Решение № 697 от 14.02.2023, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 697 гр. София, 13.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Иванка Иванова

Членове:

Петър Люб. Сантиров

Ванина Младенова при участието на секретаря Елеонора Анг. Георгиева като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20211100513733 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 258 ГПК – чл. 273 ГПК.

С решение № 20025891 от 28.01.2021 г., постановено по гр. д. № 11224/2019 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е отхвърлен иска по чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК вр. с чл.48, ал.3 ЗУЕС - за признаване за установено, че Д. В. З. дължи на ЕТАЖНА СОБСТВЕНОСТ на вх.В, бл.**, в гр. София, ж. к. „Люлин“, чрез домоуправителя Б.Е.Д.., сумата от 163, 06 лв., припадащо се задължение за ремонт на фасада, извършен от „Г.Х. БГ“ ЕООД, по договор от 09.10.2014 г., сключен с етажната собственост, като погасен чрез прихващане. Ответницата е осъдена да заплати на ищеца, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 325 лв., представляваща разноски за исковото производство и 325 лв.- разноски за заповедното производство по ч. гр. д. № 42277/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав.

Срещу постановеното съдебно решение е депозирана въззивна жалба от ответницата Д. В. З., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. Счита, че ищецът не е доказал по делото съществуването на процесното вземане. Плащането на сумата за ремонт на покрива е извършено на 14.01.2016 г., от който момент за ищеца е възникнало правото да претендира сумите, платени вместо етажните собственици.

Същевременно делото е заведено на 17.07.2015 г., към който момент не е съществувало в полза на ищеца изискуемо и ликвидно вземане. Счита, че неправилно решаващият съд е приел, че е собственик на недвижим имот в етажната собственост на вх.В, бл.622, в ж.к. „Люлин“, гр. София.

Представената по делото справка от Имотния регистър е била своевременно оспорена. В представените по делото протоколи от проведени общи събрания, 1 на които е присъствала ответницата не е посочено в какво качество е подписвала същите. Счита, че представената домова книга, в която е декларирала, че е собственик на апартамент, съставлява негодно доказателство. Не е налице взето решение на етажните собственици, което да не е изпълнено и което удостоверява дължими и изискуеми суми от длъжника. Към заявлението за издаване на заповед за изпълнение е представен препис от решението на общото събрание, в което да са конкретизирани задължения на длъжника по подаденото задължение. Не са представени и доказателства относно срок за изпълнение на задълженията и неговото изтичане. Твърди, че договорените СМР не са надлежно изпълнени и приети, а разпределението на разходите е неясно. Счита, че ищецът не е изпълнил доказателствената си тежест да установи, че работата по договора за СМР е била изпълнена от „Г.Х. БГ“ ЕООД и съответно е приета от ищеца преди завеждане на делото, както и че ответницата фактически се е ползвала от изработеното към посочения момент. Моли съда отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск, като неоснователен. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца Е. С. на вх.В, бл.**, в гр.

София, ж. к. „Люлин“.

Постъпила е насрещна въззивна жалба от ищеца срещу горепосоченото съдебно решение, с което е уважено възражението за прихващане, заявено от ответницата. От експертното заключение по приетата и неоспорена съдебно – счетоводна експертиза е установено, че сумата по извършения ремонт е платена ноември, декември 2014 г., поради което към момента на завеждане на делото е налице изискуемо и ликвидно вземане спрямо ответницата. Счита, че по делото е доказано обстоятелството, че ответницата притежава апартамент в етажната собственост, тъй като справката от ИКАР е официален документ и съдържа информация, въведена от Агенция по вписванията, поради което се ползва с удостоверителна доказателствена сила. По делото не са събрани доказателства, които да я опровергават. Моли съда да отмени обжалваното решение и да уважи предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на насрещната въззивна жалба от ответница, с който я оспорва. Съгласно експертното заключение на вещото лице по изслушаната съдебно – счетоводна експертиза счетоводството на етажната собственост е водено ненадлежно. В касовата книга е направена записка на 2810.2015 г. за изплатени на В. 960 лв., на 27.03.2016 г. – 620, 30 лв., а на 19.6.2016 г. – 51, 25 лв. или общо 1 631, 55 лв. Подписите на В. З. и дъщеря й са оспорени.

