Решение № 5385 от 21.08.2025, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 10076/2024
- Вид
- Решение № 5385
- Подписан
- 21.08.2025
- В сила
- 21.08.2025
- Състав
- Станимира Иванова, Евгени Стоилов Станоев, Райна Мартинова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 108 · Закон за собствеността
- чл. 109 · Закон за собствеността
- § 16, ал.1 · Закон за устройство на територията
- чл. 60, ал.4 · Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 5385 гр. София, 21.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Станимира И.
Членове:
Райна Мартинова
Евгени Ст. Станоев при участието на секретаря Йорданка В. Петрова като разгледа докладваното от Станимира И. Въззивно гражданско дело № 20241100510076 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 20121624/29.04.2024г. по гр.д. № 23518 по описа за 2020г. н а Софийски районен съд, 29-ти състав е признато за установено по отношение на Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970 на основание на чл. 108 от ЗС вр. със ЗСПЗЗ, че Х. И. Д., ЕГН ********** и Я. И. Я., ЕГН**********, са собственици на идеални части от правото на собственост на основание на Решение № 597/30.03.2000г. на ПК“Младост“ и издаден въз основа на него нотариален акт № 125, том І, рег. № 6874, дело № 62/2002г. на нотариус С.С., рег. № 107 на Нот.К., П. Г. К., ЕГН ********** е собственик на идеални части от правото на собственост на основание на нотариален акт за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане № 107, том ІІ, рег. № 4199, дело № 224/2008г. на нотариус В.Ч., рег. № 210 на Нот.К. върху реална част с площ от 316 кв.м., изобразена в защрихована в розово част по контур между точки 1-2-3-1 от комбинирана скица на стр. 281 от делото , приподписана от съдебния състав и неразделна част от решението – Приложение № 4 към заключението по съдебно-техническата експертиза, представляваща южната част на имот с идентификатор *** по действащата КККР, одобрена със заповед № РД-18-35/09.06.2011г. на ИД на АГКК,целият с площ от 1046 кв.м. с административен адрес: гр. София, район Младост, бул. „******** , трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване- за друг вид застрояване, номер на имота по предходен план 1419, кв. 97, при съседи на имота: ***;
1
***; ***; *** при квоти от 1/6 ид.ч. за Х.
И. Д., ЕГН **********; 1/6 ид.ч. за Я. И. Я., ЕГН********; 2/6 ид.ч. за П. Г.
К., ЕГН **********, като Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970 е осъдено да предаде на Х. И. Д., ЕГН **********; Я. И. Я., ЕГН********; П. Г. К., ЕГН ********** владението върху така описаната реална част от имота, както и на основание на чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните действия , с които смущава правото им на собственост като премахне съществуващата метална ограда, ограждаща така описаната реална част от имота с площ от 316 кв.м. от имот с идентификатор *** по действащата КККР, изпълнена от метални стойки и гофрирана ламарина с дължина около 48м. и височина около 2,20м. , както и да премахне поставените в така описаната част от имота фургон , авточасти и материали от разглобени МПС, като Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970 е осъдено на основание на чл. 59 от ЗЗД да заплати на Х. И. Д., ЕГН **********; Я. И. Я., ЕГН******** сумата о т по 500лв. на всеки от тях , а на П. Г. К., ЕГН ********** сумата от 1000лв., ведно със законната лихва върху тези суми от подаване на исковата молба – 10.02.2020г., до изплащането й, представляващи обезщетение за лишаване от ползване на съответната собствена на всеки от тях част от така описаната процесната част от 316 кв.м. от имот с идентификатор *** по действащата КККР ; Булавтотранс“ЕООД, ЕИК
831641970 е осъдено да заплати на Х. И. Д., ЕГН **********; Я. И. Я., ЕГН******** , П. Г. К., ЕГН ********** на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК сумата от по 1006, 90лв. представляващи съдени разноски за производство пред СРС.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба вх.№ 25013303/28.05.2024г. по регистъра на СРС, изпратена по пощата на 23.05.2024г. от ответника по исковете - Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970 в частта, в която исковете са уважени. Изложило съображения, че решението е неправилно, постановено при нарушение на съдопроизводствени правила и на материалния закон, необосновано. Посочило е, че Решение на ПК „Младост“ било нищожно, като постановено от незаконен състав, защото било подписано само от председател, секретар и от един член, а изискването било за състав от председател, зам.председател, секретар и четен брой членове. Не били налице основанията да се възстанови имота по реда на ЗСПЗЗ, административната процедура по възстановяване не била завършена.
