Определение № 1051 от 24.11.2025, Окръжен съд - Габрово

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500674 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№2810/01.10.2025г. по ч.гр.д.№2691/2025г. от РС Габрово, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Н. П. Ц. в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за заплащане на главница в размер над 1200.00лв до пълния претендиран размер от 1331.40лв главница, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 285.05лв договорна/възнаградителна лихва за периода 25.06.2024г. - 25.08.2025г., сумата 349.31лвлихва за забава за 25.06.2024г. - 17.09.2025г, и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. Съдът приел, че при определяне на ГПР не били включени всички разходи и в частност сключената от потребителя застраховка. Това становище било неправилно. Сумата по сключената застраховка била включена при изчисляване на ГПР и се съдържала в посочения в договора процент, но била включена като главница по кредита, тъй като същата била преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя. Освен това застраховката не била услуга, която се дължи от потребителя към кредитора, а представлявала отпусната главница, поради което не представлявала разход по кредита.

Независимо, че се касаело за застрахователни премии те не били заплатени със средства на длъжника, а чрез отпуснатия то кредитора финансов ресурс. Това не противоречало на разпоредбите на ЗПК.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 1

ГПК срещу длъжника Н. П. Ц. за присъждане на сумата от 1331.40лв -главница, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 285.05лв договорна(възнаградителна) лихва за периода 25.06.2024г. - 25.08.2025г., сумата 349.31лвлихва за забава за 25.06.2024г. - 17.09.2025г.и разноските в заповедното производство.

Първоинстанционният съд приел, че клаузата на чл.7.2.2 от Договора е неравноправна. Същата не била индивидуално уговорена и предвиждала, че когато потребителят пожелае да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник. По този начин ГПР и общата сума за плащане не съответстват на действителните, тъй като още при сключването на договора, е предвидено сумите по уговорени застраховки, да се плащат разсрочено във времето, заедно с погасителните вноски като част от главницата и върху тях да се начислява възнаградителна лихва. Така се постига скрито оскъпяване на кредита и неоснователно обогатяване за кредитора.

Налице е и невярна информация относно общите разходи по кредита, което представлява нелоялна и заблуждаваща търговска практика по см. на чл.6, §1 от Директива 2005/29/ЕО, а това от своя страна означава, че клаузата за общия размер на сумата, която следва да плати потребителят – 1616.80лв при кредит от 1200.00лв, и годишна лихва от 30.38%, е неравноправна по смисъла на чл.4, §1 от Директива 93/13/ЕО и влече недействителност на договора в неговата цялост.

Реално посочения в договора ГПР не е действителният, т. к. при определянето му застраховките като разход по кредита съгл. §1, т.1 от ДР на ЗПК, не са били взети предвид, защото са посочени като част от главницата, което е нарушение на ЗПК и в разрез с изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя – чл.143 ЗЗП.

Сумите за застрахователна премия никога не са предоставяни на разположение на длъжника, той не е имал възможност да избира с кое лице да бъде сключена застраховка, при какви рискове и за каква сума, а „ТИ БИ АЙ Банк” ЕАД има пряка полза от застрахователното правоотношение, поради получаваната комисионна в качеството на застрахователен посредник и увеличаването на сумата, върху която начислява възнаградителна лихва, респективно на получената печалба.

Съгласно Решение от 21.04.2024г. по дело С-714/2022 на СЕС, чл.10, §2, б.ж/ и чл.23 от Директива 2008/48 трябва да се тълкуват в смисъл, че когато в договор за потребителски кредит не е посочен годишен процент на разходите, включващ всички предвидени в чл.3, б.ж от тази директива разходи, посочените разпоредби допускат този договор да се счита за освободен от лихви и разноски, така че обявяването на неговата нищожност да води единствено до връщане от страна на съответния потребител на предоставената в заем главница.

Поради горното заповедния съд приел, че процесния договор за кредит е недействителен като на основание чл.23 от ЗПК на връщане подлежи само неплатената главница /чистата стойност на кредита/ в размер на 1200.00лв.

Настоящият състав на съда намира, че доколкото процесният договор за кредит е потребителски по своя характер, спрямо него са приложими разпоредбите на ЗПК и ЗЗП и съдът следва да се произнесе по същество на направеното искане.

От представения към заявлението договор за потребителски паричен кредит е видно, че на длъжника е отпуснат кредит в размер на 1200лв. и застрахователна премия в размер на 131,40лв.,общ размерна кредита 1331,40лв., който да бъде погасен на 15бр. вноски от по 107,лв., при лихвен процент от 30,38% и ГПР – 32,56%.