Договорът за цесия Между В. З. и Д. З. е сключен на 08.02.2016 г., а домоуправителят на етажната собственост е уведомен на 13.02.2016 г. за цесията. С оглед на това счита, че плащанията от 27.03.2016 г. и от 19.06.2016 г. не са надлежно извършени, тъй като са направени след уведомяването на длъжника за извършената цесия. Моли съда да потвърди обжалваното решение, тъй като не дължи претендираната от ищеца сума, като й присъди сторените по делото разноски.

Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, 2 ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

СРС е сезиран с иск с правно основание с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. с чл.48, ал.2 ЗУЕС. Ищецът твърди, че по ч. гр. д. № 42277/2015 г. по описа на СРС, ГО, 28 състав, е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, срещу която е депозирано възражение срещу длъжника. На 09.10.2014 г. е сключен договор за строително – монтажни работи между етажната собственост на вх.В, бл.**, находяща се в ж. к. „Люлин“ – възложител и „Г.Х. БГ“ ЕООД – изпълнител. Уговорено било възнаграждение в размер на 10 600 лв. След проведени общи събрания на етажните собственици на 13.07.2014 г., 13.08.2014 г., 11.09.2014 г. и 15.02.2015 г. е била одобрена офертата на изпълнителя, както и на касиера било възложено събирането на дължимата сума от съсобствениците работата била извършена качествено и била приета с протокол от 13.12.2014 г.

Припадащата се на ответницата част от дължимото възнаграждение на изпълнителя възлиза на 313, 06 лв. От тази сума ответницата е платила 150 лв., като остатъкът възлиза на 163, 06 лв. моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 163, 06 лв., ведно със законната лихва от момента на завеждане на делото до окончателното изплащане, както и сторените по делото разноски.

С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата молба ответницата оспорва предявения иск. Оспорва активната и пасивната легитимация на ищеца. Оспорва наличието на договор с изпълнителя за извършване на СМР, а сключеният договор е нищожен, тъй като накърнява добрите нрави, противоречи на закона и цели заобикалянето му. Не е начислен ДДС оспорва извършено плащане в полза на изпълнителя, както и уговорената работа да е извършена. В условията на евентуалност е направено възражение за прихващане на процесния дълг с дължимата на ответницата сума по силата на сключен на 08.02.2016 г. договор за цесия между В. З. и Д.

З., с което първата е прехвърлила на ответницата свое вземане срещу ищеца.

Последният е бил уведомен за цесията на 13.02.2016 г. чрез Б.Д..

С молба – уточнение от 28.06.2016 г. ищецът е уточнил, че искът е предявен от етажната собственост при бл.**, вх.В, ж. к. „Люлин“. Сумата за СМР е изплатена на 3 вноски, както следва: на 24.11.2014 г. – аванс в размер на 4 500 лв., на 14.12.2014 г. – частично плащане в размер на 4 250 лв. и на 15.12.2014 г. – окончателно плащане в размер на 2 045, 2 3лв. общият размер на платената сума възлиза на 10 795, 23 лв.

Въз основа на заявление от 17.05.2015 г., депозирано от Б.Е.Д.. – управител на етажна собственост вх.В, бл.**, в ж. к. „Люлин“, гр. София, по ч. гр. д. № 42277/2015 г. е постановена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК за сумата от 163, 06 лв. – главница, ведно със законната лихва, считано от 17.07.2015 г. до изплащане на вземането, както и сумата от 325 лв. – сторени по делото разноски, от които: 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – възнаграждение за адвокат.

