Определение № 1565 от 02.10.2019, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Частно наказателно дело 4367/2019
- Вид
- Определение № 1565
- Подписан
- 02.10.2019
- В сила
- 15.10.2019
- Състав
- МАРТИН РАЧКОВ БАЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 293а · Наказателен кодекс
- чл.300 · Наказателен кодекс
- чл.200 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 219 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.243, ал.10 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал.4 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 243, ал. 5 и сл. · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 24, ал.1, т. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 74, ал.1 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.84 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 1 · Наказателно-процесуален кодекс
О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. Бургас, 02.10.2019 г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти наказателен състав, в закрито заседание на втори октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ като разгледа докладваното от съдията НЧД № 4367 по описа за 2019г., намери за установено следното:
Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК.
С постановление на Бургаска районна прокуратура от 10.04.2019г. на основание чл.
243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-801/2018г. по описа на 01 РУ-Бургас, пор № 2469/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 293а НК.
Срещу постановлението е постъпила жалба от М.Д.А., чрез пълномощник – адв. С.К.-БАК.
В жалбата се посочва, че постановлението е незаконосъобразно. На първо място се застъпва, че А. е претърпяла вреди от престъплението, поради което и същата има качеството на „пострадал“. На следващо място се посочва, че правните изводи на РП-Бургас са неправилни, като в тази връзка се застъпва, че е без значение какъв е точният вид на съдебния акт, послужил като основание за издаване на ИЛ срещу длъжника, както и че няма значение дали кредиторът е пристъпил към принудително изпълнение или не. Твърди се, че единствените релевантни обстоятелства се съсредоточават около това дали е налице признато със съдебен акт вземане, както и дали длъжникът, въпреки наличието на финансова възможност, в рамките на година от влизане в сила на съответния акт е бездействал. В заключение се посочва, че всички описани предпоставки в конкретния случай са налице, поради което и се възразява срещу извода на РП-Бургас за несъставомерност на извършеното. Иска се отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на БРП за продължаване на разследването.
Съдът, след като се запозна с депозираната жалба, намира че същата е подадена в срок (доколкото няма доказателства кога постановлението е било връчено на жалбоподателката А. – факт, който няма как да се разгледа в неин ущърб), но въпреки това се явява НЕДОПУСТИМА и като такава следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да се прекрати поради следните съображения:
По силата на чл. 243, ал.4 от НПК право на жалба срещу постановлението на Районна прокуратура - град Бургас, с което се прекратява наказателното производство имат лицата изрично посочени в цитираната законова разпоредба, а именно: обвиняемият, пострадалият или ощетеното юридическо лице. На никой друг правен субект законът не признава активна процесуална легимация да атакува пред съда постановлението на прокуратурата за прекратяване на наказателното производство.
Жалбоподателката в настоящия процес няма нито качеството на „обвиняем“ по смисъла на чл. 54, вр. чл. 219 и сл. от НПК, нито качеството на „пострадал“ от престъпление по чл. 293а от НК по смисъла на чл. 74, ал.1 от НПК, още по-малко качеството на „ощетено юридическо лице“ по смисъла на чл. 84, ал. 1 от НПК, поради което няма право на жалба срещу постановлението за прекратяване на наказателното производство. Въпреки изтъкнатото в жалбата, съдът счита, че А. не е „пострадал“ от престъплението по смисъла на чл. 74 НПК. Последната посочена разпоредба дефинира понятието и посочва, че това е лице, което е претърпяло имуществени или неимуществени вреди от престъплението, като правната теория и практиката са еднопосочни, че се касае за вреди, които са пряка и непосредствена последица от престъплението. Обществените отношения, които са обект на съответния вид престъпления по Наказателния кодекс, определят кръга от лицата, които имат качеството на пострадал в наказателния процес и съответно са легитимирани да бъдат конституирани като частни обвинители и/или граждански ищци в съдебното производство по него.
