Решение № 76 от 12.04.2022, Окръжен съд - Ловеч

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 76 гр. Ловеч, 12.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ПЛАМЕН ПЕНОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ГАЛИНА АВРАМОВА като разгледа докладваното от ТАТЯНА МИТЕВА Въззивно гражданско дело № 20214300500393 по описа за 2021 година за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 2600096/15.07.2021г.,пост.по гр.д.№ 438/2020г. РС-Т. е признал на основание чл.108 от ЗС за установено по отношение на ответника ХР. П. ХР. с ЕГН **********, в лично качество и в качеството му на законен представител на малолетния си син АЛ. ХР. ХР., ЕГН **********, двамата с адрес : адрес гр.Т., ул.„Б.

"№ 5, че Р. М. ХР., ЕГН **********, с адрес : гр.С., ул.“В.“ №19 е собственик следния недвижим имот - 1/2 ид. част от Поземлен имот с идентификатор *** по КККР , одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, площ 762 кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при съседи: ***, ***, ***, ***,.

***, ***, *** и е осъдил ответника да предадат на ищеца владението върху описания имот.

Признал на основание чл. 124,ал.1 от ГПК по отношение на ответника Х.П.

Х., ЕГН **********, с адрес : гр.Т., кв.“Б.“ № 5, че не съществува / не е носител / на вещно право на ползване върху поземлен имот с идентификатор *** по КККР , одобрени със заповед № РД -18-25 от 01.04.2009г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър, намиращ се в с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, площ 762 кв.метра; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: незастроен имот за жилищни нужди; номер по предходен план 5020926; при съседи: ***, ***, ***, ***,.

***, ***, ***

1

Ответникът е осъден да заплати на ищеца направените разноски в размер на 655,00лв.

Постъпила е жалба, вх. № 261878/ 03.08.2021 година от адв. СТ. Д. от АК Ловеч, като пълномощник на ХР. П. ХР., ЕГН **********, лично и като баща и законен представител на АЛ. ХР. ХР., ЕГН ********** и двамата от град Т., кв. „Б.“ № 5. Сочи, че решението на първоинстанционния съд е неправилно и постановено при нарушение на съдопроизводствените правила и незаконосъобразно. Излага съображения, че въззиваемият притежава имот в съседство с процесния, след направена справка в АККГ разбира , че процесния имот е собственост на М.Б. И., както и че същият е починал, а наследник е единствено неговия брат –ИВ. Б. ИВ., с когото се свързва, като се уговарят да го прехвърли чрез продажба. За целта еИ. е направил пълномощно на майката на въззивника.От службата по вписвания се снабдяват с нотариален акт за покупко –продажба на недвижим имот, а от Община Т. – с удостоверение за наследници на М. И. и данъчна оценка на имота, в която като собственик е посочен М. Б. И..От служба по кадастър-гр.Т. получават скица, на която като собственик на имота е записан М. Б. И., съгласно нотариален акт № 110,том IV, дело 1203 от 03.12.1996г.заплащат данъка за имоти за пет години назад. Образувано е нотариално производство пред нотариус Б. К., вписан под № 337 в регистъра на НК, приключило с издаване на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 26, том IV, дело № 551829.08.2019г., с който ИВ. Б. ИВ. учредява вещно право на ползване и прехвърля собствеността на същия на въззивника. Твърди, че за наличие на нотариален акт за покупко-продажба на процесния имот от 2005г. въззивника научил от подаден сигнал в РП-Т., както и че незабавно се свързват с подателя на сигнала – св. Г.Г., като се опитват да уредят отношенията си.