В срока по чл.414, ал.2 ГПК е постъпило възражение от длъжника срещу постановената заповед за изпълнени.

В срока по чл.415, ал.1 ГПК, в приложимата към момента на завеждане на делото редакция, ищецът е предявил искове за установяване на вземанията си по исков ред.

С разпореждане от 01.11.2019 г., постановено по ч. гр. д. № 3

42277/2015 г. по описа на СРС, І ГО, 29 състав, е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в постановената заповед за изпълнение относно името на кредитора – етажна собственост, находяща се в гр. София, ж. к.

„Люлин“, бл.**, вх.В, представлявана от Б.Е.Д...

Видно от представения протокол от проведеното на 13.07.2014 г. общо събрание на етажните собственици на вх.В, бл.**, ж. к. „Люлин“, гр.

София, е взето решение да се избере фирма за възстановяване фасадата на северната страна на блока по оферта. При възстановяване на фасадата да се извърши цялостно прешпакловане на мазилката. Заплащането на ремонта да е за сметка на всички живущи във входа, а не от средствата в касата. Сумата да ремонта да се раздели на броя на апартаментите във входа по равно. На проведеното събрание е присъствала Д. Захариев – собственик на апартамент № 3, за което е положила подпис.

На проведеното на 13.08.2014 г. общо събрание на горепосочената етажна собственост е взето решение за избор на оферта № 2, която е подадена от „Г.Х. БГ“ ЕООД. Ответницата не е присъствала на събранието.

В проведеното на 11.09.2014 г. общо събрание на процесната етажна собственост е взето решение сумите за заплащане на ремонта да не са на равни вноски от апартамент, а да са спрямо идеалните части. На събранието е присъствала ответницата, която се е подписалата като собственик на апартамент № 3.

На 09.10.2014 г. е сключен договор за изпълнение на строително – монтажни работи между „Г.Х. БГ“ ЕООС – изпълнител и етажната собственост на вх.В, бл.622, ж. к. „Люлин“, гр. София – възложител. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя срещу заплащане на възнаграждение със собствени сили и средства и компетентни технически лица (специалист), да достави всички материали и извърши всички СМР, съгласно Приложение № 1 „Количествено – стойностна сметка фасада“, в гр. София, ж. к. „Люлин“, бл.**, вх.В. Страните са уговорили срок за изпълнение от 20 дни след подписване на протокол за започване на СМР. В чл.41 от договора страните са уговорили, че предварително определеното въз основа на предварителна количествена сметка и договорените единични цени дължимо възнаграждение на изпълнителя за извършване на договорените между страните СМР по договор възлиза приблизително на 10 600 лв. без перголите или 12 500 лв. с перголите. В чл.4.2 от договора е предвидено, че плащането се извършва, както следва: аванс: в размер на 45 % от общата проектна стойност на договора авансово преди деня на започване на реалните СМР, като стойността е на база единични цени от Приложение № 1 на договора и предварително замерени количества; остатъчна стойност на материали и СМР в размер на 55 % се заплаща по следния начин: след края на СМР на обекта от изпълнителя се съставя КСС с реално замерени количества материали и СМР и на база на нея възложителят заплаща на изпълнителя останалата сума. Чрез КСС се изравняват всички разлики от проектните и действителните количества фасадни материали СМР. Дължимите суми по договора се изплащат от възложителя на изпълнителя в срок от 2 работни дни след подписване на КСС.

По делото е представена справка по лице от Служба по вписванията - София от 01.01.1992 г. до 16.07.2015 г.за Д. В. З., съгласно която последната е придобила чрез покупко – продажба, извършена на 18.03.2008 г., правото на 4 собственост върху апартамент № 3, ет.1Н, в гр. София, ж. к. „Люлин“ – 6 част, в сграда пл. № 829, парцел VІІ, по документи 61 000 кв. м., секция В.