Определение № 226 от 21.01.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 226 гр. София, 21.01.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Александра Йорданова

Членове:

Стоян Михов

Десислава П. Генова като разгледа докладваното от Десислава П. Генова Въззивно частно наказателно дело № 20241100607143 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341 и сл. от НПК, вр. чл. 306, ал. 3 НПК.

Постъпила е частна жалба, подадена от осъденият К. И. Т., ЕГН: **********, срещу Определение от 08.09.2021 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4, пр.2 НПК, по НОХД № 18962/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, с което първоинстанционният съд е осъдил жалбоподателя, на основание чл. 189, ал.

3 НПК, да заплати по сметка на Националното бюро за правна помощ (НБПП) сумата от 220.00 (двеста и двадесет) лева, представляваща направени по делото разноски за правна помощ.

В депозираната жалба се излагат доводи, че жалбоподателят не трябва да заплати хонорар на назначения служебен защитник, тъй като последният не го е представлявал поради което счита, че не дължи присъдената с обжалваното определение сума от 220 лева разноски в полза на НБПП. С оглед така изложеното се иска отмяна на обжалваното определение.

Софийски градски съд, Наказателно отделение, като взе предвид подадената частна жалба, и съобрази изтъкнатите в нея съображения и материалите по делото, намира за установено от фактическа страна следното:

С Присъда от 22.07.2020 г. по НОХД № 18962/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав, първоинстанционният съд е признал жалбоподателя К. И. Т., ЕГН: ********** за Виновен в това, че в периода от 22,00 часа на 09.05.2013 r. до 03,00 часа на 11.05.2013 г. в гр.София, в района нa ,,Лъвов мост“, при условията на продължавано престъпление е склонявал лице ненавършило осемнадесет години - Ж.И.К. с ЕГН ********** към проституция /като й обещал да взема от клиенти по 15 лв. за орална любов, по 30 лв. за стандартен секс и по 100 лв. за един час стандартен секс и ще делят 1 паричните суми и той ще я охранява и транспортира при необходимост/, като деянието е извършено с користна цел/взел е за себе си повече oт половината парична сума - 240 лв. от общо заработените 440 лв. от К./, както следва:

-B периода от 22,00 часа на 09.05.2013 г. до 02,30 часа на 10.05.2013 г. в гр.София, в района на ,,Лъвов мост“ е склонявал лице, ненавършило осемнадесет години - Ж.И.К. с EГH ********** към проституция /като й обещал да взема от клиенти по 15 лв. за орална любов, по 30 лв. за стандартен секс и по 100 лв. за един час стандартен секс и ще делят паричните суми и той ще я охранява и транспортира при необходимост/, като деянието е извършено с користна цел /взел е за себе си повече от половината парична сума - 140 лв. от общо заработените 260 лв. от К. и

- B периода от 22,30 часа на 10.05.2013 г. до 03.00 часа на 11.05.2013 г. в гр.София, в района на ,,Лъвов мост“ е склонявал К. с ЕГН ********** към проституция /като й обещал да взема от клиенти по 15 лв. за орална любов, по 30 лв. за стандартен секс и по 100 лв за един час стандартен секс и ще делят паричните суми и той ще я охранява и транспортира при необходимост/, като деянието е извършено с користна цел /взел е за себе си повече от половината парична сума - 100 лв. от общо заработените 180 лв. от К., поради което и на основание чл.155, ал.5, т.2 пр.1, aл.3 вр. ал.1, пр.1 вр. чл.26, ал.1 НК го ОСЪДИЛ на наказание „ЛIИШABAHE OT СBOБОДА“ за срок от ДВЕ ГОДИНИ и ШЕСТ МЕСЕЦА, което да се изтърпи при първоначален СТРОГ режим. На основание чл.68, ал.1 от НК, съдът е привел в изпълнение наказанието ЕДНА ГОДИНА ,Лишаване от свобода“, наложено на К.

И. Т. по НОХД №-3301/2010 г. по описа на СРС, НО,104 -ти състав, което да бъде изтърпяно при първоначален СТРОГ peжим. Постановената Присъда е била потвърдена с Решение № 260170/18.11.2020 г. по описа на XV въззивен състав на СГС.

Видно от материалите по делото, в производството пред СРС осъденото лице К. И. Т., ЕГН: ********** е бил защитаван от служебен защитник - адв. В.А. от САК.

С писмо от 29.09.2020 г., постъпило в СРС на 02.12.2020 г. от заместник-председателя на НБПП е поискано присъждане на изплатеното от НБПП възнаграждение на служебен защитник по НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС, НО, 104 - ти състав. Към писмото е приложено Решение № СФ – 25548-16425/29.09.2020 г. на НБПП, от което се установява, че на адв. В.А. е било изплатено възнаграждение в размер на 220 (двеста и двадесет) лева за предоставена правна помощ по НОХД № 18962/2013 г.

С атакуваното пред настоящата инстанция определение от 08.09.2021 г., като е съобразил крайния изход на делото и постъпилото искане от Националното бюро за правна помощ, районният съд е осъдил К. И. Т., ЕГН: **********, да заплати по сметка на НБПП сумата в размер на 220 (двеста и двадесет) лева - разноски за предоставената му правна помощ, изразяваща се в служебна защита по НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС, НО, 104 - ти състав.

С оглед изложената фактическа обстановка, въззивният съд приема следното от правна страна:

2

Частната жалба е подадена от легитимирано лице, в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт съгласно чл. 306, ал. 3 НПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящият съдебен състав счита, че изводът на районния съд за дължимост от страна на осъденото лице на направените от НБПП разноски за служебен защитник в производството по НОХД № 18962/2013 г. по описа на СРС, НО, 104 - ти състав, е правилен.

По силата на чл. 27а от Закона за правната помощ (ЗПП) в определени със закон случаи, лицата на които е предоставена правна помощ, възстановяват на НБПП направените разноски. Такъв случай е изрично регламентиран в разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, съгласно която, когато подсъдимият бъде признат за виновен, съдът го осъжда да заплати разноските по делото, включително адвокатското възнаграждение и другите разноски за служебно назначения защитник, както и разноските, направени от частния обвинител и гражданския ищец, ако последните са направили такова искане. Цитираната разпоредба има императивен характер. В същия смисъл Тълкувателно решение № 4/19.02.2010 г. по т. д. № 4/2009 г. по описа на ОСНК, ВКС, ясно е дефинирало това законодателно решение, приемайки, че подсъдимият, който е признат за виновен, на основание чл. 189, ал. 3 НПК, следва да заплати адвокатско възнаграждение на служебния защитник в полза на НБПП във всички случаи на задължителна защита.

Предвид изложеното настоящият въззивен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че са налице предвидените в закона предпоставки подсъдимия К.

И. Т., ЕГН: **********, да бъде осъден да заплати в полза на Националното бюро за правна помощ - гр. София разноските за изплатено адвокатско възнаграждение на назначения му по делото пред Софийски районен съд служебен защитник, макар и той да е бил резервен.

Жалбоподателят К. И. Т., ЕГН: ********** е бил признат за виновен по повдигнатото му обвинение с влязла в сила Присъда, същият е бил представляван от адв. Н. от САК и от адв. В.А., резервен служебен защитник, назначен по реда на Закона за правната помощ (ЗПП), на когото съгласно представеното решение на НБПП е било заплатено възнаграждение в размер на 220 лева. Определеното от НБПП възнаграждение е съобразено с границите на възнагражденията, регламентирани в относимите разпоредби на Наредбата за заплащане на правната помощ (НЗПП), с оглед размера на предвиденото наказание за извършеното от подсъдимото лице престъпление и участието на резервния защитник в производството, т.е в съответствие с чл. 22, ал. 2, изр. 1 вр. чл. 17, т.2 вр. чл.9, ал.4 НЗПП.

Ето защо, районният съд законосъобразно, по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК, след представяне на решението на НБПП, е осъдил подсъдимия да заплати сумата от 220 лева по сметка на НБПП.

Не могат да бъдат основание за друг извод наведените от жалбоподателя оплаквания, че същият не е бил представляван от адв. А.. Видно от Протокол от 18.12.2019 г. упълномощеният от подсъдимия – адв. Н. не се е явил и е станал пречка за отлагане на делото, поради което е задействана процедура за назначаването на резервен защитник. Това е 3 така защото, участието на защитник на основание чл. 94, ал.1, т.6 НПК е задължително, тъй като подсъдимото лице К. Т. е било задържано. За резервен защитник е определен адв. А., който е участвал до края на производството пред първа инстанция. С оглед на така изложеното, защитата на подсъдимия в производството пред СРС е била задължителна и поради отсъствието на служебния защитник, правилно и законосъобразно на подсъдимия е била предоставена правна помощ чрез назначаване на резервен служебен защитник. Поради това възраженията на жалбоподателя, че не дължи разноски, тъй като не е бил представляван от адв. А. от САК, не могат да бъдат споделени.

Ето защо, съобразявайки всичко гореизложено, първоинстанционният съд е постановил законосъобразно и правилно определение, което е съобразено с доказателствата по делото, материалния закон и със задължителната съдебна практика.

По изложените съображения, въззивната инстанция намира, че обжалваното определение е правилно и не са налице основания за отмяната му.

Така мотивиран и на основание чл. 341, ал. 2 НПК вр. чл. 306, ал. 3, вр., ал. 1, т. 4 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 08.02.2021 г., постановено по реда на чл. 306, ал. 1, т.

4 от НПК, по НОХД № 18962/2013 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 104 състав.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4