В случая деянието по чл.293а от НК е едно от престъпленията срещу правосъдието, от групата на онези, които имат за свой подродов обект правосъдната дейност и авторитета на органите на съдебната власт /чл.293а – чл.300 от НК/, тъй като е посегателство, което възпрепятства изпълнението на вече взето от съда решение. В случая това неизпълнение затрудняват дейността на държавните и обществени органи, както и отношенията между тях и гражданите.
Безспорно е, че то е формално умишлено престъпление, защото съставът не свързва възможността за реализиране на наказателна отговорност с настъпването на определени общественоопасни последици, а е достатъчно самото извършване на деянието, без да е необходимо от това да е настъпил конкретен резултат. Счита се, че с факта на осъществяване на деянието е достигната необходимата степен на обществена опасност, за да се приложи наказателна репресия. Престъплението по чл.293а от НК не е резултатно (Решение №
91 от 10.03.2015 г. на ВКС по н. д. № 1975/2014 г., I н. о., НК). Тълкуването на чл.74 и чл.84 НПК сочи, че лицата могат да бъдат пострадали от деяние, за което в признаците на състава са предвидени съставомерни вредни последици, т.е. вредите са елемент от обективната страна от състава на престъплението, посочено в особената част на НК. Само тогава пострадалият ще може да се конституира и като страна в процеса. Липсата на съставомерни вреди при формалните престъпления предпоставя увреждане или застрашаване на обществени отношения на по-широк кръг правни субекти или на обществото като цяло, а не на отделно лице - пострадал, което обективно да се конституира като частен обвинител или граждански ищец, каквато възможност е налице при резултатните престъпления.
С оглед този специфичен обект на престъпленията против правосъдието, като пострадал от това престъпление не може да бъде определено физическо лице.
Ето защо жалбоподателката няма самостоятелни права в процеса като на пострадал и не разполага със самостоятелни права на участник в досъдебното производство, които да подлежат на съблюдаване от разследващите органи, респективно от съда в правомощията му по контрола за законосъобразност на постановлението за прекратяване на наказателното производство. При липсата на пострадал от престъплението по чл.293а от НК и съответно липсата на това качество от жалбоподателката, подадената жалба следва да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено. В този смисъл е и съдебната практика - Определение № 34 от 26.01.2015 г. на ОС - Бургас по в. ч. н. д. № 51/2015 г.; Определение по ВНЧД
№1091/2012г. на Окръжен съд гр.Бургас; Определение от 13.10.2014г. по ВНЧД № 1229/2014г. на Окръжен съд гр.Варна; Определение №149/26.09.2012г. по ВНЧД № 337/2012г. на Окръжен съд гр.Ямбол и др.
Следва да се посочи обаче, че липсата на възможност за проверка на постановлението по реда на чл. 243, ал.4-5 от НПК, чрез т.нар „съдебен контрол” не съставлява пречка и не отнема възможността за проверка на същото по реда на чл.243, ал.10 от НПК или чл.200 и сл. от НПК, а именно чрез обжалване пред по-горестоящата прокуратура / вж. Решение № 508/26.11.2012г по н.д. № 1798/2012г на III н.о. на ВКС/. В този смисъл правилността на прекратяването на производството, от което жалбоподателката счита, че е претърпяла вреди, не е безконтролно и не е в противоречие с принципите, вложени в ЕКПЧ, но редът за защита, съгласно изложените по-горе съображения не би могъл да бъде търсеният с жалбата съдебен контрол.
Така мотивиран, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като недопустима жалба от М.Д.А., чрез пълномощник – адв. С.К.-БАК, срещу постановление на Бургаска районна прокуратура от 10.04.2019г. на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-801/2018г. по описа на 01 РУ-Бургас, пор № 2469/2018г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 293а НК.
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по
НЧД 4367/2019г. по описа на БРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба или частен протест в седемдневен срок от връчването му пред Окръжен съд-Бургас.
ПРЕПИС от определението да се връчи на БРП и на М.Д.А., като с оглед специално искане в жалбата – това да се извърши на адреса на пълномощника й – гр. Бургас, ул. „Пиротска“ № 26 – партер, офис № 2.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: