Разпореждане № 2206 от 26.03.2026, Районен съд - Кюстендил

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 2206 гр. Кюстендил, 26.03.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XVII-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Михаела Ив. Атанасова като разгледа докладваното от Михаела Ив. Атанасова Частно гражданско дело № 20261520101182 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 410 и сл. ГПК.

Делото е образувано, по заявление за издаване на заповед за изпълнение по образец от „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап. ОФИС 1, подадено от пълномощника юрисконсулт А. Г., против длъжника Г. Н. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *** с искане за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 425,88 EUR /четиристотин двадесет и пет евро и осемдесет и осем цента/ - главница, дължима по Договор за кредит № *** г.; 42,14 EUR /четиридесет и две евро и четиринадесет цента/ – договорна лихва от 20.10.2024 г. до 19.03.2025 г.;

59,18 EUR /петдесет и девет евро и осемнадесет цента/ – мораторна лихва от 19.03.2025 г. до 20.03.2026 г.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и сторените разноски – 10,86 EUR държавна такса и 51,13 EUR юрисконсултско възнаграждение.

Към заявлението са представени: пълномощно, вносна бележка за внесена държавна такса, договор, общи условия.

С Разпореждане рег. № 2018/20.03.2026 г. съдът е оставил заявлението без движение, като е дал на заявителя задължителни за изпълнение указания.

В срок, заявителят е отстранил посочените от съда нередовности като е прецизирал, че по договора за кредит няма извършени плащания.

Районен съд-гр.Кюстендил, след като се запозна с подаденото заявление и приложенията към същото и след като прецени всички доказателства поотделно и в съвкупност, намери за установено следното:

Заявлението е представено в изискуемата се форма и е допустимо.

Разглеждайки заявлението по същество, съдът намира, че направените с него искания са частично основателни. Съображенията за това са следните:

Вземането на молителя е от тези по чл. 410, ал. 1, т. 1 ГПК. Искането на молителя не противоречи на закона и добрите нрави в една своя част.

С оглед заявлението и приложенията към него и направените уточнения съдът, 1 за да се произнесе, прие за установено от фактическа страна следното: На 20.09.2024 г., между Г. Н. Т. /кредитополучател/ и "Изи Финанс" АД /кредитодател/ е сключен договор за кредит № 508309, по силата на който е отпуснат кредит в размер на 1000 лв., който е следвало да бъде върнат в срок от 180 дни на 6 месечни погасителни вноски с краен срок на погасяване 19.03.2025 г. при уговорени ГЛП 40, 15% и ГПР 48, 44%. Съгласно т. 3. 1 от Договора кредитополучателят е поел задължението в срок до пет дни от подписване на договора да представи на заемодателя обезпечение на задълженията си по него, състоящо се в осигуряване на поръчителство или гаранция.

При непредставяне на такава на основание т. 3. 2 от Договора кредитополучателят дължи неустойка 443, 76 лева.

Съгласно приложено писмо с вх. № Ц - 03 - 9131/04.11.2024 г. на Комисия за защита на потребителите текстът на чл. 3, ал. 2 от договорите, сключени с "Изи Финанс" АД, представлява неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 1, във вр. ал. 2, т. 20 от ЗЗП, тъй като представлява уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитор и потребителя, води до неоправдано високи финансови задължения за потребителя и снема от търговеца отговорността за неизпълнение на възложените му по закон задължения. Със същото писмо КЗП задължава дружеството в 14-дневен срок от датата на получаване на писмото, да отстраните посочените в него неравноправни клаузи от съдържанието на всички техни договори, както и да уведоми потребителите по подходящ начин за направените промени и да предоставите в КЗП екземпляри от коригираните договори. В изпълнение на дадените указания на 20.11.2024 г. дружеството помества обявление на сайта си, с което уведомява потребителите, че от договорите за кредит отпада изискването за предоставяне на обезпечение и последиците от непредоставяне на такова.

В настоящия случай коментираната клауза на чл. 3, ал. 2 е актуална във вида, определен от КЗП, като уговорка във вреда на потребителя, неотговаряща на изискването за добросъвестност. Същата съгласно изричното уточнение на заявителя не е анексирана със страната.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

Страните могат свободно да определят съдържанието на договора и последиците при неизпълнение, доколкото постигнатото съглашение да се създаде, уреди или унищожи правната връзка между тях не противоречи на повелителните норми на закона и добрите нрави. Сключеният в границите на чл. 9 от ЗЗД договор обвързва страните със силата на закон и промяната му е в изключителна тяхна компетентност, като при двустранни договори може да стане само с изричното съгласие и на двете от тях /по аргумент от чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, пр. 1 ЗЗД/. Указанията, дадени с Писмо с вх. № Ц - 03 – 9131 на Комисия за защита на потребителите е от 04.11.2024 г. кореспондират на изложените съображения - същите са в посока не само да бъдат отстранени посочените в писмото неравноправни клаузи от съдържанието на всички договори, сключени с "Изи Финанс" АД и да се уведомят потребителите по подходящ начин за направените промени, но също така и да се представят в КЗП коригираните договори. Т. е. за да приеме съдът, че клаузата за неустойка в договора, приета за неравноправна е премахната, не е достатъчно само да има обявление на сайта на дружеството, а следва да е налице и договор за изменение на приложения Договор за предоставяне на кредит № 508309 от 20.09.2024 г., какъвто няма данни да е 2 сключван. Заявителят е бил длъжен да представи всички анекси между страните и приложения, касаещи процесния договор за потребителски кредит, с оглед разпоредбата на чл. 410, ал. 3 ГПК.

С оглед изложеното по отношение на договор за кредит № 508309 анализът на съда следва да продължи, като същият бъде разгледан във вида, в който е приложен към заявлението.

За процесното правоотношение е приложим Законът за потребителския кредит, като разпоредбите на чл. 10 и чл. 11 уреждат формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, а съгласно чл. 22 ЗПК, действащ към датата на сключване на процесния договор, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 – 9, договорът е недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване на последиците по чл. 22 ЗПК – изначална недействителност на договора за потребителски заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. В договора за заем е уговорен ГПР в размер на 48, 44%. Съгласно § 1 от ДР на ЗПР "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати". В случая, с уговарянето на неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция при отпуснат кредит в размер на 1000 лв., за кредитополучателя възниква общо задължение за периода на договора в размер на 1559, 17 лв., в т. ч. 1000 лв. заемна сума, 443, 76 лв. неустойка за непредставяне на поръчителство или гаранция, 115,41 лв. договорна лихва. Такъв общ размер на дълга надхвърля ГПР от 48, 44%, който е посочен при сключване на договора, което безспорно показва формалния характер на вписания годишен процент на разходите в същия.

С оглед на съществения характер на посочването на ГПР в договор за потребителски кредит, за да даде възможност на потребителите да се запознаят с правата и задълженията си, както и с оглед на изискването при изчисляването на този процент да се включат всички разходи по член 3, буква ж) от Директива 2008/48, следва да се приеме, че посочването на ГПР, който не отразява точно всички тези разходи, лишава потребителя от възможността да определи обхвата на своето задължение по същия начин, както непосочването на този процент. Следователно санкция, изразяваща се в лишаване на кредитора от правото му на лихви и разноски при посочване на ГПР, който не включва всички споменати разходи, отразява тежестта на такова нарушение и има възпиращ и пропорционален характер". Така СЕС постановява, че "член 10, параграф 2, буква ж) и член 23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в член 3, буква ж) от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница".

Договор за кредит № 508309 от 20.09.2024 г. е сключен в противоречие на закона, обуславящо приложимостта на предвидената в разпоредбата на чл. 23 от ЗПК специална недействителност - в която заявителят има право само на вземане за връщане на неплатената главница, но не и на съпътстващите вземания за договорна лихва или за заплащане на уговорените неустойки. В тази връзка и доколкото заявителят твърди, че длъжникът не е извършвал плащане за погасяване на 3 задължения по договора, то не са налице основания за извършване на прихващане, със суми, платени по неравноправните клаузи и да се присъди сумата без неравноправните клаузи /в този смисъл е и решението по дело С-170/21 на СЕС/.

Ето защо съдът следва да уважи заявлението само в частта, в която по волята на заявителя се претендира част от чистата сума – главница от 425,88 евро (с левова равностойност 832,95 лева).

Разноските в производството, дължими на заявителя, също следва да бъдат редуцирани съобразно уважената част от претенцията. Така, на дружеството следва да се присъдят сумите от 8,77 EUR държавна такса, както и 33,04 EUR - юрисконсултско възнаграждение.

Воден от горното, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ИЗДАВА заповед за изпълнение, съгласно която длъжникът Г. Н. Т., ЕГН **********, с настоящ адрес: с. *** ДА ЗАПЛАТИ на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап.

ОФИС 1, сумите, както следва: 425,88 EUR /четиристотин двадесет и пет евро и осемдесет и осем цента/ - главница, дължима по Договор за кредит № *** г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 20.03.2026 г. до окончателното изплащане на задължението, както и 8,77 EUR държавна такса и 33,04 EUR - юрисконсултско възнаграждение.

ОТХВЪРЛЯ заявлението на „ИЗИ ФИНАНС” ЕООД, ЕИК 201196810, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Балша“ № 17, ет. 1, ап. ОФИС 1 за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист за сумите: 42,14 EUR /четиридесет и две евро и четиринадесет цента/ – договорна лихва от 20.10.2024 г. до 19.03.2025 г.; 59,18 EUR /петдесет и девет евро и осемнадесет цента/ – мораторна лихва от 19.03.2025 г. до 20.03.2026 г.

УКАЗВА на заявителя, че на осн. чл. 415, ал.3, вр. с ал.1, т.3 от ГПК, може да предяви осъдителен иск досежно вземането си, за което заявлението му е оставено без уважение в едномесечен срок от съобщението, което ще му бъде изпратено след влизане в сила на настоящия съдебен акт, като довнесе дължимата държавна такса и представи доказателства по делото, че искът е предявен в срок.

След влизане в сила на заповедта за изпълнение да се издаде изпълнителен лист, за което да се направи отбелязване върху същата.

Разпореждането, в частта, за която заявлението е отхвърлено, подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок пред Окръжен съд – Кюстендил.

Препис от заповедта за изпълнение да се връчи на длъжника, с указания възможността за възражение, и на заявителя за сведение.