Протокол № 259 от 07.04.2023, Окръжен съд - Варна

ПРОТОКОЛ

№ 259 гр. Варна, 07.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Тодорова при участието на секретаря Мария Д. Манолова

Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Тодорова Търговско дело № 20223100900140 по описа за 2022 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

ИЩЕЦЪТ Д. Д. Д., действащ със съгласието на законния си представител Д. Д. Д., редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява, представлява се от адвокат В. В., редовно преупълномощена от адвокат П. К. и приета от съда от днес.

ОТВЕТНИКЪТ „ЗАД ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД , редовно уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законният представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. Г. , редовно упълномощен и приет от съда отпреди.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., редовно уведомен, явява се лично.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ С. В. В., не е призован, поради невнесен своевременно депозит.

АДВ. В.: Да се даде ход на делото.

АДВ. Г.: Не са налице пречки, моля да дадете ход на делото.

СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО

СЪДЪТ докладва постъпило заключение вх. № 7686/27.03.2023 г. по допуснатата съдебно-автотехническа експертиза и констатира, че същото е изготвено в срока по чл. 199 от ГПК.

1

СЪДЪТ пристъпи към изслушване на заключението на вещото лице, като сне самоличността й, както следва:

ВЕЩОТО ЛИЦЕ Й. Л. М., *****, българин, български гражданин, без родство и дела със страните, предупреден за отговорността по чл. 291 НК, дал заключение по съвест.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Поддържам заключението си.

АДВ. В.: Видно от приложено по делото решение по чл.78а от НК, както и Вие посочвате в експертизата, водачът на лекия автомобил е могъл да предотврати ПТП-то. Може ли да кажете, при какви други условия е било предотвратимо ПТП от страна на водача на лекия автомобил?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Възможностите от страна на водача са само ако не започне движение за навлизане в кръстовището, преди да се убеди за намеренията на останалите водачи в пътния трафик.

АДВ. В.: А движение – отклоняване наляво, надясно или преминаване с по-бърза скорост, биха ли се разминали траекториите на двете МПС, като възможност за предотвратяване от негова страна?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Нямаме данни в приложения снимков албум и огледен протокол, автомобилът да е използвал рязко потегляне. Да, има възможност да бъде изчислено, в случай, че автомобилът е потеглил рязко, че могат да се разминат траекториите, но не го намирам за технически обосновано, тъй като една по-голяма скорост би довела и до други възможности – загуба на управление на автомобила. Не сме сигурни и къде са се намирали останалите участници в движението, тъй като според показанията, дадени в настоящото производство, водачът е пропуснал други автомобили, които са се движили по пътя с предимство. Именно поради този факт не можем да разграничим, че безопасна скорост може да бъде както пониска, така и по-висока. Считам, че винаги трябва да се придържаме към това, че една безопасна скорост трябва да бъде изследвана в нейната по-ниска съставна.

Технически данни, че водачът на автомобила е спрял на стоп и се е огледал нямаме. Имаме единствено данни от дадените показания в настоящото производство, че той е пропуснал други, мисля бяха два автомобила, беше конкретизирал. Т.е. за да имаме пропускане на два автомобила при тези малки улици и малки разстояния, както съм се опитал да дам възможност на съда да се запознае за наличието на сериозна пътна мрежа в селото, съответно автомобилът трябва е да е бил спрял. Дали е бил спрял на стоп линията, или малко по-напред или малко по-назад, ние не може да кажем. Технически съм дал обосновка, че автомобилът трябва да е изтеглен малко по-напред от стоп линията, за да се осигури видимост, тай като в дясно, от посоката на идване на мотоциклета е имало жив плет, който не 2 прозира.

АДВ. В.: Посочили сте, а и е видно от огледния протокол, че не е приет ориентира на огледа, ПТП не е запазено, отломките са ненадлеждно описани, според вас, няма описание на края на спирачните следи. Предвид това, може ли да определите с точност скоростта, с която се е движил моториста?