Сочи, че районният съд е постановил решението, въз основа на обсъждане на част от доказателствата, въпреки противоречието между тях и останалите доказателства, като не е изложил мотиви защо ги приема като достоверни. Твърди, че в оспорваното решение , съдът е приел, че от представения нотариален акт за покупкопродажлба на недвижим имот № 136,том II, дело 268 от 22.04.2005г., ищцата П.Г. е закупила от М. Б. И. поземлен имот с идентификатор ***, по кадастрална карта и кадастралните карти на с. Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, мах.“Д.“, което обстоятелство не отговаряло на истината и сочи, че предмет на покупко – продажбата е поземлен имот с кадастрален № 5020926 по плана на с.Г.Т., одобрен със заповед на кмета на община Т..

Сочи, че съдът е коментирал издадено по делото удостоверение за данъчна оценка от 10.07.2020 г., от което се установявало, че като собственик е записана Р.Х., като изтъква, че съдът не е обсъдил в мотивите си как е извадена данъчна оценка на името на ищцата близо година след придобИ.е на процесния имот от страна на въззивника.

Изтъква, че по делото е приложен като писмено доказателство нотариално дело по издаването на нотариален акт за учредяване право на ползване и покупко-продажба на процесния недвижим имот № 26,том IV, дело № 551/29.08.2019г. от нотариус К., като безспорно се установило, че собственик на имота към момента на изповядване на сделката е М. Б. И., както и че от 1996г. данък за този имот не е заплащан, като за целите на производството въззивника е заплатил данъка изцяло.

Сочи, че първоинстанционният съд е констатирал , че в приложената актуална скица от КККР като собственик е записан ИВ. Б. ИВ., което обстоятелство не отговаряло на истината, тъй като в представената към исковата молба скица от 27.08.2019г. като собственик е отбелязан М. Б. И..

Сочи, че районният съд не се е произнесъл /игнорирал/ по направените от 2 ответника възражения за придобивна давност с правно основание чл. 79, ал.2 от ЗС – добросъвестно владение в продължение на 5 години. Излага съображения, че техният праводател е придобил правото на собственост върху процесния имот при условията на чл. 79, ал.2 от ЗС – добросъвестно и непрекъснато владение в продължение на пет години. Счита, че от събраните доказателства се установява, че продавачът ИВ. Б. ИВ. не е знаел за извършената продажба от брат му, а след смъртта му, се е смятал за изключителен собственик на имота и е продължил да го владее от 15.08.2014 година до продажбата му 29.08.2019 година.

Моли съда да отмени атакуваното решение и вместо него предявените искове да бъдат отхвърлени, като им бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срока по чл.263 от ГПК е подаден отговор от адв. ХР. В. - ЛАК, пълномощник на въззиваемата Р. М. ХР., ЕГН **********, с постоянен адрес в град С., ***, в което оспорва подадената въззивна жалба и моли да оставена без уважение. Сочи, че същата е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Излага съображения, че към момента на продажбата на имота, ИВ. Б. ИВ. не е бил собственик на имота, поради което не е могъл да прехвърли права върху него на купувачите. Изтъква, че покупката на имота от страна на Р.Х. и нейната съсобственичка е вписана в службата по вписвания и в имотния регистър, като само са пропуснали да впишат промяната на собствеността в кадастралния регистър, което не влияе на статута им на собственици.

Изтъква, че учредявайки право на ползване и продавайки имота, И.И., като наследник на брат си М. И. е черпил вече несъществуващи права от същия нотариален акт, въз основа на който през 2005 г. вече имотът е продаден, а при продажбата И.И. се е позовал единствено на наследството си върху имота на брат си, каквото в този момент не е съществувало. Сочи, че на владение се позовават ответниците едва в настоящия процес, което евентуално започва да тече през 2019г., когато имота е продаден за втори път и е заграден, като в тяхна полза не е изтекла нито кратката петгодишна давност , нито десетгодишната придобивна давност. Счита, че решението е правилно и законосъобразно, като изтъква, че са налице и трите кумулативни предпоставки за доказване на предявения по чл. 108 от ЗС иск – ищцата е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот, имота се владее от Х.Х., в лично качество и в качеството му на законен представител на малолетния си син и владението се извършва без правно основание. Моли съда да постанови решение, с което да остави въззивната жалба без уважение, като им бъда направени разноски.

