Решение № 917 от 20.01.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 40808/2022
- Вид
- Решение № 917
- Подписан
- 20.01.2023
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 38, ал. 2 · Закон за адвокатурата
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
- чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
- чл. 22 · Закон за потребителския кредит
- чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
- § 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
РЕШЕНИЕ
№ 917 гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20221110140808 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на Л. В. С. срещу /фирма/ и /фирма/.
Ищецът твърди, че е сключил договор за потребителски кредит № ************* от 18.09.2020г. с първия ответник, в който бил договорен фиксиран лихвен процент от 35%, който нарушавал изискванията на добрите нрави. Счита, че нищожността на клаузата за възнаградителна лихва влече нищожност и на целия договор. Твърди, че договорът не отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК, тъй като действителният размер на ГПР е различен от посочения – 49,02%, което заблудило потребителя. Счита, че уговореното в договор за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020г., сключен с втория ответник, възнаграждение следва да бъде включено в ГПР по кредита. Посочва, че преди сключване на договора не са му разяснени на ясен и разбираем език какъв е размерът на всички разходи, които дължи.
Поддържа, че договорът за предоставяне на поръчителство от 18.09.2020г., сключен с втория ответник, е нищожен, тъй като за длъжника няма интерес от сключването на такъв, а договорът за поръчителство е единствено между кредитора и поръчителя, тоест в случая същият е лишен от основание. Твърди, че по договора за поръчителство, сключен между длъжника и поръчителя, длъжникът не получава никаква престация, поради което е нарушена справедливостта и добрите нрави. Изтъква, че кредитодателят има задължение предварително да оцени кредитоспособността на потребителя. Счита, че клауза за дължимост на възнаграждение по такъв договор се явява неравноправна.
Освен това, договорът за поръчителство имал акцесорен характер и предвид нищожността на кредитната сделка и той не можел да породи правно действие.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат прогласени за нищожни договора за потребителски кредит № ************* от 18.09.2020г., сключен с /фирма/, и договора за предоставяне на поръчителство от 1
18.09.2020г., сключен с /фирма/.
Ответниците са подали отговори на исковата молба в законоустановения срок, с които оспорват исковете. Признават, че с ищеца са сключени посочените от него договори. Кредитодателят оспорва да са нарушени добрите нрави с уговорения лихвен процент по договора. Счита, че ГПР е посочен коректно и не надвишава 50%, както изисква ЗПК. Посочва, че възнаграждението по договора за поръчителство не следва да бъде включвано в ГПР по договора за кредит. Изтъква, че двата договора са различни и от потребителя зависи как да обезпечи задължението си. Изтъква, че е направена пълна и обстойна оценка на кредитоспособността на потребителя преди отпускане на кредита. Посочва, че сключването на договор за поръчителство не е задължително условие за одобряване и отпускане на кредита, а услуга, която е доброволно избрана от него, за което същият е детайлно запознат. Ответникът /фирма/ посочва, че договор за предоставяне на поръчителство е резултат от свободното договаряне между страните.
Изтъква, че между дружеството и кредитодателя има сключен договор за поръчителство, като с анекс от 30.09.2020г. е уговорено, че дружеството ще поръчителства и по кредита на ищеца, като този анекс бил сключен в изпълнение на задълженията по договора за поръчителство. Оспорва договорът да е лишен от основание и да противоречи на добрите нрави.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане в условията на кумулативно обективно и субективно пасивно съсединяване установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 26, ал. 1, пр. 1 и 3 ЗЗД.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на 18.09.2020г. между ищеца, в качеството на кредитополучател, и първият ответник – /фирма/, в качеството на кредитодател, е сключен договор за потребителски кредит № КН-*************/18092020. В договора е посочено, че кредитодателят се задължава да предостави на кредитополучателя потребителски кредит в размер и при условия, посочени в договора. В самия договор никъде не е посочено какъв е размерът на отпуснатия кредит и конкретните му параметри, но в чл. 7 е уговорено, че кредитополучателят погасява кредита съгласно приложение № 1 – условия на кредита, представляваща неразделна част от договора, тоест за тези параметри същият препраща към погасителния план. В него /л. 22/ е предвидено, че общият размер на кредита е 500лв., срок на погасяване 180 дни, брой вноски 6, размер на всяка вноска от 93,15лв., лихвен процент по кредита 40%, ГПР 49,02% и общ размер на всички плащания 558,90лв. Представен е и нарочен погасителен план /л. 9/, в който подробно са описани размерите и падежите на вноските, както и остатъкът от задълженията след всяко погасяване.
В чл. 4, ал. 1 от договора е уговорено, че кредитополучателят се задължава да предостави на /фирма/ обезпечение на кредита в срок до края на следващия работен ден от получаване на одобрение за сключване на договора, като обезпечението трябва да отговаря на изискванията, упоменати в съответните разпоредби на параграф 3.2, раздел III от ОУ. В тях е предвидено, че кредитополучателят е длъжен да представи на дружеството обезпечение по кредита, което може да бъде: а) банкова гаранция, издадена от банка, оперираща на територията на Република България; б) гаранция, издадена от небанкова финансова институция, оперираща на територията на Република България; в) двама поръчители; г) договор за предоставяне на поръчителство между кредитополучателя и юридическо лице, одобрено и/или предложено от дружеството или договор за предоставяне на поръчителство с юридическо лице, което има вече сключен договор за поръчителство 2 с дружеството. Банковата гаранция и гаранцията, издадена от небанкова финансова институция, следва да отговарят на изискванията на закона за тяхното издаване и да съдържат неотменяемо и безусловно изявление, че ако кредитополучателят не заплати което и да е свое парично задължение, произтичащо от договора за потребителски кредит, гарантът (банка или небанкова финансова институция) ще заплати на /фирма/ – клон София всички дължими от кредитополучателя суми в първия работен ден, следващ деня на получаване на първо писмено искане от страна на дружеството. Размерът на гаранцията по т.3.2.1 букви „а” и „б” и срокът на нейната валидност се определят в договора за потребителски кредит. Поръчители могат да бъдат дееспособни, пълнолетни физически лица, които поемат задължение да отговарят солидарно с кредитополучателя за изпълнение на всички задължения на кредитополучателя, произтичащи от договора за потребителски кредит при условията на чл. 138 и следващите от Закона за задълженията и договорите.
Поръчителите трябва да са наети на безсрочен трудов договор и да получават минимум 1500 (хиляда и петстотин) лева брутно месечно възнаграждение. Към датата на сключване на договора за потребителски кредит поръчителите не трябва да имат кредити с повече от 30 (тридесет) дни просрочие. В рамките на срока по т. 3.2.1 поръчителите следва да се явят лично в офис на дружеството и да предоставят информация за себе си – лични данни и данни, касаещи тяхната кредитоспособност. Дружеството не е длъжно да приеме предложените от кредитополучателя поръчители, а преценява тяхната надеждност и платежоспособност. В тази връзка, освен личните данни на предложените поръчители, дружеството може да изиска и информация относно наличие на сключен трудов договор, работодател, имуществено състояние и друга подобна. Дружеството приема предоставената от кредитополучателя банкова гаранция или гаранция, издадена от небанкова финансова институция, ако същата отговаря на изискванията на закона, на тези общи условия и на договора за потребителски кредит.
По делото не е спорно, а и се установява от събраните писмени доказателства, че на същата дата 18.09.2020г. между кредитополучателя /ищеца/ и втория ответник – /фирма/, е сключен договор за предоставяне на поръчителство. В него е посочено, че потребителят е подал заявление за потребителски кредит пред първия ответник, като последният се задължил да предостави на ищеца кредит в размер на 500лв. след предоставяне на обезпечение на задълженията на потребителя под формата на поръчителство. В буква „б“ е предвидено, че поръчителят е получил от /фирма/ – клон София предложение за сключване на договор за поръчителство по отношение на потребителя. С този договор поръчителят се е задължил да отговаря за задълженията на потребителя по договора за кредит, срещу което потребителят му дължи възнаграждение в размер и условия съгласно приложение № 1 и 2 към договора. От приложение № 1 /л. 18/ се установява ,че размерът на възнаграждението е общо 588лв., дължимо на 6 равни вноски, всяка по 98,00лв. /л. 10/. Предвидено е, че възнаграждението се дължи при плащане от страна на потребителя по и съгласно условията на договора за кредит. В чл. 8, ал. 4 от договора за предоставяне на поръчителство е предвидено, че потребителят има право да заплаща възнаграждението по банкова сметка на поръчителя или кредитодателя /фирма/ – клон София или посредством микросметка в „Изи пей“ на поръчителя или кредитодателя /фирма/ – клон София.
По делото е допусната, изслушана и приета ССчЕ, която не е оспорена от страните и съдът кредитира като обективно и компетентно дадена, от която се установява, че заемната сума от 500лв. е усвоена от ищеца. Последният е извършил две плащания към първия ответник в общ размер от 842,33лв., с които са погасени главницата от 500лв., възнаградителна лихва от 48,33лв. и такса гарант от 294,00лв.
Вещото лице посочва, че при параметри на договора от 500лв. главница, срок за връщане от 180 дни на 6 бр. равни месечни погасителни вноски, всяка от 93,15лв., и ГЛП от 40%, ГПР се равнява на 45,31%. Ако обаче към параметрите се включи и 3 дължимото възнаграждение към втория ответник по договора за поръчителство, ГПР става 489,93%.
При горните фактически данни, съдът прави следните правни изводи:
Процесният договор за кредит има характеристиките на договор за потребителски кредит съгласно дадената в чл. 9, ал. 1 от ЗПК легална дефиниция, а кредитополучателят има качеството потребител по смисъла на пар. 13, т. 1 от ДР на ЗЗП. Ето защо, договорът следва да бъде съобразен изцяло с изискванията на ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.
В процесния договор за потребителски кредит е посочен процент на ГПР 49,02%, т. е. формално е изпълнено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ГПК. Този размер не надвишава максималния допустим по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Този размер обаче не отразява реалният такъв, тъй като не включва част от разходите по кредита, а именно – възнаграждението по договора за предоставяне на поръчителство, сключен от потребителя с втория ответник, което възнаграждение се включва в общите разходи по кредита по смисъла на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК.
Съгласно § 1, т.1 от ДР на ЗПК „общ разход по кредита за потребителя“ са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита , или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси.