Решение № 379 от 19.03.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 379 гр. Пловдив, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Петя Ф. Цонкова като разгледа докладваното от Радостина Анг. Стефанова Въззивно гражданско дело № 20235300503260 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 258 и сл. във вр. с чл. 2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ.

Образувано е по подадена въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, с адрес: град София, бул. „Витоша” № 2, чрез прокурор **********, против Решение № 4396/02.11.2023г., по гр.д.№ 7510/2023 г. на Районен съд - Пловдив, XVI гр.с., с което е осъдена да заплати на Д. Г. Б., ЕГН - **********, със съдебен адрес: *******, сумата от 1500 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди и негативни изживявания в резултат на незаконно повдигнато обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, по прекратено ДП № 228/ 2020 г. по описа на Пето РУ при ОД на МВР- Пловдив, пр. пр. № 4976/ 2020 г. на Районна прокуратураПловдив, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване- 22.08.2020 г. до окончателното й изплащане, както и е 1 осъдена да му заплати разноските по делото, сумата от 10 лв.- за внесена държавна такса и сумата от 600 лв.- за адвокатско възнаграждение. Моли да бъде отменено решението и вместо това да се постанови друго, с което да се отхвърли изцяло исковата претенция. При условията на евентуалност е направено искане да се намали обезщетението до по-нисък размер.

Въззиваемата страна Д. Г. Б., ЕГН – **********, депозира писмен отговор, че жалбата е неоснователна.

Пловдивският окръжен съд – V възз. гр. с., след преценка на процесуалните предпоставки за допустимост на жалбата и събраните доказателства по делото във връзка с доводите на страните, прие за установено следното:

Пред Районен съд – Пловдив от Д. Г. Б. против Прокуратурата на Република България е заведена искова молба и уточнение към нея неразделна част, с която се твърди, че на 04.06.2020 г., около 14.20 часа, ищецът при управление на лек автомобил „**********, бил спрян в с. *********, от автопатрул. При извършената проверка се установило, че неговото СУМПС е отнето от КАТ за неплатени глоби, за което му били съставени два АУАН.

Бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 343в ал. 3, вр. ал. 1 от НК, като му била взета мярка „подписка“. Ищецът не знаел да му е налагана ПАМ и след оспорване на подписа си в разписката под заповедта, се назначила графологична експертиза, която установила, че подписът не е негов. В тази връзка било прекратено образуваното против него ДП. В резултат на действията на ответника претърпял емоционален стрес, като до момента на обвиненията се ползвал с добро име в селото, а след това се затворил в себе си и не излизал от къщи. Уточнил е, че отговорността на ответника е във връзка с привличането му като обвиняем за неизвършено престъпление, в резултат на което започнали коментари за него в селото. Не бил осъждан, притеснявал се изхода от делото, изпитвал срам от мнението на околните, нямал настроение да излиза, чувал подмятания зад гърба си, започнали обсъждания и оценки за него от страна на съселяните му.

Претендирал е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер на 1 500 лв.

Ответникът Прокуратурата на Република България в срока по чл.131 от ГПК е депозирал Писмен отговор, с който изцяло оспорва иска по 2 основание и размер. Възразява, че не били доказани и претърпени вреди, а и те нямали причинна връзка с обвинението. Ответникът не бил разпространявал информация по случая, за да се ангажира отговорността му за настъпилата промяна в отношението на съселяните на ищеца. Размерът на вредите бил прекомерно завишен и не съответствал на икономическия стандарт в страната, принципите на справедливостта и установената съдебна практика. Спрямо лицето била взета най- леката мярка за неотклонение, наказателното преследване приключило в разумен срок от два месеца. Не се установявал и точният момент на претенцията за законната лихва.

В хода на производството е приложена ДП № 228/2020г. /пр.пр.

№4976/2020г. на РП - Пловдив/, както и Справка за съдимост на ищеца, от която е видно, че не е осъждан. В съд. заседание на 17.10.2023г. е разпитан св.И. Б., брат на ищеца.

Районният съд, за да уважи иска в пълен размер, излага основни съображения, че за да бъде присъдено обезщетение по реда на ЗОДОВ е необходимо освен осъществяване на предвидените в закона хипотези, да са налице и някои от елементите на общата деликтна отговорност, а именнопретърпени вреди -имуществени или неимуществени, както и пряка причинна връзка между тях и незаконосъобразните действия на лица от съответните правозащитни органи. Районният съд мотивира, че по принцип винаги едно висящо наказателно производство води до негативни преживявания, свързани със стрес, притеснения и неудобства за съответното обвинено лице, които са пряко свързани с повдигнатото спрямо него обвинение. По делото е разпитан един свидетел- братът на ищеца, чиито показания са кредитирани, в контекста на чл. 172 от ГПК. За претенцията за неимуществените вреди има значение начинът, по който предприетото наказателно преследване се е отразило върху живота на лицето (семейство, приятели, обществен отзвук), като според свидетеля Б. околните в селото разпитвали за ищеца, питали кога ще влиза в затвора, приказвали за обвинението, а иначе семейството им се ползвало с авторитет и добро име. Доказани са били както лични притеснения на ищеца и изпитваните от него негативни емоции като негови субективни усещания, така и отрицателно настроено обществено отношение в малко населено място, което в крайна сметка е довело и до изнасянето на лицето да живее другаде. Ищецът освен това бил напуснал работа и не искал да работи с 3 мъжете в семейството, на които помагал до тогава.

