Акт от 21.07.2020, Районен съд - Сливен

Р Е

Ш Е Н

И Е № 715 гр. Сливен, 21.07.2020 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, граждански състав в съдебно заседание на двадесети юли през две хиляди и двадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА

КОРИТАРОВА при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 1025 по описа на съда за 2020 год., за да се произнесе съобрази следното:

Производството е образувано по искова молба на Х.В.В., ЕГН: ********** *** чрез адв. Николай П. *** против ОД на МВР гр. Сливен, със седалище и адрес на управление: гр. Сливен, ул. „Ген. Скобелев” № 5, с която са предявени в условията на кумулативно, обективно съединение искове с правно основание чл. 187, ал. 6 във вр. с ал. 5, т. 2 и чл. 86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1200 лв., съставляваща сбора на допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд положен от ищеца през периода от

01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от датата на възникването му до 12.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане.

Ищецът твърди, че работи при ответника като държавен служител в ОД на МВР гр. Сливен с местоизпълнение на служебните си задължения в гр. Котел. През исковият период е изпълнявал задълженията си при работа на смяна, като работното му време се било изчислявало сумарно в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР. Статутът на държавните служители от МВР през исковия период бил регламентиран в ЗМВР в сила от 01.07.2014 г. и подзаконовите нормативни актове по прилагането му, като празноти в нормативната уредба се били прилагали общите норми на трудовото законодателство. Работното време на държавните служители в МВР била регламентирано в чл. 187, ал. 1 от ЗМВР, а в ал. 5, т. 2 се предвиждало, че извънредния труд на служителите работещи на смени при сумирано работно време се компенсира с допълнително възнаграждение за извънреден труд, като в ал. 6 е определено да бъде изчислявано с 50 % увеличение върху основното възнаграждение на държавния служител. Твърди, че през процесния период ответникът не му бил изчислявал правилно работното време, като не бил включил към работните му часове към сумирането им за отчетния период онези от тях, които се били получавали от превръщането на нощните часове от нощните му смени в дневни такива с приложимият коефициент за преизчисляване на нощния труд в дневен бил 1.143, като бил получен при делението на нормалната продължителност от 8 часа на денонощие на втория на часа. Тези неотчетени работни часове се били явявали извънреден труд, който не бил отчетен и заплатен от работодателя му.

През исковия период бил налице неизплатен извънреден труд в резултат на това, че нощните часове труд не били преизчислени в дневни за целите на сумираното изчисляване на работното време при работа на смени, който се бил равнявал на 200 часа, за които бил имал право на допълнително възнаграждение за извънреден труд в размер на 1200 лв. начислени с 50 % увеличение върху основното му месечно възнаграждение. Дължало му се и обезщетение за забава върху всяко едно от възнагражденията за извънреден труд, тъй като ответник бил изпаднал в забава, тъй като не ги заплатил ведно със заплатата до 25 число на месеца, като общият сбор от всички дължими мораторни лихви се бил равнявал на 120 лв. за целия исков период.

Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 1200 лв., съставляваща сбора на допълнителните възнаграждения за общо 200 часа извънреден труд положен от ищеца през периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2018 г. ведно със сумата от 120 лв., съставляваща сбор от мораторните лихви върху всяко вземане за допълнително възнаграждение за извънреден труд в исковия период от датата на възникването му /31 число на месеца следващ всеки отчетен период в рамките на исковия период/ до 12.03.2020 г., както и законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното плащане. Претендира деловодни разноски.

В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен.

Оспорва обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Цитира практика на ВКС в този смисъл. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. В разпоредбата на чл. 179, ал. 1 ЗМВР било предвидено допълнително възнаграждение за полагане на труд през нощта и конкретно положените от ищеца часове нощен труд били компенсирани с допълнително възнаграждение. За нощният труд на държавните служители в МВР предвиден и уреден в чл. 187, ал. 1 и ал. 3 от ЗМВР разпоредбата на чл. 9, ал.

2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата била неприложима, тъй като не били налице две от четирите изискуеми предпоставки, а именно продължителност на нощното работно време, по-малка от продължителността на дневното и трудово възнаграждение заработено по трудови норми. Коефициентът следвало да бъде 1, тъй като съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР при полагането на нощен труд работните часове не следвало да надвишават 8 часа за всеки 24 часов период. След превръщане на часовете нощен в часове дневен труд получената разлика не била съставлявала извънреден труд.

Оспорва и акцесорния иск за мораторната лихва, тъй като не било уточнено как е била определена началната дата-25-то на съответния месец Моли исковете да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.

