Решение № 1160 от 03.08.2020, Окръжен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

№

ІІ – 134 03.08.2020г. гр. Бургас

В И М Е Т О Н А Н

А Р О Д А

Бургаският окръжен съд гражданска колегия, втори въззивен състав

На четиринадесети юли 2020 година

В публичното заседание в следния състав:

Председател: Росица Темелкова

Членове: Таня

Русева-Маркова

Елеонора Кралева

Секретар:

Прокурор: като разгледа докладваното от съдия Русева-Маркова гражданско дело номер 1291 по описа за

2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С

Решение № 502 от 06.02.2020г., постановено по гр. дело № 6588/2019г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдена Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, с адрес: гр. София да заплати на И.Н.Х. сума в размер от 1 677, 54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 242, 53 часа за периода от 06.08.2016г. до 06.08.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1, 143, както и сумата от 204, 64 лева, представляваща лихва за забава върху дължимите от ответника суми за периода от 30.10.2016г. до 06.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 06.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от Главна дирекция „Пожарна безопасност защита на населението“ –

МВР, представлявана от Директора – Николай Н., с която се претендира да бъде отменено постановеното решение и вместо него да бъде постановено ново решение по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена ищцовата претенция. В жалбата се посочва, че атакуваното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на нормативната уредба, която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощен труд от държавни служители, чиито служебни правоотношения са уредени от Закона за МВР. В жалбата се посочва, че съществена грешка на съда е допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007г. Посочва се, че съдът не е мотивирал извода на който основава решението, че при преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен на ищеца се дължи заплащане като извънреден труд и този извод на съда не е подкрепен от доказани в хода на делото факти, че ищецът е полагал труд извън редовното работно време. В жалбата се прави изключително подробен анализ на законодателството, което се твърди, че следва да намери приложения в спорния по делото предмет. Посочва се, че дори и при прилагането на общите трудови норми, на чието съдържание ищецът се позовава, за да обоснове претенцията си, е недопустимо преизчисляването на часовете нощен труд с коефициент 1, 143 да служи за генериране на извънреден труд. Посочва се, че за да постанови неправилно решение, съдът е приел като доказателство резултатите от назначената от него по искане на ищеца съдебно-икономическа експертиза и е налице разминаване между исковата претенция и предмета на възложената съдебно-счетоводна експертиза. Претендира се да бъде постановено решение, с което са бъде отменено изцяло като неправилно първоинстанционното решение Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се за присъждане на направените по делото разноски и възнаграждение за юрисконсулт в минимален размер.

Ответната страна по въззивната жалба – И.Н.Х. не депозира по делото писмен отговор на въззивната жалба и не изразява конкретно становище по основателността й.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Бургаският окръжен съд като взе предвид исканията и твърденията на страните, разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са два обективно кумулативно съединени иска от И.Н.Х. против Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ МВР, с които се претендира да бъде осъдена ответната страна да заплати на ищеца сумата от 738 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123 часа за периода от 06.08.2016г. до 06.08.2019г., получен в резултат на превръщане на положения нощен труд в дневен с коефициент 1, 143, както и сума в размер от 90 лева, представляваща мораторна лихва за забава върху главницата до датата на завеждане на исковата молба, ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.

В хода на производството ищецът е отправил искане за изменение на претенцията чрез нейното увеличаване от сума в размер на 738 лева на сума в размер от 1 677, 54 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 242, 53 часа, както и по отношение на акцесорния иск за мораторна лихва от първоначално предявения размер от 90 лева на сума в размер от 204, 64 лева и съдът е приел направеното изменение с нарочно Определение от 27.01.2020г., постановено по гр. дело № 6588/2019г. по описа на БРС в открито съдебно заседание.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор, с който ответната страна е оспорила иска. Твърди се, че ищецът има статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР и по отношение на него намират приложение нормите, регулиращи работното време, съдържащи се в същия нормативен акт. От действалите през исковия период подзаконови нормативни актове – Наредба №8121з-407/11.08.2014г, Наредба № 8121з-592/25.05.2015г и Наредба №8121з-776/29.07.2016г на министъра на вътрешните работи само първата, в чл. 31, ал. 2, урежда умножаване на часовете положен нощен труд по коефициент 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за същия отчетен период. Оспорен е доводът, че е налице празнота в уредбата и следва да се приложи НСОРЗ. Счита, че по аналогия се прилага нормативен акт, само ако даден въпрос не е уреден, а в цитираните наредби, както и в ЗМВР нощният труд е уреден подробно. ЗМВР и издадените по силата на законова делегация наредби на министъра на вътрешните работи, е специален закон по отношение на другите закони, регламентиращи трудовите и служебните правоотношения и те не могат да се прилагат по аналогия. Освен това, ако се прилага нормативен акт по аналогия, би трябвало да е ЗДСл, но не и КТ, а в Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация липсва механизъм за превръщане на нощния труд в дневен.

