Решение № 144 от 25.04.2024, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 144 гр. София, 25.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично заседание на седми март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Иван Стойчев

Членове:

Карамфила Тодорова

Доротея Кехайова при участието на секретаря Росица Й. Вьонг в присъствието на прокурора Л. Ц. Р. като разгледа докладваното от Иван Стойчев Наказателно дело за възобновяване № 20241000600138 по описа за 2024 година

Производството е по гл.33 от НПК.

Образувано е по искане на осъдения К. А. Ш. за възобновяване на наказателното дело по НОХД№ 235/2022г. на РС – Петрич и ВНОХД№304/2023г. на Бл.ОС .

В съдебно заседание пред САС осъденият и неговата защита пледират за възобновяване на делото на посочените в искането основания.

Представителят на САП пледира атакуваната присъда да бъде оставена в сила, като правилна и законосъобразна.

САС като съобрази доводите на страните и доказателствата по делото намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С искането се атакува влязлата в сила присъда на РС- Петрич на основания по чл.422 ал.1 т.5 вр.с чл. 348 ал. т.1 и 2 от НПК – нарушение на материалния и процесуалния закон.

В настоящото производство, което по съществото си не е редовно инстанционно, а съставлява извънреден способ за контрол и евентуална отмяна на инстанционните актове САС не дължи пълната им служебна проверка, а отговор на конкретните доводи в искането, които поставят и правната рамка на настоящото квазикасационно производство. При тази проверка не се извършва и контрол за обоснованост на фактическите изводи на инстанционните съдилища, а само за спазване на процесуаните правила при извършване на доказателствения анализ.

1

В тази рамка на проверката настоящият състав приема следното:

С присъда по н.д.235/22 г. по описа на РС- Петрич, К. А. Ш. е признат за виновен за това, че на 01.10.2021 г. около 03.30 ч., в град Петрич, в посока магазин “Лидъл“, в района на нонстоп“ Мова“, е управлявал МПС- лек автомобил марка „ Ситроен“, модел „ Берлинго“, собственост на К. Б., след употреба на алкохол, с концентрация в кръвта над 1,2, а именно 2,27 на хиляда, и след употреба на наркотични вещества- коноп/ марихуана/престъпление по чл. 343б, ал.1 и ал.З от НК, като наложеното му общо наказание е „ лишаване от свобода“ за срок от 1 година и глоба в размер на 500 лв., и лишаване от право да управлявам МПС за срок от 2 години. С решение на ОС- Благоевград по ВНОХД№304/2023г. посочената първоинстанционна присъда била потвърдена изцяло.

Макар декларативно да се съгласява с установените от двете инстанционни съдилища фактически положения в искането си осъденият Ш. излага разказ, в които спестява решаващи за изхода на делото детайли, възприети в постановените съдебни актове :

„ Във въпросната нощ една кола се движи по улица „ Рокфелер“ в гр. Петрич и спира пред заведение- нонстоп“ Мова“. От нея излизат четирима души/ последният съм аз/ и отиват към нонстопа. Вече пред него, настоящият молител/ в мое лице/ бива заговорен от приближаващ се полицейски служител/ свидетеля Б. И./, като разговорът е провокиран от забележка на полицая- да не ритам легналото куче/ държа да отбележа, че обичам животните, сам аз имам куче и не бих си позволил такова действие/. Отговорих му, че не съм го ритал и така разговорът „отиде“ към това- кой е карал... Потвърдих, че не съм аз/ очевидно беше, че съм сериозно повлиян от употребения алкохол и не мога да управлявам МПС/ и така, без той да знае кой е управлявал колата и опитвайки се да разбере, последваха разговори/ имаше и пререкания, признавам.../ и тъй като полицията не „ можа „ да установи кой е карал колатавсички бяхме арестувани и закарани в полицейското управление.

По- късно през следващия ден бях привлечен към отговорност и бях пуснат.“ Посоченият цитат от искането далеч не изчерпва възприетото за пръв път от РС – Петрич в последствие потвърдено и от ОС – Благоевград. Спестени са неадекватното шофиране/ преминаване с висока скорост през изкуствена неравност/. Опитът на полицейските служители да спрат автомобила, на който водачът не е реагирал правомерно.