Районният съд аргументира, на следващо място, че пряко относими към размера на обезщетението обстоятелства са и продължителността на воденото наказателно производство, извършените процесуално-следствени действия, както и наложените мерки за неотклонение. Ищецът е бил привлечен като обвиняем на 05.06.2020 г., а постановлението за прекратяване е от 07.08.2020 г. Ищецът не е давал обяснения, предявявано му е разследването, била му е била наложената най- леката мярка за неотклонение „подписка“, без по отношение на него не са прилагани каквито и да е ограничения от страна на разследващите в свободното му придвижване.

Самото разследване в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от около два месеца, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователното бездействие на служителите на ответника, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на доказателства (писмени, гласни, експертизи) за разкриване на обективната истина. Същевременно по делото не се е доказало, че е налице съпричиняване на ищеца по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ, защото не се установява поведение на пострадалия, което да е в причинно- следствена връзка с настъпилия вредоносен резултат от незаконосъобразните действия на държавните органи, за да се освободят те от отговорност. От материалите по досъдебното производство не може да се направи извод за наличието на виновно или противоправно поведение на обвиняемия, което да е в причинна връзка с действията на прокуратурата или да е възпрепятствало хода на разследването. Мотивира също, че изпитаните и следващите се емоционални страдания- негативни чувства от факта на обвинението, преживените стрес и притеснения, несигурност от изхода на разследването, трябва да бъдат овъзмездени, в размер на 1500 лв. Районният съд уточнява, че началният момент на законната лихва следва да бъде присъден от датата на влизане в сила на постановлението за прекратяване, защото до този момент не са доказани предпоставките за присъждане на обезщетение, тъй като до окончателното приключване на ДП няма хипотеза на незаконно обвинение. По ДП е налице обратна разписка, от която е видно, че разписката с изпратеното постановление до обвиняемия е получено на адреса от майка му на 14.08.2020 г., поради което то е влязло в сила в едноседмичен срок от тази дата, тоест на 22.08.2020 г., от когато сумата следва да се присъди.

4

С въззивната жалба Прокуратурата на Република България възразява, че исковата претенция не била доказана. В хода на съдебното производство е разпитан брата на ищеца, който е свидетелствал, че ищецът е преживял силни негативни емоции и притеснения, след привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343в,ал.3,вр. ал.1 от НК, като отрицателно настроеното обществено отношение към него в малкото населено място, където живеел, го принудило да се изнесе в друго населено място. Свидетелят е заявил, че ищецът напуснал работа, тъй като изпаднал в депресия, като освен това рязко се влошило здравословното му състояние, по-конкретно психическото такова. По делото обаче не са били приложени доказателства, доказващи влошено здравословно състояние на ищеца, извън обичайния стрес и притеснения, преживени от предявеното му обвинение, които не са били толкова продължителни и с голям интензитет. На следващо място, липсвали доказателства ищецът действително да е напуснал работа, като последното обстоятелство не може да бъде доказано с изискуемата категоричност, тъй като същият не е работел на трудов или граждански договор, а помагал на “мъжете” в семейството си, за които от показанията на брат му не става ясно точно с каква по характер и вид трудова дейност се занимават и въобще упражняват ли действително такава. В допълнение, липсвали каквито и да било доказателства, твърдените от Б. негативни емоционални преживявания да са възникнали единствено в резултат на привличането му в качеството на обвиняем за престъпление по чл.343в, ал.З, вр. с ал.1 от НК. Тежестта на доказване е изцяло върху ищеца Д. Б., като същият е следвало да докаже с пряко доказване описаните в исковата молба факти, а именно, че в резултат на незаконно повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.343в, ал.З, вр. с ал.1 от НК е претърпял, като пряка и непосредствена последица, неимуществени вреди. Не са били представени доказателства, установяващи пряката и непосредствена връзка между дейността на Прокуратурата и претърпените увреждания. В тази връзка, може да се обуслови извод, че твърдените от ищеца негативни преживявания, като промяна на отношението на съселяните му към него, душевния дискомфорт, изолирането му от обществения живот, всъщност не се дължат пряко на дейността на Прокуратурата на Република България и на предявеното му обвинение.

Жалбоподателят възразява също така, че откакто е бил привлечен като обвиняем на 05.06.2020г. до датата на прекратяването на дата 5

07.08.2020г., ищецът не е давал каквито и да е било обяснения, предявено му е било разследването, като му е била наложена най-леката мярка за неотклонение „Подписка“, без по отношение на него да са прилагани каквито и да е било други мерки за процесуална принуда, както и ограничения от разследващите органи в свободата му на придвижване. Разследването в досъдебната фаза е приключило в разумен срок от два месеца, като продължителността на процеса не се е дължала на неоснователно бездействие на Прокуратурата, а изцяло на обективни причини, свързани със събиране на необходимите доказателства за разкриване на обективната истина.

Въведени са оплаквания и досежно размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди, което не съответства на принципа за справедливост, поради което не следва да се присъжда изобщо такова. При усоливята на евентуалност, е направено искане за намаляване на така определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение за претърпени от Д. Г. Б. неимуществени вреди. На следващо място, алтернативно правя искане за намаляване на определения от първоинстанционния съд размер на обезщетение за направени в производството разноски и по специално за заплатено адвокатско възнаграждение на двамата адвокати, упълномощени от ищеца. Поддържа се, че производството по ЗОДОВ не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което заплатеният хонорар не следва да надвишава значително минималните размери по Наредба за минималните размери на адвокатските възнаграждения.