Решение № 125 от 08.04.2026, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 125 гр. Провадия, 08.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, IV-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Галя Алексиева при участието на секретаря П. В. Г. като разгледа докладваното от Галя Алексиева Гражданско дело № 20253130101197 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявен от „Креди йес” ООД, ЕИК 200688545 със седалище и адрес на управление гр. Хасково, ул. Лозарска № 12 срещу М. А. М., ЕГН ********** с настоящ адрес с. ****** иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че в полза на ищеца съществува вземане срещу ответника за сумата от 646,97евро /1265,37лева/, дължима по запис на заповед, издаден на 10.04.2024г., с падеж на предявяване и предявен на дата 11.04.2024г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението- 29.04.2025г. до окончателното изплащане на задължението, за което вземане е издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК № 405/05.05.2025г. по ч.гр.д. № 633/2025г. по описа на ПРС.

Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:

На 10.04.2024г. ответникът е издал в полза на ищцата запис на заповед за сумата от 4080лева. Уговорен е падеж на плащане на предявяване. Ценната книга е предявена за плащане на 11.04.2024г. Счита, че записът на заповед е редовен от външна страна и обективира действителна абстрактна сделка между страните, като отговарящ на всички изисквания по чл. 535 ТЗ.

Твърди, че записът на заповед обезпечава негово вземане по валидно сключен с ответника договор за потребителски кредит № 735581 от 10.04.2024г., по който е предоставил в заем сумата от 1500лева, предадена лично на ответника в брой. Неразделна част от договора бил и изготвен погасителен план и ОУ към него.

По договора ответникът е извършил плащания на седем вноски в размер на сумата от общо 1689,39лева. Поради преустановяване на плащанията, ищецът е упражнил правото си да обяви вземането за изцяло предсрочно изискуемо, за което ответникът е бил уведомен лично на 07.04.2025г.

Твърди, че остатъкът от вземането, което е предмет на настоящата искова претенция, вкл. следните задължения на ответника по договора за заем- 981,23лева главница; 134,34лева договорна лихва за периода 10.11.1024г.- 10.04.2025г.; 54,08лева наказателна лихва за забава;

98,12лева неустойка за предсрочна изискуемост.

1

За събиране на вземането си ищецът подал заявление за издаване заповед за незабавно изпълнение. С оглед подадено възражение от длъжника в срока по чл. 414 ГПК, обосновава правния си интерес от търсената понастоящем защита. Искането е за уважаване на исковата претенция и присъждане на разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника, с който искът се оспорва като неоснователен.

Оспорва действителността на каузалното правоотношение, вземането по което се обезпечава с процесната ценна книга. Твърди, че договорът е сключен в нарушение изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 ЗПК, поради което е нищожен.

Счита, че формирането на ГПР от 48,053% е сторено в нарушение на законовите изисквания и действителният такъв е в много по- голям размер.

Искането е за отхвърляне на исковата претенция и присъждане на сторените по делото съдебно- деловодни разноски.

В проведеното открито съдебно заседание исковата молба и отговорът се поддържат с писмени становища.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, и приложимите материални норми, съдът приема за установено от фактическа страна и прави следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК.

Предмет на исковата претенция е сума дължима по запис на заповед с издател ответника и поемател ищеца. Правният интерес от търсената защита се извежда от предходно развило се заповедно производство по ч.гр.д. № 633/2025г. по описа на ПРС, по което е била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК, срещу която ответникът е депозирал възражение в срока по чл. 414 ГПК.

Вземането по заповедта е съответно на това по иска по чл. 422 ГПК.

Законовата регламентация на записа на заповед предопределя строго формалния характер на сделката откъм реквизитите й, чието наличие и съдържание следва пряко от текста на документа. Чл. 535 ТЗ предвижда записът на заповед да съдържа наименованието запис на заповед в текста на документа на езика, на който е написан; безусловно обещание да се плати определена сума пари; падеж; място на плащането; името на лицето, на което или на заповедта, на което трябва да се плати; дата и място на издаването; подпис на издателя. Съгласно чл. 536, ал. 1 ТЗ липсата на посочените реквизити прави ценната книга нищожна, с изключение на тези за падеж, място на издаване и място на плащане, които се заместват от презумпциите на ал. 2, 3 и 4- при липса на падеж, записът за заповед се смята платим на предявяване; мястото на издаване се смята за място на плащане и за местожителство на издателя; записът на заповед се смята издаден в мястото, посочено до името на издателя.

Установява се от приобщените по делото доказателства, неоспорени от ответника, че на 10.04.2024г. той е издал запис на заповед в полза на ищеца за сумата от 4080лева.

Документът съдържа уговорка за безусловно поето задължение за плащане на сумата, дата на издаване, падеж на задължението- на предявяване. На 11.04.2024г. ефектът е предявен, поради което следва, че вземането е изискуемо.

2

Следва да се приеме действителност на ценната книга, а и принципно срещу това е нямало възраженията от ответника. Такива са релевирани само срещу действителността на каузалното правоотношение, което ценната книга обезпечава.

Материализираното право в ценната книга произтича от абстрактна сделка, на която основанието е извън съдържанието на документа и то не е условие за действителността й.

