Решение № 3042 от 12.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3042 гр. Пловдив, 12.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Паолина Ст. Неделчева като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330114392 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от Т. Г. М. срещу „Вилокс Груп“ ЕООД, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 150, вр. чл. 262, ал.1, т.2 и т.3 КТ и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца следните суми: сумата в размер на 2230,88 лева, представляваща положен извънреден труд от ищеца в периода 03.12.2024 г. – 10.07.2025 г., и сумата в размер на 136,79 лева, представляваща обезщетение за забава за периода 10.01.2025 г. – 23.09. 2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба в съда – 24.09.2025 г., до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се излагат съображения, че по силата на трудов договор № **/** г., сключен между страните, ищцата била назначена при ответното дружество на длъжност „**“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на **, дължимо на 10-то число на следващия месец, при непълно работно време от четири часа, разпределени както следва: от 06:00 до 08:00 часа и от 17:00 часа до 19:00 часа. Към настоящия момент трудовото правоотношение между страните било прекратено. Ищцата навежда доводи, че от датата на започване на работа – 03.12.2024 г., до датата на прекратяване на трудовото й правоотношение е полагала извънреден труд всички съботи от съответните месеци и в почивни дни, за които не й е 1 начислявано, респ. заплащано възнаграждение. Така за месец декември ** г. същата посочва, че е работила извънредно четирите съботи от месеца – ** по четири часа, и три празнични дни – ** по четири часа, за месец януари ** г. четирите съботи от месеца – ** по четири часа, и един празничен ден – ** за четири часа, за месец февруари ** г. е работила извънредно три събори – на ** по четири часа, за месец март ** г. е работила извънредно пет почивни съботи – ** по четири часа, и на един официален празник – ** за четири часа, за месец април ** г. е работила извънредно събори – ** по четири часа, и на три официални празника – ** по четири часа, за месец май ** г. е работила пет почивни дни – ** по четири часа, и три официални празника – ** по четири часа, за месец юни ** г. е работила извънредно четири почивни дни – ** по четири часа, и за месец юли е работила един почивен ден – ** за четири часа.

Поради изложеното се предявява исковата претенция и направените в производството разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба ответника „Вилокс Груп“ ЕООД, с който се признава, че между страните е сключен трудов договор от ** г., по силата на който ищцата е заемала длъжността „**“, при непълно работно време от четири часа и уговорено месечно възнаграждение в размер на **, както и че същото е прекратено, считан от ** г. Оспорват се останалите факти и обстоятелства, изложени в исковата молба.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:

От представения трудов договор № **/** г., сключен между страните, се установява, че на посочената дата е учредено трудово правоотношение, по силата на което ищцата е заемала длъжността „**“ при ответното дружество, като било уговорено основно месечно възнаграждение в размер на ** за 4часов работен ден.

С Предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение от ** г., ответното дружество е известило ищцата, че с изтичане на срок от 30 дни ще прекрати трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал.1, т. 2 КТ – поради закриване на част от предприятието и съкращаване в щата. С оглед отправеното предизвестие, е издадена Заповед № ** от ответника за прекратяване на трудовото правоотношение, връщане на ищеца 2 на ** г.

По делото са представени графици за работни смени, съставени от ответника за периода декември ** г. – юни ** г., в които като ** е вписана ищцата, като липсва отбелязване същата да е работила в дните от месеца събота и неделя.

В хода на съдебното дирене са разпитани двама свидетели - М. Д. В. и Г. П. Д..

Свидетелката В. посочва, че е работила при ответното дружество от ** г. Първоначално същата работила като ** в ** „**“, находяща се в кв. ** на гр.

