Решение № 5131 от 07.08.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5131 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Наталия П. Лаловска

Анна Кофинова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Анна Кофинова Въззивно гражданско дело № 20241100500982 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 18116/04.11.2023 г. по гр.д. № 57702/2022 г. по описа на СРС, 82-ри състав е отхвърлен предявеният от С. Д. З., ЕГН **********, заместил в процеса на основание чл. 227 ГПК починалия Д.С. З., срещу „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД, ЕИК 202423225, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено недължимостта на сумите по изпълнителен лист от 12.02.2013 г., издаден по ч. гр. д. № 48/2013 г. на Районен съд - Кюстендил: 396,35 лева, представляваща дължим остатък по

Договор за кредит

№

CASH04572021/10.05.2011 г., 131,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 26.08.2011 г. – 09.12.2011 г., 51,85 лева – мораторна лихва за периода 16.09.2011 г. – 20.12.2012 г., ведно със законната лихва от 09.01.2013 г. до окончателното изплащане като погасени по давност, във връзка с който са били образувани изп. д. № 344/2013 г. на ЧСИ Е.Х. и изп. д. № 734/2022 г. на ЧСИ Е.Х..

В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу първоинстанционното решение е постъпила въззивна жалба от ищеца С. Д. З.. В жалбата са изложени доводи за неправилност и необоснованост на решението. Сочи се, че решението страда от липса на мотиви, поради което е налице съществено процесуално нарушение, което обуславя връщането на делото за ново разглеждане.

Поддържа се, че вземането за главница се погасява с петгодишна давност, а вземанията за лихва и разноски – с изтичането на тригодишна давност.

1

Заявява се, че наследодателят на ищеца не е направил отказ от изтекла погасителна давност в хода на изпълнителното производство. Изложени са съображения, че действията по образуване на изпълнителното дело, изпращане на покана за доброволно изпълнение до длъжника и извършване на справки за имуществото на длъжника не са прекъснали давността за процесните вземания. Сочи се, че наложените запори не са породили ефект, а също така насроченият опис на движимо имущество не е бил осъществен.

Жалбоподателят счита, че делото е следвало да бъде прекратено по право, като след този момент извършените действия не могат да породят правни последици. Иска се обжалваното решение да бъде обезсилено и върнато за разглеждане на друг съдебен състав, алтернативно – да бъде отменено, като бъде постановено ново такова, с което искът да бъде уважен. Претендират се разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата като неоснователна по подробно изложени аргументи. Претендира разноски.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за пороци на атакувания съдебен акт и становището на насрещната страна, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Обжалваното решение е валидно и допустимо.

По релевираните във въззивната жалба доводи във връзка с правилността на решението съдът намира следното:

На първо място, съдът намира за неоснователно оплакването на въззивника, че мотивите на обжалваното решение са неясни и непълни.

Първоинстанционният съд ясно и обосновано е изложил съображенията, които са обусловили крайния му извод по съществото на спора. В този смисъл не се констатира наличието на сочения във въззивната жалба порок на решението на СРС.

СРС е бил сезиран с искове с правна квалификация чл. 439 ГПК, по които в тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от отрицателните установителни искове, а в тежест на ответника е да докаже наличието на обстоятелства, водещи до спиране или прекъсване на давностния срок.

В първоинстанционното и въззивното производство няма спор и от приетите от СРС писмени доказателства се установява, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД срещу ищеца Д.С. З. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 29/11.01.2013 г. по ч.гр.д. № 48/2013 г. по описа на РС-Кюстендил за сумата 396,35 лева, представляваща дължим остатък по

Договор за кредит

№

CASH04572021/10.05.2011 г., 131,65 лева, представляваща възнаградителна лихва за периода 26.08.2011 г. – 09.12.2011 г., 51,85 лева – мораторна лихва за 2 периода 16.09.2011 г. – 20.12.2012 г., ведно със законната лихва от 09.01.2013 г.

По делото няма данни кога заповедта е влязла в сила, поради което съдът приема за меродавна датата на издаване на изпълнителния лист - 12.02.2013 г.

Въз основа на изпълнителния лист са образувани изп. д. № 344/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х. и изп. д. № 734/2022 г. по описа на ЧСИ Е.Х..

При наличието на подлежащи на принудително изпълнение вземания за ищеца е налице правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК за установяване на тяхната недължимост въз основа на твърдяното в исковата молба новонастъпило обстоятелство изтекла погасителна давност след влизане в сила на заповедта за изпълнение.

Както е изяснено в съдебната практика (решение № 3 от 04.02.2022 г. по гр.д. № 1722/2021 г. на ВКС, IV г.о., ГК), нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД се прилага както когато вземането е определено по основание и размер с влязло в сила решение, така и когато е определено по основание и размер с влязла в сила заповед за изпълнение. Ето защо на основание чл. 117, ал. 2 ЗЗД приложима към процесните вземания е общата петгодишна давност.

Поради това се явява неоснователен доводът на въззивника, че за част от вземанията – тези за лихви и разноски, се прилага по-кратката тригодишна давност по чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като е без значение какъв е характерът на вземанията, когато съществуването им е установено с влязъл в сила съдебен акт, какъвто е настоящият случай.

Съгласно задължителните указания, дадени с т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите по т. 10 на тълкувателния акт е разяснено, че съгласно чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на вземането; че изпълнителният процес съществува само доколкото чрез него се осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи; че прекъсва давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Разяснено е и това, че не са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз 3 основа на влязлото в сила разпределение и др.; че поради това е нередовна молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 ЗЧСИ), в която взискателят не е посочил изпълнителен способ (чл. 426, ал. 2 ГПК) и такава молба подлежи на връщане съгласно чл. 426, ал. 3 вр. чл. 129 ГПК; че ако молбата за изпълнение е върната, с нея не е прекъсната давността, също както с върнатата искова молба не е прекъсната давността, но ако в хода на принудителното изпълнение длъжникът изрично признае вземането, признанието прекъсва давността съгласно чл. 116, б. „а“ ЗЗД.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност не тече докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Съгласно задължителните указания, дадени с Тълкувателно решение № 2/2023 г. на ОСГТК на ВКС погасителната давност се прекъсва от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила перемпция. В този смисъл са и Решение № 60282 от 19.01.2022 г. на ВКС по гр. д. № 903/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 127 от 12.07.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2884/2021 г., III г. о., ГК, Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о., ГК и Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о., ГК.

В конкретния случай от приобщения препис от изпълнително дело № 344/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х. се установява, че същото е образувано по молба от 07.06.2013 г., подадена от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД, с която е поискано да бъде образувано изпълнително дело срещу Д.С. З. въз основа на изпълнителен лист от 12.02.2013 г. по ч.гр.д № 48/2013 г. по описа на РС-Кюстендил. С молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички изпълнителни действия.

На 02.07.2013 г. е наложен запор върху трудово възнаграждение и МПС на длъжника, както и е насрочен опис на движими вещи за дата 13.08.2013 г.

С молба от 03.08.2016 г. „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е поискало да бъде конституирано като взискател по делото на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД поради извършено прехвърляне на вземанията по изпълнителния лист. В молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ на съдебния изпълнител е възложено извършването на всички изпълнителни действия.

С разпореждане от 03.08.2016 г. на основание чл. 429, ал. 1 ГПК „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е конституиран на мястото на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД като взискател по делото.

На 08.08.2018 г. са наложени запори върху банковите сметки на длъжника в „Банка ДСК“ ЕАД и „Банка Пиреос България“ АД.

С молба от 31.10.2019 г. взискателят е поискал да бъде наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, като в тази връзка бъде извършена справка в НОИ за наличието на сключени с длъжника трудови договори, както и да бъде наложен запор върху движими вещи на длъжника.

4

На 24.03.2021 г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху налични банкови сметки на длъжника, както и да бъде извършен опис на движими вещи на длъжника.

С постановление от 02.06.2021 г. изп. д. № 344/2013 г. по описа на ЧСИ Е.Х. производството по делото е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. По молба на взискателя след прекратяване на делото изпълнителният лист му е бил върнат.

По делото е приет препис и от изп. д. № 734/2022 г. по описа на ЧСИ Е.Х.. От представения препис се установява, че въз основа на молба за образуване на изпълнително дело от 27.06.2022 г. на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД е образувано изп.д. № 734/2022 г. по описа на ЧСИ Е.Х.. Към молбата на взискателя е приложен изпълнителният лист от 12.02.2013 г., издаден по ч.гр.д. № 48/2013 г. по описа на РС-Кюстендил. В молбата на основание чл. 18 ЗЧСИ е възложено извършването на всички изпълнителни действия на съдебния изпълнител, като същевременно е направено искане за насрочване на опис на движими вещи на длъжника, както и за налагане на запори върху трудовото възнаграждение на длъжника и банковите му сметки.