Затова, с въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение по повод или във връзка, с което е издаден редовният запис на заповед, се разкрива основанието на поетото задължение за плащане или обезпечителния характер на ценната книга. В тази хипотеза на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията основани на това правоотношение, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. По правилото на чл. 154, ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест, всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, и които са обуславящи за претендираното, съответно отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Дадените разяснения по приложението на закона в т.17 от ТР № 4/2014г. на ОСГТК на ВКС са, че наличието на редовен от външна страна запис на заповед, посочен като единствен източник на установяваното на парично вземане, освобождава ищеца- кредитор от задължение да доказва съществуването на каузално правоотношение с издателя като причина за издаване на записа на заповед. Кредиторът единствено твърди и доказва вземането си, основано на менителничен ефект. Страната, която твърди да е налице кауза и се домогва да черпи възражения от нея, следва да я докаже по общо правило на чл. 154 ГПК с допустимите от процесуалния закон доказателствени средства. В случая ищецът е въвел конкретно каузално правоотношение за обезпечаване изпълнението, на което да е издадена ценната книга. Твърдял е и този факт е обявен за безспорен между страните- че ценната книга обезпечава вземането му по сключен с ответника договор за кредит № 735581 от 10.04.2024г. Предвид задължението на съда да следи за наличие на неравноправни клаузи в договор сключен с потребител на основание чл.

7 ГПК, а съобразно ТР 1/2020г. на ВКС - и за нищожност по чл.26, ал.1, предл.1 и 3 ЗЗД, ищецът дължи доказване и на факта, че договорът е сключен при спазване законовите изисквания относно потребителската закрила.

Между страните не е имало спор, а и от ангажираните по делото писмени доказателства се установява следното относно каузалното правоотношение:

На 10.04.2024г. между страните е сключен договор за потребителски кредит № 735581, по който съгласно уговореното в чл. 3, на ищеца е отпуснат кредит от 1500лева.

Връщането на заетата сума е следвало да стане на 17 месечни вноски, първата с падеж 10.05.2024г. и последната 10.09.2025г. Общо дължимата сума по договора е 1988,61лева.

Уговорени са ГПР 48,053% и фиксиран месечен лихвен процент от 3,330%. В чл. 3.3 е упоменат начин на формиране на ГПР, вкл. допусканията взети предвид. В чл. 9 и 10 са предвидени правото на кредитополучателя на отказ от сключения договор и на предсрочно погасяване на задължението.

Съгласно чл. 6 страните се съгласяват договорът да бъде обезпечен с гарант отговарящ на условията на чл.10, ал.2, т.1 ОУ и с още едно допълнително обезпечение по 3 избор на заемателя- в случая ценна книга издадена в полза на заемодателя. Съгласно чл. 8 непредоставянето на договореното обезпечение в тридневен срок от сключване на договора или ако то не отговаря на условията на чл. 10, ал. 2, т.1 и т.4 ОУ, заемателят дължи неустойка от 2091,39лева, чието плащане се разсрочва съгласно погасителния план, по който начин общото задължение по договора става 4080лева.

В рамките на дължимата от съда служебна проверка, установява се, че е спазена писмената форма при сключването на договора. Императивно изискване на чл. 11, ал. 1 и ал.

2 ЗПК е договорът да съдържа информация относно общия размер на кредита, условията за усвояване и издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, с разбивка на включените в тях компоненти за главница и лихва, и общо дължимата сума по кредита, за ГПР, дължимата лихва при просрочие, предупреждение за последиците от изпадане на заемателя в просрочие, информация за правото на отказ от договора. Възраженията срещу спазване на посочените законови изисквания са относно прилагания по договора ГПР и начина на неговото формиране.

ГПР по дефиницията на закона изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Т.е включва и уговорено заплащане на възнаградителна лихва за възмездно ползване на заетата сума от кредитополучателя. Изчислението му се извършва по формула разписана в закона.

Ответникът не е оспорвал, че неустойката за непредоставяне на обезпечение не е включена при изчисляване на уговорения в случая ГПР, а и това следва пряко от уговорения начин на формиране на ГПР- че заемателят ще изпълнява задълженията си съгласно условията и сроковете в договора; че договорът ще е валиден за срок в него; че заемът ще се погасява с плащания съгласно погасителния план; че не се вземат предвид разходите, които заемателят плаща при изпълнение на задълженията по договора; че не са дължими никакви допълнителни плащания, които не са посочени в договора при неговото сключване /лихви, такси, комисионни, застрахователни премии и пр./, дори да са поискани от лице, което е известно, че е оторизиран представител на заемодателя. Принципът е, че при формиране на ГПР, в него се включват не само тези, установени към момента на сключване на договора за потребителски кредит, но и всички бъдещи разходи по кредита за потребителя, с изключение на тези посочени в чл. 19, ал. 3 ЗПК - 1. които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит; 2. различни от покупната цена на стоката или услугата, които потребителят дължи при покупка на стока или предоставяне на услуга, независимо дали плащането се извършва в брой или чрез кредит и 3. за поддържане на сметка във връзка с договора за потребителски кредит, разходите за използване на платежен инструмент, позволяващ извършването на плащания, свързани с усвояването или погасяването на кредита, както и други разходи, свързани с извършването на плащанията, ако откриването на сметката не е задължително и разходите, свързани със сметката, са посочени ясно и отделно в договора за кредит или в друг договор, сключен с потребителя.