Решение № 1372 от 28.11.2023, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 1372 гр. София, 28.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Елизабет Петрова

Членове:

Катерина Рачева

Михаил Малчев при участието на секретаря Мария Г. Паскова като разгледа докладваното от Михаил Малчев Въззивно гражданско дело № 20231000502500 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 3244/16.11.2022 г. по гр. д. №5842/2021 г. по описа на Софийски градски съд, е осъдено на основание чл. 432, ал. 1 КЗ „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, ЕИК 121265177, да заплати на В. С. С., ЕГН **********, сумата 36500 лева, представляваща част от общо претендирано обезщетение от 60000 лева за претърпени от него неимуществени вреди в резултат от осъществено на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, на път III - 1031, в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800, пътнотранспортно произшествие, заедно със законната лихва върху тази сума от 10.12.2020 г. до окончателното й изплащане, като е отхвърлен иска за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 36500 лева до пълния предявен размер от 40000 лева. Решението е постановено с участие на трето лице помагач на страната на „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД - С. В. С., ЕГН **********.

Посоченото решение е обжалвано от ответника „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, в неизгодната за него уважителна част – в частта му, в която предявеният иск за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от 10.12.2020 г. до окончателното изплащане на обезщетението, е уважен за разликата над 16 500 лева до пълния уважен размер от 36500 лева. Във въззивната жалба се излагат подробни съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, незаконосъобразно, необосновано, постановено в несъответствие със 1 събраните доказателства. Твърди се, че първоинстанционният съд при определяне на дължимия размер на обезщетението не се е съобразил с настъпилите в резултат на процесното ПТП телесни увреждания, претърпените психически травми и принципа за справедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД. Моли се решението да бъде отменено в обжалваната част, а предявеният иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди да бъде отхвърлен над сумата от 16 500 лева. Прави се искане да се присъдят направените пред двете инстанции съдебни разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият и ищец в първоинстанционното производство – В. С. С., действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор на въззивната жалба. С него тя се оспорва като неоснователна. Моли се да се потвърди в уважителната част решението на първоинстанционния съд. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

Предмет на настоящото въззивно производство е и депозирана по реда на чл. 263, ал. 2 ГПК насрещна въззивна жалба от страна на В. С. С., действащ чрез процесуалния си представител, срещу отхвърлителната част от решение № 3244/16.11.2022 г. В насрещната въззивна жалба се излагат съображения, че неправилно е уважено възражението на ответника за съпричиняване, което не е било доказано. Моли се да бъде отменено в обжалваната част първоинстанционното решение и да бъде уважен предявеният иск в пълния претендиран размер от 40 000 лева, частичен иск от 60 000 лева. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият по насрещната жалба и ответник в първоинстанционното производство – „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД, действащ чрез процесуалния си представител, е депозирал отговор, с който я оспорва неоснователна. Претендира се присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В установения от закона срок, третото лице помагач в първоинстанционното производство - С. В. С., не е депозирал отговор на въззивната жалба и на насрещната въззивна жалба.

Въззивната жалба и насрещната въззивна жалба са подадени в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК от активно легитимирани страни в процеса против решение, подлежащо на въззивно обжалване, поради което са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо.

СОФИЙСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, след преценка на изложените от 2 страните твърдения, доводи и възражения и на доказателствата по делото, съобразно разпоредбата на чл. 235 ГПК, приема следното:

Производството пред Софийски градски съд е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, във вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД срещу „ЗАД ОЗК – Застраховане“ АД.

Правната норма, регламентирана в чл. 432, ал. 1 КЗ, урежда и гарантира правната възможност на увреденото лице да предяви пряк иск за обезщетяване на претърпените вреди срещу застрахователя, с когото делинквентът или отговорно за неговото противоправно деяние лице е сключил договор за застраховка "Гражданска отговорност", обезпечаваща неговата деликтна отговорност. Фактическият състав, от който възниква имуществената отговорност на застрахователя за заплащане на застрахователно обезщетение на увреденото лице, обхваща следните две групи материални предпоставки (юридически факти): 1) застрахованият виновно да е увредил ищеца, като му е причинил имуществени или неимуществени вреди, които от своя страна да са в пряка причинноследствена връзка с противоправното поведение на застрахования и 2) наличие на застрахователно правоотношение, произтичащо от договор за застраховка "Гражданска отговорност" между делинквента и ответника – застраховател.

Тъй като обжалваното решение е влязло в законна сила в частта, в която е уважен искът за заплащане на застрахователно обезщетение за причинени неимуществени вреди при настъпване на процесното застрахователно събитие на 11.10.2020 г. – до сумата от 16500 лв. (в частта, в която първоинстанционното решение не е обжалвано), основанието

(правопораждащите спорните материални права юридически факти) на предявения осъдителен иск е установено със сила на пресъдено нещо, като спорът по настоящото дело се съсредоточава върху обстоятелството дали първоинстанционният съд правилно е приложил критериите за справедливост, уредени в разпоредбата на чл. 52 ЗЗД, при определяне размера на заместващото обезщетение, както и дали е налице съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, респективно каква е неговата степен, ако е налице такова.

