Решение № 22413 от 10.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 22413 гр. С., 10.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 45 СЪСТАВ, в публично заседание на първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА при участието на секретаря СИЛВИЯ К. ЗЛАТКОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА К. ГЕОРГИЕВА Гражданско дело № 20231110146329 по описа за 2023 година

Производството е образувано по предявени от /фирма/ срещу И. З. М. обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150, ал. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумата в размер на 1341,35 лв. – главница, представляваща неплатена цена на доставена топлинна енергия през периода от 01.05.2019 г. до 30.04.2022 г. за топлоснабден имот, находящ се в гр. С., ул. „*****************“ № 28, ет. тавански, ателие № 7, абонатен № ********, ведно със законна лихва от 18.08.2023г. до изплащане на вземането, сумата в размер на 190,70 лв. – мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 07.03.2023 г., както и суми за дялово разпределение в размер на 62,30 лв. –главница за периода от м.02.2020 г. до м.04.2022 г., ведно със законната лихва от 18.08.2023г. до изплащане на вземането и 11,88 лв. – лихва за периода от 31.03.2020г. до 07.03.2023 г.

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена. Въз основа на сключен договор от ищцовото дружество разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда-етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение, което било възложено на /фирма/, поради което последното се иска да бъде привлечено в производството като трето лице – помагач, предвид евентуално предявяване на регресни претенции срещу него при отхвърляне на исковете.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който оспорва иска по основание и размер. Оспорва да е налице облигационно правоотношение между страните.

Поддържа, че няма качеството потребител на топлинна енергия. Оспорва да е собственик на процесният имот. Оспорва още да са доставяни процесните количества топлинна енергия, както и претендирания размер на същите да отговаря на одобрените цени за исковия период.

Оспорва счетоводството на ищцовото дружество да е водено редовно. Счита исковете за 1 главница за цена на услуга дялово разпределение и лихва за недоказани и неоснователни.

Прави възражение за изтекла погасителна давност.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, се представлява от юрисконсулт Н., който поддържа исковата молба и моли за уважаване на исковите претенции.

В съдебно заседание ответникът И. З. М., редовно призован, не се явява, не се представлява. С молба с вх. № 306438/30.09.2024г. моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца /фирма/, редовно призовано, не изпраща представител.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност, съгласно изискванията на чл. 235 ГПК и чл. 12 ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса на основание чл.154, ал.1 от ГПК, в производството ищецът следва да докаже фактите, от които произтича вземането му. В тежест на ищеца е да докаже основанието, което поражда претенцията му, както и размера на същата. Ищецът следва да доказва, че ответника има качество потребител на топлинна енергия съгласно цитираните от него правни разпоредби в рамките на процесния период, ползването на топлинна енергия през процесния период в количество, съответно на начислените суми формиращи начислената главница за ТЕ и периода и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да докаже възраженията си срещу вземането, поради което отрича съществуването на спорното право, както и положителният факт на плащането, съобразно твърденията му в отговора на исковата молба. При релевирано възражение за давност в доказателствена тежест на ищеца е да докаже основания за спиране/прекъсване на давностния срок.

От приетия по делото Нотариален акт за собственост на апартамент по чл. 55-г от ЗПИНМ № 185, дело № 698/963 от 01.05.1963г. се установява, че лицето З.П.М. е придобило недвижим имот, представляващ ателие № 7, находящ се в гр.С., ул. „*****************“ № 28. От приетото на л.79 от досието по делото удостоверение за наследници на СО, район Лозенец, се установява, че лицето З.М. е починало на 16.01.2017г. и е оставило за свои законни наследници дъщеря си - И. З. М. – ответникът.

Установява се по делото, че с решение на ОС на етажните собственици, живущи на ул. „*****************” № 26, 28 и 30, обективирано в протокол от 22.09.2001г. е взето решение да се сключи договор за извършване на услугата топлинно счетоводство с /фирма/.

Към протокола е приложен и списък на етажните собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение. Решението на ОС не е оспорено по съответния ред, относно неговата незаконосъобразност, влязло е в сила и обвързва всички етажни собственици, включително и тези които не са го подписали, както и правоприемниците в задълженията на подписалите го етажни собственици. Въз основа решението на ОС, ЕС е сключила договор № 789/26.09.2001г. с /фирма/ за извършване на услугата „топлинно счетоводство”, като съгласно договореното от страните в раздел 2, т.2.5 договорът се сключва за срок от три години, с опция за автоматичното му продължаване, при неналичие на изявление за автоматичното му прекратяване, отправено от някоя от страните в срок от един месец преди изтичането му. Няма данни такова изявление да е отправено.

По изложеното съдът приема, че между ЕС и третото лице помагач, конституирано на страната на ищеца е налице валидно възникнало правоотношение по договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство”.

Установява се от изслушаната по делото СТЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена и съотносима на приложените по делото писмени доказателства, че третото лице – помагач е извършвало разпределение на топлинна енергия в блока след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имота.

