Решение № 45 от 17.07.2023, Районен съд - Карнобат

РЕШЕНИЕ

№ 45 гр. Карнобат, 17.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димитър Т. Маринов при участието на секретаря Дарина Б. Енева като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно наказателно дело № 20232130200125 по описа за 2023 година Производството е образувано по жалбата на „Водоснабдяване и канализация ” ЕАД с ЕИК ***, против Наказателно постановление № 16/02.03.2023 г., издадено от Директора на РИОСВ-Бургас, с което за извършено административно нарушение по чл.46 ал.1 т.3 б. а от Закона за водите, на основание чл.200 ал.1, т.2 от Закона за водите е наложено наказание – „имуществена санкция” в размер на 2000 лева.

С жалбата се моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление, като се излагат доводи в тази насока за извършено от адм. наказващия орган нарушение на материалния закон – Закона за водите и нарушение на процесуалния закон – ЗАНН, които водели до незаконосъобразност и неправилност на обжалваното наказателно постановление.

В съдебно заседание дружеството - жалбоподател – редовно уведомено, се представлява от юрк.Б., който подържа жалбата.

За административнонаказващия орган, редовно призован, в съдебно заседание се явява юрк. П. който моли за потвърждаване на НП и претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

На 22.11.2022г. от експерт на Регионална инспекция по околната среда и водите (РИОСВ) – Бургас и др. лица е извършена контролна планова проверка на обект: Канализационната мрежа на гр. Карнобат във воден обект - дере, приток на река Сигмен в присъствието на представители на „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД, гр.Бургас, като при същата проверка, 1 че за заустване на отпадъчните води от обект Канализационна мрежа на гр.

Карнобат в повърхностни води /при точка географски координати N 42° 39 17,6 и Е 26° 58 31,9/ няма издадено разрешително за ползване на повърхностен воден обект – дере, приток на река Сигмен съгласно чл. 46 ал.1 т.3 б.б от Закона за водите, в резултат на което отпадъчните води от канализационната мрежа на гр. Карнобат се заустват без пречистване в същия воден обект – дере, приток на река Сигмен.

АНО е приел, че е допуснато административно нарушение, като е съставил затова акт за установяване на адм. нарушение № 16 от 18.01.2023 г. който е ръчен на ВиК ЕАД гр. Бургас. В законоустановения срок, в деловодството на РИОСВ - Бургас, е постъпило подадено от „Водоснабдяване и Канализация” ЕАД възражение с вх. № ВОД-30- (2)/13.02.2023г. по описа н деловодната система на РИОСВ - Бургас, срещу Акт № 16/18.01.2023г., с което изразява становище, че същото дружество, счита за неоснователно издаването на този АУАН.

Впоследствие въз основа на горепосочения АУАН е издадено наказателно постановление № 16 от 02.03.2023 г. от Директора на РИОСВ – Бургас което констатира за същото извършено адм. нарушение от дружеството – жалбоподател ВиК ЕАД гр. Бургас, което се изразява в следното, че на 22.11.2022 г. в гр. Карнобат, община Карнобат, обл. Бургас ВиК ЕАД гр. Бургас зауства непречистени отпадъчни води от Канализационната мрежа на гр. Карнобат във воден обект - дере, приток на река Сигмен, без издадено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, изискващо се съгласно чл. 46 ал.1 т.3 б.б от Закона за водите с което е нарушил разпоредбата на чл.

46 ал.1 т.3 б.б от Закона за водите и за което адм. нарушение на основание чл. 200 ал.1 т.2 от Закона за водите му е наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Горната фактическа обстановка се установява по безспорен начин от събраните по делото материали по АНП, както и писмените и гласни доказателства - в каквато насока са и показанията на актосъставителя, които са еднопосочни и безпротиворечиви и които съдът кредитира изцяло събрани в хода на съдебното производство, които съдът кредитира изцяло.

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН /доколкото липсват данни относно датата на връчване на процесното НП/, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата се явява напълно неоснователна по следните съображения:

Наказателното постановление е издадено от оправомощено за това лице със заповед № РД-8 от 10.01.2011 г. на Министъра на околната среда и водите – инж. Павел Маринов - директор на РИОСВ-Бургас, а АУАН е съставен от компетентен орган – инж. З. Н. съгласно заповед № РД-709 от 09.07.2021 г. на 2

Министъра на околната среда и водите.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл.34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок. Жалбоподателят е подписал и е получил акта. Разпоредбата на чл.46 ал.1, т.3 б.б от ЗВ въвежда задължение за притежаване на разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води за експлоатация на съществуващи обекти, в т. ч. канализационни системи на населени места, селищни и курортни образувания, като неизпълнението на това задължение е скрепено със санкция, регламентирана в чл. 200, ал.1, т.2 от ЗВ, съгласно която разпоредба се наказва с глоба, съответно имуществена санкция, освен ако не подлежи на по-тежко наказание, физическото или юридическото лице, което ползва водни обекти, водностопански съоръжения и системи или изгражда такива без необходимото за това основание или в отклонение от предвидените условия в разрешителното - от 2000 лева до 10 000 лева. В настоящия случай се спори относно фактите, установени при проверката, а именно – че жалбоподателя зауства непречистени отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат във воден обект – дере, приток на река Сигмен, като жалбоподателят – горепосоченото дружество твърди, че притежава такова разрешение. Действително е приложено разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчните води в повърхностни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат, обл. Бургас във воден обект – дере, приток на река Сигмен № 33740193 от 18.11.2016 г. издадено от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район по което е разрешено заустване на такива отпадъчни води от канализационната мрежа на гр. Карнобат в повърхностни води за процесния обект при същите географски координати на точките за заустване, но същото към момента на проверката и датата на което е установено адм. нарушение – 22.11.2022 г. е вече изтекло, тъй като периода му респ. срока му на действие е от начален срок 18.11.2016 г. до краен срок 18.11.2021 г. и по делото не са представени някакви доказателства същото разрешение да е продължено респ. да е продължен срока му на действие или да му е издадено ново такова разрешително по смисъла на чл. 46 ал.1 т.3 б. б от Закона за водите, като същите факти се подкрепят и от показанията на разпитаните делото свидетели З. Н., С. Н. и Ш. Х.-Х..

