Решение № 1090 от 17.07.2026, Административен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 1090

Видин, 17.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Видин - I-ви тричленен състав, в съдебно заседание на тринадесети юли две хиляди двадесет и шеста година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

АНТОНИЯ ГЕНАДИЕВА

ЧЛЕНОВЕ:

РОСИЦА СЛАВЧЕВА

БИЛЯНА ПАНТАЛЕЕВА-КАЙЗЕРОВА

При секретар ВЕРЖИНИЯ КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия РОСИЦА СЛАВЧЕВА канд № 20267070600301 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Н. Г. Г., против Решение № 151/12.05.2026 г. на Районен съд – гр. Видин, постановено по АНД № 225/2026 г. по описа на съда. С оспорения съдебен акт е потвърдено Наказателно постановление № 26-0953-000043/09.02.2026 г. на началника на сектор "ПП" към ОДМВР – [населено място], с което на основание чл. 183, ал.4,т.6 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, равностойността на 51.13 евро.

Касаторът релевира твърдения за незаконосъобразност на атакуваното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон. Твърди, че не е извършил нарушението. Поради това отправя искане за отмяна на съдебния акт и на потвърденото с него НП.

За ответната страна, началник сектор ПП при ОД на МВР – [населено място], се явява юрк.Н., който иска решението на ВРС да остане в сила, претендира разноски и прави възражение за прекомерност.

Видинска окръжна прокуратура не изпраща представител.

Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:

Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл. 212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

Процесното решение е постановено при следната фактическа обстановка:

На 18.01.2026 г. около 12.41 ч. в [населено място] по [улица], касатора Г. управлявал МПС „Фолксваген Голф“с рег.№ МН94РАУ /Румъния/, като по време на управлението използвал мобилен телефон, без устройство, позволяващо използването му без участие на ръцете.

АУАН бил връчен на нарушителя, който го подписал без възражения. Впоследствие в срока по чл. 44 от ЗАНН не били депозирани писмени такива.

Впоследствие административнонаказващият орган издал обжалваното НП въз основа на съставения АУАН, като възприел изцяло съдържащите се в него констатации.

При тази фактическа обстановка съдът е приел, че актът за установяване на административно нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност, съдържат необходимите законови реквизити и са били надлежно предявени и връчени на жалбоподателя. Вмененото във вина на Г. нарушение според съда е било индивидуализирано в степен, позволяваща му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава.

Настоящият състав намира, че въззивният съд е направил обстоен анализ на фактите и правилно е установил фактическата обстановка, респективно на тази база е направил правилни и законосъобразни правни изводи в постановеното от него решение по отношение на липсата на допуснати съществени нарушения в административнонаказателното производство, нарушаващи правото на защита на санкционираното лице, както и по отношение на безспорната установеност на приписаното на водача – касатор в настоящото производство, нарушение, които настоящата инстанция не следва да повтаря и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

Ново твърдение, изложено в касационната жалба, което да не е обсъдено от ВРС не е направено. Следва да се добави, че разпоредбата в ЗДвП забранява „използването“ по време на управление на мобилен телефон, което включва освен разговорите и други дейности, които могат да отвлекат вниманието на водача и са с участие на ръцете му.

Поради това и предвид доказателствата, установяващи извършването от обективна и субективна страна на приписаните на касатора нарушения, правилно и законосъобразно районният съд е потвърдил атакувания пред него правораздавателен акт.

От процесуалния представител на ответника по касация са поискани разноски. Такива следва да му бъдат присъдени за настоящата инстанция с оглед изхода на делото. На основание чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН и съобразно фактическата и правна сложност на делото, касатора следва да бъде осъден да заплати на ответната страна сумата от 60.00 евро, представляваща възнаграждение за действително осъществената от юрисконсулт правна защита съгласно чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ.

Водим от горното Видинският административен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 151/12.05.2026 г. на Районен съд – гр. Видин, постановено по АНД № 225/2026 г. по описа на съда, с което е потвърдено Наказателно постановление № 26-0953-000043/09.02.2026 г. на началник на сектор "ПП" към ОДМВР – [населено място], с което на Н. Г. Г., на основание чл. 183, ал.4,т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100.00 лева, равностойността на 51.13 евро.

ОСЪЖДА Н. Г. Г. от [населено място], обл. Видин, да заплати в полза на ОД на МВР Видин разноски по делото за юрисконсултско възнаграждение в размер на 60.00 евро.

Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