Решение № 146 от 23.06.2021, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 146 гр. Велико Търново , 18.06.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ И

ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и трети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000403 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл.258 – чл.273 от ГПК.

С решение №8 от 03.01.2020г., постановено по т.д. №102/2019г., Окръжен съд-Велико Търново е осъдил Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на ХР. КР. К. от с.Михалци, Община Павликени, следните суми: сумата 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и страдания от настъпилото на 27.02.2017г. ПТП по път ПП 1-4 посокагр.Велико Търново, заедно със законната лихва от датата на отказа по чл.496 ал.2 т.2 б.А от КЗ – 05.07.2017г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените разноски по делото в размер на 690,00 лева. Отхвърлил е иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 60 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева, като неоснователен и недоказан. Осъдил е Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати държавна такса по сметката на Великотърновския окръжен съд в размер на сумата 1 200 лева. Осъдил е 1

Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София да заплати на адвокат С.С. от САК следната сума: 1 430,00 лева – за адвокатско възнаграждение, за оказаната безплатна правна помощ на ХР. КР. К. от с.Михалци.

С определение от 01.06.2020г., постановено по т.д. №102/2019г., Окръжен съд-Велико Търново по реда на чл.248 ал.1 от ГПК е допълнил решение №8, като е осъдил ХР. КР. К. да заплати на Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София сумата 1 278,00 лева, направени разноски по делото в Първата инстанция.

Против решението, в отхвърлителната му част с която е отхвърлен предявеният иск за неимуществени вреди за разликата над присъдените 30 000 лева до размера от 60 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г.

/датата на постановения отказ съгласно разпоредбата на чл.469 ал.2 т.2 б.А от КЗ, до окончателното й плащане, е постъпила въззивна жалба от ищеца Х.К., чрез пълномощника му адвокат С.С..

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени първоинстанционното решение на Окръжен съд-Велико Търново в обжалваната част и вместо него да постанови друго решение по съществото на спора, с което да уважи предявения иск за неимуществени вреди от процесното ПТП в размер на още 30 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане.

Претендира за присъждане на всички направени по делото разноски в двете инстанции.

Прави оплакване, че първоинстанционното решение в обжалваната част било неправилно поради нарушение на материалния закон. Неправилно Първоинстанционният съд бил определил занижен размер на присъденото застрахователно обезщетение, тъй като не бил преценил правилно, в тяхната съвкупност, тежестта на претърпените от него телесни увреждания и трайните последици от тях. Според въззивника в случая справедливият размер, който е достатъчен да репарира в пълна степен претърпените от него физически и психически болки и страдания, възлиза на 60 000 лева. Получените от ищеца травматични увреждания били: компресионно счупване на тялото на 11-ти 2 гръден прешлен, посттравматична дискова херния на нивото на Л4-Л5-Ес ! междудискови пространства с протрузия /размачкване и херниране на междупрешленните дискове на това ниво/. Изпитвал е и изпитва множество и силни физически болки, страдания и битови неудобства. Проведено било продължително болнично, физиотерапевтично и балнеосанаториално лечение. По делото било доказано, че тези травми са резултат единствено на ПТП-то. Поради продължителното лечение и невъзможността да извършва трудовите си задължения, ищецът се пенсионирал. Психическото му състояние се влошило. Преди инцидента бил изключително жизнен човек, нямал никакви оплаквания, работел като горски стражар, поради което бил непрекъснато в движение. В това отношение се променил много.

Последиците от телесните увреждания са дълготрайни, някои са пожизнени.

Има инклинация при дясна и лява ръка, при навеждане получава остра режеща болка в долната част на гръдния кош, в областта на гръбнака и в поясната област, има накуцваща походка с десния крак, болки при натоварване или стоене прав, както и при лошо време. И досега приема обезболяващи медикаменти. Това означавало, че лечебно-възстановителният процес е продължителен и продължава и в момента.

Прави оплакване, че Окръжният съд не бил съобразил социалноикономическите условия у нас, както и нормативно установените в КЗ нива на застрахователни обезщетения, поради което е присъдил занижено обезщетение, което не съответства на постоянно нарастващите размери на присъжданите от съдилищата за аналогични случаи обезщетения.

Позовава се на конкретна съдебна практика.

В съдебно заседание не се явява процесуален представител на жалбоподателя, но в почти бланкетна писмена защита поддържа изцяло въззивната жалба.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското респективно юрискосултското възнаграждение в полза на Застрахователното дружество и предлага същото да бъде определено по реда на Наредба №1/2004г. за минималните рзмери на адвокатските възнаграждения.

Въззиваемият, ответник в

Първата

3 инстанция

Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, представлявано от изпълнителните директори, чрез пълномощник адвокат М.Г., в писмена защита, моли Апелативният съд да потвърди обжалваното решение, в обжалваната му част, като правилно и да остави въззивната жалба без уважение, като неоснователна.

Присъденият размер обезщетение за неимуществени вреди репарирал напълно претърпените от ищеца вреди.

Претендира за присъждане на направените разноски в тази инстанция.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на другата страна.