Жалбоподателят твърди в противоречие на това, че има издадено такова и това е представеното разрешително за ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води в повърхностни води № 33140271 от 22.06.2022 г. издадено също от Директора на Басейнова дирекция Източнобеломорски район изменено с решение № РР – 4999 от 08.03.2023 г. на същия административен орган, но преценявайки същото съдът намира, че същото не се явява такова разрешително по чл. 46 ал.1 т.3 б.б от Закона за водите и не се отнася дори до този воден обект, а същото се явява разрешително по смисъла на чл. 46 ал.1 т.3 б. а от Закона за водите отнасящо се до проектиране на друг обект – доизграждане и реконструкция на канализационната мрежа 3 на гр. Карнобат и изграждане на градска пречиствателна станция за отпадъчни води към канализационната система на гр. Карнобат.

Жалбоподателят не е ангажирал доказателства противопоставими на направените констатации от страна на контролните органи. Основните защитни аргументи са за допуснати процесуални нарушения в хода на производството, както и, че отговорност за допуснатото нарушение следва да носи Община Бургас, а не ВиК, тъй като задълженията във всички горепосочени разрешителни се отнасят до дружеството жалбоподател. Тези възражения обаче се явяват неоснователни. Процесуални нарушения не се установяват, доколкото за извършената проверка бил съставен констативен протокол. Въз основа на вписаните констатации бил съставен АУАН от надлежно оправомощено длъжностно лице – Заповед № РД-709/09.07.2021г. на Министъра на околната среда и водите , както бе посочено по-горе. Налице е компетентност и за издателя на НП съгласно Заповед № РД-8/10.01.2011г. на Министъра на околната среда и водите , също както бе посочено по-горе.

Налице са предявени всички факти от значение за съставомерността на нарушението и не е ограничено правото му на защита в процеса. В НП не е възможно и не е необходимо да се отразяват всички правни норми които имат значение за случая, включително и задълженията които ВиК операторите имат по чл. 48, ал. 4 от ЗВ, тъй като същите като предвидени в нормативен акт, са им известни. Достатъчно е да се посочат главните факти и разпоредбите имащи значение за съставомерността на деянието по съответната санкционна норма, която в случая е чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ.

Останалите факти и правни норми, които относими по случая просто следва да бъдат правилно възприети, респ. приложени, което в случая е спазено. /в тази насока е и константната практика на БАС, напр. Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1055/2022г./ Във връзка с възражението за неправилно определяне субекта на административно – наказателна отговорност в случая следва да се посочи, че касационната инстанция е имала възможност многократно да се произнесе по този въпрос, като константна се явява практиката на БАС, че адресат на задължението по чл.200, ал.1, т.2 от ЗВ се явява именно санкционираното понастоящем дружество - „ВиК“ ЕАД. В този смисъл са следните решения на съда: Решение №1093/12.10.2022г. на АдмС - Бургас по к.а.н.д. № 1055/2022г., Решение № 808 от 17.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 844/2022 г., Решение № 781 от 15.06.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 626/2022 г., Решение № 596 от 4.05.2022 г. на АдмС - Бургас по к. а. н. д. № 281/2022 г. и много други, повечето от които постановени по напълно идентичен на настоящия случай, касаещи нарушения на такива по вид разрешителни от същото дружество. С оглед всичко посочено по-горе, съдът счита, че правилно е била ангажирана административнонаказателната отговорност именно на дружеството - жалбоподател.

Преценявайки всички актове по адм.наказателната преписка, съдът намира, че при ангажирането на адм. наказателната отговорност на 4 жалбоподателя не са допуснати нарушения на изискванията на ЗАНН, същите са издадени от компетентните затова органи и в съответната писмена форма , съдържат всички необходими реквизити по чл. 42 и чл. 57 и сл. от ЗАНН като е посочено точно датата на установяването и извършването на нарушението при извършената контролна планова проверка, описано е точно адм. нарушение извършено от жалбоподателя, посочени са точно нарушените законови разпоредби от Закона за водите от страна на жалбоподателя, извършеното от жалбоподателя деяние е подведено точно под хипотезата на съответната наказваща правна норма на Закона за водите което показва, че адм. наказващия орган точно е приложил и материалния закон. С оглед на това преценявайки същите доказателства по делото съдът приема, че жалбоподателят е извършил приписваното му адм. нарушение за което правилно и законосъобразно му е наложено процесното адм. наказание в найминималния му размер – имуществена санкция в размер на 2000 лв.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е извършил процесното адм. нарушение, както бе посочено по-горе и този факт се подкрепя от събраните по делото доказателства, вкл. писмени и гласни, като този извод на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства. По този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на процесното адм. нарушение, като в случая адм. наказващия орган правилно му е наложил горепосоченото адм. наказание за това извършено от него адм. нарушение в минималния размер и поради това намира, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено изцяло като законосъобразно.