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а първоинстанционното решение- потвърдено като правилно и законосъобразно.

По отношение на разноските:

2

При този изход на спора жалбоподателят няма право на разноски. На ответника по жалбата следва да се присъдят направените разноски в размер на 480 лева с ДДС за адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.3 ГПК.

Предвид изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪ РЖ Д А ВА решение №1853 от 02.02.2024г., постановено по гр.дело №32967/2023г. по описа на СРС, ГО, 167 с-в.

ОСЪЖДА ЗАД„Д.Б.Ж.И З.”АД, ЕИК:******* да заплати на ищеца „А.“ ЕООД, ЕИК:******* сумата от 480 (четиристотин и осемдесет) лева- разноски за въззивната инстанция.

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3