Решение № 24 от 10.02.2023, Районен съд - Сливница

РЕШЕНИЕ

№ 24 гр. С., 10.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – С., VI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ангелина Г. Гергинска при участието на секретаря Паулина Бл. Велкова като разгледа докладваното от Ангелина Г. Гергинска Гражданско дело № 20211890100781 по описа за 2021 година

Ищецът К. П. К. е предявила против ЗД „Б.И." АД ЕИК *********** , със седалище и адрес на управление: гр. С. *********, район Л., бул. „Д. Б." No **, иск с правно основание чл. 432 от КЗ, с който моли да бъде осъден ответникът да й заплати сумата в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева, застрахователно обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди в резултат на пътно-транспортно произшествие, заедно със законната лихва от 12.10.202 1 г . /датата на изтичане на тримесечния срок за произнасяне по претенцията за доброволно изплащане на застрахователното обезщетение/ до окончателното изплащане на сумата, както и да й бъдат присъдени направените по делото разноски.

В исковата си молба твърди, че на 17.06.2021 г. около 19:10 часа , като пешеходка, е пострадала в резултат на настъпило пътно-транспортно произшествие в гр. С. на бул. „Александър Батенберг”. Твърди, че при пресичане на бул. „Александър Батенберг” в района на пешеходна пътека , сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, била ударена от ляво от лек автомобил „********* **********” с рег. № *************, управляван от К. Б. К., който се движел по бул. „Александър Батенберг” с посока от ул.

„Паисий Хилендарски” към ул. „Константин Величков” Твърди, че виновен за настъпване на пътно-транспортното произшествие е водачът К. Б. К., който с действията си нарушил правилата за движение по пътищата, не спря л на маркирана пешеходна пътека и пътен знак, за да я пропусне да премине и е станал причина за настъпването на ПТП. Твърди, че в резултат на ПТП получила изключително тежки травматични увреждания, изразяващи се в 1 мозъчно сътресение със загуба на съзнание, контузия на двете колене, множество повърхностни травми на подбедрицата. Твърди, че изпитвала силни болки в областта на коленете и подбедриците, както и в областта на гръдния кош при дишане; получила оток на глезените на двата крака ; имала подкожен хематом темпороокципитално вляво; имала хематоми по цялото тяло. Твърди, че й е била проведена обезболяваща терапия, но болките не са отшумели и досега, има често главоболие и гадене, както и позиви за повръщане; както и че движенията й в контузените области са затруднени , поради което лечението й продължава.

В исковата си молба ищцата твърди, също така, че собственикът на лек автомобил „********* **********”, с рег. № ************ е сключил своята задължителна застраховка „Гражданска отговорност” при ответника със застрахователна полица № BG/02/121001354760, валидна до 13.05.2022 г., поради което счита, че ответникът следва да поеме изцяло деликтната отговорност на виновния - застрахован водач в пълен размер , т.е. до размера на действителните й неимуществени вреди, но не повече от 10 000 000 /десет милион/ лева.

Твърди, че е изтърпяла значителни болки и страдания, които дори все още не са отминали напълно. Неимуществените си вреди оценява в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева.

Ответникът, ЗД „Б.И." АД ЕИК *********** е представил писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК, с който оспорва предявения иск по основание и размер, по изложени подробни съображения. Не оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за процесния л.а. „********* **********”, с рег.№ ***********.

Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищцата, като твърди, че същата е нарушила нормативно-установените правила за движение на пешеходци, предприемайки пресичане на неустановено за целта място и навлизайки внезапно на пътното платно – чл.113 ЗДвП.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите на страните, прие за установено следното от фактическа страна:

На 17.06.2021 г. около 19.10 часа в гр. С., на ул. „Александър Батенберг“ в района на пешеходна пътека, сигнализирана с пътна маркировка и пътен знак, е настъпило пътно-транспортно произшествие, при което лек автомобил „********* **********“ с рег. № *************, управляван от К. Б. К., движейки се в посока от ул. „Паисий Хилендарски“ към ул.

„Константин Величков“, е ударил ищцата К. П. К., пешеходец. В резултат на инцидента ищцата е получила следните травматични увреждания: мозъчно сътресение, кръвонасядания в областта на двете подбедрици, по-изразени на дясната и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата, подкожен хематом темпороокципитално вляво.