Не било установено и че въззивникът владее имота без да има основание за същото. Въззивникът бил собственик на имот с планоснимачен № 7, в който била включена процесната реална част от имота. Този имот бил включен в капитала по реда на чл. 17а от ЗППДОбП /отм/, което се установявало от АДС № 01009/1998г. . Този имот бил държавна собственост, предоставен за стопанисване и управление на държавно предприятие, което било преобразувано в търговско дружество, което търговско дружество било приватизирано и така въззивникът бил собственик на имота. Отделно бил владял имота като свой включително и чрез праводателите още от 1976г. .
2
Върху процесните 316 кв.м. било разположено частично и сградаакумулаторно отделение- № 14 по списъка на сградите търпими строежи по § 16, ал.1 от ЗУТ с издадено удостоверение за търпимост още от 2002г. , което доказвало, че осъществява владение с намерение да е собственик.. Горните два въпроса не били разрешени със сила на пресъдено нещо. По иска по чл. 109 от ЗС районният съд не отчел спецификата на конкретния случай. Правото на собственост било от значение за този иск, недоказването на същото да принадлежи на ищците водело до извод за неоснователност и на иска по чл.
109 от ЗС. Въздействието върху имота от въззивника било правомерно и установено в годините, санкционирано и от решения на административни съдилища. По същите съображения неправилно бил уважен и иска по чл. 59 от ЗЗД. Решението отчасти било и недопустимо, защото част от съсобствениците в хода на първоинстанционното производство се били разпоредили с части от имота, отделно част от тях се отказали от воденето на делото. Само П. К. се явявала легитимирана да води делото и то само за своите идеални части от имота. СРС се произнесъл за цялата реална част, а твърденията били за притежание на различни лица. Претендирало е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на въззиваемата К. за разноски, същите следвало да се определят при съобразяване на идеалната й част от имота.
Въззиваемите-ищци – Х. И. Д., ЕГН **********; Я. И. Я., ЕГН******** не са изразили становище.
Въззиваемият-ищец- П. Г. К., ЕГН ********** е оспорила жалбата.
Посочила е, че решението е правилно. Решението по ЗСПЗЗ било постановено при действието на чл. 60, ал.4 от ППЗСПЗЗ /отм/ , за валидността му било достатъчно да е взето от мнозинството от състава и подписано от председател и секретар, което в случая било направено, нормата била с препоръчителен характер, в този смисъл била трайната и последователна съдебна практика, като е посочил конкретни съдебни актове в този смисъл. Възражението на въззивника, основаващо се на придобвина давност било неоснователно, спорът за същото бил разрешен с влязло в сила съдебно решение по дело № 74329/2018г. на СРС предмет на което било давностно владение в период от 1964г. до 2018г. Със същото решение било отречено и правото на собственост на ищеца основано на чл. 17 а от ЗППДОбП /отм/. Претендирала е разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 5022188/10.02.2018г. вписана в Агенция по вписвания на 27.07.2021г., уточнена с молба от 29.10.2020г. , от 29.12.2020г. и от 23.04.2021г. на Х. И.
Д., ЕГН **********; Я. И. Я., ЕГН******** , П. Г. К., ЕГН **********, с р е щ у Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970, с която са поискали на основание на чл. 108 и чл. 109 от ЗС и чл. 59 от ЗЗД да признае за установено, че са собственици съответно на 1/6 ид.ч., 1/6 ид.ч. и 2/6 ид.ч. , от реална част с площ от 316 кв.м. , представляваща южната част на имот с 3 идентификатор *** по действащата КККР на основание на земеделска реституция по Решение № 597/2000г. на ПК „Младост“ за първите двама , а П. К. – по договор за издръжка и гледане по нотариален акт № 107/2008г. , да осъди ответника да им предаде владението върху тази част от имота и да премахне оградата в техния имот с дължина около 48м. и височина около 2,20м. изпълнена с метални стойки и гофрирана ламарина, и разположения в него фургон, материали и части от разглобени МПС, както и да им заплати обезщетение за ползването на тази част от имота им без основание за периода от 30.03.2018. до 20.02.2020г. –на П. К. – 1000лв., а на останалите – по 500лв. Посочили са, че собствеността върху имот с идентификатор *** била възстановено с Решение №
597/30.03.2000г. на ПК „Младост“, въведени били във владението му с протокол от 24.09.2002г. , съставен бил и констативен нотариален акт. В последствие един от наследниците прехвърлил на П. К. своите части от имота по договор за издръжка и гледане. В имота имало поставена ограда, съществуването на която ответникът поддържал, твърдейки, че имало застъпване на имотите и така препятствал ищците да упражняват правата си върху имота, ползвал тази част от имота, поканили го на 30.03.2018г. да премахне оградата, ответникът не го сторил, със заповед на СО било постановено ответникът да премахне оградата. Претендирали са разноски.
