Решение № 204 от 04.01.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 04.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ при участието на секретаря С.О. като разгледа докладваното от ГОСПОДИН СТ. ТОНЕВ Гражданско дело № 20221110142974 по описа за 2022 година

Ищецът "ФИРМА" ЕАД е предявил срещу ответниците В. М. и М. Б. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД за признаване за установено, че ответницата В. М. дължи на ищеца сумите, както следва : 322,42 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното изплащане; 47,58 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.09.2021 г.; 30,72 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 до окончателното изплащане; 6,60 лв. - мораторна лихва за периода 01.20.2018 г. – 17.09.2021 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия; и ч е ответницата М. Б. дължи на ищеца сумите, както следва : 107.47 лв. – главница, представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода м. 10.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 г. до окончателното изплащане; 15,86 лв. – мораторна лихва за периода 15.09.2019 г. – 17.09.2021 г.; 10,24 лв. – главница, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. 08.2018 г. – м. 04.2020 г., ведно със законната лихва от 30.09.2021 до окончателното изплащане; 2,20 лв. - мораторна лихва за периода 01.20.2018 г. – 17.09.2021 г. върху главницата за цена на услугата дялово разпределение на топлинна енергия.

Твърди, че в негова полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 07.12.2021 г. по ч. гр. д. № 56628/2021 г. на СРС, ГО, 178 състав. Претендира установяване на вземанията си по исков ред. Претендира разноски.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с всеки от ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при 1

Общи условия от 2016 г., чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане, защото ответниците имат качеството на потребител и на ТЕ, тъй като са собственици на топлоснабдения имот: апартамент № 67, находящ се в .... Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответни ците топлинна енергия, като купувачите не са престирали насрещно – не са заплатили дължимата цена. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията, като по ОУ от 2016 г., които са приложими към процесния период, като съгласно приложимите ОУ изпада в забава само за задълженията, за които е изготвена изравнителна сметка. Сочи, че потребителят дължи и заплащане на услугата "дялово разпределение", за стойността на която е издавана фактура със срок на плащане, поради което ответната страна е в забава. Претендира разноски.

Представя списък по чл. 80 от ГПК.

В срока за писмен отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от ответниците чрез назначения им от съда особен представител – адв. В. Т.. С отговора на исковата молба предявените искове се оспорват изцяло като неоснователни. Излага се, че не се установява ответницата В. М. и наследодателят на двете ответници – Д.М., да са придобили описания имот.

Не било доказано, че дори и наследодателят Д.М. да е придобил имота, то ответниците да са приели наследството му. Не било установено какви количества ТЕ са доставени от ищеца, като се оспорва, че ответниците имат качеството на купувач и по договор за продажба на топлинна енергия. Прави се искане претенцията да бъде отхвърлена. Не се претендират разноски.

В открито съдебно заседание, особеният представител на ответниците поддържа, че не било доказано ответниците да са приели наследството на Д.М..

Третото лице-помагач на страната на ищеца ФИРМА не взема становище.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Ищецът в производството ФИРМА е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК от 30.09.2021 г. срещу двете ответници, за сумите, описани в заявлението на посочените там основания, по което е образувано ч. гр. дело № 56628/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав, а на 07.12.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК срещу ответниците В. М. и М. Б., с предмет описаните вземания за посочените от съда периоди и възникнали на описаните от ищеца основания.

Преписи от заповедта за изпълнение са връчени на длъжниците по реда на чл.

47, ал. 5 ГПК, като от връчителя са събрани данни, че същите живеят в чужбина, поради което и на основание чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК на заявителя са дадени указания да предяви установителни искове с предмет вземанията, за които в негова полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело, които искове са процесуално допустими.

Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 от ГПК обективно 2 кумулативно съединени искове с правно основание вр. чл. 79, ал. 1 , вр. с чл.

200 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД , по които в тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е да установи, че всеки от ответниците е потребител на топлинна енергия, че сградата, където е имотът му e топлофицирана, монтиран е топломер, преминал метрологична проверка, че дяловото разпределение на отчетеното количество доставена топлинна енергия е извършено законосъобразно, което включва установяване на извършваните отчети на ТЕ и изчисляване на стойностите на различните компоненти, съставящи цената на доставената топлинна енергия, размера на търсената главница, както и изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В настоящия случай и с оглед въведените с отговора на исковата молба възражения, спорно по делото е обстоятелството, възникнало ли е вземането в сочения размер за главниците и лихвите при оспорено качество на потребител на топлинна енергия на ответника.

Съгласно чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е физическо лице – ползвател, притежаващ вещно право на ползване, или собственик на имот, който ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си.

От приетия по делото договор за продажба на държавен недвижим имот от военно-жилищния фонд по реда на Наредбата за държавните имоти се установява, че на 04.02.1992 г. ответницата В. М. е придобила заедно със съпруга си Д.М. следния недвижим имот: апартамент 67, находящ се в ...