Обстоятелството, че първоначалното объркване у полицейските служители, кой всъщност е шофирал се дължи единствено на това, че преди да се приближат не са забелязали, че автомобилът е с десен волан, а иначе споменатият св. Б. И. е възприел слизането на подсъдимия от действителната шофьорска врата, която за процесния автомобил била дясната.

По нататък в искането си осъденият прави собствен прочит на доказателствата и оборва направения от двете редовни инстанции, като тази част от доводите му се заключават в следното:

2

В развилото се съдебно производство и тримата свидетели/ подчертавам- очевидци на случилото се- всички бяхме в колата и знаем кой я управляваше/, потвърдиха, че аз не съм бил водач на автомобила, като и казаха кой е бил водача- и логично това беше свидетеля Б.

Б./ собственик де факто на колата и владелец/. На тези показания, се противопоставиха двамата полицаи- свидетели / и най- вече свидетелят Б. И./, които заявиха, че аз съм бил водача, но верния анализ на доказателствата по делото, и справедливостта, обуславяха съдът да даде вяра на свидетелите- Б., П. и С.! И това е така, тъй като на живо, пред съда пролича ясно, кой говори истината кой- шикалкави въпреки строгата субективност па възприятията, съдът беше длъжен да повярва на очевидците, което е видно и от съдебния протокол...Четейки всички свидетелски показания, включително и тези от проведените очни ставки, както и от разпита на свидетелите К. и М., установяваме, че моята истина и показанията на трите момчета в колата- съвпадат напълно. Но, полицаят Б. И. говори за други обстоятелства и най- вече за друг/ в мое лице/ водач на процесното МПС, който той бил възприел/ да не забравяме, че колата не е спряна за проверка, / като важното от неговите показания,/ а и да ги проверим откъм истинност/ е казаното за неговите действия, до идването му пред нонстопа?!- И : Ако той говори истината за тези му действия и това се установи категорично, то най- вероятно и видяното от него при спирането на автомобила е истина!...Но, ако това, което той говори за тези негови действия, не се окаже вярно или поне — не се потвърди от другите доказателствата/ тук няма предвид моите думи и твърдяното от момчета/- трябва много да се замислим дали не лъже ...?

Установи се по делото че, Б. И. твърди следното: “... Забелязах автомобил, който ... пред спешен център направи отскок на легналия полицай, без да намали....излязох с палка и фенерче и подадох сигнал на лекия автомобил да спре. Автомобилът след като ме освети и видя, тъй като бяхме със светлоотразителни жилетки, зави рязко наляво и спря пред нонстопа...Автомобилът спря на 5-6 метра пред мен и аз тръгнах направо към автомобила...“ Ето много важна част от показанията на Б.И., които подложени на проверка,- дават отговори на много въпроси:

Излязъл с палка и фенерче и бил осветен/ светим ярко, както каза пред съда/. Вярно ли е това?- НЕ!- Вещото лице категорично заяви, че и на двете камери- не се забелязва човек/ полицай със светлоотразителна жилетка/, който да е пред/срещу движещата се кола. „...Ако светеше нещо в него щях да го опиша силуета, стига да има някаква светлина...“- потвърди ВЛ. Налага се верният отговор/извод- Б.И. не е осветен и не се вижда, защото не е излязъл на платното с палка и фенер. А този извод, съчетан е безспорно установения от съда и ВЛ факт, че на камерите не се вижда полицейски автомобил, а силуета на полицай, за първи път се забелязва, когато тръгва да пресича пътното платно/оттам, встрани в тъмнината, където е полицейския автомобил/ говорят, че Ситроена може и да е предизвикал интереса на полицаите при „отскока“, но техните действия са предприети, едва след спирането му. За това говореше и изгледания запис от всички участници в процеса, където се онагледи как Б.И. идва пред нонстопа, изминавайки бързо „ 5-те/6- те метра“, които го делят от автомобила.- Как... с палка и фенерче, както твърди?- Не... той идва с цигара в ръка.

3

Всичко това е безспорно установено и не може да се оспори от никой...и то, задължаваше съда да приеме очевидното, подкрепено от доказателствата:- Полицейският автомобил е на посоченото място, встрани от пътя... Идва кола, която рязко спира/ може да се сподели/ в насрещното платно, пред нонстопа...Полицаят Б.И. решава да я провери и тръгва към нея, като по неговите думи, полицейския автомобил,/ където е и той/ е на 20-25 метра от нонстопа и вижда момчета да слизат от колата...Така е било, най- вероятно!? НО, да гледа И види кой точно откъде слиза, още повече, че колата е с десен волан, а той не знае това обстоятелство???...А и как да отчетем последвалия разговор и въпрос- кой е управлявал?- пита Б.И./ защо ако е сигурен и е видял/...и чак след случилата се неразбория, ни задържат всички...И там, в полицията, разпитите за това, кой е управлявал продължават...Защо ?- Е ясно е - Б.И. най- меко казано е несигурен.