2

Установява се, че в рамките на процесния период – 01.05.2019г. до 30.04.2022г. ответникът не е осигурил достъп на фирмата за дялово разпределение, като по време на посещенията са изготвени протоколи за неосигурен достъп, приети на л.135-137 от досието по делото. По данни на ФДР в имота има монтирани 3 отоплителни тела и съответно са монтирани три топлоразпределители с дистанционен отчет, съответно констатирано е, че в имота се ползва топла вода и поради липса на отчет на водомер за топла вода, разходът за топла вода е начислен на един брой потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие, съгласно чл. 69, ал.2 от Наредбата за топлоснабдяването. Съгласно заключението, /фирма/ е извършвало дялово разпределение на ТЕ в съответствие с действащата нормативна уредба.

Експертизата е установила, че общият топломер, монтиран в АС на СЕС е бил годно за измерване средство в рамките на процесния период, съгласно изискванията на Закона за измерванията. Вещото лице също така е констатирало, че процесното жилище е необитаемо, като лично е снело стойностите на трите топлоразпределителя, както следва: 4748 показание 0, 4750 показание 0 и 4778 показание 0, като показанията касаят последният отчетен период – 2023г.-2024г., а не процесният. Установено е, че водомерът за топла вода е № 990010571 с показание 33,964 м3 и пломба 721475; същият е произведен 1999г. и пломбата е старият тип, тоест не е сменян и не е преминал метрологична проверка, тоест е нередовен. По отношение на перо сградна инсталация, вещото лице е констатирало, че процесният имот с абонатен номер 361147 има отопляем обем по проект от 105 м3, съгласно Акт за разпределение на кубатурата в жилищната сграда, като за периода от 01.05.2019г. до 30.04.2022г. количеството топлинна енергия отдадена от сградната инсталация е изчислено от ФДР по формула, съгласно приложението към чл. 61,т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването и е разпределено пропорционално на отопляемия обем на имотите по проект на сградата.

Установява се от изслушаната по делото ССчЕ, че процесните суми са заплатени за периода от м.05.2019г. до м.10.2019г., като това е отчетено при завеждане на исковете от ищеца. Установява се, че прогнозно за процесния период е начислена сума от 1689,17 лева, от които сумата от 427,10 лева по перо сградна инсталация и 1262,07 лева за БГВ. След изравняване и след корекция на задължението със сума от 50,93 лева, вследствие промяната на цената на газа, отнесена към процесният период, задължението възлиза на сумата от 1341,35 лева. На абоната е начислена и главница за такси за дялово разпределение в периода от м.02.2020г. до м.04.2022г. общо в размер на 62,30 лева. Според заключението мораторната лихва върху главницата от 1341,25 лева е в размер на 187,40 лева, за периода от 15.09.2020г. до 07.03.2023г., а върху главницата от 62,30 лева е в размер на 11,55 лева, за периода от 31.03.2020г. до 07.03.2023г.

Приложимите Общи условия за продажба на топлинна енергия, действащи към процесния период са общите условия, одобрени с Решение № ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, и тези, одобрени с Решение на ДКЕВР № ОУ-1 от 27.06.2016г.

Въз основа на гореустановената фактическа обстановка, въз основа на заключенията по СТЕ и ССчЕ, съдът намира, че ищецът доказа в производството наличието на основание за изискване заплащане на процесните суми. С разпоредбата на чл. 150, ал.1 от ЗЕ се предвижда, че продажбата на топлинна енергия на потребителите за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното дружество и одобрени от ДКЕВР.Съдържанието на ОУ е типизирано, без индивидуално разискване на договорните клаузи между страните, което е обусловено от характера на обществените отношения в определени сфери на пазара като доставка на електрическа и топлинна енергия., за вода и др., където индивидуалното разискване на договорните клаузи е трудно осъществимо на практика. Съдът намира, че от така представените писмени доказателства се установи, че между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия, в рамките на процесният период, тъй като условие на това е наличие на решение на ОС на ЕС, а това от своя страна е израз на волята на мнозинството в ЕС, което се установи по делото. Установи 3 се, че ответницата е собственик на имота, като единствен законен наследник на лицето З.П.М., тоест по силата на универсално правоприемство. Няма данни между нея и трето за спора лице да е налице правоотношение, по силата на което тя да не отговаря за заплащане на доставената в имота топлинна енергия, свързана с ползването на имота. По изложеното на горното основание тя е легитимирана да отговаря за заплащане на процесните суми.

Съгласно разпоредбата на чл. 139 ал.1 от ЗЕ, разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ /чл. 139– чл. 148/ и в Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./., както и Наредба № Е-РД-04/12.03.2020г., относима за кратък период с оглед рамката на процесния период. Топлинната енергия за отопление на сграда-етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл. 142, ал.2 от ЗЕ/. Съгласно чл.143, ал.3 от ЗЕ - топлинната енергия отдадена от сградна инсталация и топлинната енергия за отоплението на общите части на сградата се разпределят между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Установи се по делото, че за заплащане са определени суми по перо сградна инсталация, която е дължима по посочените по-горе разпоредби, дори и в имота да няма реално потребление на топлинна енергия за отопление на имота.