В съдебно заседание страните се представляват от пълномощниците им, които поддържат заявените позиции.

От събраните по делото доказателства- приложените по гр.д.№588/2020г. на РСТ., преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено следното:

По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си по чл.267 от ГПК, като прие, че е налице. Въззивната жалба е подадена в срок и от легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я прие за редовна. Своевременно е постъпил отговор на въззивната жалба и следва да се приеме.

В съдебната практика няма противоречие по въпроса, че по предявени от съсобственици искове за собственост върху имоти, придобити при обикновена съсобственост, другарството на съсобствениците е необходимо по смисъла на чл. 216, ал. 2 ГПК, при което законът не предвижда изрично тяхната съвместна процесуална легитимация. Предявяването на искове за собственост, когато имат за предмет вещи 3 или имоти, притежавани в режим на съсобственост не е действие на разпореждане, а само на управление, обхващащо и извършени процесуални действия по защита на имота, предмет на съсобствеността.

При извършена служебна проверката по реда на чл.270 от ГПК, въззивната инстанция не открива пороци, водещи до нищожност на обжалваното решение. По отношение извършената проверка за допустимост, обаче въззивният съд намира, че са нарушени императивните правни норми, като с обжалваното решение, първоинстанционният съд се е произнесъл по незаявено от страна на ищеца искане, като констатира наличие на свръх петитум. Видно от исковата молба, както и от депозираната допълнителна молба, с вх.№ 261648/30.11.2020г. /л.45./, е направено уточнение, с което се иска признаване за установено по отношение ответника А.Х., чрез законния му представител Х.Х., че ½ идеална част от процесния недвижим имот е собственост на ищеца Р.Х., както и осъждане ответника да предаде владението върху целия имот. В диспозитива на съдебното съдебно решение е признато за установено по отношение на Х.Х., в лично качество и в качеството му на законен представител на малолетния си син А.Х., че ищецът е собственик на 1/2 идеална част от процесния имот и осъжда ответниците да предадат на ищцата владението върху същия. Налице е незаявен петитум, изразяващ се в установяване по отношение на Х.Х. в негово лично качество, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от процесния имот както и предаване владението на същия от страна на Х.Х., като в тази си част съдебното решение следва да бъде обезсилено.

С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на правилността на атакуваното решение.

По същество.

Не се спори, че М. Б. И. е бил купувач по договор за покупко –продажба на недвижим имот - поземлен имот-НИВА, с площ 0,800 кв.м., осма категория, находящ се в землището на с.Г.Т., общ.Т., обл.Ловеч, местността “О.М.“, при граници: Д.Г., М.Г., Р.Г., пъти връх-гора, за който имот е съставен нотариален акт 110,том IV, дело № 1203/1996г., както и че на 22.04.2005г. М. Б. И. продава на П.Л.Г. и Р. М. ХР. същият недвижим имот, индивидуализиран като поземлен имот, с кадастрален номер 5020926, с площ от 762,26 кв.м., в мах.“Д.“, по плана на с. Г.Т., общ.Т.,обл. Ловеч, одобрен със заповед 300-4-8/12.02.2002г. и зап. № 319/12.04.2005г. на Кмета на Община Т., НЕЗАСТРОЕН, при граници: имот № 5020927, имот № 502050, път, имот № 5020500, имот № 5020928 и скат-гора, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 136, том IV, рег.№ 2014, дело 268 от 2005 г.

Не се спори, че М. Б. И. е починал на 15.08.2014г., че негов единствен наследник е ИВ. Б. ИВ., както и че на 29.08.2019г. ИВ. Б. ИВ., като учредител и продавач, учредява на ХР. П. ХР. право на пожизнено и безвъзмезно ползване и продава на АЛ.