**, а впоследствие като управител на **. Същата познавала ищцата, която работила в игралата зала като ** за периода месец декември 2024 г. – 24.06.2025 г. Последната изпълнявала служебните си задължения, включително в съботни дни. След като ищцата започнала работа двете имали спор, че във фиша за заплата на същата не са отразени реално отработените часове, като след разговор на свидетелката със служител ТРЗ при ответното дружество, й отговорила, че заплащането, което получава е за шест работни дни, независимо, че в договора й пише, че е за пет работни дни. След това през месец февруари ответникът заплатил на ищцата бонус от 50,00 лева, като до края на срока на трудовото правоотношение не била получавала повече бонуси. Свидетелката била пряк ръководител на ищцата, като същата утвърждавала работния график. В същия фигурирало, че ищцата следва да полага труд и в съботни дни. Какъв следва да е графикът на свидетелката било казано от управителката Т. Р., когато започнала да изпълнява новата си длъжност. Свидетелката си спомня, че управителят на залата в гр. ** е посещавал залата в гр. **, кв. **, но единствено във връзка с поставяне на нови игрални машини или ако трябва да получи парични средства от залата.

По отношение на работните графици, свидетелката си спомня, че от 2022 г. имало два такива – единият, в който фигурирали часовете, упоменати по КТ, а в другия – часовете, които реално били отработвани от служителите. И двата графика били съставяни от свидетелката. След предявяване на представените от ответното дружество графици към отговора на исковата молба, находящи се на л. 47 – л. 53, свидетелката посочва, че същите представляват официалните графици, не тези, по които реално се е работило.

Свидетелят Д. посочва, че е работил при ответното дружество в 3 периода от ** г. до ** г., като бил управител на **, находяща се в гр. **.

Същият си спомня, че е посещавал ** в кв. ** на гр. ** в периода месец декември 2024 г. – месец юни 2025 г. – както в работни, така и в почивни дни, като основаната причина била допълване на касовата наличност. Графикът за залата в кв. ** се изготвял от свидетелката В.. При посещенията си в почивни дни на посочената зала, свидетелят не бил виждал ищцата, но той не търсил нея, а управителя на залата. След прекратяване на дейността на залата се повдигнал въпросът ищцата да бъде прехвърлена в залата в гр.**, но свидетелят заявил, че има достатъчен брой **.

Съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото същите обективни, преки и непосредствени. В показанията не се констатираха противоречия, дори напротив – същите бяха еднопосочени, а именно, че графикът за работните смени на служителите в ** в кв. ** в гр. **, е бил изготвян от свидетелката В., и че свидетелят Д. е посещавал залата единствено във връзка с отношенията му с управителя на същата.

По делото е изготвена ССчЕ от вещото лице П. Н.. От същата се изяснява, че брутно трудово възнаграждение за декември ** г. на Т. Г. М. според броя на отработените дни / часове в предоставените по делото документи е на стойност **юева, за януари ** г. е на стойност ** лв., за февруари ** г. е на стойност ** лв., за март ** г. е на стойност **, за април ** г. е на стойност **, за май ** г. е на стойност **, за юни ** г. е на стойност **, и за юли ** г. е на стойност **. Тези суми отговарят на начисленото брутно трудово възнаграждение на Т. Г. М. по фиш. Вещото лице е посочило, че ако се вземат предвид твърденията на ищцата за полагана на труд извънредно, то заплащането на извънредни дни работа би било бруто за декември 2024 г. – ** за почивни дни и ** за празнични дни, за месец януари ** г. – ** за почивни дни и ** за празнични дни, за февруари ** г. – ** за почивни дни, за март ** ф.

– ** за почивни дни, за април ** г. – ** за почивни дни и ** за празнични дни, за май ** г. – ** за почивни дни и ** за празнични дни, за юни ** г. - ** за почивни дни, за юли месец ** г. – ** за почивни дни. Или общата сума на дължимото и неизплатено трудово възнаграждение на Т. Г. М., ако се вземат предвид твърденията на ищцата, че е полагала извънреден труд и труд в почивни дни е на стойност 2104,84 лева.

В принципен план съдът кредитира заключението на вещото лице, 4 доколкото същото се явява изготвено с необходимите знания и умения и обосновано. Единствено съдът констатира, че при посочване на дните, в които ищцата е полагала труд в празнични дни за март месец ** г., вещото лице не е отчело националният празник на ** С оглед изложеното и на база на получаваното от ищцата брутно трудово възнаграждение и при съобразяване на нормата на чл. 262, ал.1, т. 3 КТ, то сумата, която следва да бъде добавена към полученото от ищцата трудово възнаграждение за ** е в размер на **.

Или общо дължимата сума за празнични и почивни дни за периода месец декември 2024 г. – месец юли ** г. е в размер на 2162,84 лева. Също така в заключението вещото лице е посочило мораторна лихва върху нетния размер на заплатеното трудово възнаграждение, а именно: сумата от 93,51 лева.

Съдът намира, обаче, че в полза на работника винаги следва да се присъдят суми по дължимото брутно трудово възнаграждение. Действително, работникът не може да получи частта от брутното трудово възнаграждение, представляваща дължимите от него данък върху общия доход и осигурителни вноски, но за да се съберат тези публични държавни вземания е необходимо в съдебното решение ясно да е посочено дали се присъжда брутното трудово възнаграждение, в който случай съдебният изпълнител е длъжен да отдели суми за изплащане на тези задължения (така Решение № 154 от 24.06.2015 г. по гр. д. № 6134 / 2014 г. на ВКС, 3 ГО). Поради изложеното и обезщетението за забава следва да бъде определено върху дължимия размер на брутното трудово възнаграждение, което на основание чл. 162 ГПК съдът определя на сумата в размер на 122,08 лева.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от правна страна следното:

За основателността на предявения иск с правно основание чл. 150 КТ, ищецът следваше да установи при условията на пълно и главно доказване, че е полагал извънреден труд в периода 03.12.2024 г. – 10.07.** г., като установи часовете извънреден труд и размера на дължимото възнаграждение.

По своята същност извънредният труд се полага по разпореждане на работодателя или на овластено от него лице или без такова разпореждане, но със знанието на работодателя или на овластеното лице, както разпорежда чл.

143, ал.1 КТ. При втората хипотеза, от страна на работника и по негова 5 инициатива се полага работа в повече от установеното работно време със знанието и мълчаливото допускане на работодателя или овластеното лице, като в този случай законът е придал на мълчанието на работодателя значението на съгласие с действията на работника и знанието на работодателя за полаган извънреден труд не се предполага.

С оглед установяване на посочените обстоятелства, съдът съобрази разясненията, дадени в Решение № 155 от 26.11.2019 г. по гр. д. № 3867 / 2018 г. на ВКС, 3 ГО, а именно, че в тежест на работника е да установи завишаването на месечната продължителност на работното време, за което са допустими всички доказателствени средства, в това число и свидетелски показания, както и че неводенето на писмен отчет за положен извънреден труд от работодателя не прехвърля доказателствената тежест върху него, но липсата на подобна отчетност не доказва, че няма извършена работа в някоя от хипотезите на чл. 143, ал. 1 КТ.

В настоящия случай, несъмнено от събраните по делото гласни доказателства, се установи, че ищцата е полага извънреден труд през периода на действие на трудовото й правоотношение, а именно: всяка събота на месеца, независимо дали същата е почивен или празничен ден. В тази насока са категорични показанията на свидетелката В., които както бе посочено, съдът кредитира, че за управляваната от нея **, в която е работила и ищцата, са изготвяни два графика – един официален с допустимите часове по КТ, и един неофициален, в който ищцата е следвало да полага труд всяка събота на месеца. От показанията на същата се установи и че реално отработените часове са били по съставения от свидетелката неофициален график. По този начин несъмнено се установи, че в процесния период ищцата е полага по разпореждане на овластено от работодателя лице извънреден труд, а именно: всяка събота от месеца за четири часа.