В открито съдебно заседание в срока по чл. 214 ГПК преди края на съдебното дирене ищецът изменя размера на предявения от него главен иск като иск се счита за предявен в размер на 1235,13 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 182 часа и изменя размера на предявения от него акцесорен иск за заплащане на мораторни лихви на 249,53 лв.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е налице спор, че през исковия период ищецът е полагал труд по служебно правоотношение при ответника на длъжност „Старши полицай” в РУ Котел, и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените.

Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл. 187, ал. 3 ЗМВР. При работа извън редовно работно време работодателят му дължал допълнително възнаграждение за положен извънреден труд до 70 часа за отчетен период в размер на 50 % увеличение върху основното месечно възнаграждение.

От заключението на назначената съдебно-счетоводна експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено, е видно, че през периода от 01.01.2017 до 31.12.2018 г. ако не бъде приложено ограничението по чл.

187, ал. 7 ЗМВР ищецът е положил общо 3648 часа при индивидуална норма от 2976 часа или е положил общо 672 часа извънреден труд, от които 153 часа извънреден труд от преобразуване на нощния труд след преизчисляването му с коефициент- 1,143 и 519 часа положен извънреден труд, от който са му били заплатени 307 часа и са останали за доплащане още 365 часа. Ако бъде приложено ограничението по чл. 187, ал. 7 ЗМВР ищецът е положил общо 3465 часа при индивидуална норма от 2976 часа или е положил общо 489 часа извънреден труд, от които 153 часа извънреден труд от преобразуване на нощния труд след преизчисляването му с коефициент- 1,143 и 336 часа положен извънреден труд, от който са му били заплатени 307 часа и са останали за доплащане още 182 часа. Дължимата сума за положения извънреден труд за целия процесен период се равнява на 2425,77 лв. без да бъде отчетено ограничението от 70 часа на тримесечие предвидено в чл.

187, ал. 7 ЗМВР. Дължимата сума за положения извънреден труд за целия процесен период се равнява на 1235,13 лв. като бъде отчетено ограничението от 70 часа на тримесечие предвидено в чл. 187, ал. 7 ЗМВР. Общият размер на сумата на дължимите мораторни лихви върху всички неплатени възнаграждения за целия исков период върху този брутен размер на сумата от 1235,13 лв. се били равнявали на 249,53 лв., а върху нетния размер на сумата се били равнявали на 224,12 лв. Вещото лице е изготвило втори вариант при отчитане на предвиденото ограничение в чл. 187, ал. 7 ЗМВР до 70 часа извънреден труд на тримесечие, като посочва, че в този случай ищецът ще има за доплащане 182 часа извънреден труд, като дължимата в този случай сума би се равнявала на 1235,13 лв. Общият размер на сумата на дължимите мораторни лихви върху всички неплатени възнаграждения за целия исков период върху този брутен размер на сумата се били равнявали на 249,53 лв., а върху нетния размер на сумата се били равнявали на 224,12 лв.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

По предявения осъдителен иск с правно чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР за осъждане на ОД на МВР гр. Сливен да заплати на ищеца след допуснатото в съдебно заседание изменение на размера на иска сумата от размер на 1235,13 лв., за положен и незаплатен извънреден труд от 182 часа в чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР в сила от 27.06.2014 г. е предвидено, че държавните служители в МВР при работа извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсират с възнаграждение за извънреден труд до 70 часа на тримесечен период за служителите, работещи на смени. В ал. 6 на същата разпоредба е предвидено, че извънредния труд по ал. 5 се заплаща с 5 на 100 увеличение върху основното месечно възнаграждение. В ал.

7 е предвидено, че извънредния труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Безспорно се установи по делото, че ищецът е работил като „Старши полицай” в РУ Котел и осъществява служебните си задължения на сменен режим по предварително утвърден график на смените. Работното му време се било изчислявало в часове за отчетен период, който бил тримесечен съгласно чл.

187, ал. 3 ЗМВР. От назначената и изпълнена съдебно икономическа експертиза, както и от представените и приети по делото писмени доказателства, се установи по безспорен и категоричен начин, че при сумарното изчисляване на тримесечен период на положения от ищеца труд, ответника не е заплатил в пълен размер извънредния труд, който се дължи по силата на цитираните разпоредби, като допълнителното трудово възнаграждение за положен извънреден труд се изчислява с увеличаване с 50% върху основното трудово възнаграждение. Положения извънреден труд от ищеца е разликата между индивидуалната норма часове и часовете отработено време след преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент от 1,143. Ответната страна не е изплащала допълнително възнаграждение за положения от ищеца извънреден труд през процесния период в изчисления от вещото лице размер.

В разглеждания случай отношенията между страните се уреждат от ЗМВР, който се явява специален по отношение на ЗДСл по аргумент от чл. 142, ал. 2 ЗМВР. Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период. Според чл. 187, ал. 5 ЗМВР работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни – за служителите на ненормиран работен ден; и с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени. С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд през нощта (22:00 – 06:00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.