АДВ. Г.: Възразявам на въпроса. Вещото лице е отговорило конкретно на въпроса с допускане от – до, поради което ясно е записано с каква скорост се е движил според вещото лице.

СЪДЪТ допуска въпроса.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Категорично може да се установи, че имаме спирачна следа, имаме настъпил удар между двете МПС, като деформациите по лекия автомобил, са за сметка на скоростта на движение на мотоциклета.

Скоростта е в граници и тя не е била извън тези граници, които съм изчислил, той като нямаме сериозни деформации в предната част на мотоциклета.

Имаме оставена спирачна следа, което означава, че мотоциклетът е спирал.

Освен това, въпреки липсата на ориентир в огледа, за да сме категорични за останалите неща, присъстващи в огледния протокол, то със сигурност мотоциклетът се е движил в дясната част на пътното платно, което е давало една допълнителна видимост от и към автомобила. Т. е. те са били в категорична видимост към момента на потегляне на автомобила от стоп линията или от изтегленото разположение спрямо кръстовището.

АДВ. В.: Тъй като сте дали вариант и скоростта на моториста, може ли да кажем с точност в крайна сметка, каква е скоростта или тя варира? Т.е. скоростта не може с точност да бъде изчислена. Това означава ли, че не може с точност да бъде изчислена?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че ако съпоставим факти, които е изказал свидетеля, че е имало спирачна следа, която е била около 15 метра и описаното в огледния протокол, би трябвало мотоциклетът да се е движил с по-ниската изчислена скорост. Но тъй като имаме категорични разминавания в самия огледен протокол, съм направил изчисления в два възможни варианта – с по-ниската и с по-високата скорост. Като аз лично считам, че по-ниската е по-адекватна, заради показанията, които е дал и виновният водач, за оставена следа от около 14-15 метра. Още повече, че той е присъствал на произшествието, което не е било запазено, но е описвано впоследствие по усмотрение и намерени следи от разследващия полицай.

АДВ. В.: Казвате за водача на лекия автомобил, че преди и по време на удара, скоростта му е била една и съща. Това означава ли, че той не е 3 предприел никакви действия по предотвратяване на ПТП?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че не е имал възможност да предприеме действия, тъй като самото потегляне на автомобила, привеждането му в движение и съответно времето за реакция и привеждане на автомобила в аварийно спиране, са по-дълги като времетраене от времето, което е било необходимо на мотоциклета да го достигне, за да настъпи удар.

Т.е. имаме изминаване на много кратко разстояние, в рамките на около 8 до 9 метра. За тези 9 метра, ако така ги разглеждаме, автомобилът е трябвало да потегли, да имаме реакция от страна на водача и да бъде приведено в аварийно спиране. Не е възможно да бъдат извършени в този кратък интервал от потегляне до крайно спиране.

АДВ. В.: А дали самият водач на лекия автомобил сам се е поставил в тази условия за невъзможност?

АДВ. Г.: Възразяваме. Това е предположение.

АДВ. В.: Опитваме се да разберем дали всъщност той е направил някакви опити да предотврати ПТП.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Единственият опит, който можем да отчетем като евентуален, това е че автомобила е с изнесено положение в кръстовището наляво. Т.е. имало е начало на вероятно спасителна маневра или изобщо изтеглено потегляне вляво на кръстовището.

АДВ. В.: Аз искам да разбера, с оглед това, че той не е пропуснал движещия се по пътя с предимство, дали сам не се е поставил в невъзможност да реагира. Това исках да попитам. В тази насока ми беше въпроса.

СЪДЪТ отклонява въпроса.

АДВ. В.: Предприел ли е действия за предотвратяване на удара самият водач на мотоциклета?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че е предприел, тъй като имаме спирачна следа и на база тази спирачна следа, нейното отчетено начало, сме изчислили на какво разстояние водачът е забелязал автомобила като опасност. Минималната видимост между двете МПС -та е била от 50 метра и повече. Въпреки, че кръстовището не е под прав ъгъл, видимост между двете МПС-та е имало. В конкретния случай считам, че посоката на движение на мотора се е движил към домашния си адрес. Това добавям, тъй като не е вписано в експертизата. Спрямо посоката на движение, тя сочи домашния му адрес, въпреки че картата е малко трудна за използване, спрямо малките 4 населени места. След известно уточняване на адреси по номера, стигнах до това заключение.