Не изпраща представител в съдебно заседание.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, възраженията в отговора, съобрази становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на правомощията си, Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима. Подадена е от страна по делото, която има интерес да обжалва, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Ищецът ХР. КР. К. от с.Михалци първоначално е подал исковата молба пред Павликенския районен съд като исковата му претенция е в размер на сумата 1 000 лева, предявена като частичен иск от 100 000 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на пътно транспортно произшествие, настъпило на 27.02.2017г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на постановения отказ по чл.496 ал.1 т.2 б.А от КЗ – 05.07.2017г. – до окончателното й изплащане.

Ищецът твърди в исковата молба и по делото, че на 27.02.2017г. лек автомобил Опел Астра, с рег.№ ЕН 21 ****, управляван от Ж. Г. Л., се движи по главен път София-Варна, в посока към Велико Търново. Около разклона за 4 с.Пушево, поради неспазване на необходимото безопасно разстояние, блъска в задната част движещия се пред него лек автомобил ВАЗ, с рег.№ ВТ 47 ****, управляван от Х.К., който пострадал. Съставен бил от служител на МВР констативен протокол за ПТП без пострадали лица, тъй като симптомите на увреждане се проявили при него няколко часа по-късно, когато започнал да изпитва болки в дясната лумбална област и в целия десен крак. Постъпил в МБАЛ-Павликени, където бил хоспитализиран за времето от 14.03.2017г. до 19.03.2017г. Била поставена диагноза: увреждания на междупрешленните дискове в поясния и другите отдели на гръбначния стълб с радикулопатия.

Продължил лечението в дома си. Поради болки и затруднения в движението отново потърсил медицинска помощ, този път в МЦ Пирогов ЕООД-София, където му била направена томография. Поставена била окончателна диагноза счупване на гръбначен прешлен. Наложило се да отиде на балнеолечение в БХ Свети Мина-Бургас за времето от 07.04.2017г. до 16.04.2017г.

Нетрудоспособността му, констатирана с болнични листи, включително издадени от ТЕЛК продължила 1-година, след което се пенсионирал.

Виновният за инцидента водач на лекия автомобил бил надлежно застрахован към този момент в ответното Застрахователно дружество. Ищецът подал молба до застрахователя за изплащане на застрахователно обезщетение, допълнително посочил банкова сметка, но получил отказ.

Предвид изложеното ищецът моли съдът да постанови решение, с което да осъди ЗД Бул Инс АД да му заплати застрахователно обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на ПТП, настъпило на 27.02.2017г., в размер на 1 000 лева, предявен като частичен иск от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума, считано от 05.07.2017г.датата на постановения отказ по чл.496 ал.2 т.2 б.А от КЗ до окончателното й изплащане.

С протоколно определение от 21.03.2019г. по повод депозирана молба от ищеца Районен съд-Павликени е допуснал изменение на иска, в смисъл същият да се счита предявен като частичен по чл.432 ал.1 от КЗ за сумата 60 000 лева от 100 000 лева, заедно със законната лихва върху тази сума от 05.07.2017г. до окончателното й изплащане. След приемане увеличението на иска по реда на чл.104 т.4 от ГПК Павликенският районен съд е изпратил делото по подсъдност на Окръжен съд-Велико Търново, където продължава 5 като т.д. №102/2019г.

Ответното Застрахователно дружество Бул Инс АД-гр.София, в писмен отговор по реда на чл.131 от ГПК и по делото, оспорва изцяло предявения иск, както по основание, така и по размер. Не спори, че е сключена застраховка гражданска отговорност между него като застраховател и собственикът на лекия автомобил Не спори наличието на ПТП на 27.02.2017г. между лекия автомобил, управляван от Ж. Л. и лек автомобил ВАЗ, управляван от ищеца. Оспорва изложените в исковата молба причини за настъпване на ПТП-то. Механизмът на ПТП-то не отговарял на ищцовите твърдения. Застрахованият лек автомобил нямал вина за настъпване на ПТПто. Бил съставен протокол за ПТП без пострадали лица. Оспорва, че ищецът е получил травматични увреждания вследствие на ПТП-то. Оспорва вида, характера и интензитета на уврежданията, както и на проведените лечения.

Прави възражение за съпричиняване 50%, а именно че ищецът пътувал без поставен обезопасителен колан. Евентуално прави възражение за прекомерно и неоснователно завишена по размер претенция. Оздравителният процес не бил с твърдяната от ищеца продължителност, а много по-кратък. Ищецът не спазвал лекарските предписания и задълженията си като пациент, както и бил имал предходни заболявания. Оспорва ищецът да е изживял стрес и душевни страдания, а дори и да е имало такива, те били резултат на неговата лабилна психика. Оспорва иска по размер.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК в случая Въззивният съд следва да се произнесе по валидността на решението, както и по допустимостта на същото, но само в обжалваната част, тъй като по валидността се произнася служебно, а по допустимостта в обжалваната част, която в случая е отхвърлителната част за разликата между уважените 30 000 лева, обезщетение за причинени неимуществени вреди и претендираните с жалбата 60 000 лева, обезщетение за неимуществени вреди, частично предявена претенция от общо дължими 100 000 лева..

6

Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо.

След като констатира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо, Въззивният съд пристъпи към проверка на правилността му.

Разпечатката съдържа 48 от 126 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/d863f611-aad4-4c50-8031-d8c2cde4568d