Решение № 663 от 13.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 663 гр. София, 13.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СВЕТЛОЗАР Д. Д. при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. Д. Гражданско дело № 20251110141300 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба на З. С. Д. срещу К. Д. Т., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК иск за установяване дължимостта на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410 от ГПК по ч. гр. д. № 15768/2025г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно: 13 746,70лв., представляващи незаконосъобразно събрана сума в полза на ответника по изп. дело № *************** по описа на ЧСИ М. М. с оглед плащането й преди образуване на изпълнителното дело.

Ищецът твърди, че ответникът имал качеството на взискател по изп. дело № 69/2025г. по описа на ЧСИ М., което образувал въз основа на изп. лист от 12.12.2024г., издаден по гр. д. № 1880/2022г. по описа на СГС, и изп. лист от 05.03.2024г., издаден по в. гр. д. № 2672/2023г. по описа на САС. В хода на изпълнението от него била събрана без основание сумата от 13 746,70лв. на две части, като същата била платена преди образуване на изп. производство.

С оглед изложеното, моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за недопустимост и неоснователност на исковете. Твърди, че отрицателен установителен иск е недопустим, както и че ответникът не бил пасивно процесуално легитимиран да отговаря за част от вземанията. Посочва, че платените преди образуване на изп. производство суми не покриват всички задължения, като изп. дело е образувано само за неплатения остатък.

Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявения иск.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:

Предявен за разглеждане по реда на чл. 422 ГПК е установителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД.

Съгласно чл. 55, ал. 1 ЗЗД, който е получил нещо без основание или с оглед на 1 неосъществено или отпаднало основание, е длъжен да го върне. При първият фактически състав, в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че с решение от 08.06.2023г. по гр. д. № 1880/2022г. по описа на СГС З. С. Д. е осъден да заплати на К. Д. Т. сумата от 20 000 евро, представляваща предоставена в заем сума, ведно със законната лихва от 23.02.2022г. до окончателното плащане. Отхвърлен е като неоснователен предявеният иск за сумата от 10 960 евро, представляваща неустойка за забава. С решението същият е осъден да заплати и разноски от 3961лв., както и К. Т. е осъден да заплати на З. Д. сумата от 991лв. – разноски.

Решението е обжалвано от К. Т. в частта, с която е отхвърлен искът за сумата от 10 960 евро, като с решение от 11.01.2024г. по в. гр. д. № 2672/2023г. по описа на САС е отменено решението на СГС в тази част и в частта, с която е осъден да заплати разноски от 991лв., и вместо това З. Д. е осъден да заплати сумата от 10 960 евро – неустойка за забава, 2133лв. разноски за първата инстанция и 428,72лв. разноски за държавна такса за въззивната инстанция.

Срещу решението на САС е подадена касационна жалба от З. Д., като с определение от 21.11.2024г. по гр. д. № 1432/2024г. по описа на ВКС не е допуснато касационно обжалване на решението и З. Д. е осъден да заплати 2795,08лв. разноски за касационното производство.

Установява се, че на 19.07.2023г. по сметката на К. Т. е постъпила от З. Д. сумата от 22 948,50 евро с основание: “GLAVNICA I LIHBA PO S. R. N3048 OT 08.06.2023 PO GRAJDANSKO DELO 1880 OT 2022 SGS”.

На 28.02.2024г. по сметката на К. Т. е постъпила от З. Д. сумата от 10 954,41 евро с основание „Решение № 37/11.01.2024г., постановено по ВГД № 20231000502672/2023г.“.

На 05.03.2024г. в полза на К. Т. е издаден изпълнителен лист по в. гр. д. № 2672/2023г. по описа на САС, съгласно който З. Д. е осъден да му заплати сумата от 10 960 евро – неустойка за забава по чл. 8 от договор за заем от 24.04.2017г.

На 12.12.2024г. в полза на К. Т. е издаден изпълнителен лист въз основа на решенията на СГС и САС и определението на ВКС, с който З. Д. е осъден да му заплати сумите от: 20 000 евро – предоставена в заем сума по договор за заем от 24.04.2017г., ведно със законната лихва от 23.02.2022г. до окончателното плащане;

3961лв. – разноски пред СГС, 2133лв. – разноски за първата инстанция, 428,72лв. – разноски за държавна такса пред въззивната инстанция и 2795,08лв. – разноски за касационното производство.