Видно от удостоверение за наследници, издадено от СО, Д.М. е починал на 02.01.2011 г., като е оставил следните наследници по закон: В. М. /съпруга/ и М. Б. /дъщеря/.

При това положение и при липсата на данни В. М. или приживе Д.М. да са се разпоредили с притежавания имот – процесното жилище, следва да се приеме, че ответницата В. М. е придобила ½ ид.ч. от гореописания топлоснабден имот въз основа на договора за покупко-продажба от 1992 г., а останалата ½ ид. ч. е наследена след смъртта на Д.М. поравно от двете ответница, като всяка е наследила по ¼ ид.ч. от имота. С оглед на горното, съдът достига до извод, че ответницата В. М. се легитимира като собственик на ¾ ид.ч. от топлоснабдения имот, а ответницата М. Б. – на ¼ ид.ч.

Неоснователни са доводите , изложени в отговора на исковата молба, че ответниците не са легитимирани да отговарят по предявените искове по съображения за липса на доказателства, че са приели наследството на Д.М., с оглед което и по делото не било установено, че са придобили право на собственост върху процесния недвижим имот по наследство според наследствените си квоти.

От страна на ответниците не е релевирало правоизключващо възражение, че са вписани по предвидения в чл. 50, вр. чл. 49, ал. 1 от ЗН ред откази от наследството на починалото лице, нито са ангажирани доказателства за това с оглед правилото за разпределение на доказателствената тежест в процеса /чл.

154, ал. 1 от ГПК/.

3

Съгласно чл. 48 от Закона за наследството /ЗН/ наследството се придобива с приемането му, като приемането произвежда действие от откриването на наследството /т. е. приемането има обратно действие/. Приемането може да бъде изрично или мълчаливо.

Мълчаливо приемане е налице, когато от действията на наследника се разбира непоколебимото му намерение да приеме наследството, като законът е дал възможност на съда - при всеки конкретен случай, извършвайки цялостната съпоставка на доказателствата по делото, да прецени дали извършените действия сочат воля за приемане на наследството. Отказът от наследство е изричен и формален акт. Съгласно чл. 52 от ЗН отказът от наследството става по реда, указан в чл. 49, ал. 1 ЗН , като той се вписва по същия ред /с писмено заявление до районния съдия, в района на откриване на наследството, като отказът се вписва в специална книга/.

Разпоредбата на чл. 48 ЗН съставлява законова презумпция, по силата на която законните наследници носят отговорността по чл. 60 ЗН от откриването на наследството по смисъла на чл. 1 ЗН до доказване приемането на наследството по опис или отказ от наследството - в този смисъл решение № 437 от 17.01.2012 г. по гр. д. № 70/2011 г. на ВКС III ГО. Съгласно чл. 60, ал.

1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават, а ал. 2 гласи, че наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство.

Когато се оспори приемането на наследството в тежест на кредитора е да докаже факта на приемането, респективно да поиска приложението на чл. 51 от ЗН. В случая обаче не е заявено надлежно оспорване на приемането на наследството с въведени относими фактически твърдения, което би довело до възлагане в доказателствена тежест на ищеца установяване на това обстоятелство, а само общо е заявено, че по делото липсват доказателства, че ответниците са приели наследството. С оглед на това и доколкото не са въведени от ответниците твърдения за вписан отказ от наследство /чл.

52 вр. чл. 49, ал. 1 ЗН / или пък за приемането му по опис, нито пък са представили доказателства за това, следва изводът, че възражението относно обстоятелството, че било недоказано приемането на наследството, е неоснователно.

За пълнота следва да се посочи, че по аргумент от разпоредбата на чл. 49 от ЗН и чл. 51 от ЗН съдът приема, че възражението, че наследството не е прието, е от категорията на личните възражения и следва да се релевира лично от страната или от изрично упълномощен пълномощник. Доколкото същото се поддържа от назначения по делото особен представител, то не може да бъде взето предвид от съда.

Ето защо, в качеството си на съсобственици на процесния имот, ответниците имат качеството и на потребител и на топлинна енергия за исковия период на основание чл. 153, ал. 1 от ЗЕ , поради което са легитимирани да отговарят по предявените искове. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване съгласно указанията, дадени в Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС.

4

Съдържанието на договора за покупко-продажба на топлинна енергия е уредено в представените публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди на ФИРМА на клиенти в град София, одобрени с Решение № 0У-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, които са публикувани.

Разпоредбата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ предоставя възможност за потребителите, които не са съгласни с предвидените в ОУ разпоредби, в срок от 30 дни след влизането им в сила да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия и за което в случая няма данни да е упражнено, а и няма твърдения в тази насока.