Видно е от споразумение от 19.07.2021 г., одобрено по н.о.х.д. № 227/2021 г. на РС - Червен бряг, както и от представения констативен протокол с пострадали лица от 19.10.2020 г. , че С. С. е признат за виновен, че на 11.10.2020 г., около 17.20 часа, в гр. София, на път III - 1031, в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец, на км 22+800, нарушил правилата за движение по чл.5, ал. 1, т. 1, чл. 20 и 21, ал. 1 от ЗДвП, тъй като несъобразил скоростта с пътните условия и неосъществил достатъчен контрол върху автомобила, последният излязъл от пътното платно и се ударил в крайпътно дърво отдясно по посоката му на движение, и по непредпазливост причинил на В. С. пътник в автомобила и негов син - средна телесна повреда, изразяваща се във 3 фрактура на долен десен крайник (бедро), довело до трайно затруднение на движението за срок от около 7-8 месеца, при нормално протичане на оздравителния процес, като деяние е извършено в пияно съС.ие с концентрация на алкохол в кръвта 1.73 на хиляда и представляващо престъпление по чл. 343, ал. 3, б. „а“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „б“ и чл. 342, ал.

1, пр. 3 от НК. Безспорно е установено, че за водача на автомобил а „Тойота Авенсис“ е била сключена със ЗАД ОЗК - Застраховане АД застраховка Гражданска отговорност по полица № BG/23/120000855022 от 21.04.2020 г., със срок на застрахователно покритие до 29.04.2021 г. включително.

От приетата от първоинстанционния съд, като компетентно изготвена и неоспорена от страните, съдебно-токсикологична експертиза, се установява, че алкохолната концентрация от 1.73 промила при водача на автомобила - С.

С., съответства на фаза 3 - вълнение, и е в диапазона 0.9 - 2.5 промила. Тази концентрация на алкохол в кръвта имала различни проявления, като: нарушена моторна координация и рефлекси; дизартрия; брадилалия; неспособност за адекватно възприемане на околната среда; намалена зрителна острота; емоционална нестабилност; нарушения на дълбочината на вниманието, съобразителността и възприятията; промени в преценките, с възможно увеличаване на самочувствието и липсата на задръжки, и симптоми на Ромберг. Вещото лице изяснява при изслушването си от първоинстанционния съд в съдебно заседание, че в седнало положение посоченото съС.ие на алкохолно опиване се забелязвало от околните в проявленията му, изразяващи се в нарушената моторно координация от хаотични и ненасочени движения на горните крайници, дизартрия неправилна артикулация, и брадилалията - размазан говор, който се разбирал, но не бил напълно членоразделен, и бил забавен.

Съгласно приетата от първоинстанционния съд автотехническа експертиза процесното ПТП е настъпило в светлата част на денонощието с добра метеорологична видимост на прав пътен участък на пътя между гр.

Червен бряг и с. Реселец, състоящ се от едно пътно платно, предназначено за двупосочно движение на автомобилите, като за всяка посока по една лента с ширина по 3 м, като автомобил Тойота се е движил в дясна лента в посока от гр. Червен бряг към с. Реселец. Приближавайки към мястото на произшествието, водачът на автомобила се отклонил надясно със завъртане на кормилното колело на автомобила, при което автомобилът напуснал платното в дясно и се ударил челно в крайпътно дърво, като в момента на удара скоростта на движение на автомобила е била около 50 км/ч. Според заключението от техническа гледна точка причина за нестъпилото ПТП са субективните действия на водача на автомобил Тойота със системите да управление на автомобила, който е отклонил автомобила в дясно, завъртайки кормилното колело, и напускайки платното за движение е достигнал до крайпътно дърво и се е ударил челно в него. Вещото лице изяснява, че водачът на автомобил Тойота е имал техническата възможност да предотврати настъпването на произшествието, като управлява автомобила, 4 следейки посоката на платното за движение. Автомобил Тойота бил оборудван фабрично с предпазни колани за всички места за пътници, включително и на задната седалка, като в случая тялото на пострадалия пътник в резултат от инерционната сила е политнало напред спрямо купето на автомобила и за него е имало значение дали при произшествието е бил с поставен предпазен колан или не.

Съгласно заключението на съдебно-медицинска експертиза, приета в първоинстанционното производство, в резултат от настъпилото ПТП - с получен удар на десния крак в зоната над коляното в намиращи се твърди ръбести предмети, от които са направени вътрешните детайли на автомобилно купе, ищецът В. С., като пътник на предна дясна седалка на автомобила, е получил травматична костна увреда, представляваща диафизарна фрактура на дясна бедрена кост и довела до трайно затруднение на движението на крайника, и контузия на предна част на гърдите. Спешна медицинска помощ му била оказана в УМБАЛ Д-р Г. Странски, където след проведени изследвания и предоперативна подготовка на 12.10.2020 г. бил опериран с извършено открито наместване на костните фрагменти и стабилизиране на фрактурата с интрамедуларен пирон. Назначено било медикаментозно лечение и след стабилизиране на общото съС.ие В. С. бил изписан, като през периода 30.10.2020 г. - 06.11.2020 г. провел начална болнична рехабилитация, която била приключила с приучване да се движи с патерици и с ограничено натоварване на крака поради незарастване на счупената бедрена кост, и последваща амбулаторна рехабилитация в края на годината. Оздравителният процес на получената от ищеца фрактура на бедрената кост обичайно приключвала за срок до 5 месеца при оперативно отстраняване на напречните (заключващи) винтове след 45-я ден от оперативната интервенция, с което се дава възможност за динамизация на интрамедуларния пирон. В случая обаче това не е било осъществено - не били премахнати напречните пирони на 45-я ден след операцията, а повече от година след оперативното лечение на ищеца.