2

Горното се установява от приложените писмени доказателства: констативен протокол № 2021-1026-674 от 17.06.2021 г., съставен от дежурен по КАТ в РУ - С., фиш за спешна медицинска помощ, амбулаторен лист № 3004/18.06.2021 г., лист за преглед на пациент в КДБ/СО № 096141/19.06.2021 г., събраните по делото гласни доказателства - показанията на свидетелите К.

Б. К., Г. П. Г. и В.М.К., както и приетите и неоспорени от страните съдебномедицинска експертиза с вх. № 3231 от 26.09.2022 г., изготвена от вещото лице д-р В. Т. и съдебно-автотехническа експертиза с вх. № 2864 от 23.08.2022 г., изготвена от вещото лице инж. М. Х. С..

От приетата съдебна автотехническа експертиза се установява, че пешеходката е пресичала булеварда по пешеходната пътека и в момента на удара с колата, тя е била на пешеходната пътека. Според заключението на вещото лице, при напълно ангажирано с управлението на автомобила внимание, водачът е разполагал с възможност аварийно да спре преди мястото на удара и да предотврати произшествието, както и че пешеходецът не е имал възможност да избегне удара и да предотврати произшествието.

Съгласно приетата съдебно-медицинска експертиза, изготвена от вещото лице д-р В. Т., се установява, че в резултат на пътно-транспортното произшествие ищцата е претърпяла следните травматични увреждания: кръвонасядания в областта на двете подбедрици, по-изразени на дясната и кръвонасядане в лявата слепоочнотилна област на главата. По повод на същите ищцата първоначално е изпитвала силни болки и страдания в областта на травмираните анатомични области, които постепенно са намалели по интензитет до изчезването им в рамките на около 20-25 дни, като за в бъдеще не следва да се наблюдава болезненост в тези области.

Според показанията на свидетелката Г.Г., ищцата е излязла от магазина, в който работи тя и е тръгнала да пресича по пешеходната пътека пред магазина, като почти била преминала през пешеходната пътека, когато я е блъснала кола и К. паднала на улицата. Свидетелката Г. твърди, че един мъж от тротоара се е опитал да я изправи, след което ищцата сама е тръгнала по пешеходната пътека към колата на мъжа си.

Според показанията на свидетеля В.К., който е станал свидетел на самото произшествие /намирал се е в колата си от другата страна на улицата/, съпругата му /ищцата по настоящото дело/ излязла от магазина на ъгъла, и пресякла повече от половината от пешеходната пътека, когато я блъснала колата и тя отхвърчала на около пет метра. За момент била в безсъзнание, лежала на земята, като той я вдигнал на ръце и я закарал до Спешна помощ в гр. Слвиница, като по пътя до там имала гадене, повърнала и била неадекватна. От Спешната помощ им казали, че съпругата му е била изпаднала в безсъзнание, като ги посъветвали да лежи на тъмно и да не гледа телевизия. На следващия ден положението й се влошило и отишли в болница „Пирогов“ в С.. От там й предписали лечение и й казали да не излиза. Левият й крак бил черен, постоянно й било лошо – имала гадене и главоболие.

Хранела се с негова помощ. Според свидетеля Костадинов около 2-3 месеца траел възстановителния й период, през който се стряскала, подскачала, имала 3 голям оток на левия крак и цялата лява половина на тялото й била в синини, което в продължение на два месеца затруднявало ставането й от леглото.

Свидетелят твърди, че и към ден-днешен съпругата му има болки в тазобедрената става и затруднено движение с левия крак. А по повод на самия инцидент, твърди, че шофьорът на автомобила е могъл да избегне удара, завивайки малко вдясно, но той нито е натиснал спирачка, нито е завил надясно. Директно е ударил ищцата и то, когато тя е била на две-три черти от края на пешеходната пътека /цялата от 7-10 черти/, при положение, че на мястото на удара не е имало паркирани други коли.

Според показанията на свидетеля К. К., до инцидента се е стигнало, защото той не е видял ищцата К., която пресичала пешеходната пътека и я е ударил. Свидетелят К. твърди, че от дясната страна е имало паркирани автомобили и не е можел да избегне удара, при който ищцата се е качила на капака и е паднала ниско долу. При излизането му от колата, ищцата вече се изправяла, куцала, но казала, че е добре. По думите на свидетеля К., той самият я е завел до колата на съпруга й и им е казал да изчакат да я прегледат, като е предложил самият той да я закара до Бърза помощ.

Съдът кредитира показанията на свидетелите К. К., Г.Г. и В.К. като непосредствени, непротиворечиви и взаимнодопълващи се. Съдът отчита обстоятелството, че свидетелят В.К. е съпруг на ищцата, поради което се явява заинтересован от изхода на спора, като приема, че в случая посоченото обстоятелство не е повлияло на достоверността на показанията му, тъй като същите кореспондират с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства и заключението на вещото лице по приетата съдебномедицинска експертиза.

Към датата на пътно-транспортното произшествие - 17.06.2021 г. за управлявания от свидетеля К. Б. К. лек автомобил марка "*********", модел "**********" с рег. № ***********, е имало валидна сключена застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответното дружество ЗД "Б.И." АД – застрахователна полица № BG/02/121001354760, валидна до 13.05.2022 г., което обстоятелство не се оспорва от ответника.

Видно от приложеното по делото писмено доказателство - копие от претенция от 12.07.2021 г., входирана на същата дата при ответника, ищцата, чрез пълномощник адв. С.Н.К. от САК, е предявила застрахователната си претенция в ответното дружество ЗД "Б.И." АД да й бъде изплатено застрахователното обезщетение. С молбата си до ответника ищцата е заявила искане да й бъде изплатено обезщетение за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на 15 000 /петнадесет хиляди/ лева. Със същата молба ищцата е приложила заверени преписи от съставения за ПТП-то Констативен протокол и медицинска документация, посочена в молбатапретенция.

Няма писмен отговор от ответника на горната молба.

Исковата молба по настоящото гражданско дело № 781/2021 г. е предявена от ищеца срещу ответника на 29.10.2021 г., т. е. повече от 3 месеца след подаване на молбата за заплащане на застрахователно обезщетение за 4 претърпени неимуществени вреди от телесните увреждания при настъпилото пътно-транспортно произшествие.

Ответникът не е представил доказателства за плащане на ищеца на застрахователно обезщетение до момента.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявеният иск е с правна квалификация чл. 432 ал. 1 от КЗ - пряк иск на увреденото лице срещу застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите.

От събраните по делото писмени доказателства се установява, че е спазен тримесечният срок по чл. 498, ал. 3 от КЗ от искането за доброволно плащане до предявяване на претенцията пред съда. В случая е безспорно, че ищцата е предявила претенцията си за заплащане на застрахователното обезщетение пред ответното дружество на 12.07.2021 г., а исковата молба е подадена на 29.10.2021 г., към който момент е бил изтекъл предвиденият в цитираната разпоредба тримесечен срок. Съгласно чл. 496, ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380 от КЗ пред застрахователя, като по силата на ал. 2 в този срок застрахователят трябва или да определи и изплати размера на обезщетението /т. 1 на чл. 496, ал. 1/, или да откаже плащане /т. 2 на чл. 496, ал. 1 / - в посочените в б. "а", "б" и "в" хипотези. По силата на чл. 108, ал. 3 от КЗ, когато по застрахователна претенция по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите не са представени всички доказателства по чл. 106, се прилага срокът за произнасяне от застрахователя по чл. 496, ал. 1 от КЗ. Същевременно, с ал. 4 на чл. 108 от КЗ е предвидено, че отговорът на застрахователя по чл. 492, ал. 2, т. 2, а именно мотивираният отговор по претенцията, когато: 1. отказва плащане /б. "а"/; основанието на претенцията не е било напълно установено /б. "б"/, или размерът на вредите не е бил напълно установен /б. "в"/, се счита за отказване на плащане. Наред с това, съгласно чл. 496, ал. 3 от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на претенцията за обезщетение по застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на пътно-транспортното произшествие е бил представен някой от изброените в т. 1 – т. 5 документи, сред които констативен протокол за ПТП (т. 1). Сред представените от ищеца с молбата му за заплащане на застрахователно обезщетение до ответника документи е и констативен протокол за ПТП № 2021-1026-674 от 17.06.2021 г. Предвид всичко изложено, съдът намира, че предявеният иск е допустим.