Уважаеми, Апелативни Съдии,

Осъден съм по обвинение без доказателства, което е нарушение на материалния закон!

Направихме всичко възможно/ със защитника ми/ и опровергахме по категоричен начин, предположенията на свидетелите - полицейски служители, като доказахме и нашата истина/ абсолютна в случая/. Затова, че аз съм прав и невинен, говорят и всички доказателства, извън показанията на тези двама свидетели- полицаи и представям на Вашето внимание за анализ, следните обстоятелства:

Защо полицейският служител, идвайки към мен, зададе въпроса: Кой е шофирал колата ?

- след като е „ видял“ водача ??? Защо попита същото и приятелите ми? И защо се наложи, трима свободни граждани, които не са оказали никаква съпротива, да бъдат задържани в полицията?.. И защо се наложи и тримата“ возещи се“ в колата- да бъдат тествани за алкохол и наркотици ??? И защо се наложи и се изискваше от тях/ беседа- разпит, продължила почти цяло денонощие/- да кажат/потвърдят, че К. е шофьорът ???- Ако полицаят Б. И. е видял всичко и има потвърждението на другия си колега/ М. Г./- фактите са видни !!!- Твърдя, тъй като не е далеч от логиката, че ако полицаят беше видял кой шофира, нямаше да последват всички други техни действия по отношение на свидетелите...

Затова и считам, че анализът на доказателствата, води на извода за процесуални нарушения, с оглед нарушеното изискване на чл. 14 и чл. 305, ал.З НПК, довели до незаконосъобразни фактически изводи, а от тях- до невярно/ неправилно приложение на материалния закон. Обстоятелствата по чл. 102, т. 1, / относно участието ми в деянието/ не са правилно установени, видно и от следното:

Съдът приема в мотивите си, че „..полицаят Б. И. е имал прекрасна видимост към процесния автомобил...“, което е доста спорно, но дори и така да е и да вижда от мястото, където се намира всичко случило се, не е вярно твърдението му, че се намира на пътното платно и, че е е палка и фенерче..., а и никой от пътуващите в колата не го е видял, преди да дойде в нон-стопа;

Не е заснет от камерите, а ВЛ потвърди, че ако е бил там/ на платното/- ще се забележи...?

4

Съдът дава своя прочит, за това- как пътуващите в колата слизат пред нон-стопа, съпоставяйки ги с времето/ минути и секунди/, когато всеки от тях се появява на кадрите от камерите и съчетавайки това време с преминаването на „ живия плет“ пред нон- стопа, стига до още едно основание за това, да приеме, че Ш. е слязъл от предна дясна врата???- Да, „проследяването“ е детайлно, в него има и житейска логика, но ще е вярно само ако всеки от пътуващите в колата е търсил и е минал по „...най- краткия и удобен път, пред който могат да преминат...“ и това да е доказано...и то по безсъмнен начин! А такива доказателства изобщо няма .... като между появяването в кадър на Д. С. и Б. Б. има „ цели 8 секунди “, даващи му възможност да пресече живия плет откъдето реши, както и да заобиколи колата, а и по тази логика- Б. Б. е „ по- отгоре / спрямо С./ и ако е слязъл от задната седалка- би следвало пръв да се появи в кадър/ разбира се, ако търси най- прекия път...

И съвсем накрая и двата състава се съгласяват, че “...Действително нелогично е найпияният от тях да управлява автомобила, но подсъдимият е най- възрастен от групата, найвероятно е наложил волята си, а и под влияние на алкохола, явно е била налична промяна във поведението и действията на лицата...“- Ето и заради този, и такива изводи, при анализа на част от доказателствата, касаещи изключителни правно релевантни за предмета на доказване факти, съдът е допуснал процесуални нарушения. Базирал е изводите си досежно фактите въз основа на предположения, като не ги е формирал с изискващата се безспорност, която да обуславя правилно приложение на материалния закон.