Първоинстанционният съд е уважил изцяло предявения иск, като е изложил мотиви, че цитираните в отговора на исковата молба наредби на Министъра на вътрешните работи не съдържат изрична норма за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент, каквато е съществувала в Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г, но при наличие на такава празнота в уредбата на реда за организация и разпределение на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивка, следва да намери приложение общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно чл. 9, ал. 2 от тази наредба, при сумирано отчитане на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. 1,143. Съдът посочва, че обратното разбиране бе поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР спрямо другите държавни служители, а също и спрямо служителите по трудови правоотношения.

На основание чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната част, по останалите въпроси е органичен от посоченото в жалбата.

При извършената служебна проверка се констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо.

По наведените оплаквания от въззивника за неправилност на решението съдът намира следното:

Безспорно е по делото, че ищецът е служител в МВР, със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, като през процесния период е полагал труд като „Старши пожарникар в Сектор „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Летище Бургас при Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – Бургас, която е на структурно подчинение на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - МВР. Безспорно е също така, че за периода от 06.08.2016г. до 06.08.2019г. И.Н.Х. е полагал труд на дежурства по график, които се отчитат на тримесечие. Вещото лице е дало заключение, че за процесния период от време – 06.08.2016г. до 06.08.2019г. ищецът е положил общо 1 696 часа нощен труд, а след преизчисление на положения нощен труд в дневен, с коефициент 1,143, той възлиза на 1 938, 53 часа, а разликата между отчетения нощен труд и преизчисления е 242,

53 часа, той не е заплатен, а дължимото възнаграждение за положения извънреден труд след преизчислението е в размер на 1 677, 54 лева. Вещото лице посочва, че дължимото обезщетение за забавено плащане възлиза на сума в размер от 204, 64 лева.

Съгласно чл. 176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения, едно от които е за извънреден труд (чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно, 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 от ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8- , 12- или 24-часови смени - сумарно на тримесечие (чл. 187, ал. 3 от ЗМВР). Работата извън редовното работно време от 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечие –за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50% увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. ал. 6 от ЗМВР).

Основното възражение във въззивната жалба е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като няма непълнота на нормативен акт, която да бъде преодоляна чрез прилагане на НСОРЗ.

Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на ТР №6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов –ДВ,бр.69/2008г., отм.-ДВ-бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на

Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните във въззивната жалба на ответната страна наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време. Тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в наредбите, издадени от министъра на вътрешните работи, при наличието на непълнота на уредбата, следва да намери приложение Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от цитирания нормативен акт, при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място, т.е. приложимият коефициент е 1,143. Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в системата на МВР в неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите държавни служители, чийто правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния период - в случая на тримесечие. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ), са извънреден труд. Поради това съдът намира за неоснователно възражението в жалбата, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата не намира приложение по отношение на държавните служители в МВР. Възражението във въззивната жалба, че чл. 46, ал. 1 от ЗНА предвижда, че при неяснота нормативните актове се тълкуват в смисъла, който отговаря на други разпоредби, на целта на тълкувания акт и на основните начала на правото на РБ. В случая не се касае за неяснота, а за непълнота на подзаконов нормативен акт. В тази връзка, следва да се има предвид разпоредбата на чл. 46, ал. 2 от ЗНА, която предвижда, че когато нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на акта.

Разпечатката съдържа 36 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d86a9d35-a3dd-4109-9361-c5bb3b61ae81