Ответникът Булавтотранс“ЕООД, ЕИК 831641970 е оспорил исковете.
Посочил е, че е собственик на имота , който попадал в рамките имот пр. 7, кв.
97 по регулационния план, основанието за същото било чл. 17а от ЗППДОбП/отм, евентуално по придобивна давност владение във връзка с което било осъществявано спокойно и непрекъснато от 1976г. , присъединявал владението на праводателите. Решението от 2000г. на ПК“Младост“ на което се основавали твърденията на ищците било нищожно, постановено от незаконен състав, не били налице предпоставките за реституция.
Претендирало е разноски .
Първоначално искове са предявени и от А. А., но с молба от 26.04.2023г. А.
А. е заявил че се отказва от предявените искове , защото на 14.07.2022г. продал на С.У."“ООД собствената си 1/6 ид.ч. от имота , като с определение от 31.05.2023г производството по исковете на А. А. е прекратено.
По делото е прието влязло в сила на 29.12.2022г. Решение № 20198686/14.10.2021г. по дело № 74329/2019г. по описа на СРС, с което са отхвърлени исковете на Булавтотранс“ЕООД срещу А. Х. А., Х. И. Д.,; Я.
И. Я., , П. Г. К., за признаване за установено че е собственик на основание на чл. 17а от ЗППДОбП/отм, евентуално по придобивна давност владение във връзка с което било осъществявано спокойно и непрекъснато от 1964г. до 2018г. върху реална част от имот с идентификатор ***. с площ от 316 кв.м. в защриховано в розово част по контур 1-2-3-1 по скица на вещо лице на лист 204 от делото, находящ се на бул. ******** в гр. София.
Прието е Решение № ***г. на ПК „Младост“ постановено от 4 комисия в състав от председател, секретар и един член, подписано и от тримата, с което е признато право на собственост на наследници на В. Я.А. в съществуващи стари реални граници върху нива от 1,100 дка пета категория, намираща се в строителни граници на гр. София, местност Разпопица, имот № 23 от кадастрален план, изработен през 1957т. при съседи: имот№ 24, И.С.К., М.П.Д., път, заявен под № 1 и установен по емлячен регистър № 1041/01.06.1992г. , т. 4, стр. 4 и е възстановено правото им на собственост в стари реални граници върху 1,055 дка, отказано е да се възстанови собствеността им върху 0,45 дка порази застрояване на имота и прилежащ сервитут.
Приета е Заповед № РД-64-36/13.01.1999г. на кмета на СО, район Младост, с която на основание на чл. 11, ал. 4 вр. с чл. 13, ал. 4 и чл. 13 от ППЗСПЗЗ вр. с Решение № 31 по т.22 от Протокол № 48/28.09.1998г. на СОС и заповед от 19.11.1998г. на СО е одобрено решението по преписка от 13.11.1998г. за имот № 23, кв. 97 по регулационни я план на Горубляне, като е посочено, че 1055 кв.м. от този имот подлежат на възстановяване, а останалите 45 кв.м. не, защото попадат в обхвата на ******** Приет е първа страница от АДС № 01009/10.07.1998г., сочещ че преди него е имало АДС № 2534/23.11.1965г., съгласно който частна държавна собственост е площ от 17310 кв.м. , които са част от имот пл. № 7, кв. 97 местност Горубляне , сочещ че има забележка, но страницата за забележки в АДС не е представена.
Разпечатката съдържа 37 от 102 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d8656196-5811-48bc-a2a5-9ae2c65b8399