Въз основа на издадените изп. листи с молба от 07.02.2025г. К. Т. е поискал от ЧСИ М. М. образуването на изпълнително дело, като е образувано такова под № 69/2025г. по описа на съдебния изпълнител. В молбата е посочено, че видно от приложените изпълнителни листи, длъжникът е осъден да заплати на К. Т. посочените в тях суми. В т. IV е посочено, че към настоящия момент и преди образуване на изпълнителното производство длъжникът е заплатил доброволно чрез банкови преводи както следва: на 19.07.2023г. – 22 948,50 евро и на 28.02.2024г. – 10 954,41 евро, като тези плащания са „частично изпълнение на задължението на длъжника, а дължимият остатък следва да се определи съобразно правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, а именно с извършеното плащане следва да се погасят първо разноски, след това лихвите и най-накрая главницата“.

На 11.02.2025г. съдебният изпълнител е извел и изпратил покана за доброволно 2 плащане до З. Д., в която е посочил, че дължи 4 828,49 евро, равняващи се на 9 443,71лв. – главница, ведно със законната лихва от 19.07.2023г. до окончателното плащане, 10,94лв. неолихвяеми вземания, 960лв. разноски по изпълнителното дело, 127240лв. такси по ТТРЗЧСИ към 11.02.2025г. За същите суми е наложен запор и по сметките на длъжника в „Юробанк България“ АД. Според издадено удостоверение от съдебния изпълнител, по изп. дело са постъпили суми в общ размер от 13 746,70лв., от които 12 472,10лв. за взискателя и 1 274,60лв. такси по ТТРЗЧСИ. С разпореждане от 19.03.2025г. изпълнителното производство е приключено.

Както се посочи, гореописаните факти не са спорни между страните. Спорът е досежно това дали сумите са платени надлежно преди образуване на изпълнителното производство. В тази връзка, предмет на производството са всички суми, а не само главница. В заявлението са издаване на заповедта за изпълнение заявителят ясно е очертал вземането като „събрана незаконосъобразно сума по изп. дело“. Вземането е очертано по този начин и в заповедта за изпълнение, както и в депозираната искова молба по чл. 422 ГПК. Недопустимо е в хода на исковото производство ищецът да променя вида и характера на вземането.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в т. 1 от ТР № 3/27.03.2019г. по тълк. дело № 3/2017г., ОСГТК на ВКС, условията и поредността за погасяване на задълженията по чл. 76, ал. 1 и по чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат, ако липсва уговорка между страните, която да определя други условия и ред за прихващане на изпълнението. При липса на уговорка между страните за реда на погасяване на задълженията и ако са налице условията по чл. 76, ал. 1 ЗЗД, изборът на длъжника кое от няколкото еднородни задължения погасява обвързва кредитора. В случай че длъжникът не е направил избор, погасяването задължително се извършва по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 2 или изр. 3 ЗЗД. Правилото на чл. 76, ал. 1 ЗЗД е установено в интерес на длъжника. По този ред се погасяват еднородните задължения, включително паричните. Условието е да съществуват няколко задължения, всяко от които е главно и самостоятелно и е определено по основание и размер. За погасяването на паричните задължения приложение намира специалното правило на чл. 76, ал. 2 ЗЗД, според което при недостатъчно изпълнение се погасяват най – напред разноските, след това лихвите и най-после главницата. Условие за прихващане по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД е съществуването на едно задължение, което се формира от поне два от посочените елемента, или според поставения за тълкуване въпрос – от главница и лихви. По отношение на изпълнението на паричните задължения законът не прави разграничение между различните видове лихви – възнаградителна или обезщетителна, договорна или законна. При предложено от длъжника изпълнение със забава на лихвоносно парично задължение, което не е достатъчно да покрие лихвите и главницата, длъжникът може да посочи кой елемент на дълга погасява, но този избор не е обвързващ за кредитора.

Кредиторът може да приеме така предложеното изпълнение; да откаже да приеме изпълнението, ако няма интерес от частичното плащане, или да извърши погасяването по реда на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Кредиторът не може да откаже да приеме изпълнението, ако неизпълнената част е незначителна с оглед размера на задължението. Когато длъжникът има няколко главни задължения, всяко от които или някое от тях са лихвоносни, и изпълнението не е достатъчно да погаси всичките, длъжникът може да заяви кое задължение погасява по реда на чл. 76, ал. 1, изр. 1 ЗЗД. Ако предложеното изпълнение погасява изцяло посоченото от длъжника задължение, включително с дължимите лихви към този дълг, изборът обвързва кредитора. В този случай кредиторът не може едностранно да се позове на чл. 76, ал. 2 ЗЗД и да прихване изпълнението с лихви, акцесорни към друг дълг, различен от този, по който длъжникът е направил плащането. При плащане, достатъчно да погаси изцяло някое или някои от задълженията и ако длъжникът не е заявил кое задължение погасява, правилата на чл.

3

76, ал. 1, изр. 2 и изр. 3 ЗЗД и на чл. 76, ал. 2 ЗЗД се прилагат в следния ред: погасява се изцяло най-обременителното задължение, а след него следващото по обременителност задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни, погасява се изцяло най-старото, а след него следващото по възникване задължение в реда по чл. 76, ал. 2 ЗЗД; ако задълженията са еднакво обременителни и са възникнали едновременно, те се погасяват съразмерно – всяко от тях в реда по чл.

76, ал. 2 ЗЗД.

Както се посочи, с решението на СГС от 08.06.2023г. З. Д. е осъден да заплати на К. Т. сумата от 20 000 евро, ведно със законната лихва от 23.02.2022г. до окончателното плащане, и 3961лв. разноски. На 19.07.2023г. по сметката на К. Т. е постъпила сумата от 22 948,50 евро, като релевантна е именно тази дата, тъй като тогава е заверена сметката – чл. 75, ал. 3 ЗЗД. Релевантна е и сумата в евро, тъй като задължението е присъдено в евро, поради което е без значение какъв размер в лева е превел длъжникът, ако не е достатъчен да покрие задължението в евровия му еквивалент.

Законната лихва за забава върху главницата за периода 23.02.2022г.-19.07.2023г. възлиза на 3020,16 евро (съгласно общодостъпни интернет калкулатори, включително на НАП). Тоест, общото задължение възлиза на 23 020,16 евро, а е получено плащане в размер от 22 948,50 евро или със 71,66 евро по-малко, което е 0,36% от общия размер на вземането и се явява незначително. Ето защо, съдът намира, че кредиторът е бил длъжен да приеме направеното от длъжника погасяване, в основанието на което ясно е посочено – главница и лихва по с. р. № 3048/08.06.2023г. по гр. д. № 1880/2022г. на СГС. По това решение е налице неизплатен остатък от 71,66 евро и 3961лв. – разноски.

На 11.01.2024г. е постановено решението на САС, с което е отменено решението на СГС в частта, с която е отхвърлен искът и ищецът е осъден за разноски, като вместо това е уважен искът за сумата от 10 960 евро неустойка и са присъдени 2133лв. разноски за първата инстанция и 428,72лв. разноски за въззивната или общо 2561,72лв. разноски. На 28.02.2024г. по сметката на К. Т. е постъпила сумата от 10 954,41 евро от З. Д.. В основание за превода е посочено „решение № 37/11.01.2024г., постановено по в. гр. д. № 2672/2023г.“. Липсва уточнение и посочване точно кои вземания по решението се погасяват с това плащане, което очевидно е недостатъчно да покрие дори главното такова в размер от 10 960 евро. Ето защо, кредиторът е разполагал с възможността да приложи правилото на чл. 76, ал. 2 ЗЗД относно вземанията по самото решение, което изрично е цитирано от длъжника. Тоест, да погаси първо разноските и след това главното вземане. 2561,72лв. са с еврова равностойност от 1309,78 евро съобразно фиксирания курс на БНБ. След изваждане на тази сума от платената в размер от 10 954,41 евро се получава остатък от 9644,63 евро. С този остатък се погасява част от главното вземане от 10 960 евро и е налице остатъчна дължима сума от 1315,37 евро. Основателно е възражението на ищеца, че няма как с това плащане да се погасят присъдените разноски за касационното производство, тъй като определението на ВКС е от 21.11.2024г. – дата следваща значително моментът на плащането.