Видно от чл.7.2.2 от договора, когато кредитополучателя е избрал да сключи някоя от застраховките или да се присъедини към някоя от застрахователните програми, предлагани от Кредитора при условията на чл.19, частта от средствата по кредита, представляваща дължима застрахователна премия за конкретната застраховка/застраховки, да се превеждат от Кредитора за сметка на Потребителя, по банковата сметка на съответния застраховател, респективно– по банковата сметка на съответния застрахователен посредник.

2

Видно от приложения договор застрахователната премия е включена в общия размер на кредита, т.е. към главницата, а не към разходите по кредита.

Настоящият състав счита, че застрахователната премия е разход по кредита, а не част от главницата, който следва да се отрази съответно при изчисляване на ГПР и неправомерно кредитора я е присъединил към размера на главницата Горното навежда на извода, че застрахователната вноска макар и да е включена в размера на погасителната вноска, като част от главницата, не е отразена в договора, при посочване на компонентите формиращи размера на ГПК, поради което следва да се приеме, че вписания в договора размер на ГПР не отговаря на действителния.

Предвид изложеното по-горе съдът намира, че макар договорения ГПР да съответства на законновите размери, същият очевидно не е в посочения в договора размер.

Невключването на някои компоненти в ГПР, които обаче потребителят следва да заплати на кредитора създава невъзможност или поне значително затруднява потребителя при извършване на преценка относно финансовата тежест, която ще понесе сключвайки договора. Вписването на различен от действителния ГПР въвежда в заблуждение кредитополучателя.

Безспорно в настоящото производство съдът няма възможност да изчисли дали ако към договорения ГПР бъде включена и застрахователната премия би се надвишил определения в закона максимален размер.

С горните действия кредитора се опитва да заобиколи императивни изисквания на закона. Това нарушение води до недействителност на договора за кредит, на осн. чл.21, ал.1 ЗПК, при което потребителят дължи връщане само на чистата стойност на кредита, която в случая е 1200лв.

Поради съвпадане на крайния извод на двете инстанции, разпореждането на РС Габрово, с което е отказано издаването на заповед за изпълнение, следва да бъде потвърдено, като правилно

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане рег.№2810/01.10.2025г. по ч.гр.д.№2691/2025г. от РС Габрово.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1051 гр. Габрово, 24.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ II, в закрито заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Полина Пенкова

Членове:

Галина Косева

Кремена Големанова като разгледа докладваното от Кремена Големанова Въззивно частно гражданско дело № 20254200500674 по описа за 2025 година

Производството е по чл.274, ал.2 вр. с чл.413, ал.2 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД против Разпореждане рег.№2810/01.10.2025г. по ч.гр.д.№2691/2025г. от РС Габрово, с което е отхвърлено заявление на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника Н. П. Ц. в частта за издаване на заповед за незабавно изпълнение въз основа на документ по чл.417 от ГПК за заплащане на главница в размер над 1200.00лв до пълния претендиран размер от 1331.40лв главница, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане, както и за сумата 285.05лв договорна/възнаградителна лихва за периода 25.06.2024г. - 25.08.2025г., сумата 349.31лвлихва за забава за 25.06.2024г. - 17.09.2025г, и разноските в заповедното производство.

Твърди се, че обжалвания акт е неправилен и незаконосъобразен. Съдът приел, че при определяне на ГПР не били включени всички разходи и в частност сключената от потребителя застраховка. Това становище било неправилно. Сумата по сключената застраховка била включена при изчисляване на ГПР и се съдържала в посочения в договора процент, но била включена като главница по кредита, тъй като същата била преведена като допълнителен финансов ресурс към трето лице по искане на кредитополучателя. Освен това застраховката не била услуга, която се дължи от потребителя към кредитора, а представлявала отпусната главница, поради което не представлявала разход по кредита.

Независимо, че се касаело за застрахователни премии те не били заплатени със средства на длъжника, а чрез отпуснатия то кредитора финансов ресурс. Това не противоречало на разпоредбите на ЗПК.

Моли да се отмени обжалваното разпореждане и да се постанови друго, с което да бъде издадена заповед за изпълнение на всички вземания на жалбоподателя, претенидрани със заявлението по чл.410 от ГПК.

Съдът след като обсъди доводите на страната изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срок, от легитимиран страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

Пред първоинстанционния съд е подадено заявление от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от 1

ГПК срещу длъжника Н. П. Ц. за присъждане на сумата от 1331.40лв -главница, ведно със законната лихва, считано от 01.10.2025г. до окончателното й изплащане, сумата 285.05лв договорна(възнаградителна) лихва за периода 25.06.2024г. - 25.08.2025г., сумата 349.31лвлихва за забава за 25.06.2024г. - 17.09.2025г.и разноските в заповедното производство.