АДВ. В.: Предвид това, че мотоциклетистът се е движил по път с предимство, и предвид това, че от дясно и от ляво за МПС-тата движещи се по тези пътища, са имали знак „Стоп“, бил ли е длъжен, могъл ли е да очаква мотористът, някаква опасност от дясно и от ляво, в този смисъл?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Не мога да отговаря еднозначно на този въпрос.

Мога да кажа само, че всеки водач на МПС е длъжен да се съобразява с общия трафик на движение.

АДВ. В.: В експертизата говорите за настъпване на опасна, критична ситуация. Кой момент визирате? Имам предвид на стр.8. Въпросът ми е свързан с това, кога настъпва опасността за мотоциклетиста?

АДВ. Г.: Има отговор на въпроса.

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: На минимално разстояние от около 52 метра преди точката на удара. Това се изчислява на база началото на оставената спирачна следа, към тази начална спирачна следа прибавяме разстоянието след навлизане на МПС-то в кръстовището до точката на удар, отделно третата съставна на тази изчислена дистанция се явява времето, за привеждане на мотоциклета в спирачен режим, което време е справочно и се изчислява спрямо справочното време и скоростта на движение на мотоциклета. Именно затова и тук сме в диапазон, тъй като имаме изчисляване, спрямо по-ниската и по-високата скорост на движение. Считам, че и спрямо показанията на виновния водач, мотоциклетът се е движил с пониската скорост, т.е. разглеждаме по-ниската дистанция, видимост от около 52 метра преди точката на удара.

В рамките на тази дистанция мотоциклетистът е имал възможност да предотврати ПТП при движение с 50 км/ч и реакция за аварийно спиране със задна спирачка и ефективно спиране с предна спирачка. Категорично предното колело не е блокирано в аварийно спиране, тъй като нямаме падане на мотоциклета на една страна. Той е паднал едва след удара, когато е бил повлечен от посоката на движение на МПС - лек автомобил. Всички други случаи, когато спира само със задна спирачка, независимо дали ще се движи с 50 км/ч, няма възможност да предотврати ПТП, поради независещи от мен технически причини, тъй като ние не сме установили мотоциклета в какво техническо състояние е.

АДВ. В.: Видно от огледния протокол, ПТП -то е настъпило на дневна С.а, при добра видимост, мотористът се е движил на път с предимство. Защо приемате, че скоростта му е била несъобразена с пътните условия? Какво имате предвид?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Считам, че при движение на едно МПС, 5 максималната скорост, която е ограничена за населено място, не означава, че то трябва да се движи с максимума от скоростта. Всеки водач трябва да подбере скоростта си така, че да може в собствените си възможности и знаейки възможностите на МПС, което управлява, той да спре преди да настъпи ПТП.

Ако той се е движил със скорост до 50 км/ч и е реагирал технически правилно, да започне аварийно спиране със задна спирачка и на границата на блокирането на предното колело с предна спирачка, той е имал възможност да спре преди точката на ПТП.

АДВ. В.: По какъв начин нерегистрацията на МПС и в случая на мотоциклета, би могло да е в причинна връзка с ПТП? Т.е. какво е значението в случая?

ВЕЩОТО ЛИЦЕ М.: Едно МПС, за да получи разрешение за движение по републиканската пътна мрежа, то следва да е изправно. Ние нямаме данни, дали този мотоциклет е бил изправен и дали е отговарял на техническите норми в цялост, тъй като нямаме документи за регистрация.

Липсата за предна С.а, както се вижда и от снимковия албум, допринася за спокойствие в насрещните водачи, че мотоциклетът не се движи бързо.